Джуд Деверо
Сърце от лед (13)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Сега, когато оставаха само няколко дни до сватбата, Хюстън имаше чувството, че времето просто изтича между пръстите й. Вечерята на Кен в сряда беше пълен успех.

— Днес развалих годежа си с Джон, мистър Тагърт — призна срамежливо Корделия Фаръл.

— Това е добра новина — засмя се Кен, хвана я за раменете и я целуна сърдечно по устата. Кориелия се изчерви от смущение, но очите й сияеха. — Не сте длъжна да се омъжвате за такъв възрастен мъж!

— Много ви благодаря, мистър Тагърт.

Един миг Кен я гледа слисан.

— Защо всъщност всеки ме нарича мистър Тагърт?

— Защото вие — намеси се с нежен глас Хюстън — още на никого не сте предложили да ви нарича Кен, мистър Тагърт.

— Всички можете да ме наричате Кен — отговори той също така меко, но когато изгледа Хюстън, в очите му лумна пламък. — Само не и ти, Хюстъи. Досега един-единствен път ме нарече Кен и това толкова ми хареса, че искам да го помня винаги.

Хюстън знаеше, че всеки от присъстващите разбра за какво става дума, и гърлото й се стегна от смущение.

Сара Оукли грабна една възглавница от пода и я запрати към главата на Кен.

Той я улови и всички затаиха дъх. Защото кой би могъл да бъде сигурен как ще реагира мистър Тагърт на подобна волност?

— Понякога ти наистина не си джентълмен… Кен — заяви безстрашно Сара.

Но за всеобщо облекчение Кен само се ухили.

— Джентълмен или не — във всеки случай виждам, че си последвала съвета ми и си си купила нова рокля. Добре, Хюстън, ти също можеш да ме наричаш Кен.

— В момента бих предпочела да си остана на мистър Тагърт — отговори високомерно Хюстън и всички се засмяха.

През целия четвъртък в къщата на Кен кипеше трескава подготовка за церемонията в понеделник. Кен и Идън се заключиха в кабинета, без да обръщат внимание на носачите на мебели, доставчиците и посещенията на почти всички собственици на магазини в града. Петъкът и съботата не бяха по-различни от четвъртъка. Хюстън разпределяше задачите на всички участници в сватбената церемония и постоянно им обясняваше ролите, които трябваше да изпълняват. Дойдоха мъже и жени, които бяха наети да приготвят и сервират храната, мъже, които щяха да сглобят масите за бюфета на открито, и мъже, които трябваше да построят в градината огромните, отворени от едната страна палатки, които Хюстън беше поръчала от Денвър. В неделя тридесет и осем души щяха да се заемат с подреждането на огромно количество цветя.

Джоан Тагърт изпрати вест, че Раф ще дойде на венчавката, но младият Ян се опъва; и дали тя не би могла да подпомогне с нещо сватбения обяд?

Хюстън прочете писъмцето й в кухнята, а на масата пред нея бяха проснати две изкормени крави и стоварени сто и двадесет килограма картофи, току-що доставени. До тях лежаха три огромни пити кашкавал и триста портокала. Можеше само да се надява, че част от портокалите не са попаднали под кашкавала.

През тези бурни дни за радост на Хюстън Кен не се бъркаше в работата й и почти не се мяркаше на пътя й. Само мърмореше, че заради непрекъснатите забави до такава степен е занемарил работата си, че никога няма да навакса пропуснатото. А тези забавления посещавал само заради нея. Само веднъж й се наложи да „дискутира“, когато Леандър покани него и Идън да прекарат вечерта в мъжкия клуб на Чандлър.

— Да не би да съм си намерил времето на улицата! — крещеше Кен. — Тези хора никога ли не работят? Един Господ знае дали след сватбата изобщо ще ми остане време да работя, щом жена ми още отсега превръща къщата в лудница… — Той млъкна и смутено я изгледа. — Исках да кажа…

Хюстън безмълвно отвърна на погледа му.

— Е, добре — изръмжа неохотно Тагърт. — Но все пак не мога да разбера защо вие, жените, не организирате малкото си празненство в твоята къща. — Той се извърна рязко и влезе в кабинета си.

— Проклети жени! — мърмореше Кен.

— Какво толкова страшно поиска от теб Хюстън? — попита Идън с лека усмивка в ъглите на устата.

— Трябва да прекараме вечерта в клуба на Уестфийлд. Длъжни сме да напуснем къщата в седем часа и имаме право да се върнем едва в полунощ. Какво стана с доброто старо време, когато жените слушаха своите мъже и ги уважаваха?

— Още първата жена е отказала да се подчини на мъжа си. Доброто старо време е само приказка. Какво смята да предприеме Хюстън тази вечер?

— Иска да даде прием за своите приятелки. А аз искам ти да останеш тук и да ги наблюдаваш.

— Какво?

— Не ми харесва, когато жените остават сами в къщата. Хюстън е наела слуги, които ще се нанесат тук след сватбата. Но тази вечер в къщата ще има само тълпа беззащитни жени. Тя е приготвила за своето малко тържество трапезарията, а там има една врата, цялата покрита с плат. Знаеш я онази с цветята…

— Ти ме принуждаваш да се скрия в някакъв стенен гардероб и да шпионирам женско събиране на чай?

