Джуд Деверо
Сърце от лед (22)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Като че ли играта на бейзбол разтопи леда между различните членове на семейство Тагърт. Кен вече не оставаше в кабинета си, когато другите се хранеха, а Ян не седеше мълчаливо и сърдито на масата. Веднъж Кен заяви на Ян, че е един мечтател, който няма представа за реалния свят. Ян, който прие думите на братовчед си като предизвикателство, предложи да му покаже нещо от „действителния свят“ с изрази, които накараха Хюстън да го предупреди, че при повторната им употреба ще бъде принудена да го отстрани от семейната трапеза.

Кен започна да въвежда Ян в света на сделките, показваше му ежедневните борсови бюлетини и го учеше как да чете договорите. Само след няколко дни Ян вече говореше за пет- или шестцифрени суми, с които се плащаха поземлени участъци в градове, които познаваше само от вестниците.

Един ден Хюстън видя как Шъруин драскаше нещо върху парче хартия. По-късно, като разгледа внимателно рисунката, тя разпозна върху нея почти съвършеното изображение на една разпространена в околностите на Чандлър птица — дрозд. Тогава поръча при Ссйлс преносим статив, четки и водни бои и ги връчи на Шъруин, придружени от една пълна е излишни подробности лъжа — била намерила тези неща в склада, а дали той знаел кой би могъл да ги използва? Тя се страхуваше от прословутата Тагъртова гордост и смяташе, че ако му каже направо, той непременно ще отклони подаръка.

Но Шъруин само се засмя и я погледна с такъв проницателен поглед, че Хноън цялата се изчерви. Той спокойно прие подаръка и нежно я целуна по бузата. След този ден непрекъснато седеше навън в градината и рисуваше всичко, което привличаше вниманието му.

Хюстън два пъти посети Блеър в новата клиника за жени на семейство Уестфийлд. След дългогодишната раздяла двете едва сега имаха възможност да се опознаят истински. Оставаха с часове заедно, а един ден й се обади Лий и я помоли да намери прислуга за него и Блеър. Лий беше много предпазлив и сдържан по телефона и тя неволно си спомни как в църквата, когато беше обявен годежът му е Блеър, той се опита да поговори с нея, а тя доста неучтиво го отряза.

— Лий — започна тя, — толкова се радвам, че всичко свърши добре. Аз наистина съм щастлива с Кен.

Той се забави с отговора си.

— Не исках да ти причиня болка, Хюстън.

Тя се засмя в слушалката.

— В действителност аз бях тази, която настояваше Блеър да се смени с мен. Може би инстинктивно съм усещала, че вие двамата сте по-добра двойка, отколкото аз и ти. Не искаш ли да забравим всичко и отново да бъдем приятели?

— Това е и моето най-искрено желание. Между другото, Хюстън, ти наистина имаш добър мъж.

— Да, разбира се, но защо ми казваш това?

— За съжаление трябва да се връщам при пациентите. Още веднъж много ти благодаря за съдействието по въпроса за прислугата. От тези неща Блеър разбира по-малко и от мен. Вероятно ще те видя в неделя в църквата. До скоро!

Тя изгледа намръщено телефона, после вдигна рамене и се върна в библиотеката.

Бяха минали три седмици от сватбата, когато Хюстън уведоми Кей, че има намерение да преустрои кабинета му. Беше подготвена за протестите му, но не и за остротата на неговите аргументи. Опитвала се да ограничи личното му свободно пространство, заяви той и изрази това с думи, които тя никога не беше чувала досега; въпреки че не се изискваше особена интелигентност, за да се разбере значението им.

Идън и Ян стояха настрана и слушаха с интерес, любопитни кой ще излезе победител от тази оспорвана битка.

Хюстън нямаше представа как да овладее положението, но беше твърдо решена да въдвори ред в тази стая.

— Аз ще почистя кабинета ти и ще го мебелирам, както е редно. Или ще ме оставиш да направя това сега, под твое наблюдение, като ми казваш какво ти харесва и какво не, или ще го направя, докато спиш!

Кен се наведе заплашително над нея и Хюстън бе принудена да се облегне на стената. Но не мръдна от мястото си.

