Владимир Колев
Мелесигенис — неизвестно име на известен автор

На всеки човек, завършил поне гимназия, му се е налагало да преодолее — къде с хитрина, къде със зубрене — литературната крепост, наречена „Илиада и Одисея“. Има неща, които вървят винаги в комплект — секс и рокендрол, черно и бяло, „Илиада и Одисея“. Готов съм да се хвана на бас, че ако се проведе елементарна анкета, 1 от 100 ще може да разкаже сносно, с имена, легендата за обсадата на Троя — фабулата на „Илиада“. И да проследи безкрайните скитания на предшественика на Остап Бендер, Одисей. Приключения толкова впечатляващи, че формират съществително нарицателно — одисея.

От друга страна, митовете около Омир са точно толкова разнопосочни и объркани, колкото и сюжетите на двете, практически безсмъртни произведения.

С малко думи, разбираемо, сюжетите.

Троя, наричан още Илион, бил град-държава. По онова време по-големи формирования, над ниво град-държава, по тези земи не е имало. Следващ характерен момент. В ония години, даже в относително напредналите общества, много по-трудно и бавно се произвеждало, отколкото се крадяло. Което обяснява изобилието на войни. Войната, за разлика от посестримата си кражбата, се считала за „благородно занимание за мъже“. Хем се прореждат представителите на агресивния пол, хем получават шанс да обезсмъртят имената си като войни-герои.

Войни избухвали от нищо и за нищо. Винаги може да се измисли основателен повод за едно масово сбиване.

… Зевс си бил коцкар. Ако му харесвала някоя жена, нямало отърване от мераците му. Явно, Леда поне се опитала да отблъсне ухажванията на Гръмовержеца. Но брадатият бог се превърнал в лебед, успял да се приближи на необходимата дистанция и… При друг случай пък се процедил като вода в пещера и с Даная станало същото. При трети, заради бягство не на ужким, виждаме превръщане на девойка… в крава. Мислех да дам съвет на добродетелните дами да не се занимават с хранене на лебеди, опасно е за стабилността на семейното огнище. Мислех, но се отказвам. Когато нагонът (или Зевс) е решил нещо да стане, то ще стане… Та в резултат на любовната авантюра на Зевс с Леда, се появила хубавата Елена. Децата на любовта са празноглави, но красиви и привлекателни. Такава била и Елена. Когато й дошло времето да си намери половинка, мераклиите били цял рояк. Късмет извадил Менелай, спартанския цар.

… То пък, един късмет… Ама, то си е така открай време… Вземеш ли си за жена земна красавица, рогата ще ти паднат от небето. Като неизбежен бонус. На Менелай му се изтресъл скъп гост — Парис, син на колега-цар. Нищо чудно Парис да е бил един от отблъснатите от Елена женихи? Може да е хлътнал щом я е видял? Всичко може, но важното е, че я откраднал.

И при краденето вариантите са много. Елена може да се е дърпала и да е била отвлечена насила? Друга версия: Когато една жена със самочувствие се омъжи, след време обикновено решава, че мъжът, когото е избрала за съпруг, е най-лошото попадение от всички възможни. И ако в този момент се появи един настойчив Парис… Или пък — хубаво си е все пак, да те откраднат от любов. Възбуждащо, ако не друго…

… Когато се накиснал, Менелай, естествено, много се ядосал. След кратък размисъл, отишъл до брат си, Агамемнон за съвет и помощ. Агамемнон, цар на Микена, бързо съобразил, че от търговския град Илион има какво да се отараши. И станал инициатор на сформирането на военен съюз. Може да се предположи, че много от водачите на отряди в този съюз били отблъснати от Елена мераклии за ръката й. Подтикът се оформя като реакция на засегнатото стадно „его“ на много мъже; целта идва от само-себе си — плячкосването на богатия град; а формалния мотив е повече от благороден — помощ на орезиления събрат-цар.

Да не забравяме и прозаичния вариант. Търговецът на кръстопът Илион подяждал доходите на други градове-търговци. Преяждал. Колективното решение: Щом стърчи над другите — обсада!

… И започнала обсада. Десет години. На мен лично, този срок ми се вижда извън всякаква мярка. С какво се изхранва обсаждащия? — С отарашване на района наоколо. Къде е този кът благословен, от който можеш да взимаш и взимаш цели десет години?

И още. Знае се, че при обсада на крепост, до един момент в по-добра позиция е обсаждащия, защото изтощава и откъсва от ресурси обсадения. Но ако обсадата зацикли, често обсаждащия подвива опашка и се прибира поживо-поздраво там, от където е дошъл. Натам вървели нещата след десетата година. Тогава, на преден план излязъл Одисей. В разказа си „Терсит“, Карел Чапек го описва като тарикат от породата „изгониш го през вратата, връща се през прозореца“. Одисей се сетил как да се възползват от все по-нарастващите, основателни надежди на обсадените. Направили дървен кон… Няма да ви преразказвам историята с кухото животно, знаете я. Илион загинал в пламъци. За да не е безнадежден финалът на епическото изживяване, боговете измислили нещо величествено и фантастично: дали възможност на Еней да изведе група хора, които поставили основите на бъдещата Римска империя. После от Римската, се роила Византийската и т.н.

На коварният Одисей била скроена капа по мярка: бил орисан от суетни богини да се мотае като муха без глава дълги години. И все да не успява да се върне при вярната си Пенелопа. На пръв поглед — страшно наказание. Не, че искам да кажа нещо като женен мъж, ама при възможността да се скиташ и да се срещаш с много и красиви жени, защо трябва да бързаш толкова да се прибереш точно при собствената?… Ама това — встрани от героичната тема…

Привлекателния политико-криминален сюжет преплува както през морето на античността, така и през бурите на средновековието. И днес се изучава във всички гимназии по света, за страх и досада на поколения тинейджъри.

