Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Близнаците Чандлър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twin of Ice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 163 гласа)

Информация

Разпознаване и първоначална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
ultimat (2008)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“, 1993

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Хюстън се промъкна тихо през входната врата на Вила Чандлър и събу обувките си в антрето, за да не скърцат стълбите под стъпките й. Мистър Гейтс имаше пълно доверие в Леандър и когато Хюстън излизаше с него, никой не следеше кога ще се прибере в къщи.

Когато се вмъкваше в стаята си, тя се усмихна на майка си, която подаде глава през вратата на семейната спалня и укорително я изгледа. Едва след като затвори вратата зад себе си, Хюстън проумя какво означаваше този поглед, пълен с укор. Тази вечер тя беше Блеър, а току-що беше влязла в стаята на Хюстън. Без съмнение майка й беше отгатнала каква игра играят двете и това никак не й харесваше.

С леко свиване на раменете Хюстън отхвърли неодобрението на майка си. Оупъл Гейтс обичаше своите дъщери, глезеше ги и никога не би ги попитала къде са ходили и какво са правили. А ако случайно й кажеха къде са били, никога не ги издаваше на мистър Гейтс.

Докато се събличаше, Хюстън прехвърляше в ума си събитията от последната вечер. Такава хубава къща, а толкова празна и неподдържана! И собственикът я беше предложил на нея! Разбира се, той също беше част от предложението; но в края на краищата всеки действително ценен подарък си имаше и своите неудобства.

Тя се разсъблече, седна пред тоалетната си масичка и започна да маже лицето си с крем за през нощта. Никой мъж не смееше да се държи е нея така, както Кен Тагърт тази вечер. Тя живееше от своето раждане в този малък град и всеки знаеше, че тя и сестра й са последните издънки на фамилията, основала Чандлър. Беше израснала със съзнанието, че представлява нещо като обществен символ, който всеки искаше да притежава, тъй като нито едно тържество без Чандлърови не можеше да бъде събитие за обществото. Когато известното и богато семейство Уестфийлд се премести тук от изток, тя беше още дете; но дори тогава за нея беше безспорно, че жена от фамилията Чандлър може да се омъжи само за мъж от рода Уестфийлд.

Хюстън винаги беше правила онова, което се искаше от нея. Блеър се противопоставяше на забраните, Хюстън — никога. С годините се научи да прави само нещата, които очакваха от нея. Всички в един глас твърдяха, че трябва да се омъжи за Леандър Уестфийлд, следователно това мнение стана и нейно. Тъй като носеше името Чандлър, от нея се очакваше да бъде дама — следователно Хюстън стана истинска дама.

Да се преоблича като дебела старица и да ходи в мините, беше единственото неприсъщо за една дама действие, което си беше позволила през живота си.

Погледна се в огледалото и видя как лицето й се свива от страх при мисълта, какво ли би казал Леандър, ако узнае коя е Сади. Леандър искаше всичко да става по неговата воля. Съпругата му трябваше да бъде жена, която не поднася изненади.

Тя се изправи и развърза връзките на корсета си. Тази вечер беше авантюра, неповторимо събитие, последното, преди да се откаже от всички авантюри и да стане мисис Леандър Уестфийлд.

Пое дълбоко въздух, за да освободи гърдите си, и си позволи още едно непочтително разсъждение: какво ли би направил мъж като Кен Тагърт, когато разбере, че жена му всяка сряда влиза нелегално в миньорските лагери?

— Виж какво, миличка — проговори Хюстън с дебелия глас на старата Сади, — внимавай за себе си и гледай да не ти се изкриви шапката на главата. Защото на истински дами такова нещо не се случва.

Отпусна се на леглото и притисна устата си с ръка, за да не чуят смеха й. Как ли ще реагират близките й, ако реши да приеме предложението на мистър Тагърт?

Хюстън седна в леглото и дълбоко се замисли. Какво би трябвало да облече на сватбата с такъв мъж? Може би червена рокля със златни пискюли?

Все още смеейки се, тя се разсъблече докрай и нахлузи нощницата си. Не беше лошо, че беше получила още едно предложение за женитба. Най-малкото, то беше доказателство, че не всички смятат за нещо, разбиращо се от само себе си, когато Леандър я третира като лична собственост. Всеки, включително и тя самата, смяташе, че бъдещето й е известно. Двамата с Лий бяха заедно от толкова години, че тя отлично знаеше какво яде той за закуска, как иска да са изгладени ризите му и всички останали подробности.