Тогава Кен изхвърча от кабинета и така силно тръшна вратата зад гърба си, че тя за малко не изскочи от пантите си.

— Проклети жени! — изрева той. — Никога не оставят мъжа на спокойствие! Винаги трябва нещо да разместват, да преправят; никога не са доволни, когато мъжът се чувства щастлив.

Когато Хюстън се обърна към Идън и Ян, те се усмихнаха кисело и също напуснаха стаята.

Хюстън знаеше, че задачата й няма да бъде от лесните, но не беше предполагала, че ще се натъкне на такава кочина: шест души трябваше в продължение на час и половина да стържат и да лъскат, докато подът, шкафовете, камината и мраморните глави на лъвовете от облицовката й отново блеснаха в цялата си чистота. След това Хюстън извика лакеите, които изнесоха евтиното дъбово бюро на Кен и го замениха с писалищна маса от 1740 година, изработена от компанията „Уилям-Кент“. Голямото писалище от тъмно дърво имаше три ниши за столове — два за шефа и неговия помощник и един за евентуален посетител. Хюстън постави пред писалището две удобни, тапицирани в червено кресла, а за Кен беше предвиден грамаден стол с червена тапицерия от кожа зад бюрото. Още при първото си посещение в склада беше забелязала това чудовище и веднага разбра за кого е предназначено то.

Когато писалището зае определеното му място, Хюстън заповяда всички прислужници с изключение на Сюзън да напуснат стаята. Двете жени внимателно се заеха да сортират съдържанието на чекмеджетата и преградките. Хюстън знаеше, че няма никакъв смисъл да се опитва да подреди документите, които бяха нахвърляни по всички подходящи и неподходящи места на кабинета. Тя само възложи на Сюзън да донесе две ютии, с помощта на които изгладиха измачканите писма и документи, преди да ги подредят.

Два кабинетни шкафа със стъклени врати, пълни догоре с кореспонденция, бяха разположени от двете страни на камината. Зад документацията Хюстън откри четири бутилки уиски и шест чаши, които очевидно не бяха изплаквани от преди четири-пет години.

— Извари ги в сапунена вода — нареди Хюстън, като държеше чашите възможно най-далече от себе си. — И занапред имай грижата всяка сутрин мистър Тагърт да намира чисто измити чаши в шкафа на кабинета си.

След това тя подреди колекцията от малки, изработени от месинг статуи на Венера зад стъклените врати на шкафовете с документи.

— Това положително ще се хареса на мистър Кен — изкиска се Сюзън, разглеждайки голите дами с доста закръглени прелести. — Сигурно са били набавени специално за него.

В ламперията на северната стена Хюстън откри два вградени шкафа, скрити зад дървения орнамент. Когато отвори единия от тях, тя неволно ахна от почуда: между документите лежаха дебели купчини банкноти, една част завързани, други оформени на снопчета. Имаше също и няколко едри банкноти, които се ръзхвърчаха по пода, когато тя отвори вратичката на шкафчето.

Въздишайки, Хюстън започна да сортира банкнотите.

— Кажи на Албърт да се обади на търговеца на железарски изделия и да му каже да ни изпрати незабавно каса за налични пари. А сега да видим дали не бихме могли с помощта на ютиите да изгладим поне малко и банкнотите.

С ококорени от изненада очи Сюзън се зае да глади банкноти по хиляда долара.

Когато Кен видя отново своя кабинет, той известно време се разхождаше мълчаливо из него, погледна тъмнокафявите завеси от брокат, колекцията от голи хубавици, креслото от червена кожа, в което удобно се настани, и накрая проговори:

— Радвам се, че поне не си боядисала стените в розово. А сега ще ме оставиш ли най-после да работя?

Хюстън се усмихна и на минаване залепи устни на челото му.

— Знаех, че ще ти хареса. Независимо дали го признаваш или не, ти харесваш красиви неща.

Той се протегна и хвана ръката й.

— Предполагам, че имаш право — промълви той и я погледна право в очите.

Хюстън излезе от кабинета, сякаш стъпваше по облаците, а когато отиде на проба при шивачката, през цялото време си тананикаше.

