Читателски коментари

то бива бездарие, но това …

Това всъщност е продължение на „Любов и омраза в Бевърли Хилс“. Интересен и с много обрати е живота на богатите.

Очарована съм.

Прекрасна книга. Прочетох я с удоволствие. Препоръчвам я.

Нищо особено…Предвидима история..

Прочетох я на един дъх!

Абсолютна загуба на време.

На корицата пише за „пораснали“ деца!

Прочетох първата книга на един дъх, страхотна е, но когато отворих втората, се оказа, че всъщност е първата книга започната от 15та глава! Някаква грешка ли е станала?

Прекалено феминистично и нереалистично. Не ми хареса.

Много добра готварска книга и полезна.

Стигнах до 60-та страница. Повече не смятам да си губя времето с тази книга.

много ми хареса, страхотен стил

Преди години това беше първата книга в чиклит, която прочетох. Спомням си, че ме впечатли, още повече, че е написана със сюжета на „Гордост и предразсъдъци“. Няма място за сравнение, най-малко епохите са различни. Но ми беше интересно точно за това. Според мен е хубаво да се прочете, но да имаш и нагласата за историята в съвременни условия.

Нека благодарим на преводачите за това което са свършили! Ако не бяха те, не само нямаше да прочетем, но поне аз нямаше да зная за съществуването на книгата. Има какво да се желае от превода, но да не забравяме че темата е доста сложна и изисква определени познания. Съгласен съм с Wallkürе. Смятам че всеки който прочете книгата и знае нещо би могъл да помогне.

Относно военните звания, за мен също са „затворена книга“ но защо ли издателите не са се обърнали към някой скучаещ пенсиониран офицер, такива не липсват у нас. Който с удоволствие и безплатно би ги предпазил от „преводачески недоразумения“ (както ги е нарекъл Dave) по темата !

Съгласен съм Д-р Людмил Георгиев че преводът вероятно е от руски, но не само поради „пушката и оръдието“, така е и в английския, (както отбелязва Griffon ) а защото така се обяснява неразборията с названията и имената, (да благодарим на Dave) която не би се получила ако преводът бе директен от английски.

За мен това обяснява също и куриозния „фитилния затвор“. В руския език „фитильный замо́к“ е част от запалителния механизъм при оръжиата с предно пълнене, но не може да се превежда като фитилен затвор, защото всички пушки с предно зареждане (в това число и мускетът познат като „жезейл“) нямат „затвор“!

Те разполагат с запалителен механизъм (замо́к) бил той фитилен, кремъчено ротационен или ударен и накрая капсулен перкусионен! Оръжейния затвор се появява с първите „подобия“ на унитарен патрон (давам само като пример френското Шаспо, оръжието на българските опълченци през освободителната война)

За съжаление някой самодоволен наш неграмотник (ННН) подробно описва „фитилния затвор“ дори в статията на Википедия! (Отклонявам се от темата, но пак там друг подобен „експерт“ (ННН) в областта или може би същия е преименувал торпедоносецът „Дръзки“ в миноносец! А след това прилежно е описал въоръжението, където няма и намек за мини, ракети или самолети! Да се надяваме че в бъдеще смелия торпеден катер няма да бъде превърнат в трипалубен самолетоносач!)

Кримската война не се е водела с мечове, те излизат от употреба заедно с броните! И въобще офицерите не носят мечове, някой да е чувал за офицерски меч (да ме прощава капитан Керът)!

Не само британскате колонални войски във войната срещу зулусите, но нито една армия в света, никога не е имала на въоръжение револверни карабини, за да им се запушват барабаните. Револверните карабини са рядко срещан оръжеен куриоз (с някои изключения на произведените от Ремингтон и Колт). Вероятно в оригиналът е упоменат цилиндричен блок — затвор, а цилиндърът е преведен като барабан (Будистките молитвени цилиндри също понякога са наричани барабани или е обратното?) Под „ковкия оловен куршум“ вероятно е ставало дума за мекия оловен куршум на капитан Мение, с вдлъбната задна част. (Подобен куршум е имала и така наречената Кримка въпреки че правилното название е Крънка на името на създателя си Силвестър Крънка.)

Тайнственната двойна стрелба на офицерскте револвери в същност е двойното действие на спусковия механизъм на капитан Адамс, съществуващо днес при всички револвери (изключение правят някой специални тежкокалибрени ловни образци). На времето обаче само офицерските револвери били съоръжени с такъв, войнишките образци (когато ги е имало) били само с еденично действие (ударникът се е въвеждал ръчно), както е случая с произвеждания в тулския оръжеен завод модел на — Smith & Wesson.

Редник Гудиър явнo е можел да предава сигнали със знамена, като използва семафорната азбука! А не да предава сигнали със семафор, използвайки знамена.

Въпреки „преводаческите недоразумения“ книгата си заслужава да се прочете!

Страхотна книга четете няма да съжелявате

Прекрасна книга прекрасна писателка нямам думи всички ти и книги са хубави четете няма да съжелявате

Страхотна!

Много точен коментар според мен! Аз също намирам, че книгата следваше в по-голямата си част криминалния сюжет и по-малко любовния. Това съвсем не я прави по-лоша, напротив. Беше много увлекателна и на мен лично много ми хареса. Поредната хубава книга на Джудит Макнот!

Книгата е наистина много хубава, романтична, прекрасна, една от най-хубавите на Джудит Макнот.

„Рай“ и „Ад и рай“ са любимите ми нейни романи, а и като цяло сред любимите ми в този жанр (и за мен с лек превес на Ад и Рай, която започнах да препрочитам в момента, в който я свърших).