Серия
Чероки Пойнт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
As Good as Dead, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 28 гласа)
Сканиране
(2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Бевърли Бартън. Изстрадана обич

Американска. Първо издание

ИК „Компас“, Варна, 2005

Редактор: Любен Любенов

ISBN: 954-701-178-2


В памет на моя баща — мъж с благо и щедро сърце, с жаден за знания ум и невероятно добра душа, обречена да намери вечно щастие. Тази книга е за теб, Дий младши.

За тебе, тате.

Пролог

Кет Бейкър сложи тъмнорозово червило на устните си, подхвърли пластмасовата гилза върху тоалетната масичка и се изправи, за да се погледне в голямото огледало. Огледа изпитателно отражението си и реши, че, въпреки безобразния тъмночервен цвят на косата си, изглежда дяволски добре. Косата й беше черна по рождение. На двадесетгодишна възраст Кет се бе изрусила, но никога не й бе минавало през ум да боядиса лъскавата си грива в червен цвят. Бидейки обаче работещо момиче, което си изкарва прехраната, угаждайки на клиентите си, тя винаги изпълняваше онова, което изискваха от нея мъжете в живота й. А този новият имаше достатъчно пари, за да плаща за изключителните си права върху нея при всяко свое посещение в града.

Тази вечер предстоеше тяхната четвърта среща. Беше й позвънил преди два дни и както и при предишните два пъти, я бе инструктирал с най-големи подробности как да се облече и къде да се срещне с него. Наричаше себе си Хари — без фамилия — но тя знаеше, че това не е истинското му име. Малко от клиентите й разкриваха пред нея истинската си самоличност и тя не би могла да ги вини за това. Имаше и такива обаче, които й казваха истинските си имена. Те като че ли обичаха да я слушат как крещи имената им по време на оргазъм. А Кет беше много добра в симулирането на разтърсващите оргазми, до които се опитваха да я докарат голяма част от клиентите й.

Хари обаче не беше от тях. Изобщо не му пукаше за нея. Интересуваше се единствено от собственото си удоволствие. Кет неволно потрепери, припомнила си последното му посещение в града. За пръв път се бе срещнала с него в малкия си апартамент в Ноксвил, който държеше под наем и използваше единствено за своите бизнес дела. Тя самата живееше на друго място. Притежаваше собствен дом в противоположния край на града в далеч по-хубав квартал, където никой не подозираше как точно си изкарва прехраната. Хари се бе държал агресивно и взискателно по време на първите два сеанса, но не бе поискал от нея нищо необичайно. Третия път обаче беше доста по-различно. И ако трябваше да си признае честно, ако не беше щедрата сума, с която той си осигуряваше услугите й при всяко свое посещение в Ноксвил, Кет изобщо не би си и помислила да се среща отново с него. Тя нямаше нищо против грубия секс. Не възразяваше дори срещу умерения садо-мазо секс. Последния път обаче Хари едва не я удуши. А когато тя най-сетне успя да си поеме въздух и се опита да се свободи от него, той я притисна под тежестта си и продължи да я чука като обезумял.

Преди да си тръгне от апартамента й през онази нощ, Хари й плати огромна сума и я инструктира да боядиса косата си червена, а при следващата им среща да носи на врата си черната рипсена панделка, която измъкна от джоба си и й я даде. Тръпки я побиваха само при мисълта за този тип, но през изминалите дни Кет бе успяла да убеди сама себе си, че той всъщност изобщо не я бе наранил, а просто я бе изплашил до смърт. Пък и парите, които й плащаше, надвишаваха три пъти обичайната й тарифа. Жена с нейния занаят, прехвърлила тридесетте, трябваше да се погрижи за бъдещето си, нали така?

Кет отвори средното чекмедже на тоалетната си масичка, бръкна вътре и измъкна черната панделка. Докато я връзваше на врата си, не спираше да се пита какво точно в това парче черен атлаз възбуждаше Хари. Нямаше как да знае това, но беше сигурна, че тя самата напълно си заслужава парите, които й плаща.

