Джуд Деверо
Сърце от лед (24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Хюстън седеше на празнично подредената маса и имаше чувството, че кожата й е също толкова студена, колкото и брилянтите на шията й. Говореше и се движеше като в сън. Само благодарение на дългогодишното си обучение успяваше да изпълнява задълженията си на домакиня, да поддържа разговора и да управлява прислугата при поднасянето на храната.

На пръв поглед вечерята мина сполучливо. Изглежда, Памела почувства какво напрежение се таи под повърхността и опита, доколкото й беше възможно, да запази мира на масата. Ян и Зак говореха за бейзбол, Джейкъб гледаше в чинията си, а Кен се оглеждаше наоколо е гордо изражение на лицето.

Хюстън се питаше какви намерения има към нея Кен, след като вече е изпълнила предназначението си на инструмент за неговото отмъщение. Щеше ли да отпътува за някой друг град, когато тази вечеря приключи и Чандлър също изпълни своята задача в плановете му? Тя си спомни колко пъти се беше оплаквал, че в това скучно, малко градче не могат да се правят истински сделки. Защо никога не си беше задавала въпроса, по каква причина е построил къщата си именно в Чандлър? Всеки в града си задаваше този въпрос, когато започнаха строителните работи на хълма; но когато той започна бурно да се домогва до ръката й, тя повече не беше мислила върху това.

Кен беше пристигнал тук и най-напред беше отишъл при Фентън — да го уведоми за своето пристигане и да го попита дали харесва новата му къща. Защо Хюстън още тогава не разбра, че всичко в живота на Кен се определя от чувствата, които той изпитваше към Фентън?

А тя беше избрана като един от инструментите на неговото отмъщение.

Това бе всичко, което тя представляваше за този мъж, мъжа, на когото бе подарила сърцето си: инструмент в една игра, която той искаше и трябваше да спечели.

Мъжът, когото сама бе избрала и бе счела достоен за своята любов, принадлежеше към онзи вид хора, които можеха да посветят целия си живот на такова отвратително нещо, каквото беше отмъщението.

Хапките засядаха в гърлото й и тя трябваше да се насилва, за да ги преглъща. Как можа до такава степен да се излъже в този човек?

Когато най-после нескончаемото меню завърши, Хюстън стана и отведе Памела в малкия салон. Мъжете останаха да изпушат пурите си.

Двете жени разговаряха за съвсем обикновени неща — за рокли; къде могат да се купят най-хубавите гарнитури за дрехи; коя шивачка в града работи най-добре. На два пъти Хюстън улови Памела, че я наблюдава замислено, ако не и състрадателно.

Кен заведе Джейкъб Фентън в своя кабинет и предложи на госта от пурите, които Хюстън му беше подарила за сватбата, както и стогодишно бренди в чаша от ирландски кристал.

— Не е лошо за един работник от конюшнята, а? — започна Кен, наблюдавайки Джейкъб Фентън през облака дим на своята пура.

— Е, добре. Показа ми новата си къща. Какво ще искаш сега от мен?

— Нищо. Стига ми удовлетворението, че те виждам тук, на моята маса.

— Надявам се, че не очакваш от мен да ти повярвам. Човек, който си е направил толкова труд да ми покаже колко далеч е стигнал в живота, няма да се задоволи с една вечеря. Но те предупреждавам. Само ако се опиташ да ми отнемеш онова, което ми принадлежи, аз ще…

— Какво? Ще подкупиш още адвокати? Онези трима мерзавци са още живи и аз мога да им платя повече, отколкото ти притежаваш, за да кажат истината.

— Типично за един Тагърт. Той винаги заграбва онова, което не му принадлежи. Твоят баща открадна Чарити, едно сладко малко същество, и я накара да изтърпи такива ужаси, че накрая се обеси.

Лицето на Кен стана тъмночервено от гняв.

— Хорас Фентън стана причина за смъртта на моята майка, а всичко, което ти притежаваш, е откраднато от мен.

