Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 45 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Глава първа
Фанин

— Тя се омъжва за бившия ти след няколко дни.

Като изпъшквам, заравям глава в ръцете си, и прокарвам пръсти през трудно контролируемите ми къдрици.

— Знам! Господи, знам го!

— Та тя ти е скапана сестра! Как, по дяволите, се случва това? — Шелби поклаща глава с отвращение.

— Доведена сестра — поправям я аз.

— И все пак! Говорим за това, че ти си била преди нея — казва с насмешка приятелката ми. — А сега, той работи с нас по проекта за този нов клиент? Защо?

Ерика маха ръцете от лицето ми.

— Знаеш, че ако говориш с Ноа, той ще го оттегли от задачата. Той ти е братовчед. Трябва да знае, че става неловко.

Изправяйки гръб, поклащам глава и оглеждам претъпкания бар.

— Ноа ме попита дали имам нещо против. Аз казах — не. Това е голям проект. Ако го спечелим и го накараме да заработи, ще ме повишат. Не исках да рискувам братовчед ми да ме извади от проекта. Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това да получа онзи ъглов кабинет преди Адам Кафърти.

Те кимат с разбиране и в съгласие. Знам, че биха искали да прецакам този изневерил ми задник толкова много, колкото аз самата щях да се забавлявам, докато го правя.

— Тогава какво става със сватбата?

— Ааа! Коя от вас, красиви дами, се омъжва?

Прекъсва ни най-нежният глас, който някога съм чувала. Дълбок и плътен като мед или шоколад. Или меден шоколад. Дали съществува подобно нещо? Дори не ме интересува дали го има, или не. Леко се обръщам, когато една огромна ръка плъзва дървен поднос — приличащ на част от буре за уиски — с четири пълни до половината чаши, настанени в него, върху високата ни масичка. Откъм лакътя ми той добавя още един, а после и красиво инкрустирана дъска за рязане — с „ДИ АЙРЪН ФЛАСК“ върху грубото дърво — пълна със сирена, маслини, крекери и разнообразие от нарязани на тънко или направени на ролца меса. Погледът ми се плъзва по ръката, която сега се е облегнала на масата до мен. Нагоре по големия часовник, по мъха от черни косъмчета, стегнатите мускули, ярките, разноцветни очертания на някаква татуировка, нагоре, нагоре по навитите ръкави на бялата риза, широките рамене и могъщ гръден кош до добре поддържаната гарвановочерна брада, сочните устни, добре оформен нос, докато потъвам в бездънно сини очи. Мили Боже!

— О, за Бога, никоя от нас. Доведената сестра на Фанин се жени за бившия й и тя трябва да отиде на сватбата… сама.

Отново изстенвам и заковавам приятелката си с кръвнишки поглед.

Шелби присвива рамене:

— Какво? Той е барманът. Предполага се, че трябва да му разказваме сълзливите си истории, а след това той да ни помага да разрешим проблемите си, докато ни сервира най-невероятните питиета — завършва тя с усмивка и хвърляйки една маслина в устата си.

Мъжът с медено-шоколадовия глас се обръща към мен.

— Знаеш, че е напълно права, нали? Сега разкажи всичко на Джаспър, скъпа — подкача ме той, подавайки ми чаша с кехлибарена течност в нея и спираловидна портокалова кора, плуваща отгоре.

Очите ми срещат за кратко неговите. При усмивката му и лекото му кимване, повдигам чашата до устните си и отпивам. Вкусовете избухват върху езика ми и аз издавам одобрителен звук. Барманът ми намига и се обръща към Шелби, тъй като очевидно тя е приказливката. Аз все още не съм казала нищо. Не съм убедена, че ще мога.

— Е, Джаспър — измърква приятелката ми, — Фанин беше сгодена, той я остави заради сестра й…

— Доведена сестра. — За това съм непреклонна.

— Доведена сестра. Ще се женят в края на тази седмица, а Фанин си няма гадже и сега, за да станат нещата още по-зле, той работи с нас по един нов проект, който се опитваме да представим на шефа ти и да спечелим.

— Шефа ми? — Той изглежда озадачен.

— М-да! Работим за „Тейт енд Кейн Ентърпрайсис“. С малко късмет, „Ди Айрън Фласк“ ще бъде най-новият ни клиент, затова дойдохме тук, за да усетим мястото, да обсъдим някои идеи преди конферентния ни разговор след два дни.

Той кимва с разбиране и тогава Ерика се включва:

— И бившият годеник, тире, бъдещ зет на Фанин, е на път да дойде тук и да се присъедини към нашата малка проучвателна среща и да ни вбеси до полуда.

Джаспър поглежда към мен.

— Така ли е, Фанин?

Начинът, по който казва името ми… има лек акцент, който се появява точно под повърхността. Шотландски, може би? Подобен е на милувка. Отпивам още веднъж, за да си дам време да се съвзема.

— Да, но тъй като това е работна среща, изобщо няма да говорим за сватбата. — Знам, че е лъжа. Адам винаги намира начин да заговори за сватбата, когато съм наблизо. Никога досега не е имало толкова дяволски заинтересуван от сватбата младоженец.

— Разбирам. Защото не искаме да смесваме работата с удоволствията, нали? — Джаспър напълно е превзел личното ми пространство и аз не мога да се накарам да се отдръпна настрани. Вероятно е от аромата му, не мога да разбера — мирише на земя и гора, и в същото време ухае на цитруси и… уиски — всичко това смесено, за да придаде това привлекателно ухание. Искам да заровя носа си във врата му и да го вдишам. Ясно, загубила съм си ума. Или това, или наистина имам нужда да си легна с някого. Най-вероятно и двете.

Точно съм готова да отговоря, когато невероятното до преди секунди уиски се превръща на киселина в стомаха ми.

— Дами. Съжалявам, че закъснях. Сватбени проблеми в последната минута — казва Адам глуповато. Преднамерено. Надуто.

Веднага се сковавам, което ме запраща в пряк контакт с широкия гръден кош на Джаспър. Странно, но това ме успокоява. Напълно абсурдно. Обвинявам уискито. Аз съм много способна бизнес дама. Акула в убийствен костюм. Мога да се справя с Адам, мамка му, Кафърти. И с Джаспър — медения шоколад.