— Това е само за тяхно добро. Плащам ти дяволски висока заплата, следователно би могъл поне веднъж да поработиш малко и за мен.

— Малко да поработя… — повтори Идън, заекващ от яд.

Няколко часа по-късно Хюстън срещна Идън в коридора и откри синьо петно на дясната му буза.

— Къде се наранихте? — попита тя.

— Ударих се в една стена — отговори кратко той и продължи пътя си.

В шест часа работниците напуснаха къщата, а в седем без четвърт започнаха да пристигат първите поканени от Хюстън приятелки, всяка с красиво опакован подарък.

Кен, който все още проклинаше несправедливостта, че трябваше да напусне собствената си къща, се качи в старата си карета, седна до Идън, който безмълвно гледаше напред, и потегли към клуба на Лий.

 

 

В къщата на Тагърт се събраха общо десет приятелки и Блеър. Подаръците бяха наредени в дневната върху маса от осемнадесетото столетие.

— Всички ли си отидоха? — попита Тиа.

— Най-после — каза Хюстън и затвори двойната врата зад себе си. — Да минем ли към същността на въпроса?

Идън седеше на неудобна табуретка в стенния гардероб с пълна бутилка уиски в ръка. Този проклетник Кен, ругаеше наум той и се питаше какво ли ще стане, ако му тегли един куршум. Положително всеки съдия би го оправдал, ако убие човек, който го е принудил цяла вечер да наблюдава тълпа жени, които са се събрали да пият чай.

Той обаче си пийваше уиски и наблюдаваше жените през копринената завеса на тапицираната врата. Мис Емили, симпатична, крехка възрастна дама, удари с юмрук по масата.

— Обявявам третото годишно събрание на сестринството за открито.

Идън вдигна бутилката до устните си, но така си и остана.

Мис Емили продължи:

— Първо Хюстън ще докладва за положението в миньорските лагери.

Без да помръдва, Идън изслуша подробния доклад на Хюстън за несправедливостите в мините за въглища. Беше я проследил предния ден и знаеше, че тя предприема невинни малки екскурзии до лагерите, за да снабдява хората там с пресни зеленчуци. Но тази вечер тя говореше за стачки и профсъюзи. А Идън лично беше виждал да убиват мъже, които държаха далеч по-кротки речи от тази, която в момента произнасяше Хюстън.

Нина Уестфийлд започна да докладва за работата по едно списание, което дамите възнамеряваха тайно да разпространяват между жените на работниците.

Идън остави бутилката с уиски на пода и се приведе напред. Сега дамите говореха за Джейкъб Фентън — че се страхуват от него и какво ще предприеме той, ако открие, че уважавани госпожици от града разнасят позиви сред миньорите.

— Аз ще обсъдя това с Джоан Тагърт — заяви Хюстън. — По някаква причина Джейкъб Фентън се страхува от всички членове на семейство Тагърт. Без възражения им позволи да присъстват на сватбата.

— А Джоан може дори да посещава магазините в Чандлър — допълни мис Емили. — Знам, че твоят Кен — продължи тя, обръщайки се към Хюстън — преди е работил за Фентън; но сигурно има някои неща, които се разиграват зад кулисите. Ти би трябвало да знаеш нещо за това.

— Не съм посветена в тайните му — отговори Хюстън. — Кен избухва в гняв, щом само спомена името Фентън, а не вярвам Марк да има понятие от работите на баща си.

— Едва ли — намеси се Леора Воун. — Марк знае само да харчи пари и не се интересува от къде идват те.

— Аз ще поговоря е Джоан — повтори Хюстън. — Някой подстрекава миньорите към размирици. Не бих желала да видя как някой от работниците ще бъде ранен…

— Може би ще пуснат и мен да посетя лагерите — обади се Блеър. — Тогава бих могла да проуча основно как стоят нещата там.

— Какви други въпроси имаме още в дневния ред? — попита мис Емили.

Идън се отпусна на своята табуретка. „Сестринство“, прошепна като замаян той. Тези дами, които се криеха зад дантелени рокли и изискани маниери, говореха за война.

Остатъкът от дневния ред беше посветен на благотворителност: как да се помага на болните и сираците — все неща, с които би трябвало да се занимават истинските дами.

Когато събранието беше обявено за закрито, Идън отново надигна бутилката с уиски. Най-после ще си отдъхна, помисли си той.

— Желаете ли нещо за разхлаждане? — попита през смях Мередит Лехнер и отвори голям, обвит в жълта хартия кашон, от който извади бутилка домашно вино. — Майка ми ти го изпраща като спомен от няколко събрания, които е посетила още когато е била момиче. На баща ми ще каже, че тази нощ в избата за вина са влезли крадци.

Идън не беше вярвал, че го очаква още по-голям шок. Но когато пред всяка дама беше поставена пълна бутилка вино и чаша с високо столче, долната му челюст направо увисна от смайване.