Два дни по-късно те дадоха първата си официална вечеря, която премина при огромен успех. Хюстън покани само някои от най-добрите си приятели, които Кен вече познаваше, за да не се чувства той неловко, а да му е приятно с гостите. Кен се прояви като любезен домакин. Наливаше на дамите шампанско и развеждаше всеки, който проявеше желание, да разгледа вече подредените стаи.

Но по-късно, когато започнаха забавленията, на Хюстън много й се искаше да потъне вдън земя. Беше поканила един ясновидец, който пътуваше на турне, да покаже изкуството си пред гостите. През първите десет минути Кен се въртеше неспокойно на стола си, а след малко започна да говори с Идън за покупката на някакъв недвижим имот, Хюстън го побутна с лакът, но той се обърна към нея и заяви с прекалено висок глас, че смята този човек за измамник и че отказва да седи тук дори една минута повече. После се надигна и пред всички гости напусна салона. Хюстън остана строго изправена на своя стол и с ръка даде знак на ясновидеца да продължи спиритическия сеанс.

По-късно, когато гостите си бяха отишли, Хюстън откри съпруга си в дъното на градината. Тя вървеше по виещите се алеи, които завършваха в плоска, обрасла с трева падина. Високият хълм с голямата къща върху него остана далеч назад. Пред нея се простираше някакво тайнствено, омагьосано кътче, заобиколено от високи дървета и жив плет. Чуваше се само цвърченето на птичките, които мътеха в гнездата си.

— Този човек не ми хареса, Хюстън — заговори Кен, без да се обръща. Той стоеше с пура в уста, облегнат на едно дърво. — Вълшебства и магия не съществуват и аз не мога просто да си остана на мястото и да се правя, че вярвам в тях.

Тя постави показалец върху устните му, за да го накара да замълчи и бързо обви врата му с ръцете си. Той се наведе над нея, за да я целуне, и тялото й се прилепи до неговото.

— Как можа една лейди като теб да се омъжи за коняр като мен? — прошепна той.

— Щастлива случайност — засмя се тя и впи устните си в неговите.

Едно от нещата, които Хюстън особено ценеше у Кен, беше неговото безгрижие по отношение на правилата за прилично държание. Ето и сега близо до тях всеки миг можеха да се появят хора — прислужници от къщата, които правеха вечерната си разходка, или градинари, излезли да потърсят забравени сечива, — но това ни най-малко не го смущаваше.

— Имаш дяволски много неща върху себе си — каза той, когато започна да разкопчава роклята й и я смъкна от раменете й.

Когато тя застана пред него по бельо, а роклята се разпростря на моравата, той мушна ръка под коленете й и я понесе напреки през тревата и цветята към един мраморен павилион, в който бе поставена статуята на Диана, богинята на лова.

Положи я в тревата, пред краката на богинята, и започна малко по малко да отстранява остатъка от бельото й, като целуваше всяка част на тялото, която разголваше.

Хюстън беше убедена, че никога досега не се е чувствала толкова добре, и много бавно позволяваше на страстта си да се разпали, тъй като искаше да продължи до безкрайност момента на сливането им.

Той галеше и милваше тялото й, докато й се зави свят. Всичко се завъртя около нея, а върховете на пръстите й като че свиреха някаква мелодия.

Когато Кен най-после намести тялото си върху нейното; той се усмихна, сякаш беше прочел мислите й. Тя се вкопчи в него, притисна го още по-силно до себе си, докато цвете тела се сляха в едно.

Той се движеше почти лениво в сравнение с предишните пъти, продължаваше екстаза й и много бавно я доведе до един недостиган досега връх на чувствена наслада.

— Кен! — шепнеше тя отново и отново. — Кен!

Когато настъпи мигът на освобождаването, тя се разтрепери и цялото й тяло се разтърси под напора на нейния собствен оргазъм.

Той лежеше върху нея, потънал в пот, притискайки я силно до себе си. Кожата му имаше цвят на бронз на лунната светлина.

— Какво направи е мен, жено? — стори й се, че го чу да мърмори.

