Читателски коментари

Както винаги, страхотен роман, продължение на „Московска афера“.

Даниел Стийл винаги е обръщала внимание на детайлните описания в книгите си,но аз нямам нищо против,защото тя пише много увлекателно.Дано някой се заеме и качи повече нейни книги.Като „Зоя“ например,или „Ехо от миналото“.Или „Сърца без подслон“.

Страхотен разказ

Историята е много завладяваща, но повествованието определено куца. Има някои фактически неточности, прекалено дълги, нереалистични и безсмислени диалози, особено тези съпътстващи интимните сцени! Жалко, защото подобни интересни истории се срещат рядко в жанра, можеше да бъде разказана къде-къде по-добре. Преводът е доста сносен!

Ян Гиу е запленяващ разказвач. Историята е преплетена от действително съществуващи личности с класическа романтична украса за рицарстввото. НО! Е безценно написана за това какъв живот са имали в Швеция по онова време като бит, духовност и — естествено — врагове. Великолепно четиво, въобще, и в този жанр. Впрочем и игралните филми /2 броя/ и документалната поредица под негово авторство, излъчена от Viasat History, си заслужават внимание.

Много трудно ми тръгна четенето на тази книга, до към 7 глава действието беше твърде описателно и мудно. Но след това вече не можеш да я оставиш, особено добре описани чувствата на един от героите в глава 12, в края на главата едновременно с него и аз имах главоболие от напрягане. Заслужава си да бъде прочетена.

Една прекрасна приказка.

Цялата поредица е под нивото на останалите книги на Робъртс, не бих казала че става дори за губене на време, макар че изчетох и трите части, за мен лично бяха скучни и без въображение.

Тази поредица я харесвам , защото ме отпуска вечер . Точно нещо такова търся преди да заспя.Понякога на човек му трябва нещо леко , като тази книжка , за да се отпусне , да не мисли много за героите и действието.

Страхотна книга! С нетърпение я очаквах! Благодаря на преводачите и на екипа на Моята библиотека!

Страхотна книга ! Никога не съм знаела за тъжната съдба на тези момичета в Китай, а историята за превръщането на Калифорния от почти нищо в истинска цивилизация с големи градове беше много интересна. За мен беше много увлекателна през цялото време.

Много по- слаба от „заявката“ на заглавието. Но то и в края на книгата г-дин Холей сам си казва, че личната му философия съдържа в голяма степен нуждата от печелене и притежаване на пари, щото с тях си купува време за да прави това което иска.

Затова обжавам Кинг!

П.С : не го четете късно вечер. Още по-малко пък сами.

Преводът на втората книга от поредицата е започнат. Ще бъде готов, може би, следващата година.

Оценяван го на 4 — винаги очаквам малко повече. Харесвам тази поредица , но сякаш е недоразвито или недовършено.

Прочетох повестта ’’Гераците’’ миналата пролет и смея да твърдя, че това е една от най-красивите и най-тъжните истории, които някога съм чел. Елин Пелин си е свършил работата чудесно.

Най-слабата книга на Вонегът от произведенията му, които съм чел досега. Разбирам, че това е донякъде лична изповед, но ако тя изобщо означава нещо, то това нещо има значение единствено за Вонегът. Практически в книгата отсъства сюжетна линия, само някакви разхвърляни и не особено интересни за мен размишления. Дори характерният за Вонегът стил тук е преигран и раздут до дразнеща маниерност. Хубавото е, че поне той е останал верен на себе си що се отнася до няколкото хитри идейки, поднесени за фон (променливата гравитация, смаляващите се китайци, уродливите близнаци гении), но като че ли не е имал интерес да ги доразвие в нещо по-плътно. Не че е лоша книгата, но сравнена с най-доброто от този автор просто бледнее.

Не знам дали е най-доброто произведение на Кинг, но определено не останах равнодушна. Заслужава си отделното време. Определено! : )

Книгата е много хубава, а 2та книга дали ще я превеждат?

Изказваш се неподготвен. „Комерсиални“ са любовните, криминалните и детските романи. Те генерират най-много приходи: 50 нюанса, Милениум, Алекс Крос и Мечо Пух водят на Мартин с едни 10–30 милиона продажби. Продажбите на фентъзи книги са 5% от всички книги и то благодарение на английските автори: Толкин, Роулинг и К.С. Луис.

Колкото до „самоцелното насилие“ и бруталността, романите са European Medieval fantasy. Периодът според теб случайно ли се нарича Тъмните Векове? Други книги и игри в същия сетинг, с които вероятно не си запознат, са Вещерът, Dark Souls и Dragon Age. Те също не са особено оптимистични, като дъгите и пухкавите зайчета там направо са дефицитни.

А и всеки десети коментар тука е някаква вариация на твоето „в книгите има насилие, който ги харесва е насилник и агресор“. По вашата логика, който харесва кванотва механика, става Макс Планк (и му порастват мустаци). Ами не стават така нещата и това е.