— Ти нищо не си притежавал. Всичко беше мое. Аз управлявах бизнеса с години и ако си мислиш, че е трябвало да се оттегля и да гледам как едно хленчещо бебе ми отнема всичко, много се лъжеш. По-добре да бях се погрижил бебето да не преживее първите си дни. Защото ти, един Тагърт, се осмели да ми отнемеш дъщерята. Да не би да си очаквал, че ще позволя да направиш с нея онова, което твоят баща направи е Чарити?

Кен пристъпи към дребния възрастен мъж.

— Погледни по-внимателно тази къща. Това е, което щях да направя със скъпоценната ти дъщеря. Ето така щях да се отнеса към нея.

Джейкъб изгаси пурата си.

— Нищо нямаше да направиш. Никога ли не ти е идвало наум, че ти сторих добро, като те изгоних! Твоята омраза те направи богат човек. Ако беше получил Памела и парите на баща ми като добавка, нямаше да употребиш нито един ден от живота си за работа.

Джейкъб тръгна към вратата.

— И още нещо, Тагърт. В случай че се опиташ да си възвърнеш онова, което по твое мнение ти принадлежи, аз ще изправя пред съда хубавата ти жена — за нелегални действия в моите каменовъглени мини.

— Какво? — изпъшка Кен.

— От дълго време се питам дали и ти си вътре — отговори с усмивка Джейкъб. — Добре дошъл в света на богатите. Никога не можеш да бъдеш сигурен дали човекът до теб те иска за съпруг или иска само парите ти. Тази сладка малка лейди, за която си се оженил, е затънала до гуша в един заговор. Използва всяка връзка, в това число семейните отношения между теб и мен, за да подстрекава миньорите към нещо, което може да избие в кърваво въстание. По-добре е да я предупредиш. Защото ако не се научи да спазва мярката, аз вече няма да вземам под внимание връзката й със семейство Тагърт. Желая ти лека нощ.

Джейкъб Фентън спокойно напусна кабинета на Кен.

Кен остана дълго време да седи пред своята скъпоценна писалищна маса. Никой не го обезпокои през времето, през което изпи почти цяла бутилка уиски.

 

 

— Мис Хюстън! — извика Сюзън, нахлувайки в салона, където Хюстън се разхождаше напред-назад между прозорците и камината. — Мистър Кен желае веднага да отидете в неговия кабинет Изглежда страшно разгневен.

Хюстън пое дълбоко въздух, приглади роклята си и тръгна по коридора. Преди два часа Джейкъб любезно й беше пожелал лека нощ и си беше отишъл заедно с дъщеря си. От момента, в който Фентънови бяха напуснали къщата, Хюстън не беше правила нищо друго, освен да разсъждава. Никога досега не беше се замисляла докъде ще я доведе сегашният и живот. До днес тя просто вземаше онова, което животът и предлагаше. Но тази вечер настъпи мигът, когато трябваше сама да определи по-нататъшната си съдба.

Кен седеше без сако зад писалището, ризата ме беше разкопчана почти до колана. В ръка стискаше празна бутилка от уиски.

— Мислех, че искаш да работиш — промълви тя.

— Ти развали всичко Ти и твоят навик да си служиш с лъжи развалиха всичко!

— Аз… аз нямам представа за какво говориш — отвърна тя и седна на едно от двете кожени кресла, поставени пред писалищната маса.

— Ти си искала не само моите пари, но и връзките ми е Фентън. Знаела си, че Фентън ще търпи нелегалните ти машинации, защото трябва да се съобразява е мен. Сега ми кажи само едно — двете със сестра ти ли измислихте този заговор?

Хюстън се надигна и застана гордо изправена пред бюрото му.

— В това, което казваш, липсва всякаква логика. Аз узнах името на майка ти в деня на нашата сватба. Как бих могла да използвам нещо, за което дори не съм подозирала?