После бавно се отстрани от нея.

— Да не ти е студено? Искаш ли да се върнем в къщи?

— В никакъв случай — отговори тя, притискайки се до него, докато хладният планински въздух милваше гладката й кожа. После погледна нагоре към статуята, която сякаш плуваше във въздуха над тях.

— Сигурно знаеш, че Диана е и богиня на целомъдрието. Мислиш ли, че сега ни е сърдита?

— Вероятно ревнува — изръмжа Кен и прокара ръка по гладката кожа на бедрата и.

— Защо Джейкъб Фентън с плащал на Шъруин пълна надница за работа в шахтата, когато всеки вижда, че той е прекалено слаб, за да я изработи?

Стонът, който Кен издаде, когато се търкулна настрани от нея, сякаш идваше от дъното на душата му.

— Както разбирам, нашият меден месец окончателно свърши. За теб може би не, тъй като ти още през първата брачна нощ ми досаждаше с подобни въпроси. Предполагам, че можеш и сама да се облечеш. Имам да свърша още някои делови работи, преди да си легна да спя. — С тези думи той я остави сама в огрения от луната павилион.

Хюстън едва не избухна в плач, но въпреки това се зарадва, че най-после беше изплюла камъчето и беше попитала Кен за това, което отдавна я занимаваше.

Съществуваше дълбока пропаст между семейството на Фентън и това на Тагърт и тя беше убедена, че той никога не би могъл да бъде истински щастлив, преди да се е освободил от тази травма, която очевидно го потискаше още от младежките му години.

През следващата нощ Хюстън се стресна в съня си и седна в леглото, окъпана в пот. Усещаше, че животът на сестра й е в опасност. Припомни си една история, която отдавна би изчезнала от паметта й, ако майка й не беше я повтаряла толкова често. Шестгодишна, един следобед тя внезапно изпуснала най-хубавата кана за чай на майка си и започнала да плаче, твърдейки, че Блеър е ранена. Тръгнали да я търсят и накрая я намерили на ръба на една пропаст, в безсъзнание, със счупена ръка, паднала от едно дърво. А този следобед Блеър трябвало само да отиде на урок по танци.

Обаче след това тази странна, свръхестествена връзка между сестрите близначки беше отслабнала — до тази нощ. Кен изтича да се обади на Леандър, а после два часа държа Хюстън в ръцете си, докато силната треска най-после премина. По някакъв начин тя усети, че опасността вече е отстранена, и потъна в дълбок сън.

На другия ден Блеър пристигна в къщата на сестра си, остана при нея цял следобед и й разказа какво в действителност се беше случило. Животът й наистина беше изложен на опасност и сестра й беше предотвратила нещастието с навременната си намеса, макар и от разстояние.

 

 

Четири дни по-късно в живота им внезапно се появи Закариа Тагърт. Семейството точно сядаше на масата за обед, когато едно момче, следвано от изплашения лакей, се втурна в трапезарията и започна да крещи, че хората му казвали, че Кен Тагърт му бил баща, но той вече си имал един и не искал втори. Още преди да успеят да си поемат дъх, момчето вече беше изчезнало.

Всички седяха като парализирани, само не и Кен. Той зае мястото си и спокойно попита прислужницата каква супа има днес.

— Кен, мисля, че би трябвало да го върнеш — промълви Хюстън.

— И защо?

— За да говориш с него. Мисля, че сърцето му е наранено от откритието, че мъжът, когото е смятал за свой баща, всъщност не му е никакъв.

— Мъжът на Пам е баща на момчето, доколкото аз мога да съдя за това. С положителност не бих му казал нещо друго.

— Най-добре е да обясниш това на детето.

— Не знам как се говори с деца.

Хюстън само го изгледа.

— По дяволите! Ако нещата продължават така, след една година ще банкрутирам, жено, защото трябва да жертвам скъпоценното си време за незначителни неща, които ти обаче считаш за особено важни.

Когато тръгна към вратата, Хюстън докосна ръката му.

— Кен, не му казвай нещо, което да прозвучи, сякаш искаш да го купиш. Кажи му истината и го покани в къщи да се запознае с братовчед си Ян.

