Читателски коментари (за „Съкровищата на Дяволската планина “ от Любен Христофоров)

Да, наистина, изключително приятно е да се чете Любен Христофоров. Спомням си как в детството си жадно поглъщах „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. След като прочетох и другите му книги, видях, че „Вампирът…“ доста се отличава като стил от тях. Причината за това е, че тя е писана (дописвана) от други хора след смъртта му. Всъщност книгите му са общо пет — неспоменатите са „Скритата река Рио Ескондидо“ и „Джунглата Петен“.

Учените сигурно ще открият много неточности в романизираните му пътеписи, особено по отношение на „живия“ свят. Той е бил геолог и вероятно не е имал достатъчно познания по биология — слага, например портокали, нарове и хлебни дървета в джунглата, а тези растения не се срещат в Южна Америка и пр. Все пак, тези дребни детайли, забележими само за професионален ботаник, ни най-малко не отнемат от чара на неговите книги.