Джеймс Фенимор Купър
Прерията (21)

ГЛАВА XX

Добре дошъл, Пистъл!

Шекспир — „Хенри IV“

Скоро траперът съзря между сиуксите внушителната фигура на техния главатар Матори. Вождът беше един от последните, които се отзоваха на гръмкия повик на Уюча, но щом стигна мястото, където вече се бе събрал целият отряд, веднага скочи от коня и се залови да изучава необикновените следи с внимание и достойнство, както подобаваше на високия му и отговорен сан. Воините — защото нямаше съмнение, че всички до един са воини, безстрашни и безпощадни — търпеливо и сдържано чакаха какво ще покаже огледът. Никой освен неколцина от най-големите храбреци не смееше даже да заговори, докато предводителят им беше зает с тази важна работа. Минаха няколко минути, преди Матори да покаже, че е доволен. След това огледа земята по ония места, където Ишмаел по същите страшни белези бе разбрал подробности за кървавата борба, и кимна на хората си да го последват.

Целият отряд тръгна вкупом към храстите и се спря само на няколко метра от мястото, където Естър бе подканяла ленивите си синове да влязат в гъсталака. Читателят сам ще разбере, че траперът и другарите му не се ограничиха да наблюдават безучастно тази застрашителна маневра. Старецът повика при себе си всички годни да носят оръжие и полугласно, за да не чуят опасните съседи, запита направо готови ли са да отстояват свободата си, или ще предпочетат да опитат по-меко средство — да се спогодят с врага. Тъй като всички бяха еднакво заинтересовани от това, той постави въпроса като пред военен съвет и в тона му се долавяше нещо от някогашната, сега почти угаснала юнашка гордост. Пол и докторът бяха на диаметрално противоположни мнения: пчеларят настояваше да грабнат незабавно оръжието, а естественикът горещо се застъпваше за миролюбив подход. Мидълтън, като видя, че има опасност между двамата, подтиквани от тъй противоречиви чувства, да пламне горещ многословен спор, се осмели да влезе в ролята на арбитър или по-право да реши сам въпроса, тъй като положението, му даваше право да бъде посредник. Той също клонеше към мирните средства, защото ясно виждаше, че поради огромното числено превъзходство на противника всеки опит да си послужат с оръжие щеше да ги обрече неминуемо на гибел.

Траперът изслуша с голямо внимание доводите на младия офицер и тъй като капитанът ги изказваше твърдо и решително, а не като човек, чийто разсъдък е заслепен от страх, те направиха подобаващо впечатление.

— Правилно говориш — отсъди траперът, когато Мидълтън изложи мнението си, — много правилно. Когато човек не може да постигне нещо със сила, трябва да си послужи с главата. Разумът е, който го прави по-силен от бивола и по-бърз от лоса. Стойте тук и не мърдайте. Животът ми и капаните ми не струват много, когато става въпрос да се спасят толкова хора; пък и мога да кажа без самохвалство, че умея добре да разбирам индианските хитрости. Затова ще изляза в прерията сам. Възможно е да успея да отклоня вниманието на сиуксите от вас, за да ви отворя път и да ви дам време да се измъкнете.

Сякаш решил да не слуша никакви възражения, старецът нарами спокойно пушката си и като се промъкна полека през храстите, излезе в равнината на такова място, та като го съгледат, сиуксите да не разберат, че е изскочил от горичката.

Когато видяха фигурата на човек с ловно облекло, с добре познатото им страшно оръжие, сред червенокожите настъпи вълнение, макар и те да се постараха да го скрият. Хитростта на трапера успя напълно: индианците недоумяваха — дали е дошъл някъде от откритата степ или от горичката, — при все че продължаваха да хвърлят от време на време подозрителни погледи към гъсталака. Досега те бяха стояли на разстояние една стрела от храстите, но когато непознатият се приближи толкова, щото въпреки червено-кафявия загар на загрубялата му от годините и от природните стихии кожа лесно можеше да се познае, че е бледолик, те се поотдръпнаха полека и застанаха на такова място, където едва ли можеше да ги достигне куршум.

