Артър Хейли
Опасно лекарство (50)

10

В суров вид идеята се бе породила у нея по време на полета от Хавай до Чикаго през миналия август. Поводът бе една мисъл на Андрю.

Той бе казал на Силия, Лайза и Брус: „Убеден съм, че не бива да се вземат лекарства против обикновено неразположение или срещу самоограничаващи се страдания.“ Разговаряха на тема бременност и думите му бяха предизвикани от неотзвучалата в мислите им катастрофа с монтаина.

Съветвайки дъщеря си, Андрю бе добавил: „Когато ти дойде времето, недей да взимаш никакви лекарства, млада госпожо! И ако искаш жизнено, здраво дете-никакъв алкохол, нито тютюн.“

Препоръката на Андрю послужи за основа на онова, което Силия вече бе готова да предложи като неотменна политика на компанията. Щеше да назове идеята си Доктрина „Фелдинг-Рот“.

Тя бе склонна да я лансира по-рано, още по време на мандата й като първи вицепрезидент, но реши да не бърза, понеже се боеше дирекционният съвет да не я отхвърли.

Дори след като стана президент, изчакваше удобен момент, за да е сигурна, че ще получи необходимото одобрение на ръководството на компанията.

През септември, след като бяха минали вече седем месеца, Силия реши да действа.

Бил Инграм, наскоро издигнат за вицепрезидент по търговията и продажбите, й бе помогнал да редактират

Доктрината „Фелдинг-Рот“, чийто проектоувод гласеше:

ФЕЛДИНГ-РОТ

ФАРМЪСЮТИКЪЛС ИНКОРПОРЕЙТИД

тържествено обещава:

Член 1: Компанията няма да извършва научни изследвания, няма да произвежда, разпространява и продава пряко или косвено фармацевтични препарати, предназначени за употреба от бременни жени срещу всякакви естествени самоограничаващи се неразположения като сутрешно гадене, свързани с нормалния ход на бременността.

Член 2: „Фелдинг-Рот“ активно ще пропагандира по всички възможни начини да не се предписва на бременни жени и те да не получават и използват без рецепта при нормална бременност препаратите, посочени в член 1, независимо от това кой ги е произвел.

Член 3: „Фелдинг-Рот“ ще препоръчва на бременни жени да избягват приемането на всякакви лекарствени средства, с или без рецепта, производство на тази или на друга компания през целия период на бременността освен при изключителни случаи.

Член 4: „Фелдинг-Рот“ системно ще пропагандира жените да се въздържат през целия период на бременността от употреба на алкохолни напитки и от пушене на цигари или други тютюневи изделия, включително и поемане на дим в присъствието на пушачи…

Текстът продължаваше. Имаше и пасажи за лекарите — да работят за укрепване на доверието между лекар и пациент, а също и за дребни отстъпки на онези от тях, които чрез рецептите си стимулират продажбата на препарати на „Фелдинг-Рот“. Имаше и текст за крайна необходимост при спешна медицинска помощ, оправдаваща употребата на лекарства като наложителна и от първостепенно значение.

— Целият проект има много повече смисъл, Силия, от всичко, което съм чел по въпроса досега — сподели Бил Инграм. — Това трябваше отдавна да дойде наум на някой от фармацевтичния бизнес.

Инграм, който бе гласувал против Силия, в полза на монтаина на съдбовното заседание, завършило с нейната оставка, се чувстваше гузен и изпитваше неудобство след нейното завръщане във „Фелдинг-Рот“. Няколко седмици по-късно той й бе казал:

— Чудех се дали след всичко, което се случи, ти изобщо ще имаш желание да работя тук.

— Отговорът е „да“ — бе отвърнала тя. — Познавам работата ти, знам, че мога да ти вярвам и да разчитам на теб. Тогава ти застана на погрешно становище, нещо, което се случва с всеки от нас. Беше истинско нещастие, че грешката имаше такива ужасни последици, но не сбърка само ти. Предполагам, че си извлякъл поуки от случая.

— О, да! Получих добър урок! А освен това ми бе тежко, че не съм имал достатъчно ум и смелост да застана на твоя страна.

— Не е необходимо да заставаш зад мен — посъветва го тя. — Дори и сега. Ще има моменти, когато няма да съм права и ще искам да ми посочваш грешките.

След като Силия стана президент на компанията, бяха извършени структурни промени и няколко души получиха повишение. Един от тях беше Бил Инграм. На новия си отговорен пост той умело се справяше със задачите.

Силия, вече пълноправен член на дирекционния съвет, старателно се подготви за заседанието, на което щеше да се обсъжда нейният проект за Доктрината „Фелдинг-Рот“.