— Един път казах на Идън, че си много добра артистка. Тогава още нямах понятие до каква степен умееш да се преструваш. Почти бях повярвал, когато ме уверяваше, че си се омъжила за мен по любов. А през цялото това време ти само си използвала моето име, за да си осигуриш достъп до миньорските лагери.

Хюстън пое шумно въздух, когато Кен скочи и заплашително се надвеси над писалищната си маса.

— Работих през целия си живот за тази вечеря, а ти ми я развали, Фентън заплаши да даде под съд моята горещо обичаща ме съпруга и да обяви пред целия свят за какви цели е злоупотребила с мен. Още отсега виждам пред себе си заглавията на вестниците!

Хюстън не откъсваше очи от неговите.

— Да — заговори тихо тя. — Аз пътувах до каменовъглените мини, но това няма нищо общо с теб, тъй като съм го правила дълго преди ти да се появиш в живота ми. Ти до такава степен си вманиачен от парите си, та си внушаваш, че хората около теб ламтят само за твоето богатство. — Тя се отдръпна на крачка от бюрото.

— През последните месеци — продължи тя, — донякъде и с твоя помощ, успях да науча много неща за себе си. Преди няколко седмици сестра ми ми каза, че съм най-нещастният човек на света и тя се страхува да не посегна на живота си. Тогава не вярвах, че думите й могат да се окажат верни, защото до деня, в който се запознах с теб, не знаех какво означава думата щастие. Не се запитвах защо не казвах на хората „да вървят по дяволите“, както се изрази ти, когато не им харесваше желанието ми да танцувам с червената си рокля. Но с теб научих колко добре може да се чувства човек, когато живее за самия себе си, а не се опитва винаги да се харесва на другите.

Следователно вече стигнах дотам да мога да вземам самостоятелни решения. Не желая да живея с мъж, който е построил тази къща и се е оженил за жена, която не означава нищо за него, само и само за да си отмъсти на един стар човек, поискал да защити онова, което, справедливо погледнато, винаги му е принадлежало. Мога да разбера начина, по който е действал мистър Фентън и почти да го извиня; но твоя начин на действие не мога да разбера. Ти си убеден, че съм се омъжила за теб само заради парите ти, а в действителност аз те избрах за свой съпруг, защото те обикнах е цялото си сърце. Сега за съжаление преценявам, че съм се влюбила в мъж, който е съществувал само във въображението ми. Ти не си човекът, за когото те смятах. За мен ти си чужд, а аз не желая да живея с чужд човек.

Кен я гледа известно време с искрящи очи, после рязко се отдръпна от писалищната маса.

— Ако си въобразяваш, че ще те моля да останеш при мен, лъжеш се. Ти ми достави голямо удоволствие, пиленце, по-голямо, отколкото очаквах, но аз вече нямам нужда от теб!

— Напротив, имаш — отговори сериозно Хюстън и потисна сълзите, които изпълваха очите й. — Ти имаш повече нужда от мен, отколкото осъзнаваш или предполагаш. Но аз мога да подаря любовта си само на мъж, който заслужава моето уважение. Ти не си мъжът, в когото се влюбих.

Кен отиде до вратата на кабинета, отвори я и направи движение с ръка, с което я покани да напусне къщата му.

Хюстън успя по някакъв начин да мине покрай него, след това по коридора и да излезе навън в нощта. Нито за миг не помисли да прибере дрехите си или да вземе нещо от тази къща със себе си.

Навън, на алеята за коли, беше спряла карета.

— Напускаш го, нали? — прозвуча високият глас на Памела Фентън от каретата.

Хюстън изненадано вдигна очи. Памела усети как дишането й пресекна, когато забеляза израза по лицето на Хюстън.

— Знаех си, че се е случило нещо ужасно. В момента при баща ми е докторът. Той трепереше така силно, че се изплаших да не си счупи нещо. Качи се, Хюстън. Аз имам самостоятелна къща в града и ти можеш да живееш при мен и Зак, докато всичко се уреди.

