Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи
По — различен от другите му романи, но е много смислено съдържанието и засяга дълбоки човешки чувства и отношения!
Абсолютна власт от Дейвид Балдачи
Хареса ми много! Повечето му трилари са увлекателни и се четат лесно и бързо!
Лотарията от Дейвид Балдачи
Книгата е много интетесна! Препоръчвам!
Абсолютна памет от Дейвид Балдачи
Много ми хареса! Всички негови трилъри, които съм прочела до сега се четат на един дъх!
Черен понеделник от Ники Френч
Запомяща се книга, истински трилър!
Заповед за арест от Бил Браудър
И тука пропаганда.
Голо лице от Сидни Шелдън
Определено става за четене .
Не е много дълга , държи в напрежение, краят е неочакван.
Зад затворените врати от Б. А. Парис
Много добра.
Зимни огньове от Джоана Линдзи
Какви 49глави?На мен ми се сториха като 4.По лека и увлекателна книга не съм чела Нямаше нищо излишно!Бих я прочела отново!
Скандална любов от Каролайн Линдън
Забавлявах се от сърце ! Много ми хареса на когато ТЯ не е свита мишка ,а страстно изразява себе си .
Дивият барон от Катрин Каултър
Като цяло не е зле книжката,но последните няколко глави ми дойдоха в повече .Едвам ги дочетох !
Христос отново разпнат от Никос Казандзакис
нт, задължително ще прочета и „Последното изкушение“. Но… чака ме дълъг списък и не знам кога ще стане това. Отново благодаря, че правите така достъпни толкова литературни съкровища.
Парцалена принцеса от Ерин Уот
Даааа, книгата е интересна.
emko8,
Благодаря ви за великолепния коментар!
Прочетете и „Последното изкушение“. (Искрено се надявам да споделите мислите си и за нея.)
След това причините за отлъчването на великия Казандзакис, мисля, ще бъдат съвсем очевидни.
Мисля, че е голям късмет, че четете произведенията на автора в този ред.
Колко странно, че никой досега не е коментирал тази творба… Поне мен като читател, тя не ме остави безразличен и имам нужда да споделя впечатлението си.
Дълбок и вълнуващ прочит от Казандзакис на проблематиката, изложена доста по-стегнато от Достоевски във „Великия инквизитор“. Майсторски написана притча за цената на свободата да избереш стръмния път на страданието. За вечната борба между Истината и Греха, който лукаво се облича в дрехите на Истината.
Вече разбирам по-добре причините за отлъчването на Казандзакис от гръцката църква. Доста е безпощаден в своите оценки писателят, особено брутален в описанието на звероподобния поп Григорис, но и болезнено точен в описанието на моралното разложение, което може да обхване всеки от нас, включително и църковния клир. Такава една оценка никога не би могла да се приеме радушно от Църквата и в този смисъл „Христос отново разпнат“ носи известна пророческа жилка, макар че причината за отлъчването на Казандзакис поне формално е друга, както е добре известно.
С творчеството на Казандзакис не бях добре запознат до този момент. Чел съм „Алексис Зорбас“ преди 10-на години, добра книга е, но някак лековата, не остави трайна следа у мен и в сравнение с „Христос отново разпнат“ е като плажно романче на Пауло Куелю. Ако искате да се убедите, че Казандзакис е бил гениален писател, заслужаващ десет нобела, прочетете това. Ако искате да прочетете драматична и истински епична творба за една битка между Доброто и Злото, за литературни герои, които да обикнете и да намразите, прочете това. Бонус е майсторският език на автора, пресъздаващ атмосферата на ориенталски застой под османския хомот и още по-лошото местно чорбаджийство, която ни е позната от нашите най-добри писатели. И много близка до естетиката на Ботев, например.
И тъй — прочете „Христос отново разпнат“.
Благодаря на екипа на Читака, че направи възможно да се запознаем с тази творба.
Виновните от Дейвид Балдачи
Напоследък Балдачи все едно даде на друг човек да му пише книгите. Изгуби се тръпката и емоциите от предишните книги. За тази мога да кажа, че едва ли ще я запомня с нещо и че беше като на някой посредствен автор. А аз много харесвам Балдачи.
Кутийката за енфие от Джон Диксън Кар
Много приятна ретро кримка, която ми достави удоволствие.
Джон Диксън Кар е майстор на криминалната интрига и го доказва на страниците на този кратък роман.
Ив Нийл е красива, заможна и нещастна англичанка, живееща във вила на френското атлантическо крайбрежие. Току-що се е развела и се чуди как да продължи живота си. Дали обаче неумението да избере свестен мъж за себе си няма да се окаже фатално?
Струва си да се прочете.
Цитат:
„Няма човек на тая земя, за когото да не идва ден, когато всичко му тръгва наопаки — и то без видима причина.“
Убийството на Роджър Акройд от Агата Кристи
Еркюл Поаро се е оттеглил от детективската си служба и отглежда инкогнито тиквички в дълбоката английска провинция.
Но когато местен богаташ е открит убит в кабинета си, той няма как да не се включи в разследването.
Заподозрени са мнозина, мотивите са различни и ние заедно с дребния белгийски детектив препускаме из странците, в търсене на хладнокръвния убиец. Все пак, някой няма нужното алиби и това ще го провали неминуемо.
Отлична и неочаквана развръзка!
„Истината, колкото и да е неприятна сама по себе си, е винаги интересна и красива за оня, който я търси.“
P.S. За българското издание е избран вариант книгата да се казва „Алиби“. С оглед на сюжета, мога да го приема. Корицата на това издание определено ми се вижда смущаваща.
Философия и проповед от Исак Паси
Hi, добавям си това в „работи върху Заратустра“, които имат културна и езикова значимост, освен The L Word, където Jenny чете Заратустра пишейки друг текст. Понеже виждам, че никой не е коментирал това, а аз харесвам да чета Заратустра, струва ми се че тук четящите Ницше, но четящите го шумно, се определят/ме в конкретна група.
* историко-философските медитации.
В очакване на сряда от Ники Френч
Много добра поредица ,с нетърпение очаквам следващите книги
Читателски коментари