Читателски коментари (за „Окото на света “ от Робърт Джордан)

  • 1. Понго76 (4 юли 2007 в 16:57)

    „Колелото на времето“ е непоносимо дълга фентъзи поредица, с която авторът Робърт Джордън очевидно възнамерява да се издържа до пенсиониране. Като цяло концепцията на „колелото“ не е особено оригинална — заимствани са редица елементи от множество фентъзи произведения, от „Звездни войни“, даже се усещат религиозни мотиви. Въпреки всичко, поредицата започва прилично, първите части са стилово издържани, обмислени са не лошо и притежават известна сюжетна самостоятелност — т.е. с края на всяка част се достига до известна степен на завършеност от цялостния цикъл. С публикуването на нови и нови части обаче, читателят съвсем основателно започва да се притеснява, че може би е бил подведен от автора и че книгата няма да има край. Последните няколко романа са свидетелство за пълното изчерпване на Джордъновото въображение. Те могат да бъдат определени като книги без начало и без край. Едновременно с това, Джордън не намалява броя на сюжетните линии и не изглежда да се ориентира към завършек. Напротив — незначителни второ- и третостепенни герои се превръщат в главни, въвеждат се нови герои със свои нови съдби и мисии. Така че моят съвет към незапознатите с „Колелото“ е въобще да не го започват, докато не разберат от някъде, че то е направило „пълен оборот“ или просто да препрочетат „Властелинът на пръстените“ още веднъж.

    • 2. нт (5 юли 2007 в 14:21)

      Съгласен съм изцяло с оценката на Понго76 и се присъединявам към дадената от него препоръка към тези, които още не са се запознали с този уникален по обем труд. Усещането за особена непочтеност от страна на Р. Джордан започва да се натрапва по много обиден начин от един момент нататък. Смятам, че този автор заслужава не само порицание, но дори и бойкот.

    • 3. Сгугню (10 юли 2007 в 15:01)

      Не съм склонен да се съглася с горните мнения. Без да оспорвам излишно дългото разтягане на действието (особено видимо в книгага „Нова пролет“, където на 25 страници се разискват роклите на Моарейн — според запознати — влияние от жената на Джордан), както и известното прекалено преплитане на сюжетни линии, поредицата представлява постепенно развитие на характерите на героите. В особено голяма степен това важи за Ранд ал Тор и Мат Каутон, но и за Егвийн ал Вийр и Нинив ал Мийра. Макар на пръв поглед поредицата да извежда множество герои, налице са 6 главни персонажа (подредени по степен на важност) — Ранд, Мат, Перин, Елейн, Егвийн и Нинив. Също и известен брой второстепенни — Том, Мин, Моарейн, Лан, Биргит и още няколко, които по-скоро подкрепят главните герои. И много голям брой епизодични герои, около които се развиват именно епизодични сюжети. И огромен брой герои от масовката, със същите функции. В този смисъл, поредицата всъщност има само 6 сюжетни линии, развиващи се паралелно — тези на главните герои. И доколкото всички тези 6 герои са обвързани с една кауза, то и развитието на техните сюжетни линии ще ги доведе в крайна сметка до единен завършек.

      Да, вярно е че има и много отклонения, странични преживявания и т.н. но те само дават богатство на поредицата, един по цялостен измислен свят — с противоречия, различни интереси и стремежи за налагане — както е в действителността. Което дава голям реализъм на поредицата, за разлика дори от Властелинът на пръстените.

    • 8. Пешо (17 ноември 2007 в 17:12)

      Ех, Понгооо, ма нищо не си разбрал от това дето, може би, си чел :( Ужас направо.

      За всички останали:

      Това е книга за диховното израстване на главните герои — тия същите дето ги има в 1 ви том и ония сущите дето ги има и в 11 — ма много по добри и преживели много щастливи и нещастни събития и прикючения. И не няма нищо общо с Властелина!!! Съвсем друг тип книга е, ма трябва да имаш малко по зряло внимание и търпение :):)

      • 45. A Warrior of Light (2 март 2017 в 14:07)

        Което аз нямам (-: но ще я прочета все пак.