 

 

Миглите на Кет трепнаха и тя се опита да отвори очи, но клепачите й натежаха като олово. Главата й пулсираше от непоносима болка. Къде се намираше? Какво се бе случило с нея? Защо не си спомняше нищо?

Някакъв неясен шум достигна до слуха й и тя бавно осъзна, че чува собствените си стенания. Събуди се, Кет. По дяволите, момиче, събуди се!

Нещо странно ставаше с нея. Да не би да беше упоена? Мисли! Опитай се да си спомниш! Тази вечер имаше среща с Хари. О, господи, това трябва да е! Последното нещо, което си спомняше, бе виното, което бе пила заедно с Хари. Кет мразеше вино, но той бе настоял, обяснявайки, че това е много скъпо вино, което бил купил специално за нея.

Внезапно нещо докосна гърдите й. Ръце. Големи ръце. Мъжки ръце. Допирът им обаче беше странен… Те като че ли бяха покрити с найлон.

Опита се отново да отвори очи, но безуспешно. След това направи опит да каже нещо, но от гърлото й се изтръгна само дрезгаво стенание.

— Красива си, Дина — прошепна мъжки глас, а ръцете продължиха да се плъзгат по тялото й.

Коя, по дяволите, беше Дина?

Кет простена и отново опита да отвори очи. Най-накрая се вгледа в мъжа, надвесил се над нея и го позна. Беше Хари.

Хари сведе очи надолу към нея, усмихна се и рязко проникна в нея.

— Винаги си знаела как да се чукаш, Дина. Ти си най-добрата.

— Ха… ри…? — Не можеше да държи очите си отворени.

— Не трябваше да се будиш, любов моя. Но това вече е без значение. Скоро всичко ще свърши. Поне този път.

Този път? Главата й беше толкова замаяна, че не можеше да разсъждава ясно. Знаеше, че е с Хари, осъзнаваше, че я обладава и подозираше, че именно той я бе упоил. Но защо му е да я упоява? Нали си плащаше за услугите й? И знаеше, че тя ще направи всичко, което той пожелае. По дяволите, може пък да му ставаше от изпаднали в безсъзнание жени? Човек никога не знае по какво точно си падат мъжете.

Той продължаваше да я чука. Силните му тласъци постепенно набираха скорост. Кет понечи да го погали и да се опита да ускори кулминацията, но ръцете й натежаха като олово. Очевидно бе пуснал във виното й много силен опиат.

Успя отново да отвори очи само няколко секунди преди Хари да достигне до оргазъм. Той се разтрепери неудържимо, простена и зашепна в ухото й:

— Дина… моята Дина.

После се надигна, отдръпна се от Кет и гърбом се измъкна от колата. Кет успя да се поизправи малко. Едва тогава забеляза, че се намират в паркирана кола. Надникна през прозореца. Наоколо цареше непрогледен мрак. Насочи поглед към Хари, който стоеше непосредствено до отворената задна врата. Видя го да сваля внимателно кондома и да го прибира в някакво найлоново пликче.

И това ако не беше странно! Но пък човекът може би беше маниак на тема чистота.

Хари остави пликчето на пода на колата, след което закопча ципа на панталона си. Което се оказа нелека задача заради ръкавиците на ръцете му.

Ръкавици?

Какви бяха тези хирургически ръкавици на ръцете на Хари?

Той я погледна и се усмихна отново. Протегна ръка, бутна я обратно върху седалката и погали черната атлазена панделка на врата й.

— Хари? Какво…

— Шшт, сладка моя Дина. Не говори. Това не е част от играта.

— Каква игра?

Той се разсмя отново и тя почувства ледените тръпки, които пробягаха по гръбнака й.

Хари развърза панделката и хвана двата свободни края.

Кет забеляза налудничавия поглед в очите му и се паникьоса. Точно в този момент си даде сметка, че се е забъркала в смъртоносна игра.

