Читателски коментари

Белият дракон от Ан Маккафри

Айкън (6 декември 2007 в 10:47)

Нямах представа че третата книга е преведена. БЛАГОДАРЯ!!!

Честността е най-добрата политика от Рандал Гарет

Itchy (5 декември 2007 в 23:46)

Ами, често се сещам за този разказ. Не помнех автора, но редовно ми се налага (поне за себе си) да се ориентирам в гадни ситуации по този израз „Честността е най-добрата политика“, с всичките асоциации от прочетеното някога…

Мисля си, че беше в дебеличък сборник разкази от „Галактика“ (някъде се загуби това чудесно издателство?), който дълго време беше „настолна книга“ за кръг приятели (и техните деца), но попиляхме оригинала и сега караме само по спомени.

Същността на коментара ми е, че с достатъчно дългото изречение за търсене, без правописни грешки (!), открих необходимото!!!

Да, има още читави хора! Радост за душата! Тялото — вълци го яли…

____

О, да! И страхотна система за проверка — не че знам наизуст таблицата за умножение, но поне до 5 се справям и без сметалка (комп по новому).

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

М.Турчалиев (5 декември 2007 в 17:19)

Искам само леко да отговоря на Биляна.Моите уважения Биляна,всеки има право на мнение но не и повърхностно.Съжалявам но вземи и прочети малко странична литература за Леонардо Да Винчи,Тамплери,Розенкройцери малко скандинавски легенди и още малко и тогава давай мнение.Дълбоко се съмнявам,че всичко е валидно което е написано, но колкото повече знаеш толкова по-малко знаеш.Нали така?

Шестото клеймо от Дан Браун

М.Турчалиев (5 декември 2007 в 17:07)

Защо?Защо не са дадени мнения?Нима никой не е чел тази много добра книга, но и малко странна.Мисля ,че Дан Браун макар и американец заслужава малко внимание.Не мисля,че „Шестото клеймо“ е по лоша от другите му произведения.Имам една лична молба за биографията на Дан Браун в Уикипедия няма нищо или почити нищо.Благодаря.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

джоро (5 декември 2007 в 16:05)

ех,Иване,Иване…

Огърлицата и кратуната от Роберт ван Хюлик


Чудесно че някой се сети да я сканира.Принципно цялата поредица за Ди Жендзие е много добра,имам в библиотеката повечето книжки (мисля че ми липсва само една).

Зеленият път от Стивън Кинг

Искра (4 декември 2007 в 19:46)

Първо гледах филма и бях разтърсена.Но екранизацията бледнее пред неповторимото майсторство на Стивън Кинг.За тези,които са негативно настроени към писателя,изхождайки от това,че е по-популярен като автор на книги на ужаса,трябва да кажа,че ще се наложи да преосмислят мнението си.Великолепна история и великолепна проза.

Щастливият принц от Оскар Уайлд

Борислава (2 декември 2007 в 17:19)

Някой не може ли да начи готов сбит преразказ на приказката до 4 декември 2007? Имаме класна работа върху „Щастливият принц“ и върху „Косачи“, но нямаме достатъчно време да я обработим, да я препишем и научим перфектно. Моля ви, ако някой иска да помогне, нека да качи сбит преказказ на „Косачи“ и „Щастливият принц“! Предварително благодаря!

Неврозите от Зигмунд Фройд

vills (2 декември 2007 в 00:26)

Невероятна книга,просто е страхотна, в момента в който я намерих си я свалих и започнах да я чета, наистина е много хубава

България или Мафията? от Георги Андреев

! (29 ноември 2007 в 21:20)

Много интересно!

1984 от Джордж Оруел

доктор дулитъл (28 ноември 2007 в 21:16)

имах наум Евгений Замятин — Мы (1920). написал го е пръв. Ама не е бил преведен с истинкото си име, а и заглавието е променил г-н Оруел

Кери от Стивън Кинг

Михаела (26 ноември 2007 в 15:15)

Наистина книгата е божествена… Беше първата книга която прочетох на този великолепен автор… търся си филма, но за жалост не мога да го намеря… Ако някой знае от къде да го изтегля моля да пише на имейл [email protected] Ще му бъда много благодарна!

1984 от Джордж Оруел

СССР (26 ноември 2007 в 09:42)

Платонов не е Оруел, както и обратното. А и „Животинската ферма“ и „1984“ са уникални с прозренията си за този вид общества изобщо, както и за политиката в историята.

Одисея от Омир


Одисей — като епически герой, е парадигма на инициативния човек, предприемача, който като приеме присърце една работа я върши с талант, вдъхновение и хладен разсъдък.