    • 42. Мая (31 август 2014 в 00:12)

      донякъде си прав, защото наистина към края историята малко се разточва и става доста объркана, но пък „Властелинът“ е на километри по-надолу в моята класация. А и вече има край на „Колелото“, така че — който си пада по хубавото фентъзи — горещо, ама горещо му я препоръчвам. Все пак — чела съм поредицата 3 пъти и ще я прочета пак. Няма по-хубаво фентъзи от това, а съм чела доста

  • 4. Сгугню (10 юли 2007 в 15:20)

    След 11 книга налице са следните загадки в сюжета:

    1. Жива ли е Моарейн

    2. Кой е тайнственият мъж, когото вижда Ранд

    3. При какви обстоятелства Мат ще извади окото си

    4. Как и дали Ранд ще остане жив

    5. Какви ще са като вид силите на Тъмния в последната битка

    6. Таим и Демандред едно и също лице ли са

    7. Какво е бъдещето на Логаин

    8. Верин или …. не е ли Месаана

    9. Ранд ли ще подчини Сеанчан (както има едно пророчество) или ще се подчини на императрицата (както има сеанчанско пророчество)

    10. Ще се използва ли върху Ранд мъжкият ай-дам

    11. Как Аливия ще помогне на Ранд да умре

    12. ще има ли Шарина някакво участие в по съществен порядък

    13. Как Ранд ще унищожи айилците

    14. Какво ще стане когато стане публично известно че и сул-дам могат да използват силата

    15. Перин ще убие ли Масема

    16. Ноал Чарин не е ли всъщност Джейин Бродяжника

    17. Какво ще стане с Елайда и нейните пророчества че ще обедини Бялата кула

    18. Каква ще бъде ролята на Шайдар Харан

    19. Как Мат ще убие голама

    20. Ще избягат ли огиерите в друго измерение

    21. В една от книгите се споменава, че Каландор е третият по сила ша-ангреал. Доколкото Чедан Кал е първият, кой е вторият?

    22. Ще имат ли Шаранците някакво участие в Последната битка

    23. Как Ранд ще обвърже Пограничниците

    24. Какво търсят Пограничниците в Андор

    25.

    • 5. Pongo76 (16 юли 2007 в 21:49)

      Сгугню, бихме могли да поспорим във форума, не в страницата за мнения. Само като кратка дуплка бих те попитал: Какъв е този роман с 24 неприключени сюжетни линии след 11-я том? Преди да прочета „Кръстопътища по здрач“ аз препрочетох предишните девет части, наивно вярвайки, че краят е близо, а и бях позабравил наистина уникалните по обем 9 предишни тома от по 600–1000 страници средно:-) Честно казано, почуствах се подведен. Но за да те допълня частично — лично на мен любимият ми персонаж от цикъла е Авиенда, която ти въобще не споменаваш.

  • 6. g|-|0St (9 август 2007 в 12:13)

    Лично на мен ми харесва постепенната градация на героите, как постоянно се развиват. Харесва ми индивидуалността на всеки персонаж а не на стандартния глупав мусколест боец и надменен продажен маг. Много ми допада идеята че всеки герой си има страхове и радости, които решава да или не сподели с приятелите си и оттова историята става още по-интересна. Това е мое лично мнение, мога съвсем спокойно след тоновете изчетена фентъзи и фантастична литература да заявя че поредицата досега (1–4 книга) ми харесва. Смятам да продължавам докрай, който вече се вижда след 8 книги :) Поздрави.

  • 7. Вечния (24 септември 2007 в 15:01)

    Иска ми се да не свършва……

  • 9. джу (11 април 2008 в 01:47)

    няма ли да се сканират 9та и 10а част от поредицата?

  • 10. hebigatsu (17 април 2008 в 11:23)

    Вярно е, че „Колелото на времето“ е поредица с не много високо от литературно-стилистична гледна точка съдържание, но това се компенсира с силната динамика на действията и събитията.

    За съжаление ще остане в историята на фентъзито като поредният недовършен цикъл от романи, тъй като Робърт Джордан почина на 16 септември 2007 г. след тежко боледуване.

    инфо: http://bg.wikipedia.org/wiki/Робърт_Джордан

    • 11. SecondShoe (20 април 2008 в 00:17)

      Поредицата ще бъде довършена от друг автор и няма да остане незавършена. Не съм съгласен, че литературно-стилистичната страна не е добра. Напротив, точно динамиката куца, а не стилистиката.