— Не… недей — примоли се тя. — Аз… аз не искам да играя тази игра.

— Казах ти да не говориш.

Затегна панделката около врата й.

Кет сграбчи ръцете му и се опита да го отблъсне от себе си.

— Моля те… — Нима ще ме убие?

Вече едва дишаше. Господ да й е на помощ, но той наистина щеше да я удуши.

Не ме убивай, безмълвно се примоли тя. Не искам да умирам.

 

 

Остана неподвижен в продължение на няколко минути, отдал се на удоволствието, изпълнило душата му, след което вдигна поглед към тъмното небе и се изсмя на глас. Господи, чувстваше се страхотно! Когато достигна до оргазъм, проникнал дълбоко в тялото на Дина — точно както винаги си бе мечтал — цялото му същество бе завладяно от неописуемо задоволство и удовлетворение. Тя го бе отблъснала. Беше му се присмивала, правила го бе на глупак. В края на краищата обаче се бе предала и му бе позволила да я люби.

Насочи поглед към вътрешността на колата и красивата червенокоса жена, която лежеше на задната седалка. Лунните очи осветяваха пищните форми на голото й тяло — разтворените бедра, налетите, кръгли гърди, леко отворената уста. Изпълни го усещане за мощ. Всеки нерв в тялото му затрепери, наелектризиран от тъмните страсти, които клокочеха в душата му. Още усещаше вкуса й — сладострастен и похотлив. Дръпна силно двата края на панделката и усети как тя се врязва в плътта й. Почувства как животът постепенно я напуска. Панделката сякаш прогори дланите му и топлината й се разпростря и обхвана цялото му тяло. Това беше кулминационният момент. На върховно, почти непоносимо удоволствие.

Бяха й нужни само няколко секунди, за да умре. Или поне на него му се стори така.

Тя обаче нямаше да си остане мъртва. Никога не го правеше.

Налагаше се да действа бързо. Трябваше да се освободи от тялото и да остави този инцидент зад гърба си. След това известно време щеше да живее в мир. До мига, в който тя щеше да се върне отново.

Пъхна ръце под полиетиленовия чаршаф, който бе постлал, за да предпази тапицерията на колата, вдигна жената в седнало положение, обви чаршафа около тялото й и го придърпа към себе си. Мирисът на смърт не му харесваше особено, но и не го изпълваше с отвращение. Всъщност, именно тази миризма му вдъхваше увереност, че е постигнал целта си.

Жената, отпусната като непотребен парцал в полиетиленовата си обвивка, изобщо не възрази, когато той я взе на ръце. Макар да не беше едра, тя му се стори изключително тежка. Поне стотина килограма.

Мъртво тегло, помисли си той.

Понесъл Дина с изключителна предпазливост, той пое по тъмния, уединен черен път. Чуваше тихия ромон на близката река, който отекваше в смълчаната гора. Когато стигна до брега, той поспря, наведе се, откри лицето й, наведе се и я целуна за сбогом. Въздъхна дълбоко и я хвърли в река Тенеси. Остана неподвижен в продължение на няколко минути, загледан в тъмните води, които понесоха тялото надолу по течението.

Сбогом, любов моя…

Ето, свърши се. Сега можеше да се прибере у дома, да се върне към нормалния си живот и да я прогони от мислите си. Поне за известно време. Знаеше, разбира се, че тя ще се върне отново. За да го измъчва. Да го примамва. Да го докарва до лудост от копнежа да я притежава отново. Всеки път, когато тя си тръгваше, част от него се надяваше — молеше се дори — че тя ще го остави на мира. Никой обаче не чуваше молитвите му. Тя неизменно се появяваше отново. В началото я нямаше с години, но с времето започна да се връща при него все по-често. Често не минаваше и година преди да се появи отново. А последния път се върна след малко повече от шест месеца.

Зачуди се колко ли време щеше да мине този път, преди да я види отново.