Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Близнаците Чандлър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twin of Ice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 162 гласа)

Информация

Разпознаване и първоначална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
ultimat (2008)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“, 1993

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Хюстън трябваше да сподави едва прозявка, докато бързаше надолу по Лийд авеню, за да направи още няколко покупки, преди да е започнало да вали. Беше ужасно изморена след бурята, която предната вечер беше вилняла в къщата на Памела и която занимаваше всички до късно през нощта.

Закариа беше отишъл в новата къща на Идън, за да посети братовчед си Ян и да го попита дали е съгласен да идат в градината на Кен, за да поиграят бейзбол. Ян беше започнал да му обяснява какво мисли по този въпрос и беше стигнал едва до половината на своята критика, когато Зак наведе глава и я заби в корема на далеч по-високото и по-силно от него момче. Кървавата битка продължи тридесет минути, докато Идън ги намери и успя да ги разтърве.

Когато Идън, хванал Зак за яката, го доведе в къщата на Памела, на посещение тъкмо беше дошъл Джейкъб Фентън. Той видя любимия си внук, покрит със засъхнала кръв и с лице, цялото в синини. А този, който го доведе в такова състояние, беше доверен човек на Кен Тагърт.

Така започна една нова война.

Памела, която се интересуваше само от здравето на сина си, не попита кой или защо го е наредил така, но Джейкъб веднага взе да задава въпроси и нападна с остри думи Идън.

— Атакувате не този, когото трябва — заяви Идън и напусна къщата на Памела.

Сега Джейкъб почна да засипва с въпроси Зак и когато стана ясно, че момчето е защитило баща си, гневът на Джейкъб нямате граници. Той го изля върху Памела, усъмни се в качествата й като майка и намекна за обстоятелствата, при които беше заченат синът й.

За пръв път Хюстън можа да добие представа за темперамента на Памела. Най-после й стана ясно защо в деня на тяхната сватба Кен не беше приел предложението й да избяга с него. Както Памела, така и баща й си казаха неща, които в никакъв случай не мислеха. Изглежда, че бяха изгубили контрол над себе си. Ако Кен и Памела бяха опитали да живеят заедно… Хюстън изобщо не искаше да мисли какво би могло да се случи.

Закариа, разкъсван между необходимостта да зашити майка си и желанието да застане на страната на мъжа, също опита да се намеси. Памела и Джейкъб веднага образуваха фронт срещу него и започнаха да му се карат.

— Не можеш да се отнасяш по този начин с един Тагърт — каза на себе си Хюстън.

Тя пристъпи между крамолниците, които си крещяха с пурпурночервени лица.

— Закариа — заговори тя с хладен и в същото време властен глас. Всички стреснато спряха да викат и погледнаха към нея.

— Закариа, ти ще дойдеш с мен да те измия. Мистър Фентън, вие ще повикате каретата си и ще се приберете в къщи. По-късно можете да се извините и да изпратите цветя. А ти, Памела, можеш да се качиш в стаята си, да разтриеш китките си с одеколон и след това да си легнеш.

Тя стоеше пред тях съвсем спокойна, протегнала ръце към Закариа, докато Памела и Джейкъб Фентън се отправиха към вратата, за да изпълнят нарежданията й. Тогава и момчето отиде при Хюстън, хвана я за ръка и се остави да го отведе в кухнята. Той беше прекалено голям, за да позволи на една жена да му измие лицето и ръцете; но послушно седна на стола и разреши на Хюстън да се погрижи за него като за четиригодишно момче. След няколко минути започна да й разказва за сбиването.

— Смятам, че си имал пълното право да защитиш баща си — утеши го Хюстън.

Челюстта на Закариа увисна от изненада.

— Но нали ти вече че го обичаш? Поне така мислех аз…

— Възрастните се борят за правото си различно от децата.

— А сега ще си облечеш чиста риза и двамата ще отидем да посетим братовчед ти Ян.

— Това копе… — започна Зак, но млъкна по средата на думата. — Не искам никога вече да го виждам!

— Ще го видиш още сега — отговори спокойно Хюстън и се наведе напред, така че върховете на носовете им почти се допряха.

— Да, госпожо — измърмори Закариа.

Хюстън и Закариа прекараха няколко часа с Идън и останалите Тагъртови. Хюстън имаше чувството, че смущава една любовна двойка през медения й месец, когато Джоан и Идън се гледаха, мислейки, че никой не ги наблюдава.

