Последният валс на Матилда от Тамара Маккинли
За втори път ,чета книгата. Мога само едно да кажа: прекрасна! Въпреки мелодраматизма , въпреки познатата тема- децата сирачета , сиропиталище към църквата и т.н. Но това е второстепенно. Стила на писане, Австралия, борбата да оцелееш, красотата на всичко това- чете се като приказка… Дано има още такива книги.
Обичах я от Анна Гавалда
Книгата е разтърстваща. Много, след като я прочетох, мислих и мислих, разсъждавах и преживявах героите. Наистина е много хубава.
Прокълнатият меч от Пол Андерсън
Твърде остаряло и клиширано произведение, съчетано със смешен и объркващ деветдесетарски превод. И естествено — ултра грозна корица…
През 1950 година сигурно е било нещо значимо, но сега не става дори и за носталгичен прочит.
Оставям я след 25% прочетени.
P.S. Имало е и защо, инстинктивно да избягвам книгите на определени издателства…
Дъщерята на пеперудите от Мери Алис Монро
Книгата е пълна с пунктуационни грешки.
Смарагдовозелено от Керстин Гир
Хубава развръзка на трилогията.
Завръщане към залеза от Нора Робъртс
Интересна ? Увлекателна ?????????? Ще цитирам нещо от 1 глава : " …а ботушите, които имаше от повече от десет години, шляпаха през снега… " и малко след това : "Сега беше на двайсет и една и … " . Значи краката на главната героиня са спрели да растат на 11 . Да смееш или да плачеш ? След подобна глупост , не знам кое ще е интересното и увлекателното .
Изневяра от Ахмет Алтан
Ужасно е да преживееш нещо подобно, и също да го прочетеш.Разпознах се.
Интересна и увлекателна!
Своенравното хлапе от Стивън Ериксън
И, това чудо има оценка 6 ? Стига бе…..
Хареса ми. Много!
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Е, и? Те на Острова вероятно скоро и „Синдромът Портной“ ще включат в задължителната учебна програма…
Обсъжданото произведение не е нищо особено — описание на няколко дни от житието и битието на един типичен еврейски тинейджър — невротик. Пуши, пие, харчи пари, опитва се да се прави на възрастен, но е толкова объркан и изнервен, че дори не може да го вдигне, когато си поръчва проститутка. Лъже всеки път, щом си отвори устата, но обвинява всички наоколо, че били лицемери. Накратко — сам не знае какво иска, но го иска сега и веднага. И канализира неудовлетворението си от света, в който не успява да се впиша, под форма на саморазрушително поведение. Нищо, което не може да бъде излекувано с помощта на права лопата № 6, десет реда царевица за кОпане и по един здрав шамар зад врата всеки път, когато зaпочне да се офлянква. Но вместо това загрижените МАМА и ТАТЕ му сменят частните училища и плащат по $50 на час на психоаналитик, който да разбере какво не е наред със скъпоценното им чедо и да го излекува.
Младите лъвове от Ъруин Шоу
Тази книга съм я чела преди веднага след излизането и на български. Преди повече от четиридесет години. Такова силно впечатление ми направи , че има една картина ,която ме преследва и днес.
Все още чувам тази музика от Анес Мартен-Люган
Изключителна , съвременен сюжет , прекрасен стил.
Гадателката от Доналд Джеймс
Лично на мен, първата част- „Монструм“, ми беше по — интересна. Но, определено си заслужава да се прочете.
За съжаление, на доста ученици явно им е любим, а и не само на учениците.
Така, благодаря за критиката — наистина не си бях направил добре проучванията, за което се извинявам. Само искам са спомена — в училище (поне в България) отдавна вече не се говори за „излишни и малкия“ човек, което се отразява и на лошото ми проучване.
Единствено искам да Ви попитам, защото мисля, че не разбрах добре — „Онегин“ ли е любим автор на учениците…?
* „Евгений“ и „Спасителят“, съжалявам за грешките.
Много се чудя дали да я препоръчвам или да ви кажа да не си губите времето…
По скоро второто …
Има интересни моменти , които биха могли да бъдат сбити в половината от обема на книгата.
Доста излишни неща и провлачено действие.
И още нещо , което ми направи отвратително впечатление. Бих го нарекла подстрекаване към алкохолизъм …стотици литри водка се изляха по страниците на книгата!
Всички вечно пияни …че чак и в болницата сестрите водка им поднасят.
По голяма глупост от това , здраве му кажи .
Още ли в училище обсъждаме „излишния човек“? За да изкараме шестичките, трябва да повтаряме като папагали и да зазубряме готовите анализи, нали? Така ще успеем в българската реалност и няма да сме обществено „излишни“. Но пък ще оглавим европейските класации за функционална неграмотност и неразбиране на текст.
Няма как „Евгени Онегин“ да „възражда забравения тогава образ на излишния човек“, тъй като терминът „излишен човек“ се появява в руската литература и литературна критика 25 години след публикуването на романа на Пушкин. Никога не ми е допадал този термин, въпреки че по времето на соца беше много популярен, явно е популярен у нас и днес. През годините руски критици са го употребявали (и продължават да го употребяват) за прекалено широк кръг типажи от руската литература — Онегин, Печорин, Обломов, Безухов, Мишкин, Белтов. Между другото, твърде широкото понятие „излишен човек“ не включва само смисъла, който Вие влагате в него.
На изток от нас обичат по инерция да етикетират хората — „малки хора“, „излишен човек“… Руските ученици се скъсват и днес да пишат клиширани литературни анализи за „излишния човек Онегин“. Не мисля, че на Пушкин би му харесало да се слага такъв етикет на неговия герой.
Не разбирам защо слагате под един знаменател Онегин и Холдън. Делят ги повече от стотина години, с различен социален статус са, на различна възраст, на различен етап от личностното си развитие. Не мисля, че Холдън е eдна млада версия на Онегин. Между другото, Пушкин и Селинджър умело използват отворен финал в края на творбите си, като ни оставят да се замислим за бъдещето на техните герои. И двата образа са доста сложни психологически, за да ги третираме толкова опростено.
Описаната в "Спасителя в ръжта " реалност е според Вас плод на извратеното съзнание на Холдън. Е, като порасТнете, ще разберете, че това не е така. Има нещо общо между Вас и Холдън. И двамата имате твърде малко житейски опит. Рано Ви е още за „Спасителя“.
Не съм съгласен, че „Eвгени Онегин“ е дал кошмари на българсите ученици. Мой познат учител наскоро бе провел анкета за любимите писатели на своите възпитаници, а Онегин се оказа любимият им руски писател. Преди година имах възможност да разменя няколко думи с една млада дама — студентка по българска филология, с доста медийни изяви напоследък като студентски активист, награждавана за млад лидер. Тя ми сподели, че имала желание да научи руски (баба ѝ била учителка по руски), за да прочете „романа на Евгени Онегин“. Съжалява, че в училище не изучавали този „велик руски писател“ Онегин. Мечтата ѝ е да стане учителка и да промени нещата.
Истина Ви казвам, образованието започва след като се измъкнем от калъпа на училището.
Франки Фърбо от Уилям Уортън
Една от книгите,към които винаги се завръщам и откривам по нещо ново!
Читателски коментари