Артър Хейли
Опасно лекарство (60)

20

УХЛ реагира бъзо, понеже Силия се обърна направо към председателя. Той нареди временно изземване на хексин W. „Временно“ означаваше отворена вратичка лекарството отново да бъде пуснато на пазара при повече ограничителни мерки в указанията за приложението му. Но дори ако това станеше, нямаше никакво съмнение, че щастливото време на хексин W е отминало безвъзвратно.

— За голям срам — както каза скоро след това Алекс Стоу в разговор със Силия. — То продължава да е добро лекарство и научно постижение, независимо от бъркотиите, които сам Винс създаде.

И мрачно добави:

— Бедата на нашето общество е, че всеки иска лекарства, които не създават рискове, а пък ти и аз знаем, че такива няма и никога не ще има.

След техния опит за съвместен проект Силия свикна да разговаря често със Стоу, който се оказа умен човек и стана неин близък приятел.

— Ще видиш, че хексин W отново ще заеме своето място, може би с повече осигурителни мерки или след допълнителна разработка. Има нужда от насищане на свободните радикали, дори при известен риск и този метод се утвърждава в медицината. През следващите няколко години ще четем все повече за него. Щом настъпи това време, Силия, ти ще имаш основание да се радваш, че „Фелдинг-Рот“ е дал свой основополагащ принос.

— Благодаря ти, Алекс. Точно сега при нас са добре дошли всякакви ободряващи мисли.

Въпреки унинието във връзка с хексин W, самият процес на изземването му протичаше гладко. Силия предвиждаше такава мярка и бе наредила да се извърши предварителна подготовка за изпълнение решението на УХЛ. Когато то се получи, стандартното писмо, започващо с „Уважаеми докторе“, веднага бе изпратено до всички лекари с препоръка препаратът повече да не се предписва. Две седмици след това хексин W бе махнат от рафтовете на дрогериите. Силия бе направила опит това да се обясни като доброволен акт на компанията, но УХЛ възрази и предпочете да си го припише като своя заслуга. Поради голямото закъснение на „Фелдинг-Рот“ да съобщи за неблагополучието с хексин W, адвокатите посъветваха Силия да не спори по този въпрос.

След няколкоседмично мълчание се появи едно съобщение в „Пинк шийт“, списание по проблемите на фармацевтиката:

„Във връзка с «Фелдинг-Рот» и хексин W, УХЛ е изпратило в Министерството на правосъдието материалите по разследването за неблагоприятното действие на препарата, макар че според някои източници не е препоръчало да се свиква висш съдебен състав за преценка дали са налице основания за образуване на наказателно дело.“

При един „колективен“ телефонен разговор, в който от страна на компанията се включиха паралелно Силия, Бил Инграм и един от щатните юрисконсулти, Чилдърс Куентин сподели:

— Мои доверени хора ми съобщиха, че по вашия случай в УХЛ се оформят две групи.

По молба на Силия, чрез многото си връзки в столицата, той се опитваше да разбере как се развиват работите по техния проблем. Куентин периодично я информираше. Съобщението в „Пинк шийт“ бе повод за сегашното му обаждане.

— В едната група влизат председателят на УХЛ и други функционери, склонни да не се бърза, като имат предвид, че решенията на висшия съдебен състав са доста усукани и могат да върнат топката обратно към УХЛ и сътрудниците му, ако евентуално са проявили известна небрежност при проучването на хексин W. Освен това на председателя на УХЛ му направило добро впечатление, Силия, че сте разговаряли съвсем откровено с него за тези забавени сведения — Куентин замълча. — Има обаче и друга група в УХЛ, начело с един от заместник-председателите. Той е с голяма власт, спада към постоянните бюрократи и ще си остане в управлението дълго след като изтече мандатът на председателя. Под влияние е на един лекар от УХЛ — Гидиън Мейс, който именно настоява за строги мерки. Може би си го спомняте — бяхме заедно с него на Капитолийския хълм.

