Читателски коментари

Тема банална, но добре разработена. Наистина малко в стил О,Хенри.

И тази статия ми звучи „deja vu“. Срещал съм я още някъде. Но пак я прочетох с удоволствие.

Така трябва да се изписват и темите в учебниците на средния курс. Четеш, научаваш и ти е приятно.

Определено интересна статия. Чел съм доста материали по темата „Распутин“. Този е един от добрите. Разсъжденията по темата са поднесени по умерено „весел“ начин.

Това е една от най-изпипаните книги на Рекс Стаут. Всичко е точно, няма съшито с бели конци.

В нея детективът Ниро Улф и помощникът му Арчи Гудуин се захващат с непосилната задача да хванат ФБР натясно. И естествено накрая успяват.

Романът е пуснат 1965, една година след като в САЩ излиза книгата на разследващ журналист The FBI Nobody Knows, в която се описват няколко случая на злоупотреба с власт от страна на ФБР. Но тя и сега звучи много, много актуално.

Преводът се придържа максимално към оригинала.

Приятна статия. Имам усещането, че съм я чел и в някакво печатно издание.

Леко банално като идея, но добре разработено. „Ухае“ на Сена и предградията край нея.

Смесица от мутренски сюжет и класическа стилистика. Хубаво написано, но нещо ме наежва.

Лековат привидно, но нелишен от вътрешно движение сюжет. С тънък, тъжен хумор.

Водевилна история, поднесена с добро чувство за хумор.

Чете се за една нощ. Дребни детайли правят сюжета интригуващ. Да си на 20 и да скачаш с парашут, вероятно е интересно изживяване?! Извън парашутизма също има увличаща, искрена фабула. И последно — великолепен усет за самоирония.

Отвратително много технически грешки, явно от разпознаването, които изобщо не са погледнати! Липсват нови редове, липсват нови глави, а на много места така са объркани думите, че водят до тотално различен смисъл. Книгата има нужда от цялостна нова корекция!

Класиката си е класика.

Съдържанието по нищо не отстъпва на това от модерен трилър. Има политика, интриги, война, любов, ревност, съперничество и история. И всичко това е без излишни отклонения и многословни описания, както е било в стила на тогавашната епоха. Предполага се, че за това е спомогнала медията на първото издание: романът е излизал като продължения в подлистник на вестник всяка седмица. В други свои по-късни романи Дюма е по-обстоятелствен.

Преводът е от 70-те, но е качествен. Предполагам, че преводачът е надничал в руския превод — открих грешка, преписана оттам, но това са дреболии. За щастие не се е опитвал да поправя многобройните логически грешки на Дюма, които ние му прощаваме, като на всеки гениален автор.

Приказка за истинското приятелство!

Много хубава приказка, която илюстрира това, което става и при нас. Винаги простолюдието плаща за алчността на власт имащите.

Сговорна дружина — планина повдига. В този случай — гонят врага от техните места.

Е, да, заглавието не е като в оригинала, но това е допустимо. На преводачите им е разрешена толкова креативност. В текста отклоненията от първоизточника също не са нещо необичайно. Когато буквалният превод не звучи гладко, проявата на творчество от страна на преводача не само е разрешена, но и желателна. В случая със заглавието не е било наложително, та предполагам е било маркетингов замисъл.

Удхаус, както си го знаем ние почитателите: изпитаната рецепта с героите Устър и Джийвс.

Присъствието на Джийвс в този роман е по-скоро на кратки моменти, което спомага Устър да забърква по-големи каши от всякога. Отново го грози встъпването в брак с заплеснатата г-ца Басет, но нещата накрая както винаги се оправят.

Преводът е фантастичен! Моите поздравление към Савина Манолова за отличния и креативен превод. Докато го четох, английският оригинал ми беше под ръка и трябва да призная: на места Савина е по Удхаус от автора!

Свалям шапка!

Наистина прекрасна книга. Йовков е сред малкото български писатели от световна величина.

Книгата е невероятна.Ще има да я препрочитам.