Читателски коментари (за „В очакване на Годо “ от Самюъл Бекет)

Чета книгите в " Моята библиотека" от години, но се регистрирах едва днес. Първото мнение, което бих си позволил да направя е относно " В очакване на Годо". В далечната 1989 година, когато учих за изпита по " Западноевропейска литература" а и по-късно относно " Годо" имаше само най-общи критически приказки, но нищо по-конкретно. А може би и не търсих достатъчно… Но годините вървяха, времената се сменяха, с тях книгите, проблемите и пр. Едва напоследък се сетих за тази празнина в образованието ми и с радост установих, че мога да я намеря при вас. Не мисля, че бих могъл да изкажа нещо друго освен възхищение и очарование. Аз обичам да чета пиеси и някои от тях — разбира се най-добрите, сред които и „В очакване на Годо“ си ги представям почти на живо…. Особено ценя и вашите препратки към електронните библиотеки на руски и английски, на които чета почти свободно. За човек, който още навремето се е ровил и преписвал на тетрадки и фишове в читалните на библиотеките , електронните библиотеки са сбъдната мечта. Благодаря ви, че ви има !

И аз, четейки текста, не можах да се въодушевя дори и след като го прочетох. Но прочетох след това анализ (https://www.google.com/amp/s/m.dnevnik.bg/analizi/2014/03/01/2252560_v_ochakvane_na_godo/amp) и разбрах, че трябва да се погледне философски на пиесата. Тя е наречена театър на абсурда, защото хем не става ясно, защо чакат Годо, хем той дори не се явява. Аз оценявам това произведение, защото наистина в живота си хората все чакат нещо, което би трябвало да е по-добър живот, но нито се знае дали ще дойде, а ако дойде — дали ще е нещо по-добро.

Хм…да… :)