В това време старецът продължаваше да върви напред, докато стигна толкова близо, че можеха вече добре да го чуят. Тук той се спря и като подпря пушката си на земята, вдигна ръка с длан напред — знак за миролюбие. Като каза няколко укорителни думи на кучето си, което гледаше индианците с такива очи, като че ли ги бе познало, той се обърна към сиуксите на езика им.

— Моите братя са добре дошли — подзе той, представяйки се хитро за стопанин на тия земи, който посреща гости. — Те са отишли далеч от селата си и са гладни. Няма ли да дойдат в жилището ми да хапнат и да поспят?

Едва индианците чуха гласа му, и радостният вик, който се изтръгна от една дузина гърла, убеди съобразителния трапер, че и него са познали. Разбрал, че е вече късно да отстъпи, той се възползва от бъркотията, която настана сред сиуксите, когато Уюча взе да им обяснява що за човек е той, и продължи да върви напред, докато се озова отново лице с лице срещу страшния Матори. Втората среща на тези двама мъже, всеки по своему забележителен, се отличаваше с взаимна подозрителност, обичайна за обитателите на границата. Близо минута те стояха така и се изучаваха мълчаливо.

— Къде са твоите момци? — запита строго тетонският вожд, след като се убеди, че неподвижните черти на трапера няма да издадат под застрашителния му поглед нито една тайна.

— Дългите ножове не излизат на цели пълчища да слагат капани за бобри. Аз съм сам.

— Главата ти е бяла, ала езикът ти — раздвоен. Матори беше във вашия стан. Той знае, че не си сам. Къде е младата ти жена и воинът, които застигнах в прерията?

— Аз нямам жена. Вече казах на моя брат: жената и приятелят й са ми чужди. Словата на побелялата глава трябва да се слушат и да не се забравят. Дакотите завариха пътниците заспали и помислиха, че не са им нужни коне. Жените и децата на бледоликите не са свикнали да ходят много пеш. Търсете ги там, където сте ги оставили.

Очите на тетона мятаха искри, когато отговори:

— Те са си отишли, но Матори е мъдър вожд и очите му виждат надалеч!

— Съзира ли великият вожд на тетоните хора из тия пусти поля? — възрази траперът, без лицето му да трепне. — Аз съм много стар и очите ми са помътнели. Къде са хората?

Вождът помълча за малко, сякаш смяташе под достойнството си да настоява повече за нещо, в което беше напълно убеден. После, като показваше отпечатъците по земята, изведнъж заговори с по-мек тон и по-кротък поглед:

— Моят баща се е учил много зими на мъдрост; може ли да ми каже чий мокасин е оставил тая следа?

— Из прерията бродят вълци и биволи, може да е имало и кугуари.

Матори погледна към горичката, сякаш прие последното предположение като напълно възможно. Сочейки храстите, той заповяда на младите си воини да ги огледат по-внимателно, но като измери трапера със суров поглед, не пропусна да им напомни да се пазят от коварството на Големите ножове. Като изслушаха заповедта, трима-четирима полуголи млади сиукси, по-нетърпеливи от другите, шибнаха конете си и се втурнаха да я изпълняват. Виждайки това, старецът потрепера при мисълта, че Пол може да се издаде. Тетоните обиколиха два-три пъти мястото, като все повече стесняваха кръга, след което препуснаха обратно да доложат на вожда си, че в храстите очевидно няма никого. Траперът гледаше Матори в очите, мъчейки се да отгатне неговите мисли, за да отклони подозренията му. Но въпреки проницателността си и отдавнашния си опит, който бе научил стареца да прониква зад хладната маска на индианеца, нито едно потрепване, никаква промяна в изражението па Матори не му разкри повярвал ли е той на това донесение. Вождът не отговори нищо на сведението на разузнавачите, само каза нещо ласкаво на коня си и като даде знак на един от младите воини да поеме юздите — по-право ремъка с примка, с помощта на който управляваше животното, улови трапера за ръката и го дръпна малко настрана от останалите.