      • 12. Владо (26 април 2008 в 22:04)

        Съгласен съм със SecondShoe стилистично много добре издържана, малко „екшън“ особено в последните няколко части… (чел съм ги до 9-та книга само…)

  • 13. Другия (12 октомври 2008 в 01:06)

    На изпит по български език ли сте??? Или си казвате мнението за поредицата на Джордан??? Градация? Стилистика? Динамика?

  • 14. Другия (12 октомври 2008 в 01:11)

    Министерството на Науката и Образованието Ви приветсва! Учете си уроците на друго място, на истинските любители на „Колелото на Времето“ — привет

  • 15. gost (13 октомври 2008 в 01:58)

    Другия, то и ти не пускаш мнение за поредицата, а елементите, които се споменават са основна част от всяка творба и особено важни за по-обемните като тази.

    Колкото до моето мнение:

    Поредицата ще претендира за реалност, когато аз се самообявя за имперски кръстосвач, клас Победа. Макар и добре изградени, образите на героите са нереални, по простата причина, че всичко в поредицата е направено като за забава. Разкриват се много повече смешните страни на нещата, а не реалната обстановка.

    Иначе 6 сюжетни линии са твърде много, а 12 тома за тези линии си е разтакаване с цел печалба и бротален геноцид над амазонската джунгла.

    • 16. gost (13 октомври 2008 в 11:09)

      Мисля, че мога да разбуля някои от по-горе посочените загадки:

      1. Безкрайно ще ми е интересно, ако е успяла да прати писмо за помощ от отвъдното (все още е при лисоглавите и чака спасение).

      2. Той бая народ вижда и не се сещам за кого от всичките става дума.

      3. И аз съм почти сигурен, че ще си извади окото, но да не прибързваме.

      4.Да, по цял куп причини и най-важната е, че никой не го вярва.

      5. Стандартен комплект чудовища, но в промишлени количества.

      6. Не ме интересува, но мисля, че е вероятно (не са му споменавали замислите).

      7. Мин каза, че е пълно с чест и слава и ако не е дясната ръка на Ранд, то поне му е ръкавица.

      8. Не е. В книга осем се представя под чуждо име да избегне стари дрязги със закона в родния си град.Фарсал.

      9. Най-вероятно и двете, макар и да не знам как.

      10. ще го използват при подчиняването пред императрицата.

      11. Или по познатият от векове начин, или ще му даде съвет пред мъчителен избор.

      12. Може да отвлече децата на Рант.

      13. Зле избрано бойно поле, или просто морално. Мисля, че самото прехвърляне отвъд планините е гибелно за начина им на живот.

      14. Освобождаването на Рант от императрицата, ако познавам добре автора.

      15. защо не, важно ли е?

      16. Ноал Чарин не е ли всъщност Джейин Бродяжника?-…

      17. ще се изпълнят, но не както си го мисли.

      18. Каква ще бъде ролята на Шайдар Харан?-…

      19. или в последната битка, или на път за на там.

      20. Не. Ще участват в новия златен век.

      21. Припомни си очистването на сайдин от силата.

      22. не знам какво ще ги спре.

      23. той е преродения дракон

      24. Ранд (то си го пише).

      25. тук вече няма въпрос.-Който е писал тези въпроси или не е чел всички книги, или не е внимавал какво чете.

    • 33. Симо Петков (27 януари 2013 в 00:58)

      12 тома за тези линии си е разтакаване

      --------------------

      Пълни глупости!

      Р.Джордън, мир на праха му, е знаел че е болен и умира ..

      ЦЯЛАТА поредица, със всички загадки и сюжетни линии — му е била в главата .. от самото започване на историята .. за да не се погуби трудът му напразно, когато разбира,че не му остава много … няколко месеца прави записки — как би трябвало да свърши историята .. и какво да се случи!

      Разбира се — без да търси от това, нито заплащане, нито печалБа ..

      За разлика от „Властелина“ например — той описва ЦЯЛ ЕДИН СВЯТ .. в който свят — има хора (жени) за което понякога най-важното е, каква ще е роклата им .. има хора, които просто живеят .. влюбват се ..