— Защо веднага да не му кажа и той да дойде да живее тук, за да ти помага да ме отклоняваш от работата ми? — Той излезе през вратата и измърмори: — Човек вече не може и да се нахрани като хората.

Кен не бързаше много да настигне момчето, но в същото време Зак толкова бавно се придвижваше към входната врата, че той го настигна без никаква мъка.

— Обичаш ли да играеш бейзбол? — попита той.

Зак се обърна. Хубавото му лице беше разкривено от гняв.

— Да, но не с теб!

Кен явно беше стреснат от гневната реакция на момчето.

— Ти нямаш никаква причина да ми се сърдиш. Според всичко, което съм слушал, баща ти е бил много добър човек, а аз никога не съм твърдял противното.

— Обаче хората в този глупав град казват, че в действителност ти си ми баща.

— Те твърдят това само в преносен смисъл. До преди няколко седмици аз изобщо не подозирах за твоето съществуване. Обичаш ли уиски?

— Уиски? Аз… не знам. Никога не съм пил такова нещо.

— Тогава се върни с мен. Ще пием по едно уиски и аз ще ти обясня как става това с бащите и майките и каква роля играят хубавите момичета.

Хюстън преживя един неспокоен следобед, тъй като Кен прекара часове със сина си в своя кабинет, зад затворени врати. Но когато надвечер Закариа си тръгна, той изгледа Хюстън през спуснатите си клепки, лицето му се изчерви, но после дръзко цъкна с език.

— Закариа се държа доста странно при сбогуването — каза тя на Кен малко по-късно.

Мъжът й съсредоточено разглеждаше ноктите на пръстите си.

— Аз му обясних как се правят бебета. Вероятно съм навлязъл твърде много в подробности при тези обяснения.

Хюстън го гледаше със зяпнала уста. Кен си взе една ябълка от фруктиерата.

— Тази нощ ще трябва да работя, тъй като утре Зак ще дойде у нас да играе бейзбол с мен и Ян.

Той хвърли остър поглед към нея.

— Не се ли чувстваш добре? Лицето ти направо е позеленяло. Може би трябва да си полегнеш. Домакинството постепенно ти се качва на главата. — Той я целуна по бузата и се запъти към кабинета си.

 

 

Четири дни по-късно Кен реши сам да се огледа в магазина на Воун и да купи някои и други спортни принадлежности. Неговият отбор, към който принадлежеше и Идън, понесе съкрушително поражение от Ян и Закариа. Ян, който беше прекарал по-голямата част от своя млад живот в каменовъглените мини, изпитваше голямо уважение към Кен, а и все още му липсваше достатъчно самочувствие, за да обвини братовчед си, че не спазва правилата на играта. В края на краищата Кен плащаше бухалките за бейзбол.

Зак не чувстваше подобни скрупули. Той настояваше Кен педантично да се придържа към правилата на играта и не позволяваше на баща си никакви нарушения, което Кен обяви за чист формализъм. Досега Кен беше принуден да стои настрани от всички видове игри, защото отказваше да ги играе според правила, измислени от други хора. Сега беше твърдо решен да измисли нов правилник за бейзбол.

Когато двамата с Идън разгледаха магазина за спортни принадлежности, Кен реши да купи екипировка за тенис, велосипеди и всички уреди, необходими за обзавеждане на гимнастическа зала.

На другия край на щанда стоеше Джейкъб Фентън. Той вече рядко напускаше къщата си, предпочиташе да си стои затворен в кабинета, да проучва борсовите бюлетини и да проклина сина си, защото не проявяваше и най-малък интерес към бизнеса. В последно време обаче се чувстваше малко по-добре, тъй като неговата дъщеря, която преди години беше отхвърлил като недостойна, се беше върнала в къщи с прекрасен син.

Младият Закариа обединяваше в себе си всичко, което един мъж би могъл да иска от своя син: желание да учи, интерес към бизнеса, изключителна интелигентност и дори чувство за хумор, Фентън намираше у Закариа само един недостатък: той все повече харесваше същинския си баща. Един следобед, когато трябваше да си стои в къщи и да изучава експлоатацията и управлението на каменовъглените мини, които щеше да наследи подир време, той отиде при баща си да играе е него бейзбол. Това се повтаряше почти всеки ден. Затова Джейкъб реши, че клин клин избива, и излезе да купи на момчето всички спортни уреди, които можеха да се намерят на пазара.

