Читателски коментари

Безспорно впечатляваща книга, която би било страхотно да бъде изучавана в програмата по Литература. Авторката ми е любимка оттук нататък!

Изобщо Толкин наистина е най- добрия. Обаче. Има и други фентъзи книги, които почти имат идентичност.

С израза разстягане на локуми е все едно си вечно гладен. Пък и някои поредици също са продължителни. Примери: Малазанска книга на мъртвите и Мечът на истината. Препоръчвам ги.

Първо за сравнението с Толкин да поговорим:

1. Винаги, във всяка поредица има изгубен прин, както и паднало царство(което не е чак толкова често)

2. За Назгулите да поговорим. Винаги има зли хора. Чел съм няколко книги в които има същества като Назгулите. Авторът се е възхищавал на Толкин и е вмъкнал герой, подобен на Толкин. Пък и явно не четете внимателно книгите: първо Назгулите са без летящите същества. Второ Назгулите са летящите същества

3.То може да има връзка с фолклора, където три герои са главни

4. Съществуват и подобни неща като пътищата из цялата фентъзи жанр

5. Емин Муил и Погибелта. Сериозно ли бе? Погибелта е в края на познатия свят, а Емин Муил не е

6. Не е лесно да напишеш книга и да я издадеш и после да кажеш „Спрете печатането, ще я съединя в осем тома.“ И изобщо откъде знаете че няма да пострадат сюжетните линии?

Второ да си поговорим за похвалите:

1. Вътрешните борби между Аджите е обичайно, ако Аджите са една дъражва

2. Йерархията на Бялата кула е интересна подробност свързана със Звездната септа на Джордж Р. Р. Мартин

3. Почти навсякъде има аналогия

4. Играта на домовете е при Алекс Кош

Книга в която се връщаме към много романтичната идея за завръщане към изгубения рай, към нашите корени и всъщност към езичеството.

Действително, в днешните тъжни, претърпяващи духовен упадък времена, се прокрадва желанието за промяна, хората жадуват за нематериалното, за свещеното, нуждаят се от душевно упование.

Прави са били римляните, когато са твърдели че еврейския монотеизъм е вид атеизъм. Концентрирайки свещеното в един единствен, авторитетен и съвършен бог, пращайки го в небесата, далеч от простосмъртните,така лишил той природата от сакралното.Това е почвата, която подготвя рационализма и материализма, и една от основните причини, в която се корени омразата към еврейския народ.

Обожествяването на природата връща достъпа на сакралното и затова смятам и се надявам, по логична връзка, че екологията ще взима все повече място в нашия свят.Уважението към природата е въпрос на мироглед а религиите до голяма степен го изграждат!

По принцип доста рядко оставям коментари по какъвто и да било повод, но в този случай просто не мога да се сдържа — тази книга е феноменална боза! Отказвам да повярвам, че Артър Кларк има нещо общо в това изключително плитко произведение за тийнейджри, просто чета и не вярвам на очите си! По-горе в коментарите детайлно е описано за какви фрапантни безумия ства въпрос, дълбоко съжалявам, че не се вслушах в тях, но след Среща с Рама просто нямаше как да не дам шанс….уви, голяма грешка!

Искам и аз да добавя малко възмутителни коментари, току виж ми попремине яда — внимание, спойлери! Освен описаните от други читатели простотии, това което най-много ме подразни e екипажа, и най-вече главната героиня — бавноразвиващ се доктор/олимпийски шампион/африканска принцеса/английска принцеса! Целия екипаж без нито едно (!) изключение са група инфантилни, егоцентрични, малоумни дебили, които мислят само и единствено за плюскане, спане, пари и какво ще дават по телевизията. На фона на най-великата мисия в историята на човечеството подборът на кадрите е изключително некадърен, а като цяло остава и впечатлението, че цялото население на Земята се състои от банда идиоти, най-големите от които са изпратени в Космоса. Само един пример — намират се на непознат грандиозен космически кораб, изчезва член на екипажа, но решават да го потърсят след закуска, защото са гладни. След кратко издирване, състоящо се в лутане из произволни места, закачки и шегички всички се връщат, защото вече е време за обяд. Когато не ядат, всички спят, обаче толкова жестоко им се спи, нищо друго няма значение, само да са наядени и наспани!