Единственото, което оставаше непознато, беше първата брачна нощ. Е, може би след тази първа нощ Леандър нямаше да очаква от нея да го направи веднага пак. Най-добре на дълги промеждутъци от време. Не че не й харесваха мъжете, особено след събитията преди сватбата на приятелката й Ели, но когато Лий я докосваше, тя го чувстваше като… е, като кръвосмешение. Обичаше Леандър, знаеше, че ще живее с него без особени трудности, но мисълта да легне с него…

Тя се пъхна в леглото, издърпа юргана до брадичката си и се опита да заспи. Бегло си помисли как ли Блеър се е справила с Леандър. Без съмнение той утре ще е в лошо настроение, защото двамата е Блеър отново са се спречкали. Не можеха да изтраят и два часа заедно, без да се хванат за гушите.

Въздъхвайки леко, тя се унесе в първия сън. Тази вечер бе преживяла вълнуваща авантюра, от утре отново започваше еднообразието на всекидневния и живот.

Хюстън трябваше да отблъсква посегателствата на Леандър още докато й помагаше да се качи в каретата. Отново я споходи мисълта колко странно се държат всички тази сутрин. Блеър непрекъснато я отбягваше, а по време на закуската имаше вид, сякаш цяла нощ е плакала. Дано снощи не са се скарали сериозно, помисли си Хюстън. Да не би пък Лий да е разбрал, че са си разменили местата! Хюстън направи опит да поговори с Блеър за снощната вечер, но сестра й само я изгледа, като че животът й е свършил, и с плач избяга от столовата.

В единадесет часа пристигна Лий да я изведе на пикник.

Каква приятна изненада! Хюстън чу, че Блеър му извика нещо от верандата. Щеше да го попита за това, но когато Лий стана нахален по средата на улицата, изпита болезнено желание да го удари през пръстите.

Докато седеше в кабриолета, я обзе чувството, че е попаднала в театър по средата на представлението и не разбира какво се разиграва на сцената. Лий обаче не казваше нищо, само се усмихваше и управляваше коня по обичайния си буен начин. Хюстън започна да диша по-леко. Щом се усмихваше, снощи не може да се е случило нещо наистина лошо.

Отидоха до едно място с високи скали и големи дървета, което Хюстън не познаваше. Бяха на мили от града, сами в това откъснато от околния свят кътче.

Лий й помогна да слезе от каретата, и то с такава бързина, че тя едва не падна, после веднага я обгърна с ръце и силно я притисна да себе си. Хюстън едва си поемаше въздух и отначало не долови думите му.

— … но мислех само за теб и за снощната вечер — мълвеше Лий. — Усещах дъха на косите ти по дрехите си, вкуса на устните ти върху моите, твоето тяло…

Хюстън рязко се дръпна назад.

— Какво говориш? — попита задъхано тя.

Той зарови пръсти в косите й и впи искрящи очи в лицето й.

— Нали няма пак да разиграваш ролята на невинната годеница? Нима ще подновиш старите си навици след снощната вечер?

Докато Лий сипеше нежности, Хюстън трескаво размисляше. Но не можеше да повярва в единственото логично обяснение на странните му думи. Нима Блеър и Лий… Нима сестра й снощи се е отдала на нейния годеник? Не, това беше невъзможно.

— Хюстън, ти ми доказа, че можеш да бъдеш съвсем друга; затова не се преструвай отново на недосегаемата ледена принцеса. Вече знам каква си в действителност и те уверявам, че ще бъда още по-щастлив, ако онази студена жена от миналото изчезне завинаги. Затова ела при мен и ме целуни, както го направи снощи.

В този миг Хюстън разбра, че това не беше просто комплимент за Блеър. Снощи той не само беше притежавал Блеър, но беше прозрял, че никога вече не иска да види студената жена, за която беше сгоден. Тя го отстрани от себе си.

— Нима твърдиш, че снощи съм била различна от друг път? Че съм била… по-добра?

Лий се засмя като хлапак и замечтано продължи да разказва колко прекрасна е била Блеър.

— Знаеш много добре каква беше. Сякаш те виждах за пръв път. Дори не подозирах, че можеш да бъдеш такава. Може би ще ми се смееш, но бях започнал да вярвам, че зад твоята студена външност се крие сърце от лед. Но щом имаш сестра като Блеър, която изпуска искри при най-малкото предизвикателство, нещо от нейния темперамент сигурно се е предало и на теб.

