Читателски коментари (за „Ветровете на съдбата “ от Лори Макбейн)

  • 1. artik (25 октомври 2012 в 08:52)

    историята е интересна. може би малко раздута , но има още две книги. ако ги нямаше тях книгата изглежда не завършена.

  • 2. roni4ca (13 май 2013 в 16:11), оценка: 6 от 6

    Книгата е страхотна. „Раздута“ не е точният израз, а по-скоро има повече описания на природа, хора и т.н. Това е. Прочетете ги няма да съжалявате!!!

  • 3. roni4ca (26 май 2013 в 16:31), оценка: 6 от 6

    Свърших поредицата и честно да ви кажа МНОГО МИ ХАРЕСА! Не вярвах, че ще ми допадне, но книгите са направо СТРАХОТНИ!!! Прочетете ги няма да съжалявате!!! Надявам се да има и други книги от този авторка.

  • 4. Л.В. (6 август 2014 в 19:54)

    Жаждата за приключения тласка красивия и обожаван от жените пират Данте Лейтън към легендарните заливи на Западно-индийските острови, пълни с потънали съкровища. Но вместо мечтаното богатство, в мрежата му се заплита нещо друго — една замайващо красива и темпераментна русалка — Pea Доминик. Тя е отвлечена от английския дом на своите родители, но успява да се измъкне от похитителите си в едно американско пристанище. Когато се съвзема от болестта, тя се озовава очи в очи срещу най-красивия мъж, който е виждала. Закоравелият корсар също не остава безучастен. И така Pea разбира, че той е мъжът, който съдбата й е отредила за цял живот …

  • 5. svr (24 юни 2015 в 00:54), оценка: 5 от 6

    Доста събития се изгубиха в края на първа част, не че не ми стана ясно, че ще се женят. Очаквам втората част да бъде по-завладяваща.

  • 6. aia (23 май 2016 в 13:36), оценка: 5 от 6

    Книгата е много хубава, с интересен сюжет, талантливо написана, книга, която като прочетеш я запомняш за дълго време, различна от тези романи, в които героите само се карат и нищо не се случва. Давам и висока оценка :)

  • 7. Dolya (24 януари 2017 в 19:58)

    Геройски прочетох три глави, повече не мога. Твърде много ненужни описания, мудно действие, излишни подробности за маловажни персонажи…

  • 8. Ади (18 септември 2017 в 14:40)

    Хубав замисъл, но толкова много локуми е разтеглила авторката, че четенето се превръща в мъчение… Не бих си я пожелала за събеседник — би ме изтощила с нескончаем порой от думи… Поне такава представа ми изгради.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.