Шъруин отведе двете момчета в градината, където скубаха плевели и изхвърляха камъните от лехите с цветя. Когато Хюстън отиде да се сбогува, Зак беше прекалено изморен, за да се сърди на някого, освен това двамата с Ян имаха за следващия ден уговорка да играят бейзбол с няколко момчета от града, на които Хюстън се беше обадила по телефона и ги беше поканила.

Когато Хюстън, след като беше изслушала три пъти извиненията на Памела и четири пъти нейната благодарност, можа да си легне, тя беше изтощена до смърт. На нощното й шкафче стоеше ваза с две дузини червени рози от Джейкъб Фентън: „За лейди Хюстън“.

Все още се чувстваше уморена, докато тичаше надолу по улицата, за да хване трамвая, преди да е рукнал дъждът.

Почти беше стигнала до ъгъла, съвсем близо до зданието на операта, когато се чуха първите тътнежи и дъждът плисна. Внезапно една ръка я издърпа в тъмната уличка. Хюстън извика, но гласът й беше заглушен от силните гръмотевици.

— Ако не престанеш да викаш, ще се събере цяла тълпа — предупреди я Кен и затисна устата й с ръка. — Както виждаш, това съм аз и искам да си поговорим.

Хюстън само го измери с искрящ поглед, докато дъждът на потоци се стичаше по лицето й.

— Това е същата уличка, където те дръпнах в деня, когато се запознахме, спомняш ли си? Тогава те попитах защо ме защити, когато онази жена ме нападна в магазина — знаеш много добре за какво става дума. Днес имаме нещо като юбилей.

Докато говореше, лицето му омекна. Но когато ръката, която затискаше устата й, малко се поотпусна, тя така изпищя, че можеше да разбуди и умрелите. За съжаление дъждът плющеше толкова силно над града, че всички минувачи бързо бяха потърсили подслон.

— По дяволите, Хюстън! — изръмжа Кен и отново й запуши устата. — Какво те е прихванало? Искам само да си поприказваме. Сега ще си сваля ръката, но ако продължаваш да крещиш, ще ти запуша и устата, и носа, разбра ли!

Тя кимна, но той едва я беше пуснал, когато се завъртя на левия си ток и хукна да бяга към изхода на уличката. Кен се стъписа, изруга и посегна да я хване. При това шевовете на колана, който придържаше роклята й в талията, се разпраха.

Хюстън се обърна е гневно лице и мрачно изгледа полата на роклята си, която се беше свлякла в калта.

— Никога ли не чуваш, когато някой ти казва нещо! Не желая да разговарям с теб. Ако го желаех, щях да остана в дома ти — изкрещя тя, за да може да надвика дъжда, който барабанеше по покривите. — Искам да се прибера в къщи. Ако зависи от мен, няма защо повече да се виждаме.

Когато отново се обърна да си върви, Кен посегна и я хвана.

— Почакай малко, Хюстън. Налага се да чуеш някои неща.

— Нали имаш телефон! — извика тя, без да се обърне.

— Ти си едно нахакано момиченце — процеди през стиснатите си зъби той. — Но сега ще ме изслушаш, колкото и да се противиш.

Той протегна ръце и я дръпна към себе си. Последните шевове между полата и корсажа се скъсаха и двамата се стовариха в размекнатата от проливния дъжд глина. Хюс тън падна но лице в калта, докато Кен остана сравнително чист.

Хюстън успя най-после да се надигне.

— Веднага се махни от мен — изсъска тя през полузатворени устни, за да не проникне мръсотията в устата й.

Кен се търкулна встрани.

— Хюстън, миличка, не исках да ти причиня болка. Исках само да говоря с теб.

Хюстън се обърна и продължи да седи в лепкавата глина, без да прави опити да стане, като бършеше е полата калта от лицето си.

— Ти никога не си искал да причиниш някому болка — прошепна тя. — Правил си винаги онова, което желаеш, без значение кой стои на пътя ти.

Той се ухили.

— Изглеждаш дяволски хубава, знаеш ли? Дори и в това състояние.

Тя му хвърли леден поглед.

— Какво толкова искаше да ми кажеш?

— Аз… Ами аз искам да се върнеш при мен и да живеем заедно.

Тя избърса калта от шията си.

— Разбира се, че искаш. Знаех, че някой ден ще решиш да ме повикаш отново. Ти загуби и Идън, нали?