Преди да успее да каже и дума, Лий я сграбчи и я целуна с някаква неприятна, смазваща устните и целувка. А когато Хюстън най-после успя да се отърве от натрапничеството му, гневът му избухна като пламък.

— Прекаляваш с тая игра — изръмжа Лий. — Не може първо да изгаряш от страст, а после отново да станеш недосегаемото момиче отпреди. Какво си ти всъщност? Две души в едно лице?

Хюстън с най-голямо удоволствие би му изкрещяла, че похотта му е насочена към друга жена, че той е сгоден за студената, безчувствената, а не за пламенната сестра, която явно предпочиташе. Лий очевидно прочете мислите й, защото изразът на лицето му внезапно се промени.

— Това е нещо съвършено невъзможно, нали, Хюстън? — пошушна невярващо той. — Кажи ми, че се лъжа. Не може две съвършено различни същества да имат едно и също лице, нали?

Хюстън вече знаеше, че от невинната игра произлезе нещо много сериозно. Как можа Блеър да й скрои такъв номер?

Лий отстъпи няколко крачки назад и тежко се отпусна на една скала.

— Ти снощи си се сменила със сестра си? — попита тихо той. — Прекарал съм вечерта с Блеър, не с теб?

По някакъв начин тя успя да промълви едно „да“.

— Трябваше веднага да го забележа — заговори като на себе си Лий. — Тя се справи отлично с онова момиче, което искаше да се самоубие. После пък не позна къщата, която бях купил за нея… за теб. Мисля, че не исках да го знам. От момента, когато ме повикаха за спешен случай и тя помоли да ме придружи, бях толкова заслепен от радост, че си забраних да се съмнявам. Трябваше да го разбера поне, когато я целунах… Вървете по дяволите и двете! Сигурно ви е доставило страхотно удоволствие да ме измамите по този начин.

Лий обърна към нея разкривеното си от гняв лице.

— Ако знаеш кое е добро за теб, няма да кажеш нито дума повече. Не знам откъде ви хрумна да ми изиграете този мръсен номер, но те уверявам, че не ми е приятно да бъда жертва на подобни шеги. След като ти и твоята сестра добре се позабавлявахте за моя сметка, трябва внимателно да обмисля какви последствия ще има за мен тази съдбоносна вечер.

Накрая Леандър я върна обратно в къщи и почти я изблъска от файтона, когато пристигнаха пред Вила Чандлър.

Блеър стоеше на верандата.

— Трябва да говоря с теб — каза Хюстън на сестра си. Блеър само кимна и мълчаливо я последва в малката розова градина в края на парка.

— Как можа да ми сториш подобно нещо? — започна веднага Хюстън. — Какъв морал имаш ти, че излизаш за пръв път с един мъж и вече лягаш с него? Или отивам прекалено далеч в предположенията си? Ти спа с него, така ли беше?

Блеър кимна мълчаливо.

— Още първата вечер? — попита недоверчиво Хюстън.

— Но аз бях ти! — прошепна Блеър. — Бях сгодена за него. Предполагах, че вие винаги… Когато ме целуна по този начин, аз трябваше да повярвам, че вие двамата…

— Че ние двамата какво? — изсъска Хюстън. — Помислила си, че ние с Лий вече сме се… сме се любили? Вярваш ли, че бих те помолила да си сменим местата, ако случаят беше такъв?

Блеър скри лице в ръцете си.

— Не помислих за това. Изобщо не можех да мисля. След приема ме заведе в своята къща, и…

— В нашата къща — натърти Хюстън. — В къщата, която аз в продължение на месеци подреждах и украсявах, за да я подготвя за моята сватба.

— Там имаше свещи, и хайвер, и печена патица, и шампанско. Няколко бутилки шампанско. Той ме целуваше, а аз непрекъснато пиех шампанско, свещите блещукаха, очите му — също, и аз не можах да издържа. О, Хюстън, толкова много съжалявам! Ще се махна от Чандлър. Вече няма да ме видиш. Леандър сигурно ще ни прости след време…

— Без съмнение пред очите ти е паднала червена пелена, когато те е целунал — каза Хюстън с глас, който трябваше да бъде саркастичен.

— С малки сребърни и златни искрици. — Блеър каза това напълно сериозно.