Според мита, той не иска да участва във войната за Троя, но не успява да се измъкне.

в 10-годищната война той е инициатор и участник във всяко действие, което после са оказва от особена важност за успешния край на войната и превземането на Троя.

В „Одисея“ няма да прочетете за Троянския кон. Този текст го няма и в „Илиада“.

Омир започва разказа си за „своя любим герой“ с описанието на чудния остров Огигия и дивната нимфа Калипсо, където Одисей прекарва седмата година от своето 10-годишно завръщане у дома. Явно не е бързал особено много!!!

Но, за да разберете защо Одисей се бави — 7 години на Огигия, една година при Цирцея-Кирка и три години по други десет пристанища, ще трябва да прочетете Омировия епос.

в една от песните ще научите произхода на фразата „златните окови на любовта“. !!! Обичат се боговете на Олимп — за жалост, не хората!

Илиада от Омир


„Илиада“ е легендарният разказ (епос от гледна точка на литературознанието) за създаването на средиземноморската цивилизация.

Заедно с „Одисея“ текстовете описват началото на европейската култура. Нещо като Стария и Новия завет на Библията, които разказват за красивата Едемска низина (Месопотамия)и борбите на юдеите за нейното завладяване.

В „двете части на едното цяло“ (Т. Жечев) са събрани различни варианти на популярни елински митове, свързани с Хубавата Елена и войната за Троя.

Според тривиалното мнение, предлаганият от „Моята библиотека“ вариант е дело на александрийските книжовници, които по поръка на своя фараон — Птолемей ІІ — Филаделф подреждат, познатите като „Омирови“ песни за града Илион, в 24 глави, защото 24 са буквите на гръцката азбука.

Принципът, по който се е разделяла една история на песни не е смисълът (белетристичното начало още не е познато на човечеството), а възможността на аеда (певец на химни, защото песните на „Илиада“ са исторически епос, предназначен да поддържа господарското самочувствие на аристокрацията по време на симпозиум — разбирай пир)да изпълни един текст, акомпанирайки си на лира без да почива.

Пълният текст на „Илиада“ е изпълнен с повторения и противоречия (като Библията). Проф. Богдан Богданов обяснява това с т.н. паратактичен сюжет, типичен за фолклорните текстове. Хипотактичният сюжет — този на І песене лек за възприемане от съвременния читател, защото си има всички компоненти на текст, какъвто сме свикнали да четем.

За мишките и хората от Джон Стайнбек

анелия иванова (25 ноември 2007 в 14:55)

много ми хареса книгата~мерси много че сте я качили!!!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Цвета Трифонова (25 ноември 2007 в 14:52)

Излезе от печат неиздаван досега роман на Георги Марков- „Покривът“, на изд. Сиела. Той е своего рода предисловие на Задочните репортажи, първи незадочен репортаж така да се каже. А"Задочни репортажи за България" са една от малкото култови книги , които имаме и не след много време ще заеме мястото си редом до Записки по бълг. въстания " и " Строители на съвременна България".От същото високо качество и национален ранг като публицистично мемоарна проза, тя дори е нещо много повече- това е суровата истина за съветско-комунистическото тоталитарно робство.За да изрече тази истина Г. Марков се лиши от родина и прежали живота си. Това че някакъв си чалгарски писач П.П. казва , че бил посредствен писател си е естествена проява на чалга манталитета. Такива персони не могат да търпят големите граждани и творци на България, защото редом с тях се вижда какви жалки и нищожни драскачи са, готови да оплюят всеки достоен човек, който ги засенчва дори със своята смърт, а не само с творчеството и мъжката си доблест .

Пудъл Спрингс от Реймънд Чандлър, Робърт Б. Паркър

Радослав (23 ноември 2007 в 21:29)

Страхотна книга, както всичко от Чандлър.

Парфюмът от Патрик Зюскинд

Светлана (23 ноември 2007 в 11:09)

Прекрасно превъплъщение на секса в перверзна негова форма! Парфюмът е книга за другото на секса, за онова, чрез което той може алтернативно да съществува, самият парфюм е есенцията на онова, което го предизвиква да се осъществи, да крещи за себе си, дори да е отрязан кралския път на „нормалната сексуалност“ и да са останали пътечки на сетивността, които могат обаче по неповторим начин и път да заведат човека до целта.

Призраци от Тери Гудкайнд

Диди (23 ноември 2007 в 09:23)

Излязла е следващата книга — „Изповедник“, която за жалост е последна и ще сложи край на невероятната поредица. По някое време догодина ще я има и на български език.