Читателски коментари

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман

Ироним (30 юни 2007 в 04:30)

Наивно, но все пак любопитно.

Основната част от изложението е осъвременен преразказ на по-известните византисйки писмени източници със силни елементи на литературно съчинение. По тази причина коментари върху изводите трудно могат да бъдат правени.

От друга страна произведението преповтаря глупостта (нямам друга дума) на българските историци от началото на века, които продължават да търсят аргументи за отхвърляната днес теза за тюркският, номадски, племенен произход на древните българи и преобладаващия славянски характер на изградената държава. И макар да се касае за началото на миналия век, за негативите които ни носи номадската теза можем да виним само себе си…

Стана ми ясно и защо през 50-те и 60-те г на новата генерация български историци им се налага да защитават българският произход на редица писмени паметници, създавани около покръстването и известни предимно в чужди преписи като Закона за съдене на людете, Славянската еклога, Земеделският закон и пр. („Както наскоро предположи проф. Вашица…“)

За финал: не отминавайте произведението, защото представлява чуждо и донякъде непреднамерено мнение за нас, а видимото му изоставане и едностранчивият подход при разглеждането и анализа на събитията (за да се определя като изследване) не са болка за умиране. Все пак, историята може да изглежда и другояче от версията, излагана с известни отлики в училищните ни учебници.

Ако обичате историята и не сте фанатичен патриотар (за да можете да изчетете текста без да плюете ожесточено), предполагам че общото Ви усещане от текста ще бъде положително.

Приятно четене!

Сонети от Уилям Шекспир

hitchcockbgaudio (29 юни 2007 в 13:10)

Според мен Шекспир е велик, независимо от превода.

Тютюневият човек от Богомил Райнов

Симеон Николов (28 юни 2007 в 13:22)

Казват, че дори джиновете строят храма… Интелектуалните пигмеи продължават да го правят и днес!

Симеон Николв

Роден след 1980 г.

Освободителят от Виктор Суворов

dzver (27 юни 2007 в 12:48)

Страхотно!

Бараяр от Лоис Макмастър Бюджолд

адриана (27 юни 2007 в 11:07)

страхотна книга! изключителна интрига, невероятни характери, невиждан и несънуван жесток свят, чиято красота е несравнима! Бюджолд е най-добрата в създаване на психологически дилеми. Можете да продължавате да я четете и да откривате нови и нови неща!

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

петя (25 юни 2007 в 11:29)

не е лоша книгата, но има и по-добри в руската литература от този период.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Краси (23 юни 2007 в 15:42)

Попаднах случайно на тази книга, но я прочетох на един дъх. Не познавам добре творчеството на автора. Ще се погрижа това да бъде поправено.

Фондацията от Айзък Азимов

Почитател на Фондацията (23 юни 2007 в 06:37)

„Нека моите наследници решават тези нови проблеми, както аз реших днешния“

Хобър Малоу

„Фондацията,“ или „Основанието,“ е поредица от произведения, които заслужават да бъдат наречени „Енциклопедия Галактика.“ С този монументален труд, Азимов демонстрира, че докато ПСИХОИСТОРИЯТА предсказва реакциите на човешките маси, ИСТОРИЯТА, сама по себе си, е изцяло следствие на отделните акциите на всеки един човек.

Дюн от Франк Хърбърт

Почитател на Дюн (23 юни 2007 в 05:51)

„Грешките на свръхгероите въвличат твърдо много от нас в беда.“

Франк Хърбърт

Черпейки от Библията и Корана, авторът ни предлага една епична история на хората на пустинята.

Експериментът Досейди от Франк Хърбърт

Почитател на Досади (23 юни 2007 в 00:07)

— Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?

В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.

Тя забеляза колебанието му и го изчака.

— Властта да промениш условията си на живот — каза той.

Описанието на Експеримента Досейди, съвсем леко прикрито под формата на художествена измислица, ни предлада дълбок и разобличителен анализ на стремежа за оцеляване в многото негови зрими проявления.

Инвазия от Дилян Бенев

Себеподобни (20 юни 2007 в 13:43)

Може някои да критикутват… Може и да не харесват… Но удавени в клишираните ежедневни изказвания, би трябвало да оценим дори само НЕЩО по-различно. Би трябвало да прочетем още веднъж. За да вникнем и разберем. Вникнахме ли преди да подминем? А разбрахме ли?

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Матросов (18 юни 2007 в 13:34)

Силна книга.Препоръчвам я на всички незнаещи колко хубав е бил живота в НРБ.Също и на младите,който са били много малки или не са били родени тогава.

Не плачи, вълко! от Фарли Моуът

Матросов (18 юни 2007 в 13:06)

Задължителна за любителите на природата и почитателите на хумора.Благодаря.

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов

Матросов (18 юни 2007 в 12:58)

Не разбрах кои са тези премълчани факти.Не прочетох такива.Разбрах само че, Желев е комунистичеко протеже,Костов прагматичен икономист,а царя мана небесна:)

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов

Иван Иванов (18 юни 2007 в 10:32)

Слаба много слаба — няма казано нищо ново — претупано и преписано и с неверни отдавна отхвърлени исторически факти

Върховният егоист от Теодор Стърджън

Ал (15 юни 2007 в 13:30)

да не би аз да съм първият върховен егоист, който чете това:)

любопитно е

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

Ивайло Иванов (15 юни 2007 в 12:05)

Това е книга,която може да се чете повече от един път … и то все с удоволствие!

Фондация и Империя от Айзък Азимов

Петко Троански (14 юни 2007 в 21:01)

Не съм много по приказките, но си мисля, че Фондацията е една от най-хубавите

създавани някога от един човек. По времето когато деляхме света на добри и лоши държави тази книга бе добра и от двете страни.

Джонатан Ливингстън Чайката от Ричард Бах

Тарантула (13 юни 2007 в 17:49)

Това е една от най-красивите книги които сам чела. Ако и на вас ви харесва ви препоръчвам да прочетете и „Пилешка супа за душата“, тя почти същия приятен ефект като „Чайката“

Кръв от Майкъл Конъли

Николов (12 юни 2007 в 14:06)

За жанра си книгата е много добра, каквито са и всички останали книги на Конали!