      И това отличава книгата от всякакви буламачи — реалността и пълнотата на описания свят ..и богатството на загадките и на сюжетните линии .. Та всеки образ, почти .. е показан в развитие.. неочаквано, съвсем случайни хора, се оказват в една .. или друга сцена ключови фигури- както е в живота! ..и това прави поредицата в пъти по-интересна .. от … абе!

      Та — всякакви обвинение, към Джордън са тъпоумни.. книгата въобще не е писана с цел печалба, нито с цел печалба е работил над записките си, когато разбира че умира ..

      • 35. тцЪ (15 юли 2013 в 20:34)

        С всичко мога да се съглася, само не и със сравнението с творчеството на Толкин. „Властелинът на Пръстените“ е най-известното му произведение, но категорично не и най-мащабното и значимото такова. Трудът на живота му е „Силмарилион“ и, ако го прочетеш, ще откриеш как човекът е създал възможно най-пълнокръвния свят (преди Диска, де), без да задълбава кой каква дреха е носил, какво вино е пил и какви бижута е имал. Не само това — за всеки от „народите“ си създава отделна митология, език, култура…

        Джордан доволно взаимства от него в първата книга- Огиерите например външно не приличат на Ентите от Средната Земя, но по поведение припокриването е почти пълно. Мърдраалите само дето не яздят хвъркати гущери, за да станат Назгули. Имаш си падналото забравено кралство и последния жив наследник на забравения трон; имаш трите селянчета, на които им предстои да спасяват света (явен еквивалент с хобитите)… Нападението над селото; пътуването из Пътищата (във властелина — Мория); Погибелта (Емин Муил в Средната Земя)…

        Както и да е. Относно „Колелото на времето“- преспокойно цялата поредица можеше да е събрана в максимум 8 тома, при това без действието да пострада. Дори напротив. С излишното разтягане на локуми се постига единствено умирането на всяка една интрига и направо ти се иска Тъмния най-накрая да се освободи и да пречука Преродения Дракон — белким отърве света от малоумщината му (отстъпваща единствено на малоумщината на Айез Седай и на Отсъпниците)

        Все пак поредицата има и силните си страни — например йерархията в Бялата Кула, вътрешните борби между отделните Аджи, създаването на Черната Кула, Играта на Домовете… Тук вече шапка свалям на Джордан, интересни моменти — при това доста добре развити.

        • 46. A Warrior of Light (2 март 2017 в 14:16)

          Значи е точно като за мен :-)

        • 47. A Warrior of Light (2 март 2017 в 14:33)

          тцЪ, НАПЪЛНО сте прав относно Толкин!!! Не знам как някой може да не го харесва!!! Симо Петков, Вие очевидно сте литературен експерт и оценявате книгите с ума, а не със сърцето си…

        • 48. Krastev 2007 (20 юни 2019 в 23:06)

          Изобщо Толкин наистина е най- добрия. Обаче. Има и други фентъзи книги, които почти имат идентичност.

          С израза разстягане на локуми е все едно си вечно гладен. Пък и някои поредици също са продължителни. Примери: Малазанска книга на мъртвите и Мечът на истината. Препоръчвам ги.

          Първо за сравнението с Толкин да поговорим:

          1. Винаги, във всяка поредица има изгубен прин, както и паднало царство(което не е чак толкова често)

          2. За Назгулите да поговорим. Винаги има зли хора. Чел съм няколко книги в които има същества като Назгулите. Авторът се е възхищавал на Толкин и е вмъкнал герой, подобен на Толкин. Пък и явно не четете внимателно книгите: първо Назгулите са без летящите същества. Второ Назгулите са летящите същества

          3.То може да има връзка с фолклора, където три герои са главни

          4. Съществуват и подобни неща като пътищата из цялата фентъзи жанр

          5. Емин Муил и Погибелта. Сериозно ли бе? Погибелта е в края на познатия свят, а Емин Муил не е

          6. Не е лесно да напишеш книга и да я издадеш и после да кажеш „Спрете печатането, ще я съединя в осем тома.“ И изобщо откъде знаете че няма да пострадат сюжетните линии?

          Второ да си поговорим за похвалите:

          1. Вътрешните борби между Аджите е обичайно, ако Аджите са една дъражва

          2. Йерархията на Бялата кула е интересна подробност свързана със Звездната септа на Джордж Р. Р. Мартин

          3. Почти навсякъде има аналогия

          4. Играта на домовете е при Алекс Кош

  • 17. Сгугню (14 март 2009 в 16:52)

    №16, голям си бонбон!

