Читателски коментари (за „Фарс или никога вече самота “ от Кърт Вонегът)

Най-слабата книга на Вонегът от произведенията му, които съм чел досега. Разбирам, че това е донякъде лична изповед, но ако тя изобщо означава нещо, то това нещо има значение единствено за Вонегът. Практически в книгата отсъства сюжетна линия, само някакви разхвърляни и не особено интересни за мен размишления. Дори характерният за Вонегът стил тук е преигран и раздут до дразнеща маниерност. Хубавото е, че поне той е останал верен на себе си що се отнася до няколкото хитри идейки, поднесени за фон (променливата гравитация, смаляващите се китайци, уродливите близнаци гении), но като че ли не е имал интерес да ги доразвие в нещо по-плътно. Не че е лоша книгата, но сравнена с най-доброто от този автор просто бледнее.