— Спомням си го, разбира се — потвърди тя. — Изглежда доктор Мейс има зъб на „Фелдинг-Рот“, макар че не съм в състояние да си обясня причината.

Бил Инграм запита:

— Можем ли да направим нещо във връзка с онова, което става или евентуално ще стане по линия на Министерството на правосъдието?

— Да — отвърна Куентин. — Да стоите, да чакате и да се надявате. Във Вашингтон понякога има ситуации, в които може да се забъркате и после да се измъкнете сухи, но висшият съдебен състав — ако се стигне дотам — е съвсем друго нещо.

И те го послушаха, но позицията на изчакване обезверяваше.

Още по-отчайващо подейства появата на съдебни изпълнители в централата на „Фелдинг-Рот“, със заповед за обиск, издадена от най-близкия до Бунтон федерален съд — в Нюарк.

Хексин W бе иззет от магазините през първите дни на октомври. В средата на ноември прокурорът в Ню Джързи, по предписание на Министерството на правосъдието, поиска разрешение от федералния съдия за „обиск и изземване на всички преписки, кореспонденции и други документи, свързани с фармацевтичния продукт хексин W“.

За този едностранен акт „Фелдинг-Рот“ не беше предизвестена. Затова компанията не бе представена при искането за издаване на заповед за обиск.

Силия и сътрудниците на компанията бяха шокирани от такава мярка и от присъствието на съдебните изпълнители, които след няколкодневна работа отнесоха с камионче около десетина кашона с преписки. Наред с материалите от канцеларските досиета-класьори на дирекцията за научни изследвания, бяха взети и папките от кабинета на Винсънт Лорд.

Той се опита да протестира срещу „нахлуването в стаята му“, но бе показана заповедта за обиск с молба да се отдръпне и да не пречи.

След като Силия бе открила в кабинета на Лорд неправомерно задържани отрицателни сведения за хексин W, директорът на научните изследвания полагаше усилия да избягва контакти с ръководителите на компанията, особено с президентката. За всички бе ясно, че дните на Лорд във „Фелдинг-Рот“ са преброени. Не по-малко ясно бе, че до решаване на проблема с хексин W всички в компанията, чийто служител бе и Лорд, нямат друг избор, освен да застанат на обща позиция. Това се разбра още по-добре след конфискацията на служебната архива. В резултат настъпи напрегнато примирие.

Докато Лорд спазваше избраната от него дистанция, Силия съставяше план за преструктуриране на научноизследователската дейност и предвиждаше президент на това направление и вицепрезиденти на отделните сектори, между които и един нов — за генно инженерство. Госпожа Джордан се беше спряла и на човек, който да го ръководи.

След необичайните мерки през средата на ноември, до края на годината не се чу нищо по проблема хексин W. Малко преди Коледа Куентин докладва:

— Официално все още се провежда разследване, но куп други работи са се струпали на главата на министъра на правосъдието и затова сега не му е много до хексин W.

Бил Инграм, който пак се бе включил в телефонната линия, за да слуша новини от Куентин, каза:

— Предполагам, че колкото повече се протака разследването, толкова повече намаляват шансовете да излезе нещо сериозно от него.

— Обикновено така става, но недейте да разчитате на това — предупреди Куентин.

 

 

Първият ден от новата година донесе радостна новина. Слухът, че Мартин ще бъде удостоен с титлата „сър“, се потвърди — името му бе включено в почетния списък на кралицата. Вестник „Таймс“ съобщи, че тази награда се дава за „забележителен принос към човечеството и науката“.

Нейно величество щеше да удостои официално в Бъкингамския дворец Мартин Пийт-Смит с титлата „сър“ през първата седмица на февруари. Силия разбра това, когато телефонира на Мартин, за да го поздрави и му каза:

— Андрю и аз ще дойдем предната седмица, а след като мине церемонията в двореца, ще дадем прием за теб и Ивон.