Тя очакваше възражения, спомняйки си думите на Сам за трудностите му със съвета и за съпротивата по неговата идея за изследователски институт във Великобритания.

За нейна изненада почти никой не се противопостави.

Един от членовете на съвета — Ейдриън Кастън, председател на финансов тръст, много задълбочен в преценките си, запита:

— Дали е разумно и необходимо да се изолираме завинаги от една област в медицината, която някой ден би могла да стане благодатно поприще за нови и безопасни начинания, осигуряващи висока печалба?

Те заседаваха в залата на централната сграда и Силия отговори загледана в голямата орехова маса:

— Господин Кастън, убедена съм, че точно това трябва да направим. Трябва да го направим, защото ние, а и нашите приемници ще се предпазим от изкушението, от възможността и от риска да въвлечем компанията в още една трагедия като тази с монтаина.

Всички мълчаха и слушаха внимателно.

— Спомените умират бързо. Сега много млади жени, на които им предстои да станат майки, вече не си спомнят за талидомида, всъщност изобщо не са чували за него. След няколко години ще стане същото и с монтаина и тогава бременните отново ще започнат да вземат всичко, което им предписват техните лекари. И ако това се случи действително, нека ние да не бъдем участници, да не забравяме, че опитите да се влияе върху нормалния ход на бременността винаги са криели опасност от злополуки. Тя поспря и продължи:

— Времето и опитът са показали, че бременността е единственото състояние, при което е по-добре човешкото здраве да се остави в ръцете на природата. „Фелдинг-Рот“ преживява катастрофа, дължаща се на лекарство за бременни жени, и плаща скъпо за това. Занапред в нравствено и финансово отношение ще бъде по-добре да се стремим да печелим във всички други области и да настояваме другите да правят същото.

Клинтън Етъридж, директор-ветеран и адвокат, от който Силия очакваше възражения, се изказа в нейна подкрепа.

— Говорейки за печалби, аз харесвам идеята на госпожа Джордан да превърнем провала ни с монтаина в търговски авантаж. Ако не сте успели да забележите, тази тъй наречена доктрина — директорът я вдигна и показа — е направена дяволски умно. Тя е чудесен стимул за подпомагане продажбата на другите наши препарати и с течение на времето ще има много голямо стойностно изражение.

Силия почувства, че я побиват тръпки, но веднага съобрази, че има полза от подкрепа даже и на погрешни основания. Тя се учудваше на поведението на Етъридж, когото знаеше като приятел и съюзник на Винсънт Лорд и понякога прокарваше в съвета мненията на директора на научните изследвания, както много отдавна бе установил Сам. Лорд знаеше за Доктрината „Фелдинг-Рот“, бе му известно, че тя се обсъжда на това заседание и почти сигурно двамата с Етъридж бяха разговаряли за нея. В такъв случай… дали подкрепата, която получаваше сега, не бе един заобиколен начин Лорд да се извини на Силия за погрешната си позиция по отношение на монтаина? Тя бе убедена в едно — че никога няма да разбере истината.

Членовете на дирекционния съвет продължиха да разискват главно върху въпроса как доктрината ще влезе в сила. Решаваща дума в това отношение имаше царят на сътрудничеството с телевизията и радиото Оуен Нортън.

Поглеждайки към Силия от другия край на масата, Нортън, който бе отпразнувал преди няколко дни своя осемдесет и втори рожден ден, сухо отбеляза:

— Може би сте разбрали, госпожо Джордан, че най-сетне започваме да уважаваме вашата женска мъдрост. Само мога да изкажа от мое и от името на другите като мен съжаление, че ни трябваше толкова време, за да проумеем тази истина.

— Сър, вие превърнахте днешния ден в мой празник! — отвърна Силия, дълбоко убедена в думите си.

Подложената на гласуване доктрина — документ, отразяващ официалната политика на компанията, бе приета единодушно.

Ефектът на Доктрината „Фелдинг-Рот“ бе значителен, макар че Силия очакваше сред широката публика да бъде по-голям.

С малки изключения лекарите я харесаха. Един гинеколог писа:

„Бъдете любезни да ми изпратите още няколко екземпляра, един от които ще закача в рамка на стената в кабинета си. Имам намерение да я посочвам на всяка бременна пациентка, разочарована, че не я обслужвам както трябва, щом не съм й дал рецепта за някакъв палиатив, без който според мен би се чувствала по-добре.