Хюстън изгледа слисано сестра си. За какво говореше тя? За шампанско и свещи? Нима Лий още от началото е имал намерение да прелъсти своята годеница? Изглежда, беше замислил нещо, което се беше объркало в последния момент, и беше прекарал нощта с другата сестра.

— Каква беше целувката му? — попита тихо тя.

Блеър я погледна поразена.

— Моля те, не ме измъчвай. Ще се опитам да поправя грешката си, Хюстън. Заклевам се. Макар че е много трудно…

— Каква беше целувката му? — повтори Хюстън малко по-високо.

Блеър подсмръкна и сестра й й подаде носната си кърпичка.

— Нали знаеш какви са неговите целувки. Не е необходимо тепърва да ти ги описвам.

— Не съм сигурна, че знам нещо…

Блеър започна да хълца.

— Беше… беше чудесно. Никога не бих повярвала, че хладен мъж като Лий таи в себе си такава огнена страст. Когато ме прегърна… — Тя вдигна очи към сестра си. — Хюстън, аз ще ида при него и ще му кажа, че всичко е станало по моя вина. Че идеята да си сменим местата е била моя, а ти си напълно невинна. Не виждам защо тази история да не си остане между нас тримата. Ще се съберем, ще поговорим и той ще разбере как се е стигнало до всичко това.

Хюстън се приведе напред.

— Дали ще разбере? Как смяташ да му обясниш, че аз исках да прекарам вечерта с друг мъж? Смяташ ли да кажеш на Лий, че едно-единствено докосване е било в състояние да те запали до такава степен, че вече не си била в състояние да се владееш? Каква забележителна разлика с безчувствената мис Хюстън Чандлър!

— Ти не си безчувствената!

Хюстън помълча няколко мига.

— През цялото време Лий говореше само за това, колко прекрасна си била през изминалата нощ. Вече няма да иска неопитната си годеница след преживяното с теб…

Блеър бързо вдигна глава.

— Никога не бях спала с мъж. Лий беше първият…

Хюстън вече не знаеше да се смее ли, или да плаче. Тя изпитваше ужасен страх пред първата си брачна нощ и беше сигурна, че дори след цял литър шампанско не би могла да реагира като Блеър. Целувките на Лий никога не бяха я накарали да забрави и себе си, и света наоколо.

— Хюстън, мразиш ли ме сега? — попита тихо Блеър.

Хюстън се замисли над този въпрос. Беше странно, но тя не изпитваше дори ревност. Мислеше си само, че сега Лий ще изисква от нея онова, което вече беше получил от Блеър. Но можеше ли тя да постигне същия успех като сестра си?

Може би в своето висше училище Блеър беше научила как се правят тези неща; но в училището за млади дами на мис Джоунс от Вирджиния Хюстън беше научила, че мястото на една жена е в салона. Там никога не се говореше по какъв начин следва да се държи съпругата в спалнята.

— Гледаш ме толкова странно.

Хюстън много искаше за разпита подробно за любовната нощ на сестра си, но не можа да преодолее себе си.

— Дори не съм разгневена. Необходимо ми е само време, за да свикна с тази мисъл — каза тя. — Да не би случайно да си влюбена в Лий?

Блеър я погледна ужасено.

— Не, никога! Това е последното, което бих направила. Той… какво ти разказа днес за мен?

Хюстън скръцна със зъби, като си припомни как Лий й разправяше колко студена е била винаги, докато миналата нощ…

— Ще се опитаме да забравим всичко това, разбира се, ако можем. Аз ще поговоря с Лий, когато гневът му премине, и ще запазим всичко в тайна. Вероятно за известно време ще се чувстваме неудобно, но съм сигурна, че ще успеем да намерим разрешение, което да задоволи всички. Не бива да допускаме този случай да ни раздели. Нашата сестринска обич е по-важна от една любовна афера.

— Много ти благодаря! — извика Блеър и устремно я прегърна. — Сестра като теб се среща само веднъж на този свят! Да знаеш колко те обичам!

Блеър бързо възвърна равновесието си, но Хюстън продължи да се измъчва от съмнения, въпреки че се опитваше да се убеди в тяхната неоснователност. Тя обичаше Лий, беше го обичала винаги и още като дете си беше поставила за цел да се омъжи за него. Нима тази дреболия, тази единствена нощ с фалшивата сестра щеше да промени живота им из основи?

— Разбира се, че не — каза високо тя, приглади полите си и тръгна към къщи. Една нощ не би могла да заличи дългогодишната им връзка.