— Бил ли е моят брат воин? — попита хитрият тетон уж е най-миролюбив тон.

— Покриват ли се дърветата с листа в сезона на плодовете? Дакотите не са виждали толкова живи воини, колкото аз съм видял окървавени! Ала колко струват празните спомени — додаде той на английски, — когато ръцете и краката се схванат, а зрението отслабне!

Вождът го изгледа за миг строго, сякаш искаше да го уличи в лъжа; но като видя твърдия поглед и спокойното лице на трапера, които потвърждаваха истинността на думите му, улови ръката на стареца и я сложи полека на главата си в знак на уважение към годините и опитността му.

— Защо тогава Големите ножове казват на червенокожите си братя да заровят томахавката — рече той, — когато собствените им млади хора никога не забравят, че са храбри воини, и често се срещат с окървавени ръце?

— Хората от моето племе са по-многобройни от биволите в прериите и гълъбите във въздуха. Често между тях стават свади, ала воините им са малко. По пътеката на войната излизат само надарените с качества на храбреци и такива виждат много битки.

— Това не е вярно… моят баща се лъже — възрази Матори и се усмихна самодоволно, зарадван от своята проницателност; но от уважение към годините и заслугите на такъв стар човек побърза да заглади резкостта на думите си: — Големите ножове са много мъдри и са мъже, всеки от тях желае да бъде воин. И искат червенокожите да събират корени и да окопават царевица. Ала дакота не е роден да живее като жена; той трябва да бие пеоните и омахите, иначе ще опетни името на дедите си.

— Повелителят на живота гледа с отворени очи чедата си, които умират в бой за правдата, но той е сляп и ушите му са глухи за воплите на индианците, убити, когато са ограбвали ближния си или са му причинявали друго зло.

— Моят баща е стар — рече Матори и измери престарелия си събеседник е насмешлив поглед, с който искаше да покаже, че е от ония, които си позволяват да престъпят притеснителните правила на благоприличието и са склонни да злоупотребяват с придобитата по тоя начин свобода на съжденията. — Той е много стар; може би е пътувал вече до далечната страна и си е направил труда да се върне оттам, за да разкаже на младите какво е видял?

— Тетоне — отговори траперът, като тупна с неочаквана разгорещеност приклада на пушката си в земята и впери в събеседника си твърд и ясен поглед, — чувал съм, че между моя народ има хора, които изучават лечителското изкуство, докато си въобразят, че са божества, и се присмиват на всяко друго вярване освен на собственото си самомнение. Може и да е така. Да, така е, защото съм виждал такива хора. Когато човек е затворен в градовете и училищата сам със своите безумства, лесно си въобразява, че е по-велик от Повелителя на живота. Ала воин, който живее в дом, чийто покрив са облаците и откъдето по всяко време може да погледне небето и земята, и всеки ден вижда всемогъществото на Великия дух, такъв човек се научава на смирение. Вождът на дакотите трябва да е много мъдър и не му прилича да се присмива на това, което е право.

Виждайки, че свободомислието му едва ли ще направи благоприятно впечатление на стареца, лукавият Матори побърза да измени тактиката, като премина към непосредствения предмет на разговора. Той сложи добродушно ръка върху рамото на трапера и го поведе напред, докато застанаха на петдесетина стъпки от края на горичката. Тук той впи проницателните си очи в честното лице на стареца и поде наново:

— Ако моят баща е скрил младите си хора в храсталака, нека им каже да излязат. Виждаш, че дакотът не знае що е страх. Матори е велик вожд! Когато воинът е с побеляла глава и е готов да потегли за Страната на духовете, езикът му не може да бъде раздвоен като на змия.

— Дакоте, аз не те излъгах. Откакто Великият дух ме е направил мъж, аз живея из дивите гори или в тия голи равнини и не съм имал нито жилище, нито семейство. Аз съм ловец и вървя по пътеката си.

— Моят баща има хубава карабина. Нека я насочи към храстите и стреля.