През XIX в. започва стиловата „вивисекция“ на „Илиада и одисея“. Пази Боже, учени хора да започнат да анализират един красив мит. Веднага откриват толкова противоречия, че глава да те заболи.

Става ясно, че „Илиада и Одисея“ са си „Илиада“ и „Одисея“. Лингвистичният анализ, на база работещ езиков фонд разкрива, че Илиада е съчинена около 750 г. пр.Хр., а Одисея — половин век по-късно. Но, да си продуктивен и с главата си половин век, е трудно предположимо. Ако Омир е съчинил на 30 „Илиада“, защо се подмотавал петдесет дълги години и чак тогава измислил и „Одисея“? Появили се основания за първата критична теория. Че „Илиада и Одисея“, вървят в комплект по инерция, но не са писани от един и същ автор. И има ли въобще автентичен автор, наречен Омир? Може би трябва да говорим за талантлива компилация от слепени литературни творения на бардове, с които античността изобилства. Следващата основателна версия е още по-разрушителна.

Имало ли е наистина Троянска война?

Това е направо подтискащо. Как може да я няма? Нали Шлиман намира накитите на хубавата Елена… Накити има, а война — няма! В науката материалните артефакти са най-убедителното доказателство! Шлиман наистина намира накити. Но, може да се допусне, че просто намира накити. От земята понякога се вадят съкровища. На шлимановата находка не пише „накити на Елена“. Дали там се е водила точно Троянската война? Ако питате гидовете, които развеждат туристите из добре възстановените руини — естествено! Но, гърците и днес водят за носа любопитни зяпачи да им показват гроба на безсмъртния Зевс. Туризмът си е бизнес. Основан, понякога и на красивото лековерие на клиентите. Минава ми през ум афоризма, че крал Артур никога няма да умре, защото никога не е живял… Дали не стоят така нещата и с Троянската война?

Имало ли го е Омир?

Нахален въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава — имало го е! Земляк на историка, от днешна Мала Азия. Според датировката, живял около 400 години преди Херодот. Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена, сменила адреса, тихомълком се преместила в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис. Явно, не се чувствала комфортно до водата, та пак хванала пътя, отишла в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий. Успяла да му завърти главата, и така малкият човек с голямото име се сдобил с пастрок и учител. На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир — сляп. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне. Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.

Нека приемем, че Омир все пак го е имало. И ако не е измислил „Илиада“, то поне е от съавторите и нещо като редактор на текста. В писмен вид, „Илиада“ се материализира доста по-късно. По времето на Омир, бардовете наистина са имали феноменална памет и с нея си заработвали хляба.

А дали Омир е авторът и на „Одисея“

Според учебниците в гимназиите — да. Според стилови и лингвистични анализатори — едва ли?… Маркирам съществените основания за съмнение.

Всъщност, „Илиада“ не описва в подробности цялата война, а само финала. Героят Ахил се скарал с цар Агамемнон за някаква сладка робиня. Те, мъжете, на млади години за жени се карат, за жени се бият. И поводът за войната е пак жена, ама царица, а не робиня. Заради свадата, най-добрият приятел на Ахил, Патрокъл, умрял от ръката на Хектор, сина на троянския цар Приам. Ахил се нервирал и убил убиеца. Боеве и убийства, убийства и боеве. Криминале, залято от злоба и кръв. Като съвременен американски екшън.

А „Одисея“ си е приказно пътешествие. Страшните моменти звучат притъпено, любовните истории изобилстват. Стилът е мек, лиричен. Човек остава с впечатлението, че повествованието е сътворено в женски мозък. Ще спомена за реакцията на твърдоглавия шотландец Бърнард Шоу. И той си минава по реда, изучавайки Омир на младини. И той приема авторството „Илиада и Одисея“. Но след като присъства на конференция на един от авторите на феминистичната теория Бътлър, твърдоглавият се съгласява: „Разбира се, че «Одисея» е написана от жена!“

След старателно ровене, благодарение на натуралистичните описания, са идентифицирани и местата на разказаните приключения — островчетата Фавиняна, Устика, Пантелерия…

Още един сериозен аргумент. Ако авторът на „Одисея“ е жена, тя трябва да описва нещо, което е в непосредствена близост до мястото където живее. „Кариерата“ на пътешественик по това време просто не е за жени.

Между три възможности — Цирцея, Калипсо или Навзикея, с доста голяма степен на сигурност, знатната Навзикея може да бъде приета за автор на „Одисея“. Още повече, че е живяла в близост до описаните, сателитни на Сицилия острови.

Никой, освен специалистите не помни в детайли „Илиада“ и „Одисея“. Епичните повествования са уморителни за четене във всички преводи, въпреки опитите за осъвременяване, звучат тежко и тромаво. Били са и ще бъдат изпитание за всеки, нормално-мързелив гимназист.

Но са наистина безкрайно богати като сюжети. Дават хляб на поколения сценаристи, режисьори и артисти от кино и телевизия. Искаме или не, и нашите деца и внуци вероятно ще минат през мъките на преодоляването им.

От друга страна — въпреки изброените негативи, „Илиада“ и „Одисея“ формират една малко досадна, но необходима култура.

По-късните французи изфабрикуват безспорно истинният афоризъм. Където има нещо завързано — „Cherche la femme!“ („Търсете жената“) А не само Омир…