Читателски коментари

Всичко е съдбовно от Стивън Кинг


Не знам дали е най-доброто произведение на Кинг, но определено не останах равнодушна. Заслужава си отделното време. Определено! : )

Съвършена съпруга от Саманта Джеймс


Книгата е много хубава, а 2та книга дали ще я превеждат?

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Изказваш се неподготвен. „Комерсиални“ са любовните, криминалните и детските романи. Те генерират най-много приходи: 50 нюанса, Милениум, Алекс Крос и Мечо Пух водят на Мартин с едни 10–30 милиона продажби. Продажбите на фентъзи книги са 5% от всички книги и то благодарение на английските автори: Толкин, Роулинг и К.С. Луис.

Колкото до „самоцелното насилие“ и бруталността, романите са European Medieval fantasy. Периодът според теб случайно ли се нарича Тъмните Векове? Други книги и игри в същия сетинг, с които вероятно не си запознат, са Вещерът, Dark Souls и Dragon Age. Те също не са особено оптимистични, като дъгите и пухкавите зайчета там направо са дефицитни.

А и всеки десети коментар тука е някаква вариация на твоето „в книгите има насилие, който ги харесва е насилник и агресор“. По вашата логика, който харесва кванотва механика, става Макс Планк (и му порастват мустаци). Ами не стават така нещата и това е.

Палм Бийч от Пиер Рей

Val_99 (28 февруари 2018 в 15:53), оценка: 6 от 6

Освен изброеното — невероятно чувство за хумор. Благодаря и аз!

Облакът на Магелан от Станислав Лем


Лем е класик. Като юноша /преди повече от 45 години/ романът ми направи силно впечатление. Имайте предвид обаче — издаден е 1953 година, следователно е писан поне 3–4 години по-рано. Уви, това дава своя отпечатък.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

ursaminor (27 февруари 2018 в 21:47)

Комерсиален, празен сценарий.. Лишен от класа и стойност сериал…Самоцелно НАСИЛИЕ . Прицел — за жалост, милионната нарастващата аудитория, закърмена, жадна за поредната доза бруталност и вулгарност, която извира от екрана в последните години и която ще възвърне стократно милионите пръснати за …този „шедьовър“… Трагично!

Нощта на истината от Джейн Ан Кренц

Дияна В. (27 февруари 2018 в 21:19), оценка: 3 от 6

Озадачена съм, че този роман не е от най-ранните на авторката, а е толкова елементарно и посредствено написан.

Ад и рай от Джудит Макнот

lovely3 (27 февруари 2018 в 12:48), оценка: 6 от 6

Невероятна книга! След време бих я прочела отново, за да се насладя повторно..

Железният светилник от Димитър Талев

Константинъ (27 февруари 2018 в 11:38), оценка: 6 от 6

Много се радвам, че има толкова българи, оценяващи истински Талев! Неговите романи, повести и разкази правят човека по-добър!

Тайгър от Лорън Донър

elijojo (27 февруари 2018 в 10:49)

Благодарност на преводачите и екипа на читанка!

То-кай-хун от Карл Май


Скоковете са големи колкото пет нормални крачки всеки. Освен това „десетина“ е приблизителна мярка, а не точна.

По следите на изгубеното време I от Марсел Пруст

д. (27 февруари 2018 в 07:50)

Четох я в гимназията, когато бвшв модерно да сваляш цитати от книгите. Бързо се отказах от начинанието тъй като в случая с По следите… означаваше да препиша наново цялата книга. И в този ред на мисли — изяществото на езика не е революцията на Пруст, но определено прави четенето по-приятно.

Хемлок Бей от Катрин Каултър

pkkanev (26 февруари 2018 в 21:44), оценка: 4 от 6

Прочетох няколко книги от авторката за поредица ФБР, пълна боза…

По следите на изгубеното време I от Марсел Пруст

georgiast (26 февруари 2018 в 19:06), оценка: 6 от 6

Хиляди благодарности — за положения труд, който ни прави съпричастни и съпреживяващи този шедьовър! Поклон!

Дивият рай от Джоана Линдзи

Swetlana krystewa (26 февруари 2018 в 01:46), оценка: 4 от 6

Честно каано , тази книга малко ме озадачи. Главната геройня ме ядоса , когато му прости за шамара, толкова бързо , та даже го възнагради . За това даже бях , решила да не я дочета . Дочетох я въпреки това и не съжелявам. Но и поставих 4 за оценка. Според мен , колкото и да обичаш даден човек — насилието , та даже изразено с един единствен шамар не трябва да се толелира. Независимо какво е направила геройнята. А,че се обичаха ми беше повече от ясно. Тяхното ,,мразя те" , говореше повече от красноречиво.

Споделен живот от Джоди Пико


Разтърсваща книга, не я пропускайте!

И в радост, и в беда от Пени Джордан

zahir_04 (25 февруари 2018 в 21:37), оценка: 5 от 6

Книгата е слабо оценена. Историите са много истински и карат човек да се замисли. Достави ми удоволствие да я прочета.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

Nihilisto (25 февруари 2018 в 14:19)

Размя ме от душа, нищо лично Паисий, нямам желание да „воювам“ с теб по Донкихотовски. Да семейството ми е безценно, обичам ги. Вие сте изпълнен с омраза и съскате, което си личи от далеч. Вие не обичате ли вашите близки хора!? Мислете каквото искате и интерпретирайте както душа ви казва.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър


По повод на коментар №120,написан от Nihilisto:

С голямо нежелание отговарям.И то защото ако не му отговоря ,все едно се съгласявам с него.

Mного ме жегна една негова егоистична мисъл.Цитирам :

„Светът е жесток, брутално жесток, никога не съм виждал война или голяма епидемия в живота си, дано никога аз или семейството ми не видят такова нещо.“

Значи ти публично и писменно си пожелаваш само на самия себе си,само ти да си добре с твоето безценно семейство,а нас останалия свят кучета ни яли,така ли ?Никога до днес не бях чул или прочел някой така откровенно, дребнаво,егоистично да се изразява.То егоисти и безчувственни твари колкото искаш,вече са предоминиращата част от населението,но те поне от кумова срама ще кажат :"На НИКОЙ не пожелавам това или онова лошо нещо"и т.н.

А на теб дори това ,което нищо нямаше да ти струва,едно „на никой не пожелавам“ ти се е посвидяло и не е могло да ти се откъсне от душичката….Много ниска топка подритваш….

Думата нихилизъм идва от nihil от латински и означава „нищо“. Nihilisto — Нихилисто не напразно си си избрал тоя „весел“ ник.Нихилизма отрича абсолютно всичко,включително,всякакъв морал,скромност,смиреност,духовност,милост и т.н. с една дума всякакви духовни и човешки ценности….

Както се казва днес: Нищо лично…….

Последният танц от Андре Брюйер

elijojo (25 февруари 2018 в 11:13)

Книгата е написана 1949г. , а е преведена у нас през 1993г.