    Ма комай ти не си чел книгите, струва ми се!

  • 18. Донти (3 април 2009 в 02:21)

    Мисля че бях някъде на около 20 години когато започнах… не не… опитах се да зачета поредицата. Стигнах до 6-тата част и се отказах. Причината… все едно четях Капитан Немо. Не че не харесвам Жул Верн, но започне ли да се отнася в обяснения колко много видове скапани(или може би „шибани“ би звучало по добре) риби имало в океана, че като почне и да ги класира по видове, родове, семейства и така нататък имам чувството че ще изпадна в кататония. Е сега съм на 30 и реших да препрочета поредицата. Помислих си може би тогава бях млад и нетърпелив, пък фабулата хич не беше лоша… ми кво да ви кажа? Фабулата още ми харесва ама автора си остава малоумен идиот… под чехъл при това. Преди не ми беше направило впечатление отношенията на мъжете и жените в тези книги, но сега през призмата на опита (жена и две деца) не мога да не си помисля, че нещо не му е в ред на тоя човек. В по горните коментари прочетох някой да казва че, се проследявало израстването на характерите на героите. Какво израстване на характерите бе… цялата пасмина с Ранд начело са социални инвалиди или да се изразя по просто… вземи 14 годишен пубертет събери го с темерут на средна възраст който прекалява със самозадоволяването прибави щипка социопатия и получаваш голяма част от героите от мъжки пол. За останалите просто не искам да започвам. Тъй като фабулата все пак ми харесва много се изкушавам да хвана да ги отредактирам тия книги като ги сведа да речем до три… или аиде четири… да имат с какво да се забавляват децата като поотраснат…

  • 19. Pe4o MuH (10 април 2009 в 21:38)

    За мен всичките книги са страхотни, въпреки че на моменти много се дразня на дългите и несъстоятелни описания на Джордан.

    Но от друга страна това, което най-много харесвам в книгите му е това, че описва най-подробно мислите и чувствата на почти всеки герой.

    За Жалост дванадесетата книга няма да бъде написна от самият Р.Джордан, а от някакъв друг, непознат за мен писател. Но по оставени бележки от писателя преди да умре.

    Колкото до Донти… ти или нямаш нервите да четеш някоя книга, като хората, или нямаш никаква фантазия и въображение и фантазия, или просто не си дорасъл. Все още.

    • 20. Донти (13 април 2009 в 00:06)

      Логично погледнато да определиш всички книги от тази поредица като страхотни, след като те очевидно не са, говори че нямаш голяма база за сравнение. Горещо ти препоръчвам „Хрониките на Амбър“ на Роджър Зелазни (починал 1995 г. за мое, а предполагам и за доста по широк кръг фенове, съжаление) ако не си ги прочел(а) вече. Може би тогава ще ти стане ясно надявам се, че един добър автор (а в случая със Зеалзни, гениален) а) никога няма да те занимава с цитирам „дълги и несъстоятелни описания“ и б) ще остави фантазията ти да се развихри за почти всеки аспект от книгата си. Най вече за геройте в книгата.

      Писателите които оставят фантазията на читателя да доизгради образа и личноста на геройте си, показват уважение към интелигентноста, въображението и житейският опит на читателите си. Нещо което Джордан определено не прави. Това което прави той е да постави всичките си герой в стереотипа на токущо излязъл от пубертета младеж с ОГРОМНИ пропуски по отношение на емоционалното и социалното си равитие. Като пример за това ще спомена отново за отшенията мъж-жена в книгата. Всички герой до един се държат като хлапета спрямо другия пол. Ха… мъже. Ха… жени. Що за изтъркани клишета…

  • 21. Pe4o MuH (14 април 2009 в 10:33)

    Не оспорвам таланта на Зелазни и да, челА съм „Хрониките на Амбър“.

    Това, което искам да кажа е, че всеки писател има свой различен и характерен стил. Не можеш просто, защото нещо не ти харесва книгата да казваш, че писателя е малоумен идиот.Всъщност може и така да е, но важното е, че е написал една страхотна поредица, описваща борбата между доброто и злото, и това не е само мое мнение, а и на много други хора прочели поредицата.