Старецът се поколеба за миг, после бавно се приготви да даде това опасно потвърждение за истинността на думите си; ясно виждаше, че иначе не може да приспи подозренията на лукавия си събеседник. Докато насочваше пушката си, очите му, макар и силно замъглени и отслабнали от годините, пробягваха из неясния безпорядък зад пъстрите листа на шубраците и най-после успяха да различат кафявото стъбло на тънко дръвце. Като го избра за мишена, той се прицели и стреля. Едва когато куршумът излетя от дулото, ръцете на трапера почнаха да треперят; ако се бе случило само миг преди това, не би посмял да извърши толкова рискован експеримент. След изстрела настъпи зловеща тишина. Стрелецът чакаше всеки момент да чуе писъците на жените. После, когато вятърът разпръсна дима, старецът видя обелената кора и се увери, че не беше загубил съвсем някогашната си сръчност. Като спусна приклада на земята, той пак се обърна с невъзмутим вид към събеседника си и запита:

— Доволен ли е моят брат?

— Матори е вожд на дакотите — отвърна хитрият тетон, като сложи ръка на гърдите си в знак, че е повярвал в искреността на трапера. — Той знае, че воин, който е пушил лула край огньовете на толкова много съвети, докато главата му е побеляла, не би дружил с лоши хора. Но не е ли яздил моят баща едно време кон като богат вожд на бледоликите, вместо да скита пеш като гладен кон?

— Никога! Уаконда ми е дал крака и способност да си служа с тях. Шестдесет лета и зими съм бродил из лесовете на Америка, десет дълги години съм живял из тия открити степи и не е ставало нужда да прибягвам до силите на други твари господни, за да ме носят от място на място.

— Щом моят баща е живял толкова дълго в сянката на лесовете, защо е излязъл в прерията? Слънцето ще го опърли.

Старецът огледа тъжно наоколо и като се обърна отново към индианеца, заговори доверително:

— И пролетта, и лятото, и есента на живота си съм прекарал сред дърветата. Дойде зимата на моите дни и ме завари там, където ми беше приятно да живея в тишина и усамотение — да, в моите непокварени гори! Тетоне, тогава спях щастливо: там моят взор проникваше през боровите и буковите клони нависоко, до самото жилище на Великия дух на моето племе. Ако пожелаех да му открия сърцето си, докато огньовете му горяха над главата ми, пред очите си имах отворена врата. Но ме събудиха брадвите на секачите. Дълго време ушите ми не чуваха нищо друго освен трясък на падащи дървета. Търпях това като воин и мъж, имаше причина, която ми налагаше да търпя; ала когато тази причина изчезна, реших да отида там, където не стига проклетият тропот на брадвите. Нужна беше голяма смелост, за да се отърся от навиците си, но бях чувал за тия просторни и пусти поля и ето че дойдох тук, за да избягам от любовта на моя народ към опустошението. Кажи ми, дакоте, не съм ли постъпил правилно?

Траперът млъкна, сложи дългите си, мършави пръсти върху голото рамо на индианеца и с бледа усмивка, в която тържеството странно се примесваше със съжаление за загубеното, зачака да го похвалят за решителността, с която бе превъзмогнал изпитанията. Събеседникът му го изслуша внимателно и отговори по типичния надменно-нравоучителен маниер на индианците:

— Главата на моя баща е съвсем побеляла; той винаги е живял между мъже и е видял много. Каквото прави, е добро; каквото говори, е мъдро. Нека каже сега: уверен ли е, че няма нищо общо с Големите ножове, които търсят добитъка си по цялата прерия и не могат да го намерят?