Хюстън само стоеше и я гледаше втренчено, докато най-после Памела слезе и с големи усилия успя да я качи в каретата. Хюстън нямаше представа къде се намира и къде отива. Мислеше единствено за това, че вече всичко е свършено; че е изгубила всичко скъпо на този свят.

Кен нахлу в големия салон на първия етаж, който използваха Ян и Идън. Идън седеше сам в едно кресло и четеше някаква книга.

— Искам да установиш всичко, което Хюстън върши в каменовъглените мини. Всяка крачка, всяка подробност.

— Какво по-точно искаш да узнаеш? — попита Идън и бавно остави книгата настрана.

— Кога? Как? Защо? Всичко, което би могъл да откриеш.

— Всяка сряда следобед тя се преоблича като старица и под името Сади потегля с една каруца, пълна със зеленчуци, към лагера на миньорите. В зеленчуците са скрити лекарства, детски обувки, сапун, чай — с една дума, всичко, което може да се скрие в тях и от което жените на миньорите имат насъщна нужда. Продава зеленчуците срещу бонове, които Джоан Тагърт отново връща на жените, след като Хюстън е напуснала лагера.

— Ти си знаел всичко това и не си ми казал нито дума! — изкрещя като бесен Кен.

— Ти ме изпрати да я пазя, но никога не си ме питал какво съм наблюдавал.

— Аз съм предаден и продаден от всички! Най-напред от тази лъжлива малка мръсница, а сега и от теб. Фентън беше подробно информиран какво се върши в неговите лагери.

— Къде е Хюстън и какво си й казал?

Лицето на Кен стана сурово.

— Тя току-що напусна къщата през парадния вход. Не можа да понесе истината. Веднага щом научи, че съм разкрил нейния малък, коварен заговор, заради който злоупотребяваше е мен и моите пари, тя избяга. Няма да пророня нито сълза подире й. От една такава алчна за пари, мизерна…

Идън сграбчи Кен за рамото.

— Ти си един заслепен, побъркан кучи син! Тази жена беше най-хубавото нещо, което можа да получиш през живота си, а ти, идиот такъв, имаш капаци на очите си и въобще не проумя до какво съкровище си се докопал! Трябва да я върнеш!

Кен отблъсна ръката му.

— Да ме вземат дяволите, ако направя такова нещо! Тя не беше по-добра от всички останали. Беше само проститутка от най-скъпата категория.

Кен даже не видя ръката, която го удари през лицето и го изпрати на пода. Идън застана над едрия, тъмнокос мъж, който смаяно потърквате брадата си.

— Знаеш ли какво? — заговори той. — И на мен вече ми дойде до гуша от теб. Омръзна ми да се крия от света. Прекарах цялата си младост в тъмни, грозни стаи, работех денонощно като вол, печелех купища пари — и за какво? Единственото нещо, което си купил с парите си, беше тази къща; а ти я построи само за да можеш да си отмъстиш. Хюстън веднъж ми каза, че аз съм също толкова лош, колкото и ти: винаги се крия от хората и винаги съм нащрек да хукна към кабинета ти, когато ме повикаш. Дълго мислих над, думите й и смятам, че тя имаше право.

Идън отстъпи крачка назад и потърка кокал четата на ръката си.

— Мисля, че е крайно време да потърся своя собствен живот. Все пак през годините, които пожертвах за великите ти цели, ти ми плащаше добри пари и аз успях да сложа настрана няколко милиона, Сега ще ги използвам за да уредя живота си, както на мен ми харесва.

Той протегна ръка на Кен, но последният не й обърна внимание.

По-късно Кен видя как Ян, Джоан и Шъруин се качиха в каретата при Идън, което означаваше, че в къщата е останал само персоналът. Но той не дочака да съмне, а уволни всички прислужници още същата нощ.