    Колкото до отношенията на героите помежду си…мисля, че в началото наистина се държат малко детински, но това е една от главните идеи. Авторът не само иска да ни разкаже една история, но и иска да ни покаже от къде може да тръгне човек и докъде може да стигне. Пример за това е самият Ранд.С всяка книга той израства и физически и умствено, което ни е поднесено по великолепен начин.

    Ако четеш фантастика бих ти препоръчала(освен ,ако вече не си я прочел, за което ще съм много радостна за теб) „Фондация“ на Айзък Азимов. Нека видим дали ще наречеш и този писател-„…малоумен идиот…“.

  • 22. Pe4o MuH (14 април 2009 в 10:40)

    Впрочем, ако искаш да четеш за вече узрели отношения между мъж и жена, си вземи някоя по-перверзна книжчица. За съжаление все още нямам такъв богат опит като твоя и не мога да ти препоръчам такава.

  • 23. Елейн - 36 (21 ноември 2009 в 17:44), оценка: 6 от 6

    Прекрасна книга.

    • 24. Елена Иванова Иванова (27 ноември 2009 в 09:34)

      Ако има редица със символите на българския патриотизъм, Вазов би заел безспорно лидерското място. Не искам да пиша хвалебствени слова за Вазов.

      Разказът „Дядо Йоцо гледа“ е едно от безчетните безсмъртни Вазови произведения, завладяващо с простота, наивност и затрогваща човечност. Слепият старец — Дядо Йоцо преоткрива радостта в живота си „виждайки“ чудесата, които се случват с нова свободна България.

      Винаги може да се открие философският актуален подтекст в едно класическо произведение. И тук е така. „Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам“ — мислеше си той. Виждаме ли добре, и ако да — какво?

  • 25. Елейн - 36 (14 декември 2009 в 22:35), оценка: 6 от 6

    Еленке, коментара ти не е за тук.

  • 26. ivmontan1970 (20 октомври 2010 в 08:17), оценка: 6 от 6

    Вижте…Всеки да чете докато му е интересно,нали това е идеята на подобен род литература.Никой на никого не е сложил вилата на врата-чети! , докато свършат всички книги…Това мисля аз.Сега започвам втората книга без задължителната мисъл , че трябва да стигна до последната.Просто докато ми е интересно.

  • 27. Джедай (8 ноември 2010 в 23:50)

    Прочетох повечето коментари. Какво да кажа…аз няма да крия, че съм фен на Робърт Джордан.Събирам фентъзи, и СФ /а и не само/ вече повече от 30 години.

    Не знам каква част от юзърите на сайта помнят, и знаят, що е това комунистическа цензура.Чаках повече от 20 години за да прочета на български „Властелина на пръстените“, „Двете кули“, и „Завръщането на краля“

    Но да не се отклонявам, не само , че не съм съгласен с, хм, „критиците“ на Джордан, ами и намирам доста от коментарите за крайно тенденциозни, подвеждащи, и невярни, въпреки стремежа на написалите ги да прозвучат високоинтелектуално и грамотно.

    Чел съм всичко /смея да кажа стойностно/ излязло на българския пазар през последните 30 години, и ще кажа, че Джордан, Тери Брукс, Тери Гудкайнд, Реймънд Фийст са майсторите на Жанра.

    Отдавна имам всичко на Зелазни, Тери Прачет, Филип Хосе Фармър, Л.Рон Хабърт/който е и бащата на Сайънтолъджи между другото/…и изобщо всички автори за които се сетите, а за някои може и да не се сетите…колко от вас са чели „Ронин“, и „Долман“ например на Ерик ван Лустбадер? Класно Фентъзи.

    Или „Мостът на Шаманите“ на Робин Хоб/все още не са преведени на български/, колко от вас знаят,например, че трилогийката на Саймън Грийн ,която се появи преди години на пазара у нас не е мизерни 300–400 стр. а около 20 000 общо?

    ….не искам да се хваля, а само да подчертая, че съм изчел доста нещица няма да ми стигне времето и мястото тук да ги изброя всичките.

    Но сума сумарум — Робърт Джордан е класен, няма такова животно, като прекалено дълга книга! Има хубави, не толкова , и откровени бълвочи.