Към края на януари Силия и Андрю пристигнаха в Лондон, придружавани от Лилиан Хоторн. В продължение на седем години и половина след смъртта на Сам Лилиан свикна със самотата и пътуваше много рядко. Силия обаче успя да я убеди, че поводът е в известен смисъл в памет на Сам, понеже той бе дал идеята за института в Харлоу и бе избрал Мартин да го ръководи.

Тримата бяха отседнали в най-новото място за заможни хора — „Фортисевън Парк стрийт“ в квартала „Мейфеър“, където хотелските удобства се съчетаваха с предимствата на луксозните апартаменти.

Лилиан, вече към шейсетгодишна, все още бе поразително хубава и по време на посещението на института в Харлоу очевидно привлече вниманието на Рао Састри, макар че беше с двайсет години по-млад. Састри специално я покани да й покаже лабораториите, а после двамата отидоха да обядват. На Силия й се стори много забавно, че Рао и Лилиан бяха решили една вечер през идната седмица да отидат на ресторант и на театър.

В понеделник, два дни преди церемонията в Бъкингамския дворец, от Америка по телефона се обади Бил Инграм. Търсеше Силия.

— Извинявайте, че трябва да ви сюрпризирам с лоша новина — започна първият вицепрезидент. — Току-що ми се обади Чилдърс Куентин. Изглежда се е създала адска ситуация във Вашингтон.

Новината се отнасяше до УХЛ, доктор Гидиън Мейс, Министерството на правосъдието, сенатор Денис. Донахю и хексин W.

— Както ми обясни Куентин, на Мейс му омръзнало пасивното отношение на Министнерството на правосъдието — съобщи Играм. — Затова по своя инициатива, неофициално, занесъл всички материали за хексин W на един от помощниците на Донахю, който от своя страна ги докладвал на шефа си. Сенаторът ги грабнал като коледен подарък. Думите му, според човека на Куентин, били „Откога чаках подобно нещо!“.

— Е, да, мога да си представя — отвърна Силия.

— После Донахю се обадил на министъра на правосъдието и поискал от него да предприеме действия. И както съобщава Куентин, след това сенаторът звънял час по час на министъра на правосъдието.

Силия въздъхна:

— Прекалено много лоши новини наведнъж. Има ли още нещо?

— За съжаление, доста. Първо, вече е сигурно, че ще се свика висш съдебен състав за разглеждане на случая със забавените отрицателни сведения за хексин W, а също и други въпроси, ако възникнат. И министърът на правосъдието, който лично се интересува от хода на работата, по настояване на Донахю, бил сигурен, че ще се стигне до присъда.

— Против кого?

— Против Винсънт Лорд, естествено. Но също така, съжалявам, че трябва да ви го кажа, и против вас. Те ще поддържат, че вие сте отговорна, главно по натиск на Донахю. Според Куентин, той се бори за вашия скалп.

Силия знаеше защо. Тя си спомни предупреждението на вашингтонския адвокат след заседанието на сенатската подкомисия: „Вие го изкарахте глупак… Ако някой ден му се отдаде възможност да навреди на «Фелдинг-Рот» или на вас… той с голямо удоволствие ще го направи“.

После, сещайки се за току-що казаното от Бил Инграм, тя запита:

— Бил, ти спомена „ако възникнат и други въпроси“. Какво имаш предвид?

Този път Инграм въздъхна. После обясни:

— Ще излезе сложно, макар че ще се опитам да го кажа просто. Когато отчетите за клиничните изпитания на хексин W били занесени във Вашингтон заедно с нашата молба, те включвали обичайния набор от лекарски сведения, включително и тези на доктор Яминър от Феникс. Сега се оказва, че неговите данни са фалшиви. В списъка му са включени измислени пациенти. Голяма част от данните, които посочва, са чиста лъжа.

— Неприятно ми е да чуя това, макар че понякога се случва — отбеляза Силия. — И други компании са имали същия проблем. Но щом откриеш измама — ако я откриеш — казваш на УХЛ, и то вече има грижата за тоя лекар.

