Започва изключително интересно — деца, които не разбират кои са ’белите’ и ’червените’… Момче, което се влюбва в книгите, познанствата покрай това, както и едно момиче. Оттам нататък става един изключително политкоректен прочит в съветски стил, в който героите губят логиката зад действията си, историите стават крайно безинтересни, а читателят губи представа кой кой е… Всичко се обезсмисля.
Няма как да бъде другояче — стилът е социалистически реализъм, романът е писан в началото на трийсетте на миналия век, героят е революционер, действието се развива по време на гражданската война. Не Ви харесва, хубаво, но хайде малко уважение да имаме — авторът е воювал още на петнайсет, раняван е тежко и умира 32 години, писал е романа сляп и на легло, не заслужава трудът му да се нарече „безинтересен“ и „безсмислен“, напротив — романът е много силен и си има своите художествени достойнства.
Мнението си е ваше.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.