Читателски коментари

Увлекателен и много интересен роман. Трябва да предлагате повече такива произведения.

Споделям мнението ти!

Чела съм я два пъти — в хартиен вариант.

И пак бих я прочела. Наистина — шедьовър.

Тази книга ни разказва за това, че професионалната медицина си е на първо място бизнес. Пациентът е потребител, който е по-склонен да даде пари за илач в стъкленица, отколкото да се лекува с физическа активност и диета. А хипохондрикът е поставен в центъра на медицината, тъй като осигурява най-стабилния паричен поток. Днес, 80 години по-късно, виждаме същата ситуация.

Много интригуващо!

Ех,тази Сейдж ,бре!

Пълна глупост, незнам къде е проблемът, от автора или от превода, но си загубих времето.

Много слаба книга, направо не е за вярване, че е написана от Дъглас Кенеди!

Историята започва добре, за да се изроди постепенно в нелепа гротеска.

Вярно е, че американците често са глуповати и неадекватни в чужбина, но главната героиня Робин е просто уникално малоумна! Лутанията ѝ из Мароко са направо смехотворни, след обещаващото начало клишетата направо задушават случващото се и хепиенда е просто последния пирон в ковчега на този неудачен роман.

Загуба на време!

P.S. Френският не ѝ е сила на преводачката…

Хубава и интересна книга. Четенето и’ ми се стори като препускане в галоп върху състезателен кон.Не можеш да се откъснеш от нея докато не я прочетеш цялата.Рядко ми изпадат такива книги затова ще си кача и останалите ,пък ще потърся от този автор и останалите негови книги в чужди сайтове. Чета непрекъснато и някой път от последната изчетена от зор не ми се отваря друга книга.Но като имам някоя като тази ще имам с какво да подхраня хъса си към четенето.

„През пустинята“ е началото на пространен приключенски епос в Ориента, в него „Поразяващата ръка“ е заменен от Кара Бен Немзи и всичко се развива по познатия шаблон, от черните по душа злодеи та чак до благородните туземци, неразбрани от света.

Малко ми додеяха пространните описания и религиозните противопоставяния на исляма и християнството, разхвърляни почти безразборно из книгата. От послеписа разбрах, че това са всъщност шест различни разказа публикувани в периодичния печат (предино в католически вестник) и това обяснява липсата на синхрон дори и след преработката и обединението им.

Освен, че не обича крадливите и притворни гърци и подтисниците турци, Карл Май мрази и конете на арабите — изби поне половината от споменатите в книгата, а всякакви човешки отпадъци остави да се скитат на воля…

Като цяло, намирам че индианските му романи са с една идея по-добри.

Не съм сигурен, че ще дочета поредицата — май времето за това е безвъзвратно отимнало.

P.S. Малко носталгия не вреди, освен ако не ти стане скучно.

Тъжно, много тъжно, но така стоят нещата в живота.

Много добра!

Чета първата част в момента.Още първото изречение те грабва. Дори и кафе не ставам да пия. Много добро фентъзи. Stoyanov2, благодаря за препоръката.

Страхотно епическо фентъзи! Препоръчвам с две ръце цялата трилогия! :)

Като цяло книгата е интересна, но лично аз очаквах нещо повече от финала. Дойде ми малко разочароващ.

Много добре написана книга. Заслужава си да се прочете!

Чакана развръзка, отново страхотна история.

На мен ми хареса дори и българската следа, макар че законите в страната ни са представени доста нереалистично.

Книгата определено ми допадна, продължавам с другите от поредицата.

Страхотна книга, прекрасен сюжет!