Читателски коментари

Актрисата, ме изнерви в последната глава с глупостта си. Но книгата, беше много интересна и забавна.

Книжката е добра, но нямам търпение да прочета и другите части. Първата от трилогията — „Ах, тази Дейзи“, е написана през 2001 г., а останалите две през 2002 г. — „Ask Anyone“ за Боби, и „Along Came Trouble“ за Тъкър. За жалост разчитам на преводачите, но оставам с надежда ! Предварително благодаря !

Предвид суперлативите очаквах повече. :/

Първата книга е най-интересна, останалите две са слаби.

Еха, отдавна не бях чела толкова добре написана книга !!! С удоволствие ще прочета и останалите книги от този автор. Благодаря на преводача и на читанка …

Една от разтърсващите любими книги на моето детство, останала такава за цял живот!

Интересна книга, различна и потопяваща те в един утопичен град-комуна, от който ще ти настръхне косата.

Има нещо такова, но пък „Мисия Земя“ на Л. Рон Хабърт пълни душата…

От много години събирам личната си библиотека, но едва тази година съумях да я разположа поне частично в дома си.

За това реших да препрочета част от книгите които съм прочел през годините и са ми харесали дотолкова, че да останат с мен.

„Резерватът на таласъмите“ е любима моя приказка развиваща се в бъдеще, в което човечеството е покорило огромна част от Космоса, пътува между звездите и из времето, общува и живее с различни чудати разумни видове и изглежда, че няма какво да спре експанзията му. Но може би се е натъкнало на своя първи съперник, неизмеримо загадъчен и зловещ.

Саймък обича в романите му да има група различни индивиди, които да се преборят със зададената им задача. В тази книга това не е по-различно, имаме универстетски специалист по Малкия народ и по-специално по таласъмите, неразделните негови приятели — неандерталецът Уп и Духът, както и Карол от института Време с нейния домашен саблезъб тигър.

Бъдещето на човечеството лежи в тяхните ръце!

Свежо написан, с голямо чувство за хумор и ирония, текстът засяга вечни общочовешки проблеми. Авторът твърдо вярва в доброто и е абсолютен оптимист.

Илюстрациите на художничката Красимира Димчевска са доста причудливи, на моменти почти гротескни, но на мен ми допаднаха доста, намирам ги интересни и оригинални.

P.S. В каря на седемдесетте години на XX век, на българския книжен пазар се появяват първите книжки джобен формат, с шарени и причудливи корици и съдържание почти непознато до тогава на българските читатели, предимно фентъзи и фантастични разкази, повести и романи, на някои от най-добрите творци в жанра. Своя разцвет тези джобни чудесии достигат към края на 9оте години на отминалия век и загиват безславно, в зората на вече набралото скорост книгоиздаване с права.

Но те оставят трайна следа и са помогнали във формирането на хиляди ентусиасти и мечтатели като мен и искам да кажа, че те много ми липсват. За късмет, притежавам внушителна колекция и мога да се насладя на избрани шедьоври, когато си пожелая.

Има си забележки по превода — гоблините определено не са таласъми, качеството на хартията е доста лошо, но какво да се прави, такива бяха реалностите на соца.

Наскоро Бард пуснаха ново издание, а старите могат да се открият за по няколко лева почти във всяка антикварна книжарница, друг плюс на соц книгоиздаването са внушителните тиражи, не само на пропагандната литература.

3 дълги книги пълни със скука.

Изобщо не ми хареса!

Книга, която се чете със сърцето!

Не знам какво не харесват другите в сюжета, за любовен роман си е отличен. Все пак това не е трилър, че да е заплетен. На мен много ми харесва - повече любовни сцени, по-малко недоразумения и интриги, точно по моя вкус.

Книгата е интересна, прочетох я на един дъх. Но според мен мястото й не е в този раздел (фантастика).

И за мен романът си заслужава да се прочете, много е добър и има поука в него.

Прекрасно написана книга. Не знам само защо досега не е филмирана от филмовите студиа, всяка глава е все едно отделна серия на късомертажен филм. Прекрасно четиво.

Година на издаване 1967. Вероятно отражение на ссср-ката наука 1960 със засекретените за всичко проекти. Книгата е морално остаряла отдавна. Благодаря на екипа предоставил възможността да се запозная с книгата.

Ако българите наистина са вярвали в комунизма, червеният режим нямаше да затвори границите на България веднага след 09.09.1944 г.

Аз бих се въздържал да съдя така смело хората от това поколение. Информацията, с която разполагаме сега, не е била достъпна за тях тогава. Пропагандната машина е работила, никой не е говорил за лагери и за народен съд. Мнозинството от хората, които се изсипват в градовете, са вярвали в комунистическата идея и са били сигурни, че комунизмът ще бъде построен първо 1970, после 1980. Социализмът, който аз помня от 80-те вече беше компрометиран. Вече дори не ни обещаваха, че комунизмът ще бъде построен някога. Излизаха разкритията за Сталин, за репресиите в СССР от 30-те години (помня „Децата на Арбат“ в списание Съвременник или Факел). От днешна гледна точка е лесно да се каже, кое е бяло и кое е черно. Ще се намират и някои заблудени носталгици, които са забравили това-онова, но поне в този форум сред четящите соц носталгията не вирее.

Идеята на разказа е доста забавна и подозрително много напомня филма Клик с Адам Сандлър. От друга страна разказът е двадесетина години преди филма, а не вярвам сценаристите му да са чели „Орбита“ или какъвто там е бил руският еквивалент на списанието.

Тъпотия, исторически роман, не любовен. Дори любовта е осквернена в този „роман“. Натовари ме адски. Не препоръчвам.