— По дяволите, Хюстън, какво искаш от мен? Да те моля на колене?

— Нищо не искам от теб. В момента имам желание само да се прибера и да се окъпя. — Тя се помъчи да се изправи на крака и да освободи полите си от лепкавата кал.

— Значи не си в състояние да простиш, така ли?

— Така! Както ти не можеш да простиш на мистър Фентън. Но поне не злоупотребявам с други хора, за да си отмъщавам.

Дори в проливния дъжд Хюстън можа да забележи как лицето на Кен промени цвета си.

— Стига вече — произнесе решително той, приближи се плътно до нея и я притисна до стената на една къща. — Ти си моя жена и според закона си моя собственост. Все ми е едно уважаваш ли ме, обичаш ли ме, или изпитваш нещо друго — аз изисквам ти да се върнеш и да живееш с мен. И то веднага!

Тя го погледна с достойнство, доколкото беше възможно при дадените обстоятелства.

— Ще пищя с всичка сила, ако се опиташ насилствено да ме отведеш в твоята къща. Освен това, веднага щом ми се удаде случай, ще я напусна отново.

Той се приведе и притисна тялото й до своето.

— Знаеш пивоварната на втория си баща, нали? Той имаше парични затруднения, за които обаче не казваше никому. Преди два месеца тайно продаде пивоварната. На един анонимен купувач, който му позволи да остане управител.

— На теб? — прошепна Хюстън с гръб, притиснат до стената.

— На мен. А през последния месец купих Националната банка на Чандлър. Задавам си въпроса, кой би пострадал, ако реша да я затворя.

— Няма да направиш това — задъха се тя.

— Нали току-що каза, че правя всичко, каквото поискам, без значение кой стои на пътя ми. А сега изисквам да се върнеш в моята къща.

— Но защо? Нали не означавам нищо за теб? Нали бях само инструмент, с помощта на който отмъсти на Фентън? Всяка друга би била много по-подходяща за…

Той въобще не я слушаше.

— Какво ще кажеш за това? Искаш ли да бъдеш мъченицата, която ще спаси цял един град? Разбира се, моята къща и моето легло ще бъдат кладата, върху която ще трябва да изгориш.

Внезапно той я хвана под брадичката, а с пръстите на другата си ръка погали мократа й мръсна буза.

— Дали все още мога да те накарам да изгориш? Да запаля в теб огън, който да те накара да викаш от удоволствие?

Той се наведе над нея, като че искаше да я целуне; но спря на сантиметър от устните й.

— Доколкото виждам, нямаш никакъв избор. Или веднага ще дойдеш с мен в къщи, или аз ще туря под ножа голяма част от местните хора. Да видим дали твоите възвишени морални принципи са по-важни за теб от съществуването на любимия ти град.

Тя примигна, за да отстрани водата от очите си. Не знаеше дали са сълзи или дъждовни капки.

— Ще живея отново при теб — отговори твърдо тя. — Но ти нямаш никаква представа колко студена може да бъде ледената принцеса.

Той не обърна внимание на това изявление, а я вдигна на ръце и я отнесе до старата си карета, която го чакаше пред зданието на операта. Никой не продума, докато пътуваха нагоре по хълма към Вила Тагърт.

 

 

Без да се старае особено, Хюстън се отнасяше към мъжа си с неизменна студенина. Щом се появеше опасност да се разколебае, тя си спомняше причината, която го беше довела до този брак, и собствената си глупост да повярва, че се е влюбила в такъв егоист. Леандър поне честно й казваше какво очаква от нея.

Хюстън вършеше само това, което беше необходимо, за да не спре домакинството — но нищо повече. Наистина, тя отново назначи прислуга, но нито канеше гости в къщата си, нито се грижеше да създава на Кен някакви развлечения и забавления. Говореше с мъжа си само за най-неотложните неща и отказваше да реагира на неговите опити за сближаване — което всъщност й беше най-трудно.

Първата нощ, след като се върна в къщата на Кен, беше най-тежка. Той беше дошъл в нейната спалня и направо я беше взел в обятията си. Хюстън напрегна всичките си сили, за да не се издаде с тялото си. Остана скована като желязна пръчка и през цялото време си представяше редицата бараки в миньорския лагер. Вероятно никога през живота си не беше се подлагала на толкова тежко изпитание, но при никакви обстоятелства нямаше да падне в леглото му, след като той толкова подло беше злоупотребил с нея за своите цели. Не си позволи да се размекне дори когато той се отстрани от нея и я погледна е тъжен поглед на пребито куче. Помисли си как беше използвал външния си вид, за да я впрегне в нечестната си игра.

