Артър Хейли
Опасно лекарство (31)

6

След като бяха сервирали обяда в летящия „Конкорд“ на „Бритиш еъруейс“, Силия затвори очи и се опита да подреди мислите си.

Първо личните въпроси.

През осемнайсетте години семеен живот с Андрю никога — до миналата нощ — не бе имала интимни отношения с друг мъж. Не поради липса на възможности. Напротив — те често й се бяха отдавали. Дори в отделни случаи е бивала близко до изкушението Да се възползва от настоятелността на предложението, но винаги бе отхвърляла подобна мисъл или от вярност към Андрю, или на езика на деловите хора й се бе струвало неразумно. Понякога в мотивацията си бе съчетавала и двете.

Неведнъж Сам Хоторн бе давал да се разбере, че една интимна връзка със Силия би му била приятна. Тя обаче много отдавна бе решила, че подобно нещо би довело до съвсем нежелани последици и за двамата. Затова не даваше ухо на неговите, макар и редки, увертюри и го отклоняваше съвсем любезно, но недвусмислено.

Мартин бе друго нещо. От самото начало тя му се възхищаваше, а също така — сега тя си призна — го желаеше физически. Е, желанието бе изпълнено и резултатът не бе по-лош от очакванията на всеки влюбен. Силия бе сигурна, че ако обстоятелствата и при двамата бяха по-различни, между тях можеше да се породи нещо много по-голямо.

Той обаче мъдро бе преценил, че тяхната любов няма бъдеще. Силия също мислеше така. Освен ако решеше да се раздели с Андрю и да рискува да се отчужди от децата си — нещо, което никога нямаше да допусне. А преди всичко тя го обичаше. Толкова много неща бяха преживели заедно. Силия беше абсолютно убедена, че никой, дори Мартин, не може да му съперничи по отношение на благоразумие, нежност и сила.

И затова той, по-скоро като поет, отколкото като учен, бе казал всичко в бележката си тази сутрин: „Случилото се между нас ще остане недосегаема тайна и дивен спомен… Аз знам, че в Намерения рай се попада само веднъж“.

Не й бе чужда мисълта, че според някои хора би трябвало да се чувства виновна за станалото през миналата нощ. Е, не се чувстваше виновна — тъкмо обратното! И толкоз!

Мислите й се насочиха към Андрю.

Дали той изобщо е имал връзки с друга? Вероятно да. Андрю бе също човек, на когото сигурно са се отдавали възможности. Като мъж привличаше погледите на жените.

Е, в такъв случай как би го приела тя? — се запита Силия.

Не с радост, естествено, ако се е случило, понеже бе трудно, ако не и невъзможно в тази област да се търси логика. От друга страна, тя никога не би се занимавала с нещо, за което изобщо не знае.

На един коктейл в Мористаун Силия бе чула някой цинично да подмята:

— Всеки нормален мъж, който е бил женен повече от двадесет години и твърди, че не е кръшнал с друга, е лъжец или вечен неудачник!

Това, разбира се, не бе вярно. За мнозина подобна възможност никога не възниква, а други пък предпочитат моногамията.

И все пак подобни твърдения не бяха лишени от истина. От клюки, а понякога и поради не дискретност, тя знаеше, че много мъже и жени от медицинските среди, в които се движеше семейство Джордан, а и от фармацевтичния бизнес, имат извънбрачни похождения.

Логично възникваше друг въпрос: Дали откъслечни сексуални приключения имат значение за един солиден брак? Нейният отговор бе отрицателен, при условие, че в тях не се крие нищо сериозно и дълбоко, нито прерастват в трайна връзка. Според Силия много бракове се раз-трогват неоснователно, понеже единият от съпрузите проявява излишна принципност или ревност по отношение на някакво безобидно сексуално развлечение на другия.

В крайна сметка тя бе сигурна, че независимо дали Андрю е правил нещо извън семейството им или не, винаги е бил деликатен и дискретен. Силия щеше да бъде също така дискретна и затова прие като свършен факт, че не ще има повече тайни срещи между нея и Мартин.

Достатъчно на лични теми.

Сега за Харлоу. Какво би трябвало да е предложението, което да направи на Сам утре сутрин?

Явно за нея няма друг избор, освен да препоръча закриване на института. Да признае, че създаването му е било грешка. Да спре незабавно по-нататъшните загуби. Да приеме, че проектът на Мартин за умственото стареене се е провалил напълно.

Наистина ли това бе единственият изход? И най-добрият? Въпреки всичко видяно и чуто в Харлоу, Силия не бе сигурна.

