Читателски коментари

Книгата по удачно би трябвало да се озаглави „пиянството на Коска“. Далеч по интересен персонаж от Монца, прилича ми на средновековно копие на Джак Спароу.

Много, хубава и поучителна история. В това време, радвам се, че читанка съществува. Благодарности, за книгата и поздравления за работата, на екипа на читанка.

Правилната книга трябва да ми е под ръка в точния момент! С удоволствие я прочетох отново. Нежна, силна, интелигентна, духовита, оригинална. Дава усмивки и вяра в добротата човешка (която, според мен, спасява света в тежки периоди).

Книгата е много добра, но съсипана от превода. Не успях да я чета. Жалко, защото ми харесва автора

Преводачът е започнал добре, след това е оставил всичко на Гугъл транслейт и четенето става мъка! Не успях дори да я преполовя, жалко за книгата, жалко и за труда ви!

Определено ѝ се удава на Сандра Браун да преплита съспенс с любовна история. Това е нейният стил, поредна много добра книга. Прочетох с удоволствие.

Петков — Като цяло коментарът ти е доста точен. Само мога да добавя че изчетох следващите 3, сборник с разкази за света (доста допълва някои персонажи), плюс първата книга от 3тата трилогия на английски. Всички те са хронологически свързани, макар и с различни главни герои. Развитие на персонажите има (на някои от тях) в следващите книги. Джизал е интересен персонаж като Крал, а и други от персонажите преживяват метаморфоза. Ако наистина ти е харесало това — само казвам че има „още от същото“ в другите книги от поредицата.

Чудесна!

Книгата не е много лоша, но или превода е ужасен, или на авторката не и се удава съчиняването на диалог!Кой използва изрази като „скъпа съпруго“, „гръмната пуйка“, „глупава зелка“….?Ужасно досадни диалози!!!

Това със сигурност не е жанра, който харесвам. Книгата ми попадна по погрешка. Изчетох я насила. Изцяло съм съгласна с мненията на kalanova и kiara_gs — повторения, скучни диалози, не добре развити образи, нелогично поведение. Шедьовър — Не! Поучителна — с какво ли? Не ми хареса.

Интересен сюжет.

Точно я прочетох, наистина те изпълва със желание…

Забавна книга. Имаше интересни моменти, но и те не стигнаха да задържат вниманието ми до края.

Толкова изписани книги до сега, а никой не е споменал истинското име на Исус. Доста странно, не мислите ли?

струва си БОРИС МИНДОВ, автор на предисловието и преводач от английски, да преразгледа термини, описващи личностни качества като „самомнение“, „мнителност“, „усет“, „интелигентност“ и други подобни, и след това да се хвърли един поглед на един клас рефлективни повърхности, известни още като „огледала“, както и житейско-темпорални дейности като „писане на предисловия“, и да преразгледа въпроса със съчиняването им. Предисловия от този сорт (написани с недостатъчно внимание, ми се струва) са подвид на дейност на митичен библейски персонаж, за когото всички, мисля, се досещат.

Страхотна книга! Прочетох я на един дъх! Искам да прочета и другите части, но не мога да ги намеря в електронен вариант. Възможно ли е скоро да бъдат качени във вашия сайт?

Не става ! Заради коментарите по-горе, започнах да чета, от втората глава вече ми беше нужно търпение да изтърпя стила на автора, наивността на изказа. Мина ми през ума, че и преводача /някой може би на преклонна възраст/оставя своя отпечатък.

С този цитат мога да обобщя цялата идея на книгата: „Да, Феро. Властта дава право на всичко. Това е моят първи закон и моят последен. Това е единственият закон, който признавам.“ Мога да добавя още, че в един пародийно — епичен стил се показва нагледно на читателя, че властта привидно е привилегия изключително само на идиоти, но реално принадлежи единствено на изроди. Който не е идиот или изруд не представлява интерес за значим персонаж в тази трилогия. Колкото за самите персонажи, те имат само и единствено псевдо развитие през трите книги, тоест няма реално развитие при нито един от тях, те приключват трилогията точно такива каквито са я и започнали. Това е трагично може би за самите персонажи, да не могат да надградят нищо в описанието си, от всичките изживяни перипетии, но за самата трилогия е донякъде плоско и плитко.

От друга страна страшно много се забавлявах и се смях при четенето. Този автор е „Тъмната половина“ на Тери Пратчет. Приятна изненада си е главният герой да е изгърбен сакатлък садист с избити зъби и без пръсти на краката. Баш боеца на сагата да трепе всички наред и свои и чужди в разгара на битките и после да се прави на неразбран какви ги е вършил. Магьосника да плешив патологичен лъжец. Най готината мацка в книгата е абортирала алкохоличка. Смях се с сълзи на нелепата романтика в книгите : хъхъхъ и ссс сссс на Логън и Феро, или как бъдещия крал Джисал, романтично влюбен, оправя на масата на задна пияната си възлюбена, върхът бе да прочета как същата масажира разкъсаното бедро на Глокта, докато той се е посрал в леглото си.

Забавна книга, с готини моменти, но няма особена дълбочина в повествованието.

Приятна книга, като за два часа мързелуване. Всички предишни коментари са основателни. Зависи в какво настроение сте. Аз съм доволна, че я прочетох.

— Да, книгата се води №9 от поредицата, а доколкото си спомням Майкъл Бюканън се споменава само като приятел. Други от фамилията Бюканън или Ренард не си спомням да участват тук, но може и да съм забравила вече. Но съм сигурна, че книгата много ми хареса!