Читателски коментари (за „Петдесет нюанса сиво “ от Е. Л. Джеймс)

Тая история за освобождение чрез болезнена доминация над беззащитния ми напомни за един стар брадясал виц…

Събрали се садистът и мазохистката да сЪ обичат и да сЪ освобождават. Мазохистката страстно призовава садиста:

— Бий ме! Мъчи ме! Коли ме! Режи ме! Одери ме жива! Разкъсай ме на парчета!!!

А садистът мръснишки ѝ се хили:

— Няма-а-а-а! Няма-а-а-а!!!

Толкова за чувството да си „по-освободен“… :D