С високоетичната си позиция вие вдъхнахте нови сили на някои от нас, които не са на мнение, че има лекарство за всяка болка. Желая ви големи успехи!“

Допълнителни екземпляри от доктрината бяха изпратени и на този лекар, и на много други, които поискаха.

Лекарите, които изразиха несъгласие, изтъкнаха, че те, а не фармацевтична компания би трябвало да съветват пациентите какви лекарства да вземат или да не вземат и кога. Ако се съдеше обаче по общия брой на получените писма, опозицията бе незначителна.

Доктрината „Фелдинг-Рот“ бе широко използвана в рекламната дейност на компанията, макар и ограничена само в рамките на медицинските и научните списания. Отначало Силия предпочиташе да се пускат реклами във вестниците и в популярната периодика, но я убедиха, че тази практика ще породи неблагоприятно отношение от страна на организираната медицина, която заедно с УХЛ се мръщеше на подобно пряко въздействие върху хората по въпроса за лекарствата по рецепта.

Вероятно по тази причина вестниците отделиха малко внимание на Доктрината „Фелдинг-Рот“. „Ню Йорк таймс“ пусна само едно кратко съобщение от два абзаца между финансовите си новини, а „Вашингтон пост“ забута подобна дописка в последните страници на вестника. Други вестници споменаха за доктрината само с по няколко реда.

Телевизията не обърна никакво внимание, въпреки усилията на рекламния отдел да заинтригува продуцентите.

— Ако търгуваме с лекарство, което неочаквано за нас дава вредни странични явления, тия типове от телевизионните новини ни изваждат душата за повече информация — оплака се Бил Инграм на Силия. — Правим ли нещо наистина много полезно, те ни посрещат с прозявка.

— Телевизионната журналистика има опростен подход — каза тя. — Хората там са научени да търсят силното, бързото въздействие и да избягват материали, свързани с много размишления и напрягане на мозъците, понеже им се отнема много програмно време. Нищо, не се безпокой. Понякога подобен подход може да ни помогне.

— Дали ще доживея този момент? — недоверчиво запита Инграм.

Другите фармацевтични фирми взеха различно отношение към Доктрината „Фелдинг-Рот“.

Компаниите, които търгуваха с препарати за бременни, се обявиха открито против доктрината. Представител на една от тях се произнесе: „Евтина реклама, популярност на дребно, нищо повече.“

Други компании намекнаха, че „Фелдинг-Рот“ се опитва да играе ролята на по-голям светец от папата и вероятно ще ощети отрасъла като цяло, макар че не ставаше ясно по какъв начин.

А един-двама конкуренти открито изразиха възхищение.

— Искрено казано — сподели със Силия един изтъкнат бизнесмен от бранша, — ще ми се да бяхме го измислили първи ние.

— В края на краищата става ясно едно нещо — не може да се угоди на всички — сподели тя с Андрю.

— Имай търпение! — настоя той. — Ти извърши едно добро дело и предизвика вълнички, които се разпространяват в концентричен кръг. След време сигурно ще се изненадаш колко далече са стигнали.

Случаят монтаин стана източник на вълнички в други концентрични кръгове. Център на един от тях бе Капитолийският хълм във Вашингтон.

Помощници на един ветеран в Конгреса, сенатора Денис Донахю, цяла година бяха обикаляли насам-натам да ровят около неблагополучията с монтаина и накрая докладваха на шефа си, че това представлява идеален случай за разследване от сенатска комисия. „Идеален“ означаваше привличане на широк обществен интерес, голяма показност и почти сигурно отразяване в телевизионни предавания. Както сенаторът благоволи да припомни на най-близките си политически сътрудници:

— Да не забравяме, че телевизията е там, където са масите и гласоподавателите!

И така, бе съобщено, че сенатската подкомисия за етика в търговията, чийто председател бе Донахю, ще започне разследване в началото на декември във Вашингтон. Свидетелите, заяви сенаторът на една пресконференция през октомври, са вече призовани. Други, които имат информация от първа ръка по въпроса, са поканени да се свържат със сътрудниците на комисията.

Щом чу съобщението, Силия телефонира на Чилдърс Куентин, вашингтонския адвокат на „Фелдинг-Рот“.

— Наистина лоша новина — потвърди той. — Боя се, че на вашата компания и вероятно на вас, като неин главен говорител, госпожо Джордан, предстои тежко изпитание. Ако имате желание да приемете съвета ми, настоявам да започнете подготовка за разследването още сега и то с помощта на юридически консултант. Знам механизма на тези разследвания и ви уверявам, че сътрудниците на Донахю ще изровят и ще изложат на показ всеки неудобен факт или слух, до който успеят да се доберат.