    И още, никога няма да разбера какво значи „Ще прочета 1,2 тома па ще видя…“

    Вероятно голяма част от вас са може би жертви на „пресищане“…е, аз мога да кажа, че слава богу все още имам хъс, мерак, и ищах, да прочета нещо хубаво!

    И наистина се дразня, когато прочета някои пишман критици заблуждаващи феновете.

    Човека се е прочул в цял свят, преведен на сумати езици,признат, обичан, четен….ама не — у нас все ще се намерят мастити „критиЧЕТА“ дето да го „окепезят“

    ЗАВИЖДАМ НА ТЕЗИ" КОИТО ОЩЕ НЕ СА ЧЕЛИ „КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО“

    и последен съвет от мен:

    — Не оставяйте други да мислят заради вас!

    • 28. Thimotty (12 ноември 2010 в 22:06)

      Нямаше да мога да го кажа по добре!

      • 29. Джедай (12 ноември 2010 в 23:45)

        Благодаря Thimotty.Направо съм възмутен от огромна част на „критичните“ изказвания тук!

        Едва се сдържам да спазя „добрият тон“. Чета откровени глупости, че видите ли „поредицата била ужасно дълга…“/аз смръкнах всяка книга , като щипка кокаин, както би казал дядо ми „дълга за душманите“

        И още „характерите не били развити достатъчно“, още глупости, колко още да ги развива , че да угоди на всички?!

        За жалост и той като Чандлър си отиде прекалено рано!

        Дано съдбата на книгата му да не последва тази на Марлоу — Робърт Паркър беше на светлинни години от Чандлър!

        Апропо,като за хора ненаписали даже ред, намирам за нагло пускането на подобни коментарчета за една от най-великите поредици на нашето време, а вероятно и не само!

  • 30. Сгугню (24 март 2011 в 17:14)

    С голяма радост трябва да отбележа, че дванадесетата книга е най-хубавата!

    Изборът на Брандън Сандерсън е отличен.

    В нито една от другите книги не е толкова добре разкрита психологията и чувствата на героите, трагизма на съществуването на Ранд и душевната му борба. Образите на Ранд, Нинив, Мат и Егвийн са много силни тук!

    С нетърпение очаквам 13та книга!

  • 31. его (17 май 2011 в 23:45)

    Донти,днес,когато си на повече от 30 си спомяш рибите и коралите на Жул Верн.Не си изпаднал в кататония ,а напротив класиката е заела едно ъгълче в паметта ти.Но това е друга тема.Аз мисля,че „Колелото на времето“ не е книга за теб,а и за някои други ,които взеха участие преди мен.Когато започва действието 6-те герои са просто във възрастта на пубиритета

    Те са на 17– 18 год,а когато затвориш последната страница на 11 том (до том със прочела)те са на по 20.Но носят тежката отговорност за утре на плещите си,независимо дали е за целият свят ,за една държава или за цялостта на Бялата кула.Да не наранят невинни,да защитят наранените ,онеправданите,вдовиците,сираците.И всички лоши неща ги правят или предизвикват много по възрастни от тях.Едри и дребни владетели,Бялата кула,Отстъпниците.Вие на 20 години какво мислихте за жените или мъжете?А нашите герои?Ранд се опитва да е далеч от любимите хора да не ги нарани,

    Перин се съюзява дори със сеанчин само и само да спаси любимата жена,а бохема Мат?Не отричам ,че на места има много отекчителни повторения,разводнени описания ,но това все пак е фона на който се развива действието.За мен поредиата е много добра!

  • 32. Мкостуркова (4 декември 2011 в 09:24), оценка: 5 от 6

    Моля ви, не забравяйте, че една от целите на книгите е да забавляват. Не е необходимо на всичките да им се прави литературен анализ. Лично за мен е изключително приятно да се пренеса в корено различния свят на Джордан. Поредицата е интересна и от тази гледна точка — колкото по-дълга, толкова по-добре.

  • 34. bicbg (15 юли 2013 в 14:40), оценка: 6 от 6

    Това е най-интересната поредица в жанра, която съм чела и дори да е малко мудна на моменти, цялостната концепция и развитието й го оправдават. Чела съм я 3 пъти и ще я прочета отново от самото начало сега, когато вече е в ръцете ми и самия финал на поредицата. Силно се радвам, че се намери кой да я довърши подобаващо.

