Читателски коментари

Книгата е много увлекателна!

А може би все пак Томас Ман не е възнамерявал да снизходи?

На мен пък много ми хареса.

Съжалявам, но книгата е твърде несмилаема и не мога да я похваля. Фройд може и да е труден за четене, но наистина се разбира, че е стигнал до нещо стойностно-психоанализата е нещо ценно, което тепърва ще се развива. Казвал съм го по друг повод: да представиш философски идеи във вид, че да са лесни, дори приятни за възприемане не се отдава на всеки писател. И очевидно не се е отдало и на Ман.

Когато бях дете, тази книга ме впечатли в книжарниците (преди много години…) с особеното си заглавие и с интересната илюстрация на корицата. Прочетох я едва сега в Читанка. Изключително любопитен и нестандартен сюжет, своеобразен магически реализъм. Книга за юноши, но подходяща и за възрастни, изпълнена с поетичен стил и с човечност. Благодаря на Читанка!

Посредствена кримка.

Четох книгите наскоро и съм впечатлена. Наистина са интересни, героите са чудесни. Само ме дразнеше това, че са редактирани от различни хора и има разминаване при произнасянето на някои думи. Но иначе е много увлекателна. Аз съм на 15 и е наистина подходяща за моята възрастова група. Препоръчвам!

Няма как да бъде другояче — стилът е социалистически реализъм, романът е писан в началото на трийсетте на миналия век, героят е революционер, действието се развива по време на гражданската война. Не Ви харесва, хубаво, но хайде малко уважение да имаме — авторът е воювал още на петнайсет, раняван е тежко и умира 32 години, писал е романа сляп и на легло, не заслужава трудът му да се нарече „безинтересен“ и „безсмислен“, напротив — романът е много силен и си има своите художествени достойнства.

Книгата ми хареса като изключим бързото влюбване между двата главни героя, което никак не ми се връзва.

В началото на книгата „Уомпитър, фома, гранфалун“, на стр. 6 на хартиеното издание от 2000 г., преводът на Владимир Германов е:

Пътувал съм много. В „Конкорд“.

Следва авторът на епиграфа: Хенри Дейвид Торо.

В изданието от 2014 г. на ИК „Колибри“ в книгата „Цветница“, глава 2 „Корени“, на стр. 69 цитатът от Хенри Дейвид Торо.(1817–1862) звучи малко по-различно:

Хенри Дейвид Торо е казал: „Пътувал съм много из Конкорд“. Може би някой от прекрасните ми учители в гимназията за първи път ми е обърнал внимание върху тази фраза. Сега ми се струва, че Торо е писал от гледната точка на дете, както пиша и аз. И това, което е казал за Конкорд, е това, което всяко дете чувства, което всяко дете очевидно би трябвало да чувства към мястото, където е родено. Със сигурност има достатъчно чудеса за цял един живот, независимо къде е родено детето.

[Край на цитата]

Възможно ли е да е авторово поставянето на кавичките за „Конкорд“?

В началото на „Уомпитър, фома, гранфалун“ това изменение може да изглежда иронично, но се оказва, че източникът е имал предвид цитираното по-горе, за родното градче на Хенри Дейвид Торо.

Свеж роман с лек хумор — приятно четиво.

Ако леко хаотичното начало и излишно честата употреба на думи от чужд език (за чието значение трябва да се доверите на интуицията си, в случай, че не сте вещ) не ви разколебаят, има голяма вероятност да останете удовлетворени от книгата. Чете се бързо, в някаква степен ангажира емоциите на читателя, но без да го натоварва… много. Определено е четиво, ориентирано към младата аудитория.

Има, разбира се, какво да се желае още, но приятната за мен изненада беше, че създавайки впечатлението за нахвърляни щрихи и известна мелодраматичност, авторката всъщност се съсредоточава не в очаквания за антиутопиите героизъм, а в това как самата неизбежност в опорочените традиции би могла да бъде шанс за победа на едно чисто младежко бунтарство.

В този ред на мисли, смятам, че би допаднала и на тийнейджъри старша възраст. :)

Нямам търпение да прочета и книгата за Брана и Фин.

Приятно четиво.

Именно езикЪТ на автора е нещо уникално за българската литература. Няма друг, който така умело да забърква мистика и реалност, приказка, трилър, фантастика, Любов и Съдба през Вселенски измерения и времеви потоци. От Българин за Българи! Това е нашата древна и добре запазена представа за Съществуването без ’мерикън клишета и гуру мантри. Дано Теллалов има подкрепата да пише още много.

Много добър стил на писане.

Много ми хареса, обичам всичко от Нора Робъртс!

Книгата си е много добра, човек трябва да оцелява! И така и Роуина прави, оцелява така, както е възможно. Да, не е красиво, нито романтично, обаче е достатъчно правдоподобно . Изненадващо хубава се оказа книжката

По това време когато англичаните са имали банки и са трупали богатства и парламентарна култура ние сме пасли овцете..

Започва изключително интересно — деца, които не разбират кои са ’белите’ и ’червените’… Момче, което се влюбва в книгите, познанствата покрай това, както и едно момиче. Оттам нататък става един изключително политкоректен прочит в съветски стил, в който героите губят логиката зад действията си, историите стават крайно безинтересни, а читателят губи представа кой кой е… Всичко се обезсмисля.