Читателски коментари

Наистина се чете малко трудно, но за сметка на това книгата е увлекателна.

Самият Суворов казва,че е извличал информация (почти) само от мемоарни книги на фронтоваци и вестниците от онова време. Само на две-три места е ползвал информация от секретните архиви,но пак самият той посочва,че е имал силно ограничен достъп до архивите. Например,не са го пускали в главният архив на Министерството на отбраната на СССР в Подолск. Искам да кажа,че и Суворов,и Солонин са се опирали на публично известни писмени материали или устни спомени. Само че през 90-те години наистина е имало „изтичане“ на информация от архивите. Но с идването на Путин на власт,кранчето беше затегнато докрай.

Рядко пиша коментари за книгите, който чета, но след като приключих насила тази, няма как да не споделя, колко съм разочарована. Книгата има страхотна основа за един наистина добър роман — класическата битка между доброто и злото, поднесена по доста оригинален начин, плюс криминална история за любителите на мистерията. Но, в реалност книгата не струва — бавно развитие на действието, дори бих казала, че действие липсваше през повече време, антипатични герои (освен Тери, не знам защо точно образът на объркан наркоман ми допадна, но на фона на другите…), отвратително отношение към религията (църквата, религиозните символи и прочие), сексът като основна тема в почти всеки диалог — с изрази като изчука и подобни книгата прелива — и не на последно място разочарованието, че авторът разкри набързо кой е убиецът и ни лиши поне от това удоволствие.

Освен това книгата започна без каквото и да е въведение в историята. Поне един пролог да имаше, в който се запознаваме с Иг (герои с потенциал, но не доразвит от автора) преди да му поникнат рогата.

А самите рога — готина идея, ама до там.

Ето това имам предвид, когато говоря за манипулация. Казват се полуистини, които се представят за абсолютни. Чета Марк Солонин в оригинал и много добре знам от написаното от самия него, че достъпа му до архивите е бил силно ограничен и онези от данните, които е успял да открие, съвсем не са онези, до които никой освен избрани и доказали своята лоялност към режима, имат достъп. Марк Солонин подчертава, че това което е написал е въз основа на официално допуснатите за публикуване информации, съответно орязани и редактирани. Да не говорим, че за част от случилите се събития никой не е записал нищо, освен това голяма част от архивите са били унищожени.

Така че въпреки тоталното информационно затъмнение за престъпленията на режима,Солонин е успял да установи неща, които и до сега официалната пропаганда отрича или просто премълчава без коментар.

„Подлинные документы войны засекретили и стерегли за семью замками, как особо важные тайны государства. Даже газеты, центральные советские газеты предвоенного и военного времени, были изъяты из открытых фондов общедоступных библиотек. Речи Молотова и Сталина, тексты межгосударственных договоров, публично заключенных Советским Союзом в 1939—1941 гг., — все это тайна. Страшная военная тайна.“

Ето това пише Солонин в книгата си „22 июня Анатомия катастрофы“ още в самото й начало. Коментирай като искаш.

Изключително увлекателна история! Това е първата ми среща с комисар Мегре и съм много впечатлен! С радост ще продължа с творчеството на Жорж Сименон! Не се колебайте и се впуснете в това приключение, но бъдете сигурни, че няма да можете да оставите книгата, докато Мегре не разреши случая!

Много приятно четиво. Романтика и невероятно история, напълно оправда очакванията ми.

Чудесно стихотворение, благодаря на konstantin popov за насочващия коментар!

Марк Солонин и др. са имали по-голям достъп до архивите,защото голяма част от тях са били отворени (за кратко) след рухването на СССР през 90-те години. Докато Суворов е имал силно ограничен достъп до архивите,тъй като е бил само оперативен агент в ГРУ.

Препоръчвам Ви четвъртият коментар отгоре надолу от линка:

https://forum.gong.bg/viewtopic.php?t=191554

Това, което Виктор Суворов започна да прави — да разобличава лицемерието, безчовечността на системата, създала чудовища издигнати в ранг на супер звезди, унищожила огромния интелектуален потенциал на цяла една нация и докарала няколко поколения до пълно нравствено и социално падение, го превръща в забележителен и смел публицист. Той е успял да преодолее затъпяващото мозъчно манипулиране и промиване на болшевишката пропагандна машина, която превръща едно нормално човешко същество в първосигнален, безнравстен субект, готов на всичко в името на параноидална идея взела основните си постулати от Библейските ценности, но префасонирала ги в инструмент за създаване и експериментиране с най-отвратителния и чудовищен социален прецедент в историята.

Неговия пример е последван по-късно, в постсъветско време от Марк Солонин, Андрей Буровский, Андрей Мелехов и др. Те не само потвърждават казаното от Суворов, но и изваждат на бял свят (без да имат свободен достъп до старателно затворените и зорко пазени, зад девет ключа, архиви, още от времената на болшевишката революция) още по-чудовищни престъпления на системата и доказват с известните официално факти за пълната морална деградация обхванала съветското общество по времето преди началото на план „Барбароса“ и обясняващи действителните причини за тоталното поражение и пълното унищожение на редовната Червена армия. Същевременно обясняват без пропагандните клишета причините за постигнатата с невероятни, нечовешки и невъобразимо непосилни за нормален човек усилия, победа. Победа постигната не поради, а въпреки режима. Огромните, без прецедент в историята човешки загуби са предизвикани само и единствено от режима. Тази плеяда руски публицисти доказват, че дори и в най-мрачните времена на морално падение, винаги се намират хора, които ни показват истината, хора които успяват да преодолеят страха и безнадежността, довела до сегашното състояние не само руското, но и българското общество. И в този смисъл това, което те пишат, може донякъде да обясни и състоянието на тотален морален срив, обърканост, безнадежност и безверие царящи в нашето днешно общество.

„Понякога мислиш, че страшно си сам“. Само понякога ли? И въобще, самотата наказание ли е или естествено състояние на духа?!

При Синклер има всичко. Мащабност, оптимизъм и добре прикрит песимизъм. Умен до скучност. Лесен е за зачитане, труден за дочитане.

Суворов почти ме възмущава. Почти, но не съвсем. Логиката му е просто безупречна. В купището от познати факти открива нестандартни варианти. Официалната руска историография го мрази, но му обръща учудващо голямо внимание; Защо ли?

„Парите значат свобода“. Виждане от някога. Виждане и днес. Дали е истина?

Стихотворението е написано „грапаво“. Има нещо от топлата грубост на Вапцаров.

Поетична нежност във философски план. Красиво. Благодаря!

На Ремарк, просто не можеш да поставиш оценка, по ниска от отличен. „Рових“ напосоки, защото съм чел много пъти книгата. „Звучеше“ ми познато и все така интересно.

Разказът, като топонимия, наистина не е български. Но като звучене си е направо и то много български.

И аз си я представих на живо. В полуосветения трамвай. Помислих си и още нещо. Няма да споделя какво точно.

Вълнуващо написано. По този сюжет може да се направи и филм. Но не съм режисьор. Жалко, че не съм.

Не е най-доброто от този автор, но е определено добро.