— Правилно — съгласи се Инграм. — Но онова, което не бива да правиш, е, след като си разбрал, че са неверни, да ги включваш към приложенията за молба.

— Разбира се, че не бива.

— Винс обаче го е направил. Парафирал отчета на Яминър и го пуснал да върви заедно с другите документи.

— Но как ще се разбере, че Винс е знаел?

— Сега ще стигна и до това.

Тя се обади с отпаднал глас:

— Продължавай.

— Когато съдебните изпълнители извършиха обиска и конфискацията при нас, те взеха преписки от дирекцията на Винс. Една от папките била с материалите за доктор Яминър. Там имало също така бележки с почерка на Винс, показващи, че той е открил неверността на сведенията преди да ги изпрати в УХЛ. Сега в ръцете на Министерството на правосъдието са и отчетът и бележките на Винс.

Силия мълчеше. Какво можеше да каже? Само се питаше: Няма ли край на позора?

— Мисля, че това е всичко — добави Инграм — Освен…

— Освен какво?

— Ами… Доктор Мейс е настроен против нас. Спомням си, веднъж казахте, че нямате представа защо.

— Все още нямам.

— Мисля, че Винс знае защо. Инстинктивно го схващам. А пък наблюдавах и Винс. Сякаш изпада в ужас, щом се заговори за Мейс.

Тези думи накараха Силия да се замисли. После изведнъж свърза думите на Инграм с един разговор, който тя бе водила с Лорд по време на заседанието на сенатската подкомисия. Тя го бе обвинила, че лъже от свидетелската банка и…

Мигновено взе решение и настоя пред Инграм:

— Искам да го видя. Тук, при мен!

— Винс ли?

— Да. Кажи му, че е заповед. Да вземе първия самолет за насам и веднага да се яви при мен.

Те стояха един срещу друг, лице срещу лице. Силия и Винсънт Лорд.

Бяха в дневната на апартамента на семейство Джордан в Мейфеър.

Лорд изглеждаше уморен, по-стар от своите шейсет и една години. И напрегнат. Бе толковва отслабнал, че лицето му изглеждаше много по-изпито отпреди. Тиковете на лицевите мускули бяха зачестили.

Силия си спомни един случай от първите дни на работата й в компанията, като заместник-директор по търговската квалификация, когато често ходеше при Лорд за технически съвети. В стремежа си да прояви дружелюбност, тя бе предложила да си говорят на собствените имена, а той бе отвърнал неприятно изненадан: „И за двама ни би било по-добре никога да не забравяме разликата в положението, което заемаме с вас.“

Сега, мислеше тя, щеше да се вслуша в съвета му.

Силия хладно каза:

— Няма да се спирам на позорния случай с Яминър, доктор Лорд, само ще отбележа, че той е достатъчно основание компанията да прекрати отношенията си с вас и да ви остави да се защитавате самичък пред съда за всичко и на ваши разноски.

С победоносен блясък в очите, той отговори:

— Няма да можете, понеже и вие ще бъдете подсъдима.

— Ако реша, ще мога. А що се отнася до мерките за моята правна защита, не се безпокойте, това не е ваша грижа.

— Ако решите…? — той се озадачи.

— Няма да правя никакви признания. Разберете ме добре. Но ако компанията ще ви помага по отношение на вашата защита, аз държа да знам всичко!

— Всичко?

— Има нещо в миналото, което вие знаете, аз — не. Предполагам, че е свързано с доктор Мейс.

Те стояха прави. Лорд посочи към един стол.

— Мога ли да седна?

— Да.

Силия също седна.

— Наистина има нещо — потвърди той. — Но ще ви е неприятно да го чуете. А след като го чуете, ще съжалявате, че сте го научили.

— Аз чакам. Говорете.

Той й разказа.