— Дакоте, аз казах истината: живея сам и страня от хора с бяла кожа, ако…

Но изведнъж затвори уста, прекъснат от нещо ненадейно, което го покруси. Думите бяха още на езика му, когато най-близките храсти се разтвориха и онези, които бе напуснал преди малко и заради които, въпреки любовта си към истината, се бе принудил да лъже, излязоха на открито. Старецът и индианският вожд мълчаха, смаяни от тази неочаквана поява. Матори, макар и учуден, не позволи нито един мускул не лицето му да издаде изненадата, а махна подканящо на приближаващите се приятели на трапера с привидна любезност и с усмивка, която озари тъмното му, свирепо лице, както лъчите на залязващото слънце открояват тежък куршумен облак, наситен с електричество. Той реши обаче, че е под достойнството му да покаже намеренията си с думи или по някакъв друг начин, а само повика при себе си застаналия надалеч отряд. Индианците скочиха живо в отговор на подканата му, готови да изпълняват всичко, което им заповядаше.

В това време приятелите на стареца продължаваха да крачат към тях. Отпред вървеше Мидълтън, който подкрепяше леката и ефирна фигура на Инес, като от време на време поглеждаше с нежна загриженост изплашеното й лице, както при подобни обстоятелства баща би гледал детето си. Непосредствено след тях Пол водеше Елен. Пчеларят не откъсваше очи от красивата си годеница, ала я гледаше изпод вежди и тъй сърдито, че приличаше по-скоро на мечок, който отстъпва мрачно пред ловец, отколкото на внимателен и щастлив ухажор. Шествието завършваше с Овид и Азинус, при което докторът водеше приятеля си с такава любов и нежност, в която едва ли би могъл да му съперничи някой от останалите кавалери. Естественикът бе изостанал от първите две двойки. Краката му сякаш не желаеха нито да вървят напред, нито да стоят на едно място. Така положението му много приличаше на положението на Мохамедовия ковчег^[73], само с тази разлика, че докато ковчегът е стоял в покой благодарение на притеглянето, в случая действаше по-скоро отблъскването. Впрочем силата, която го дърпаше назад, като че ли взе известен превес и по странно изключение от всички природни закони, както би се изразил сам той, не намаляваше с разстоянието, а, напротив — нарастваше. Тъй като очите на естествоизпитателя оставаха приковани в посока, противоположна на тази, към която го водеха краката, тия, които наблюдаваха движенията му, получиха ключа на загадката и разбраха защо приятелите на трапера тъй внезапно бяха напуснали скривалището си.

На известно разстояние се бе показала още една група яки, добре въоръжени мъже, която сега заобикаляше от другия край на горичката и се движеше предпазливо право към мястото, където стояха сиуксите. Така понякога пиратска флотилия се приближава през водната пустиня към богат, но добре охраняван конвой. С една дума, семейството на скватера или по-точно ония членове на семейството му, които бяха годни да носят оръжие, бяха излезли сред необятната степ с явното намерение да отмъстят за нанесените им злини.

Щом съзряха пришълците, Матори и отрядът му почнаха да се отдръпват полека от горичката, докато стигнаха едно възвишение, откъдето се виждаше нашироко и безпрепятствено голата равнина, сред която се намираха. Тук вождът на дакотите очевидно бе решил да се спре и да изчака как ще се развият нещата. Въпреки отстъплението на индианците, които бяха повлекли подире си и трапера, Мидълтън продължаваше да се придвижва напред и се спря едва когато изкачи същия хълм и се приближи дотолкова, че да може да преговаря с войнствените сиукси. Скватерът и синовете му също заеха изгодна позиция, но на почтително разстояние. Трите отряда сега приличаха на три ескадри в море, предвидливо легнали в дрейф, за да разберат кои от непознатите могат да смятат за приятели и кои за врагове.

В тази минута на напрегнато очакване Матори местеше мрачния си, застрашителен поглед ту към единия, ту към другия чужд отряд, изучавайки ги бързо и проницателно. След това, като погледна унищожително стария трапер, вождът каза жлъчно:

— Големите ножове са глупци! По-лесно е да се улови заспал кугуар, отколкото да се намери сляп дакота. Или белоглавият е мислел да избяга с коня на сиукс?

Траперът, който междувременно бе успял да се окопити, тутакси разбра какво се бе случило: очевидно Мидълтън, виждайки, че Ишмаел ги е открил, бе предпочел да се довери на гостоприемството на индианците, отколкото да падне в ръцете на скватера. Затова старецът реши да посрещне приятелите си благосклонно, защото съзнаваше, че този противоестествен съюз е наложителен, ако искаха да спасят живота си или поне да запазят свободата си.

