Читателски коментари

Прочетох и втората книга. Мога да кажа, че не лоша, но по отношение на горещите сцени направо бледнее пред първата.

Неее, в началото се опитах и до някъде разбирах главната героиня, че е влюбена (макар да не ме впечатли влюбването и да не усетих химия). Но накрая… изключително глупави постъпки. Не съответстваха на описанието й в началото. Нямаше тръпка и дори малко крими елементи и екшън щяха да са по-добре.

Страхотна книга. Силна любовна история, която трудно може да се забрави. Книгата не е сладникава и си струва да се прочете!

На първо място искам да отбележа, че книгата ми допадна изключително много. Аз съм на 20 години, което означава, че тепърва напускам тийнейджърската възраст. Но от тринадесетгодишна чета криминални и любовни романи, чиклити и всякаква художествена литература. Пиша това в случай, че някой иска да си „мерим“ четеното. Случайно се получи така, че в разстояние на около 3 месеца попаднах последователно на „Дългата разходка“, „Бягащият човек“, а сега и „Игрите на глада“. Книгите изключително много си приличат, но това, както изтъкна някой по-горе в коментарите, е може би следствие от жанровата им характеристика. За „Игрите на глада“ мога да кажа само, че я прочетох на един дъх, завладя ме и се надявам, че и следващите книги от трилогията ще си заслужават вниманието! Моля, хора, не пишете негативни коментари, те не са нужни никому!

Малко гневно, много тъжно.

От кое не сте впечатлена? От това, че това е документална новела на реално случели се събития, която успява да премине под повърхността на сухата фактология, за да изгради втори наратив, който пък се опитва да даде отговор на въпроса защо в Рая нахлуват чудовища и по-точно какво е превърнало хората в чудовища, за да извършат това, което вършат?

На Рики Тики Тави препоръчвам горещо да прочете Нещата на Мартин Карбовски. Със сигурност ще й хареса. И да слуша повече чалга!

Никак не съм впечатлена.

Очаквах повече. Анализът на лудостта на отделните личности е твърде повърхностен, дори в болшинството случаи, трудно можем да говорим за анализ, по-скоро за повърхностни умозаключения. За пример - на Тиберий с лека ръка е пришито умствено разтройство, но на майка му Ливия, която мнозина историци описват, като социопат, жена, която е имала колекция от отрови, които пак според историците е обичала често да използва, убила не един свой близък роднина. Жена, за която се счита, че е неформалният управляващ в Рим, то тя е представена, като майка, направила нужното, синът и да наследи властта в империята. В заключени, ако книгата попадне в ръцете на читател с нищожни познания по история, то може би ще му бъде полезна, но в противен случай, по-добре да се потърси друго четиво.

Страхотна книга! Отдавна не бях чела толкова хубава книга в този жанр, не казвам, че другите са лоши, но тази много ми хареса. Не мога да спра да чета, защото ми е интереса, и в същото време не искам да свършва. Не се чудете, прочетете я!

Никой ли няма сборника със същото заглавие?

Книгата е страхотна. Много отдавна не съм попадал на нещо на което да дам максимална оценка без съмнения. Препоръчвам я.

Едва я дочетох, за мен е най-слабата книга от трилогията. През цялото време се говори, че главната героиня е полицай и се готви за детектив, а реално нищо от това не личеше нито в характера й, нито в действията й. Дразнещо, изсмукана от пръсти и идея.

Доста посредствена книга — накрая излиза, че каквито и качества да има една жена най-важни са сексуалните й умения.

Споделям мнението Ви, Asi. Да не говорим, че е продължение на „Ребека“ на Дафни дю Морие, която, с изненада виждам, че я няма в „Читанка“.

Тази книга не би трябвало да е в категорията „Любовни романи“, по-скоро в „Съвременни романи и повести“. Ето защо е недооценена (и недочитана, предполагам) от разочаровани читателки :-) Сюзън Хил е от авторите, които харесвам. Дано да съм й дала шанс и други да я преоткрият.

Прекрасен разказвач, много завладяваща история!

За мен най-силното качество на романа е, че открих себе си в много от действията и философиите на персонажите. Стайнбек развива образите и отношенията между тях изключително фино и многопластово.

Разтърсващи, живи, реални, чак плашещи с реалността си! Във всеки случай много въздействащи!

Томас Харис е невероятен! Всяка негова книга се чете на един дъх!