    А колкото до героите, характерите, пубертеските реакции — тази книга не е наръчних по психоанализа и тълкувание на човешките взаимоотношения — това е ФАНТАЗИЯ. Изживейте фантазията, не я анализирайте!

  • 36. назгул (6 август 2013 в 19:41), оценка: 2 от 6

    Мъчих се, мъчих се с тази книга и се отказах по средата ѝ. Писна ми от намръщени жени, тръскащи злобно плитки и троскащи се като дърти вещици; от пубертясали герои; от липса на напрежение — каквото и да става, усещаш си, че героите не са в никаква опасност, в последния момент ще бъде извадено нещо от дисагите и ще се спасят по някакъв глупав начин. Напъните за поетичност са нескопосани и будят смях — нито една от разказаните велики сълзотворни легенди не звучи легендарно и трагично. Всичко е написано като приказка за 14-годишни. За описанията няма да подхващам темата — защо е важно като влезеш в обора да опишеш всяка дъсчица? — писателска импотентност.

    С тъга го пиша това, защото се надявах да намеря нещо интересно за четене след „Песен за огън и лед“. Но да не сравняваме несравнимото. И дано тролоците бъдат с вас, мен не ме искаха.

    • 37. тцЪ (11 ноември 2013 в 20:46)

      Назгуле, пробвай се с „Първият закон“ и после Монца-та на Абъркромби. След като си прочел излязлото от „Песента…“, нормално е всичко да ти се струва тъпо.

      • 38. назгул (12 ноември 2013 в 14:39), оценка: 2 от 6

        Благодаря ти за препоръката, ще ги прочета.

    • 43. С.Иванова (26 юни 2015 в 01:52)

      Аз също четох до преди 3 дни Песента.. опитах се да започна Толкин и няколко други автора след това,но не се получи..като че ли нищо не ми е интересно след Дж.Мартин.Така се чувствах и след Зелазни . Ще последвам съвета на тцЪ и макар,че твоят коментар тук е почти отпреди 2 години,ми е интересно да споделиш колко време мина при теб ,докато Песента избледнее малко..

      • 44. тцЪ (26 юни 2015 в 11:02)

        Ами след прочитането на 4 и 5 книга от Песента, общо взето 1–2 седмици. Но това е главно, защото „Пир за врани“ беше сравнително скучна, а „Танц с дракони“ се занимава твърде много с Денерис (може би най-скучният за мен персонаж). Виж, след първите три книги дълго време ми се искаше да удуша Мартин.

        А иначе от книгите на Абръкромби горещо препоръчвам „Герои“. Пак е самостоятелна, действието се развива за 3-дни около един хълм в Севера и за мен е доста по-добра от „Отмъщението на Монца“.

  • 39. vens (12 ноември 2013 в 21:52), оценка: 6 от 6

    Колелото… е уникално, препоръчвам поредицата горещо след като прочетох последната книга първо на английски, а след това и на български. Това са книгите, които ме запалиха да чета фентъзи и всичко друго бледнее. Изобщо не се занимавах с литературни анализи и т.н. Просто се потопих в света на Джордан… Перфектното бягство от действителността.

  • 40. гост (15 март 2014 в 07:46)

    Скапано добра поредица! Кръв и проклета пепел! :)

  • 41. Sweety (18 април 2014 в 05:03)

    „Колелото на времето“ е на челните места в класацията ми за любими книги и не просто във фентъзи жанра, а като цяло. Наистина съм много впечатлена. Има недостатъци, разбира се, във всяка книга/поредица има — все пак авторите си имат свои разбирания и стил, няма как да угодят на 100 процента на никого, — но като цяло е великолепна. Любимите ми персонажи са Ранд, Лан, Нинийв и Егвийн. :)

    Има книги, които са забавление (интересни са ти само докато проключат и не те оставят с трайно впечатление и желание за препрочитане) и книги, които са преживяване (тези, които те докосват истински и можеш да ги препрочиташ отново и отново, без опасност да ти омръзнат, дори да си ги научил наизуст). „Колелото на времето“ определено е от вторите. Препоръчвам я горещо на всички почитатели на епичното фентъзи. :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.