— Да пием за първата брачна нощ! — извика мис Емили и вдигна чашата си. — За всички брачни нощи на този свят, независимо дали са били предшествани от венчавка или не!

Дамите със смях изпразниха чашите си на един дъх.

— Първо моят подарък! — извика Нина Уестфийлд. — Дълго търсих из магазините на Денвър, докато намеря нещо подходящо. На всичкото отгоре днес следобед Лий за малко не отвори капака на кутията.

Хюстън разопакова един син пакет и извади от него прозрачно черно одеяние с широки дантели. Идън разбра, че се касаеше за нощница, но тя съвсем не подхождаше на една истинска дама.

Не вярвайки на очите си, той продължи да наблюдава как дамите изпразваха бутилките вино и през смях и пикантни забележки отваряха една след друга кутиите. Имаше два чифта обувки с високи токчета от червена кожа, още прозрачно долно бельо и няколко картинки, които минаваха от ръка на ръка и предизвикваха буен смях, който дълго не затихваше. Дамите наставаха и започнаха да танцуват из стаята.

Мис Емили седна зад пианото, което Идън изобщо не беше забелязал, и с все сила удари по клавишите.

Когато една млада дама вдигна поли над коленете и започна да изхвърля крака чак до раменете си, Идън съвсем се слиса.

— Този танц се казва канкан — провикна се Нина, останала без дъх. — Когато бяхме в Париж, с компаньонката ми избягахме от татко и Лий и отидохме да го видим.

— Дали и ние ще можем? — попита Хюстън и скоро след това осем дами бързо метнаха поли през главите си, докато мис Емили продължаваше да блъска по пианото.

— Тишина! — извика след малко Сара Оукли. — Донесла съм една поетична творба, която непременно трябва да ви прочета.

Когато Идън беше момче, той тайно разменяше с приятелите си страници от книгата, която иначе толкова хладната и недостъпна мис Оукли сега четеше на приятелките си — „Фани Хил“.

Дамите се кикотеха и непрекъснато тупаха по раменете Блеър и Хюстън.

Когато Сара привърши четенето, стана Хюстън.

— А сега, скъпи приятелки, каня ви да се качим на първия етаж, за да видим „Номера на предизвикателството“. Съгласни ли сте?

Минаха няколко минути, преди Идън да успее да се окопити. Значи такъв беше интимният дамски кръжец за чай! После внезапно се изправи. Какво, за Бога, ще бъде сервирано на първия етаж като „основно ядене“? Нима ще е още по-дръзко от онова, което му поднесоха тук, долу? Но знаеше, че би предпочел да умре, отколкото да пропусне основното ядене.

Излезе навън колкото се може по-бързо, заобиколи къщата, откри светлина в салона на североизточния ъгъл и започна да се изкачва по решетката за пълзящите рози, без да обръща внимание на бодлите.

Но дори всичко станало досега не можа за го подготви за картината, която се разкри пред очите му. В салона беше тъмно като в рог. Само в най-отдалечения ъгъл зад прозрачна копринена завеса гореше голям канделабър. А между канделабъра и завесата беше застанал оскъдно облечен, богато надарен с мускули мъж, който майсторски извиваше тялото си и заемаше най-различни пози, за да изпъкнат още повече достойнствата на великолепната му фигура.

— Я да го видим отблизо — отсече мис Емили, приближи се с Нина до завесата и двете издърпаха паравана настрани.

За момент мускулестият самохвалко се вгледа объркан в тъмната зрителна зала, но когато порядъчно пийналите дами започнаха силно да ръкопляскат и да го приветстват, той ухилено удвои напъните си.

— Изобщо не може да се сравни по телосложение с моя Кен! — извика Хюстън.

— По всяко време съм готов да премеря силите си с него — отговори боксьорът. — Ще изляза срещу всеки!

— С Кен не може да се мери — държеше на своето Хюстън, макар че мъжът пред канделабъра продължи ожесточено да извива ръце, за да изпъкнат още повече бицепсите му.

Идън се спусна на земята. Кен беше настоял той, Идън, да пази дамите. Но кой би могъл да опази мъжете от тези неудържими дами?

В неделя сутринта Кен за пети път в продължение на един час затръшна вратата на кабинета си.

— Точно днес ли Хюстън трябваше да се разболее? — ръмжеше ядно той, докато заемаше мястото си зад бюрото. — Нали не вярваш, че внезапно са й изстинали краката заради венчавката утре? — обърна се той към Идън.

— По-скоро бих се обзаложил, че е яла нещо развалено или пък е пила нещо неподходящо — отговори с усмивка Идън. — Както чувам, цяла дузина млади дами от Чандлър днес се чувстват неразположени.

Кен не вдигна поглед от своите документи.

— Вероятно просто иска да си почине.

— А какво е положението при теб? — попита Идън. — Опънати ли са ти нервите?

— Ни най-малко. Това е проста работа. Хората всеки ден я вършат.

Идън безмълвно се наведе напред, взе документа, който Кен разучаваше, и го обърна както трябва.

— Благодаря — измърмори Кен.