Нашата мома, която както вече споменах е бавноразвиващ се доктор/олимпийска шампионка по лека атлетика/африканска принцеса/английска принцеса. Пълна загадка остава защо, аджеба, точно тя е избрана за главен лекар на експедицията, сред всички нейни колеги на земята се сещам за поне 7 само в моя квартал, които са милион пъти по-квалифицирани. Въпросната дама не може да разпознае и настинка, без да се консултира с айпада си, нито знае нещо за болестите, нито за лекарства, абе нищо! Само цъка с апликейшъна, иначе хал-хабер си няма. Сеща се, че не е преглеждала никого от екипажа, веднага след това забравя и след 10 минути се сеща отново. Може би е твърде разсеяна, защото през цялото време детайлно ни се описва как блее по вилата си във Франция, припомня си как кара ски и пие какао пред камината, какво прави горката там в тия извънземни чукари и тя не знае. Три дена прави диагностика на човек с болно сърце, дето от екг-то му си личи от 100 километра, че няма да го бъде и накрая вика, абе давай, дано не умреш! След един ден сърцето му спира. После пада в една дупка и 24 часа по-късно вече стомахът и се разкъсва от болезнени спазми, понеже умира от глад, не е яла на обяд и има само няколко сандвича в ръкава. 3 часа по-късно вече умира, организма и гасне бавно и тя решава вместо да се опита поне грам да се спаси, да лежи и да си мисли за кюфтета!!! В крайна сметка успява да се спаси и първото нещо, което пита човекът, който и помага е дали случайно няма някаква луканка, защото 5 дена е нагъвала само пъпеш, това напълно сериозно без да преувеличавам!!! Не може да се събуди по половин час, хем през повечето време спи, но лоши хора все я будят след десетина часа да я питат защо ги боли примерно. Хората и говорят ставай Земята ще замине, тя само мига и вика не ме занимвай, кафе има ли!!!

Абе пълно безобразие, мога да пиша още с часове, но спирам дотук понеже пак почвам да се ядосвам! Един съвет от мен — ако четете това преди да сте почнали с книгата, умолявам ви — недейте!!!

За съжаление не можа да ме грабне сюжета. Не можах да я довърша дори, а това не ми се случва често с книгите, които съм започнала.

Не успях да я прочета. Плоска книга.

Великолепна книга!

Не ми хареса. Много голям обем — малко съдържание. В последната част, като че ли се превръща в роман на ужасите.

Всеки има своя прочит и своето мнение.

Уау! Направо си е класика в жанра! Почти като Винету???? или нещо сходно( за жалост не си спомням нито едно име на роман от пубертетските ми години????) Обаче същото усещане за истински мъже и чувства..! Ееех, споменииии

Хм…да… :)

Не виждам как бихте могли да си я закупите, след като книгата е фен превод!?!

— Наивно! Струва ми се, че първата книга повече ми хареса.

Ще споделя, че в началото не можах да разбера в кое време се развива действието.Около 50-та страница прочетох-кафемашина и шофиране, което говори за нашето съвремие. Много сложен и помпозен стил на изложение, или по-точно език от книги, с действие развиващо се през ренесанса. Идеята, както винаги е добра, но за четене е необходимо малко повече усърдие.

Първо едно огромно Благодаря! Книгата е страхотна, заслужава си всяка отделена секунда. Бих искала да попитам дали има още книги от поредицата, силно се надявам да има и книга за Рамзи?Ако някой знае ще бъда благодарна да ме насочи , желая да закупя поредицата в домашната си библиотека.

Образът на Ела не е изграден добре, характер и поведение на 20 годишна недорасла хлапачка, а говорим за 30 годишна, съдия при това, на моменти наивна до глупост и в отношенията с хората, и в работата. Като цяло ми хареса, но да е най-доброто на авторката — не

До кетан и летхани беше добре, но от там просто беше отвратително.

Първа и втора част са една и съща книга.Така ли е или се бъркам?

Боза!!!

Това беше първия прочетен роман на Чайлд от мен и от тогава не го пропускам! Страхотен автор!

Страхотна книга! Хареса ми даже повече от първата, горещо препоръчвам и двете!