Гората на демона от Любомир Николов
Просто позлвай зар!
Смъртен страх от Робин Кук
Тази книга ми дойде като тиган по главата! Прочетох, че автора е завършил медицина или подобно и за това не го виня точно него за този гигантски гаф. От веригата: автор, редактор на американското издание, коректор пак там, български преводач, редактор и коректор има няколко места от където може да е дошло следното:
(цитирам почти дословно) „Аортата е основният кръвоносен съд изкарващ кръв от сърцето. (дотук абсолютно вярно) Тя изнася мръсната кръв от кръвоносната ни система, един вид помага на организма да се оттърве от нея.“
Първо, изразът мръсна кръв е толкова погрешен, колкото и диалектен. Още повече, че венозната кръв се изкарва от белодробните артерии, а аортата разпределя артериалната кръв.
И без това, темата за генетичните изследвания е разгледана от М. Крайтън в „Ген“ макар и години по-късно, но много по-задълбочено.
Като се има предвид, че и трилърът не е толкова завладяващ, колкото в „Ген“ си мисля, че спокойно човек може да пропусне тази книга.
Поръчка от ада от Робърт Шекли
Страхотен разказ.
Много ми хареса.
Захир от Паулу Коелю
Еми, аз да си призная честно, колкото повече четях книгата, толкова по — безинтересна ми ставаше.
Поне според мен е пълна безмислица това, което се е опитал да напише бразилският автор.
Може и да ми определите като глупав и неразбирач на книги но и останалите му книги са буза !
Може би се е опитал да каже и напише някакви философий и да ги пресъздаде в книгите си, но поне според мен не е успял да направи нещо повече от безмислени и крайно глупави четива !!!
Наследникът от Калкута от Роберт Щилмарк
Най-добрата книга в приключенския жанр.Без никаква конкуренция.Оценка 10.
Галактическа болница от Джеймс Уайт
СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ в гигантски размери. Интересно, чете се леко.Хареса ми общото настроение на всички книжки от поредицата- ведрост, лек хумор и оптимизъм.
Златните плочи на Харати от Ернст Мулдашев
В няколко последователни експедиции до Индия, Непал и Тибет Ернст Мулдашев си поставя целта да издири изворите за произхода на човечеството.
Невероятните разкрития, смайващите аналогии между съвременната наука и езотеричните знания коренно променят представите ни за човека, еволюцията и Вселената и очертават една изумителна картина, в която има всичко друго, но не и чудеса.
Кехлибареният далекоглед от Филип Пулман
Искряща смесица от приказна и научна фантастика, започваща като детска приказка и разгръщаща се в грандиозно приключение. Разказвачът умело води читателя през битки и преследване, подвизи и предателства в калейдоскоп от паралелни светове, носещи се сред тъмната материя на самия Космически разум. Този роман, фантастичен, но напълно правдоподобен, поразява въображението от първата до последната страница.
Острият кинжал от Филип Пулман
Северно сияние от Филип Пулман
Алхимикът от Паулу Коелю
Само ше ти кажа, че ше съжаляваш, ако не я прочетеш!
Сърцето на Луцифер от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Книгата е много добра, чете се на един дъх и предполагам, че ще има продължение за да получи завършеност.Благодаря на хората, които ми позволиха да и се насладя.
Наследството на Пьоленберг от Ивлин Антъни
много е добра
Съкровищата на Дяволската планина от Любен Христофоров
Да, наистина, изключително приятно е да се чете Любен Христофоров. Спомням си как в детството си жадно поглъщах „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. След като прочетох и другите му книги, видях, че „Вампирът…“ доста се отличава като стил от тях. Причината за това е, че тя е писана (дописвана) от други хора след смъртта му. Всъщност книгите му са общо пет — неспоменатите са „Скритата река Рио Ескондидо“ и „Джунглата Петен“.
Учените сигурно ще открият много неточности в романизираните му пътеписи, особено по отношение на „живия“ свят. Той е бил геолог и вероятно не е имал достатъчно познания по биология — слага, например портокали, нарове и хлебни дървета в джунглата, а тези растения не се срещат в Южна Америка и пр. Все пак, тези дребни детайли, забележими само за професионален ботаник, ни най-малко не отнемат от чара на неговите книги.
Главното пладне от Александър Мирер
Хубав роман. Препрочетох го с удоволствие.
Експлоатира се необичайна идея. Класическа научна фантастика
Небесните господари от Джон Броснан
Трилогията е много добра. Струва си да се прочете.
Действието се развива динамично и е много увлекателно.
Последният герой от Тери Пратчет
Вече съм на 42 години, прочел над 4000 книги и към настоящият момент мнението ми напълно се покрива с това на реро.
Книгите от тази поредица са ми доставили най-голямо удоволствие.
Шогун от Джеймс Клавел
Когато четох книгата преди няколко години ми се стори наистина добра. Все пак те моля да не отправяш толкова лични и недостойни за един разумен човек нападки. Second shoe е прав, че това си е лично мнение, колкото в пропуските относно народността на автора това си е груба грешка, при условие, че тя е посочена над произведенията.
ПП:
Аз също правя правописни грешки и не ги намирам толкова важни.
Дракони на есенния здрач от Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Правси. Бих искал само да добавя, че:
А) Има си авторски гафове;
Б) За времето си (1984-та) идеята още е била в зрялата си възраст, другото е нашата гледна точка четвърт век по-късно;
В) Магическите бръщолевения само ме карат да примирам от ужас (без тях щях да харесъм книгите много повече).
Кратка история на почти всичко от Бил Брайсън
Абсолюютно си прав. Книгата е страхотна, на места написана като за американци, на места като за всеки лаик. Преди да я прочета се чувствах като идиот сред гений. Сега знам, че съм сред равни! На всета има толкова неща, които не се знаят, че скоро няма да дойде денят, в който всичко ще ни е известно, независимо от всички дрънканици по въпроса.
Читателски коментари