На следващата сутрин той дойде в стаята й и вдигна от пода едно малко кожено куфарче. Хюстън си спомни, че това е неговият сватбен подарък. Отдавна знаеше какво има вътре, но изчакваше той сам да й го поднесе. Ала когато Кен изсипа в скута й бижута на стойност един милион долара, тя мислеше единствено колко студени бяха тези скъпоценности — толкова студени, колкото се чувстваше тя вътрешно.

Кен се отдръпна назад, наблюдавайки реакцията й.

— Ако смяташ, че би могъл да ме купиш с подобни неща… — започна тя.

Кен рязко я прекъсна:

— По дяволите, Хюстън! Можеше ли да очакваш от мен да ти разкрия плановете си за Фентън още преди да сме се оженили? И без това ми беше достатъчно трудно, защото ти даже пред олтара беше готова да паднеш в прегръдките на Уестфийлд. — Той замълча за момент. — Не можеш да отречеш, че искаше да се омъжиш за Уестфийлд, нали?

— Изглежда, изобщо не е важно какво искам аз. Ти си специалист в това да налагаш своята воля на останалите. Реши, че трябва да имаш голяма къща, за да направиш впечатление на мистър Фентън; поиска да имаш изискана дама за жена, за да можеш да парадираш пред него. За теб няма значение обстоятелството, че тази къща струва милиони или че жена ти е човешко същество, което също има свои чувства. За теб всичко друго е без значение. Трябва да наложиш своята воля и тежко на този, който се осмели да се противопостави на плановете ти.

Кен рязко се обърна и напусна спалнята, без да продума.

Бижутата блестяха и пускаха искри в скута на Хюстън. Тя ги изтърси на леглото и ги покри с една завивка, за да не ги гледа постоянно.

Хюстън прекарваше дните си в салона. Четеше много. Хората от прислугата идваха при нея и й задаваха въпроси за домакинството, но през повечето време беше сама. Надяваше се, че Кен най-после ще проумее нежеланието й да живее с него и ще я пусне на свобода.

Една седмица след завръщането й той нахлу в салона с извлечения от банкови сметки в ръцете си.

— Какво, по дяволите, означава това? — извика той. — В сметката на мисис Хюстън Чандлър Тагърт са вписани разноски за ароматни соли за баня, два метра копринена панделка и телефонната сметка на дома Тагърт.

— Мисля, че аз съм единствената в тази къща, която си служи с телефона, и по тази причина поемам разноските за него.

Той седна срещу нея в едно кресло.

— Хюстън, бил ли съм някога скъперник по отношение на теб? Оплаквам ли се, че харчиш прекалено много? Поне един път да съм направил или да съм казал нещо, за да си помислиш, че бих те лишил от пари?

— Ти ме упрекваш, че съм се омъжила за теб само заради парите ти — отвърна студено тя. — Щом парите са толкова скъпоценни за теб, аз се грижа да си ги запазиш. За мен те нямат такава голяма стойност.

Кен понечи да й отговори, но предпочете да премълчи. Разгледа отново извлеченията от банковата й сметка и след известно време каза:

— Тази вечер заминавам за Денвър и ще остана там поне три дни. Моля те през това време да си останеш в къщи. Не бих желал отново да извършиш някоя глупост — например да подстрекаваш към размирици в каменовъглените мини.

— А как смяташ да постъпиш с невинните хора, ако въпреки това го направя? Ще ги изхвърлиш от къщите им може би — навън, на студения сняг?

— В случай, че още не си забелязала — сега е лято. — Той се изправи и тръгна към вратата. — Очевидно зле ме познаваш. Ще кажа в банката да пращат твоите сметки на мен. Купувай си каквото искаш. — След тези думи побърза да я остави сама.

Веднага след като Кен напусна стаята, тя се доближи до прозореца и се загледа надолу към града.

— Ти също не ме познаваш особено добре, Кен Тагърт — прошепна тя. — Няма да успееш да ме приковеш към твоята къща.

Три часа по-късно Хюстън видя как Кен отпътува с каретата си и веднага се обади на преподобния Томас. Помоли го да подготви една каруца за следващия ден. Сади отново имаше намерение да посети мината „Малката Памела“.