Разказа й всичко; започна още от първия проблем с Гидиън Мейс в УХЛ, неговата дребнавост, обидите, големите неоснователни закъснения при одобряване на стейдпейс, в края на краищата едно добро, укрепващо организма лекарствено средство… После за усилията да открие неблагоприятни сведения за Мейс, довели до срещата на Лорд с Тони Редмънд, лаборант в УХЛ, в бара на хомосексуалистите в Джорджтаун… как бе купил от Редмънд документи, уличаващи Мейс в престъпление. Цена: две хиляди долара — разход, утвърден от Сам, който след това се съгласи документите да се съхраняват тайно, без да се дава информация на органите по спазване на законността, в резултат на което Сам и Лорд бяха станали съучастници в престъпление… И две години по-късно, когато забавяше одобрението на монтаина, решението, поддържано от Сам, да изнуди Мейс… как целта бе постигната, въпреки притеснението на доктор Мейс във връзка със съобщението за монтаина от Австралия и откровените му съмнения по отношение на препарата…

Ето това беше. Сега Силия знаеше всичко и както бе предсказал Лорд, съжаляваше, че го е научила. И все пак, трябваше да го знае, тъй като щеше да има значение за нейните бъдещи преценки и решения като президент на „Фелдинг-Рот“.

Много други неща също се изясниха. Отчаянието и вината на Сам, дълбоката и истинска причина за самоубийството му… Провалът на доктор Мейс на заседанието на сенатската подкомисия и нелепия му отговор на въпроса, защо е одобрил монтаина: „Просто не знам!“… Отношението на Мейс против „Фелдинг-Рот“ и против всички нейни начинания.

Силия мислеше — ако аз бях на мястото на Мейс, също щях да мразя „Фелдинг-Рот“.

И сега след като Силия вече знаеше печалната, угнетяваща истина, какво й предстоеше по-нататък? Съвестта й сочеше само един изход: да осведоми властите. Да го направи достояние на обществеността. Да каже истината. Нека всички засегнати да поемат риска — Винсънт Лорд, Гидиън Мейс, „Фелдинг-Рот“, тя самата.

А какво ще стане, ако тя се вслуша в съвестта си? Лорд и Мейс ще бъдат унищожени — мисъл, която не я вълнуваше. Но се вълнуваше от факта, че компанията ще се опозори и ще загине. Не само като една бездушна структура, а като общност на сътрудници — служители, ръководители, акционери, научни изследователи, които нямат нищо общо с Лорд. Вероятно само тя щеше да излезе добрата, но това бе най-маловажното в случая.

И в същата връзка възникваше въпросът:

Какво ще се постигне, ако тя разкриеше всичко пред общественото мнение? Отговор: След толкова време — нищо!

Затова тя се отказа да следва „гласа на съвестта“. Отказа се да занимава обществеността. Тя знаеше, без повече разсъждения, че също така ще замълчи, ще се присъедини към другите в корупцията. Друг избор нямаше.

Лорд също знаеше това. По тънките му устни пълзеше сянката на пестелива усмивка.

Тя го презираше. Мразеше го повече от всеки друг в живота си.

Той бе покварил себе си, Мейс и Сам. Сега бе покварил и нея.

Силия стана. Вбесена, неистово изкрещя:

— Махайте се от очите ми! Напуснете!

Той си отиде.

 

 

Андрю, който бе отишъл на посещение в една лондонска болница, се прибра един час след това.

Силия му каза:

— Случили са се неприятни неща. Трябва да се връщам веднага след приема за Мартин и Ивон. Това значи излитане вдругиден. Ако искаш да останеш още няколко дни…

— Ще се приберем заедно — отговори той и тихо добави: — Нека аз да се погрижа за пътуването. Виждам, че ти се е събрало много.

Андрю експедитивно уреди всичко. В четвъртък за полета с Конкорд нямаше места. Резервира две места в първа класа на Боинг 747 на „Бритиш Еъруейс“. Щяха да кацнат в Ню Йорк и да пристигнат в Мористаун в четвъртък следобед.