Читателски коментари (за „Чужденецът “ от Албер Камю)

  • 1. Петър (23 юли 2017 в 16:58)

    Тъкмо прочетох книгата, прочетох и коментарите, и ми направи впечатление колко различни са те. Предварително ми беше известно с какво я характеризират — отчуждението и екзистенциализма. Ясно е, че няма да е най-приятно за всички читатели/ки. И на мен самия е за предпочитане да намирам поне някой герой за положителен, или да ми харесва. И самия автор не се асоциира с героя си — та Камю е участник в Съпротивата!? Характерното е, че нито автора, нито Мьорсо някого осъжда. Случаят, обстоятелствата, дори епизодичните герои са описани изключително точно, и до тук. Това дава възможност на всеки и за по-различен прочит /от критиците/.

    Мьорсо наистина е безличен, апатичен, изглежда нещастен, неговата визитка са думите „все ми е едно“. Но дали той иска да е така? Той вижда какъв е Ремон, но има нужда от приятели и това става причина за инцидента. А това от своя страна води до там осъждането му да е публично. Истинската цел на Камю е описанието на обществото — жестоко и лицемерно. Ако Мьорсо не беше така искрен /някой вече го е написал/, съдбата му щеше да е друга. Ако само беше по-предпазлив, нямаше никой да пострада. Но тогава абсурдът остава пълен — живее си в кутийката, ходи на някаква скучна работа, някои не го допускат до себе си, а той други…Няма и за какво да се пише, иначе е много реалистично и не е никак единичен случай. Интелектът като цяло не е предимство.

    Друга въпрос, до когото стигаме е за смъртното наказание. Самият Камю като хуманист е противник, има и конкретно есе за него. И ние даже сме обсъждали проблема в училище. Интелектуалците — хуманисти са на друга планета от жертвата на чужденеца. Някъде винаги са били на принципа „око за око, зъб за зъб“, и обичат да носят ножове. Ако Мьорсо беше по-богат и „по-съобразителен“, можеше да се оправдан, че е действал „за самозащита“, но щеше да трябва още да се пази от нож. От друга страна, за чувствителния човек да причини смърт, дори и при автокатастрофа, от само себе си ще се смята за наказан. Преди съм смятал, че причината за отмяната на смъртното наказание е самата съдебна система да има повече работа, и да няма такава тежка отговорност. Сигурно не е само това. Традицията го е поддържала, но определени кръгове са се борили за отмяна. Но дали са били прави?

    Прекалено либералните закони не дават възможност на обществото да се справи с престъпността, с корупцията и с други проблеми, и това води до промени в самото общество.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.