Читателски коментари

Интересна и различна приказка.

От всички романи на Жул Верн,този най-силно ме разтърси!

Амели Нотомб никога не разочарова!Леко и забавно четиво!

Интересна история, макар че доста лесно се справят с грандиозните проблеми тези герои.

Покъртителна книга!

Интересно !

Много интересна книжка!????Учи те на ценни уроци.

Скоро не бях чела толкова увлекателна книга. Препоръчвам.

Повествованието е с добро начало, но след това липсва дълбочина на разказа.

На мен също ми хареса, въпреки че на трите героини им се приписват едва ли не извънземни способности, воля, търпение и морал.

Втората книга за инспектор Барбароти не е никак лоша, но все пак е по-слаба от „Човек без куче“.

Обилно разлята на над 500 страници, историята в един момент започва да досажда, още повече, че в този случай валят мъртъвци, но реално малко неща се случват. А личната история на инспектора вече клони към мелодрама…

Записките на убиеца за Франция ми бяха по-интригуващи от съвременната криминална интрига в романа.

Цитат:

„Мислите не са опасни, докато си стоят в ума.“

P.S. Швецката кухня е трагична — щука с хрян и варени картофи… Бррр.

Останалите книги от серията ще останат неиздадени и вероятно ще я дочета на английски.

Сериозно внимание към Третата Българска Държава и добри анализи. Благодаря на екипа за хубавата книга!

Здравейте, книгата е много хубава, наистина дава повод човек да се замисли, но и втората част на сагата, под заглавие „Блудната дъщеря“, си струва да бъде прочетена.

Изключителна боза! Пълна с много исторически неточности!

Изключителна книга. Дава много поводи за размисъл и самоусъвършенстване!

Книгата не е лоша, не ми допадна това, че главите са много дълги. Но пък е увлекателна и се чете бързо.

Много хубава книга, препоръчвам я.

Това е приключениски роман и slow-burn романтичен. Диалозите на героите са наситени, емоционални и драматични. Действията се развиват на различни топоси по света.

Увлекателно написана творба, макар в началото читателят да чувства лека монотонност (Аз поне това изпитах). Невероятно е как се променят главните герои, г-ца Д. и капитан Х., оголват наранените си души и намират път един към друг. Тук еротика присъства, но не е основна. Основен това имате възможност да научите за арабските обичаи.

Реших да прочета книгата, заради останалите положителни коментари и не сгреших с избора си.

В последните години всеки реши,че може да пише романи и така на пазара се появиха тонове посредствена литература. Трудно е да четеш книги написани от хора, които не са прочели нищо в живота си, а имат желание, да се изявявят на писателското поприще… Лошо е също така и това, че критериите на читателската аудитория са доста занижени в следствие на пошлостта, която ни заобикаля във всички аспекти на живота ни.

За тази книга ще кажа, че е доста добра… и абсолютно обективна. Като съвременник на събитията в държавата ни, които са описани мисля, че преценката на автора е много точна и е представена много вещо. Може би на доста хора не им се харесва, защото истината за годините след падането на комунистическият режим и последвалият го „Преход“ по принцип е гадна и меко казано неприятна тема, но на мен и на милиони българи ни се наложи да преживеем този период!

Когато излезе филма, аз също като повечето хора бях скандализирана. Имаше доста критики към автора. Ще трябва да го гледам пак, защото тогава живеехме все още в този период и със сигурност идваше в повече, хем да го живееш, хем да ти го показват и от екрана!

От Георги Мишев съм чела още „Дами канят“ и казвам,че книгата е великолепна! Жалко, че не е качена в сайта.

Джон Диксън Кар е един от най-добрите в жанра класическо крими. Личи си, че човекът е бил фен на Кристи и Дойл и ако харесвате тия двамата (а кой не ги харесва), както и злокобната мистериозност а’ла Едгар Алън По, то няма как да не харесате и творчеството на Кар. Препоръчвам ти „Девет грешни отговора“ от този автор, ако ти изпаднат отнякъде, че тука ги няма все още.