— Тръгвал ли е някога моят брат по пътеката на войната, за да се бие с моя народ? — запита той спокойно възмутения вожд, който все още чакаше отговора му.

Гневът на воина тетон като че ли попремина, свирепостта му се смекчи и навъсеното му лице се озари от самодоволна, тържествуваща усмивка; той замахна широко с ръка около себе си и отговори:

— Кое племе, кой народ не е изпитвал удара на дакотите? Матори е техен вожд.

— И смята Големите ножове за жени? Или се е убедил, че са мъже?

По мургавото лице на индианеца се отразяваше борба между различни чувства, жестоки и бурни. За секунда като че ли надделя неугасимата омраза, но после по чертите му се разля изражение, по-благородно и по-подобаващо на храбър воин. То остана така и когато вождът разтвори лекото си наметало от изрисувана еленова кожа, показа белега от щик на гърдите си и отговори:

— Ударът беше честен: биехме се лице срещу лице.

— Достатъчно. Моят брат е храбър вожд и, разбира се, мъдър. Нека погледне: нима това е воин на бледоликите? Такъв ли беше тоя, който нанесе раната на великия дакота?

Очите на Матори проследиха протегнатата ръка на стареца и се спряха на изнемощялата фигура на Инес. Тетонът дълго не можа да откъсне възхитения си поглед от нея. Както неотдавна младият пеони, и той приличаше по-скоро на простосмъртен, който се е вторачил в някакво небесно видение, отколкото на мъж, който съзерцава в захлас хубостта на жена. Но изведнъж се опомни, сякаш се бе уловил в разсеяност, отмести погледа си и го задържа за миг върху Елен, този път с по-сдържано възхищение, след това пак го отмести и изгледа един по един спътниците й.

— Моят брат вижда, че езикът ми не е раздвоен — подзе отново траперът, като следеше сменящите се чувства по лицето на тетона с проницателност, в която почти не отстъпваше на самия индианец. — Големите ножове не пращат жените си на война. Зная, че дакотите ще запушат лулата с чуждоземните.

— Матори е велик вожд! Големите ножове са негови гости — каза тетонът и сложи ръка на гърдите си с вид на високомерна учтивост, на която би могъл да завиди всеки аристократ. — Стрелите на моите воини са в колчаните.

Траперът махна на Мидълтън да се приближи и след малко двете групи се сляха в една, при което мъжете си разменяха приятелски поздрави според обичая на воините в прерията. Но даже и когато изпълняваха тези ритуали на гостоприемството, дакотът нито за миг не изпущаше от очи втората, по-отдалечена група бели, като че ли все още подозираше клопка или чакаше по-нататъшни разяснения. Старецът от своя страна също разбираше, че трябва да бъде по-откровен и да затвърди вече постигнатия малък и твърде несигурен успех. Като се взираше в групата, която продължаваше да стои на мястото, където се бе спряла, и си даваше вид, че за пръв път вижда тия хора, той разбра ясно, че Ишмаел замисляше незабавно нападение. Според преценката му на опитен човек изходът от стълкновение в открита равнина между дузина смели погранични жители и полувъоръжените индианци, макар и подкрепяни от белите им съюзници, му се виждаше доста съмнителен. Ако се касаеше за него самия, той може би с готовност щеше да се хвърли в боя, ала старият трапер реши, че на човек с неговите години и с неговия нрав много по-прилича да избягва схватка, а не да я търси. По очевидни причини чувствата му се споделяха от Пол и Мидълтън, защото те трябваше да пазят не само собствения си живот, но и други две същества, чийто живот беше много по-ценен за тях. Поставени пред такъв труден избор, тримата почнаха да се съвещават как да избегнат страшните последици, които неминуемо ще повлече още първата враждебна проява на преселниците. Старецът не забравяше, че индианците следят с ревниво внимание израза на лицата им, затова си даваше вид, че в разговора със своите приятели се мъчи да си изясни по каква причина тези пътешественици са се замъкнали толкова надалеч в пустинята.