С ръце, пълни с ракети за тенис и гири, Кен заобиколи един щанд и се намери лице в лице с Джейкъб Фентън. Той се втренчи в него и в тъмните му очи проблясна гневна искра.

Джейкъб нямаше никаква представа кой беше този широкоплещест тъмнокос гигант, макар че по някакъв начин му изглеждаше познат. Във всеки случай костюмът, който този млад мъж носеше, струваше много пари.

— Извинете, сър — промърмори Джейкъб и се опита да мине покрай него.

— Значи дори не ме познаваш, ако не ти държа стремето, а, Фентън?

Чак сега в ума му проблесна мисълта, че този мъж страшно му напомняше Закариа. И много добре разбра причината за омразата, изписана по лицето на Кен Тагърт. Без да каже нито дума, се обърна настрана и си тръгна.

— Един момент, Фентън! — извика след него Кен. — След две седмици те каня в къщата си на вечеря.

Джейкъб Фентън спря за миг, обърнат с гръб към него, после кратко кимна и напусна магазина. Без да продума, Кен остави по рафтовете уредите, които държеше в ръцете си, а Идън връчи на собственика на магазина дълъг списък от неща, които трябваше да им достави в къщи.

— Изпратете всичко това у нас — проговори Кен, без да обяснява кой е и къде живее. След това излезе от магазина и се метна на капрата на старата си карета.

Когато Идън седна до него, Кен подкара конете.

— Смятам, че вече е време да си набавя нещо по-добро за разходки из този град.

— Защо? За да направиш впечатление на Фентън?

Кен хвърли остър поглед към своя приятел.

— Защо си толкова кисел?

— А ти защо покани стария Фентън на вечеря?

Мускулите по лицето на Кен се опънаха.

— Дяволски добре знаеш защо.

— Да, знам. Защото искаш да му покажеш, че си стигнал по-далеч от него. Защото искаш да се похвалиш пред него с хубавата си къща, с чудесните си сребърни прибори за хранене, с красивата си жена. Идвало ли ти е някога наум какво ще каже Хюстън, когато установи, че държиш на нея точно толкова, колкото и на една нова карета?

— Това не е вярно и ти също го знаеш. Хюстън понякога е досадна, но си има и много добри страни — отговори с усмивка Кен.

Идън понижи глас:

— Веднъж ми каза, че ще зарежеш Хюстън и ще се върнеш в Ню Йорк, когато тя изпълни предназначението си — да седне начело на масата, когато ще поканиш Фентън на вечеря. Каза, че смяташ да я обезщетиш с бижута.

— Аз й подарих цял куфар с бижута на сватбата, а тя още не го е отворила. Очевидно не обича чак толкова много бижутата, колкото си мислех.

— Много добре знаеш, че тя обича теб.

Кен се ухили.

— Така изглежда. Но кой би могъл да каже със сигурност? Ако нямах толкова пари…

— Пари! Копеле такова! Не виждаш по-далече от носа си! Недей да каниш Фентън на вечеря. Не позволявай Хюстън да разбере защо си се оженил за нея. Ти нямаш представа какво означава да изгубиш хора, които обичаш.

— По дяволите! Изобщо не разбирам за какво говориш. Нямам никакво намерение да губя каквото и да било. Искам само да видя Фентън да седи на масата в моята трапезария. Затова съм се трудил почти през целия си живот и не желая да се откажа от това удоволствие.

— Ти изобщо нямаш понятие какво означава думата удоволствие. Ние двамата работихме като луди, защото нямахме нищо друго, освен работата си. Не поставяй отново всичко на карта, Кен. Не го прави!

— Няма да се откажа от нищо. Ти не си длъжен да седиш с нас на масата, ако не искаш.

— Не бих пропуснал дори погребението ти. По тази причина ще седна на масата ти.