Тя не можеше да се избави от натрапчивата мисъл, която Мартин в отчаянието си бе изразил миналата вечер, секунди преди да излязат от ресторанта на „Чърчгейт“. Още от сутринта, когато пътуваше в лимузината към лондонското летище, в ума на Силия непрестанно, като че ли от магнетофонна лента, се набиваха думите на Мартин, „Онова, което търсим, ще бъде открито… ще стане, трябва да стане… но някъде другаде“.

Тогава не им обърна внимание. Но като че ли сега те добиваха по-голям смисъл. Възможно ли бе Мартин да е прав, а всички останали да грешат? И къде бе това „някъде другаде“? В друга страна? В друга фармацевтична фирма? Беше ли възможно, ако „Фелдинг-Рот“ изостави изследванията на Мартин върху умственото стареене, някоя друга фирма — конкурент — да се заеме с проблема и да го доведе до успешното му решение? При което „успешно“ означава производството на ценно, печелившо ново лекарство.

И още един въпрос. Изследвания от същия характер се извършваха и в други страни. Преди две години Мартин бе споменал, че се работи върху подобни проекти в Германия, Франция и Нова Зеландия. От собствените си проверки Силия знаеше, че в тези страни продължават усилията в тази насока, макар очевидно с не по-голям успех от института в Харлоу.

Да предположим, мислеше тя, че след като се закрие институтът, един от учените в другите страни изведнъж направи пробив и стигне до епохалното откритие, което е могло да стане в Харлоу. Ако събитията придобият такъв обрат, как щеше да реагира „Фелдинг-Рот“? И как щеше да се чувства Силия, как щяха да гледат на нея другите в компанията, ако тя дадеше предложение за закриването на института?

Куп причини я изкушаваха да не предприема нищо. „Нищо“ в случая означаваше предложение работата в Харлоу да продължава с надежда, че може да се стигне до положителен резултат.

И все пак, мислеше Силия, не водеше ли това решение, или по-точно нерешение, просто към презастраховане? Да! Това бе стратегията: „сега не предприемайте никакви действия“, „изчакайте и вижте“, която според саркастичните твърдения на Сам Хоторн и Винсънт Лорд доминира в УХЛ. Всичко това отново я накара да-си спомни съвета, даден й от Сам преди да тръгне за Англия „Ако е необходимо да бъдеш твърда и безкомпромисна… бъди!“

Тя въздъхна. Беше безполезно да мисли колко й се иска да не трябва да прави избор. Просто се налагаше. И то от позицията — суровите, безмилостните решения са част от отговорностите на големия ръководител. Нещо, което навремето желаеше силно, а сега бе постигнала.

Въпреки това, когато „Конкордът“ се приземяваше на летището в Ню Йорк, тя още не бе съвсем сигурна коя от алтернативите ще предложи.

Наложи се Силия да отложи срещата си със Сам за следващия ден, поради напрегнатия му график от предварително уговорени ангажименти. Дотогава у нея се оформи ясна и категорична позиция за Харлоу.

— Е, готова ли си с предложението? — запита той без да губи време, след като тя седна срещу него в президентския му кабинет.

От директния въпрос и с помощта на собствения си инстинкт Силия разбра, че Сам не бе настроен да слуша подробности или предварителната история на въпроса.

— Да — отсечено отговори тя. — След като прецених всичко, мисля, че ще бъде късогледство и сериозна грешка, ако закрием института. Също така би трябвало да продължим срока на Мартин за изследванията му върху умственото стареене — безусловно с една година, а вероятно и повече.

Сам кимна и делово потвърди:

— Добре.

От липсата на бурна реакция и на въпроси Силия ясно разбра, че предложението й се приема изцяло. Тя също така имаше чувството, че на Сам му олекна, защото имаше желание да получи точно такъв отговор.

— Написала съм отчет — каза тя и сложи на бюрото му информация от четири страници.

Сам го подхвърли в едно кошче за преписки.

— Ще го прочета после. Само колкото да ми помогне да отговарям на членовете на дирекционния съвет.

— Ще ти създават ли трудности?

— Вероятно — той се усмихна с половин уста и Силия усети колко голямо напрежение му създава работата.

— Не се притеснявай, аз ще се оправя с тях. Каза ли на Мартин, че ще продължим работа?

Тя поклати отрицателно глава:

— Той мисли, че ще закрием института.

— В такъв случай едно от приятните неща, които ще свърша днес, е да му пиша, че ще стане тъкмо обратното. Благодаря ти, Силия.

Рязкото му кимване показваше, че разговорът е свършил.

След една седмица в кабинета на Силия се появи огромен букет от рози. В отговор на учудването й секретарката обясни:

— Нямаше визитна картичка, госпожо Джордан, и когато запитах цветаря, той ми отговори, че телеграфически му било наредено да ви донесе букета. Искате ли отново да запитам кой го изпраща?

— Не се притеснявай, мисля, че се досещам — отговори Силия.