— Зная, че дакотите са мъдър и велик народ — подзе най-после траперът, обръщайки се отново към Матори. — Ала нима вождът им не познава между братята си нито един подлец?

Матори огледа гордо отряда си и неволно очите му се спряха за миг на Уюча.

— Повелителят на живота е създал вождове и воини, и жени — отвърна той, убеден, че е обхванал по тоя начин всички стъпала на човешкото общество, от най-високото до най-ниското.

— Създал е и някои лоши бледолики. Като тия, които моят брат вижда малко по-нататък.

— Винаги ли ходят пеш, когато искат да сторят зло? — попита тетонът, но искрата на тържество в очите му показваше, че много добре му е известно какво ги е довело до това унизително положение.

— Загубиха конете си. Но още имат барут, и олово, и завивки.

— Нима носят богатствата си в ръце, като жалките конзи? Или са смелчаци и ги оставят при жените, както подобава на мъже, които знаят къде да намерят загубеното?

— Вижда ли брат ми синьото петно в края на прерията? Гледай, слънцето го докосва за последен път днес.

— Матори не е къртица.

— Това е скала; там е имуществото на Големите ножове.

Изражение на злорадство озари тъмното лице на тетона, като чу това; обръщайки се към стареца, той като че ли четеше в душата му, изглежда, да провери не го ли лъжат. После отправи поглед към групата на Ишмаел и преброи от колко хора се състои.

— Един воин липсва — каза той.

— Вижда ли брат ми мишеловите? Там е гробът му. Откри ли кръв по земята? Тя е неговата кръв.

— Стига! Матори е мъдър вожд! Качи жените си на конете на дакотите. Сами ще видим, очите ни са разтворени широко.

Траперът не туби време в излишни обяснения. Знаейки колко бързи и кратки са туземците в речите си, той незабавно съобщи на другарите си какво бе постигнал. Миг по-късно Пол беше вече на коня, а Елен се разположи зад него. Мидълтън се побави още няколко минути, за да се увери, че Инес е настанена безопасно и удобно. Докато се грижеше за нея, от другата страна на коня се приближи Матори. Той бе отстъпил собствения си жребец и сега даваше да се разбере, че възнамерява да заеме обичайното си място на гърба му. Младият офицер улови животното за юздите и във внезапен изблик на гняв двамата мъже се измериха с надменен поглед.

— Никой освен мен няма да заеме това място — заяви Мидълтън твърдо на английски.

— Матори е велик вожд! — възрази червенокожият. Нито единият, нито другият разбираше смисъла на казаните му думи.

— Дакотът ще закъснее — прошепна старецът на ухото на индианеца. — Гледай, Големите ножове се изплашиха и скоро ще побягнат.

Вождът на тетоните моментално се отказа от претенциите си и се метна на друг кон, като заповяда на един от младите си воини да осигури на трапера подобно удобство. Воините, които се лишиха от конете си по тоя начин, се настаниха зад свои другари. Доктор Бациус вече бе възседнал Азинус и въпреки краткото забавяне групата се приготви за път почти двойно по-бързо, отколкото разказахме това.

Като се убеди, че всичко е наред, Матори даде знак за потегляне. Няколко воина, включително и самият вожд, възседнали най-хубавите коне, излязоха със заплашителен вид малко напред, като че ли се готвеха да нападнат пришълците. Скватерът, който всъщност бе започнал да се оттегля полека, тутакси спря отряда си и с готовност се обърна с лице към врага. Обаче хитрите индианци вместо да се приближат в опасния обсег на западната пушка, минаха в обход, докато описаха полукръг, държейки непрекъснато противника в очакване на нападение. Тогава, убедени напълно, че са постигнали целта си, тетоните нададоха гороломен вик и се понесоха в дълга върволица през прерията към далечната скала, тъй право и почти тъй бързо, както лети стрела, откъснала се от тетивата.