Серия
Истории за Кожения чорап (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prairie, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Джеймз Фенимор Купър. Прерията

Народна култура, София, 1973

Американска. Първо издание

Превел от английски Борис Миндов

Рецензент Жени Божилова

Редактор Красимира Тодорова

Художник Любен Диманов

Художник-редактор Васил Йончев

Техн. редактор Радка Пеловска

Коректори Евгения Кръстанова, Евдокия Попова

 

Литературна група V. Тематичен номер 3643

Дадена за набор на 29.V.1973 г. Подписана за печат на 20.VII.1973 г. Изляла от печат през август 1973 г.

Формат 84×103/32. Печатни коли 28,5. Издателски коли 21,65

Цена 1,41 лв.

ДП „Стоян Добрев“, Варна

 

James Fenimore Cooper. The Prairie

Collier Publisher, New York, 1893


По-долу е показана статията за Прерията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Прерията
The Prairie: A Tale
The Prairie 1st.jpg
Други имена Една история
Автор Джеймс Фенимор Купър
Първо издание 1827 г.
САЩ
Издателство Carey, Lea & Carey—Chestnut-Street
Оригинален език английски
Жанр приключенски роман, исторически роман
Вид роман
Поредица Коженият чорап
Предходна Пионери
Прерията в Общомедия

Прерията (на английски: The Prairie) е исторически роман на американския писател Джеймс Фенимор Купър, издаден през 1827 г. от издателството "Carey, Lea & Carey—Chestnut-Street" във Филаделфия. Това е последната книга от пенталогията Коженият чорап.

Сюжет

Действието на романа се развива в Северна Америка през 1803 г. Авторът отново среща читателите с трапера Натаниел Бъмпо – Коженият чорап, който е заминал далече на запад в американските прерии, за да не чува шума от изсичането на горите. В края на книгата възрастният ловец умира заобиколен от своите приятели – бели и индианци.

„...Изкопаха гроб под сянката на величествени дъбове. И до ден-днешен пеоните го пазят грижливо и често го показват на пътници и търговци като място, където почива справедлив бял човек. След време поставиха до главата му надгробен камък с прост надпис, както бе пожелал сам траперът. Мидълтън си позволи само една-единствена волност – добави думите: „Да не дръзне ничия ръка да оскверни праха му".

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Прерията“, София, изд."Народна култура", библиотека "Четиво за юноши", 1973 г., 456 с.

Филмови екранизации

  • The Prairie (1947), американски филм, режисьор: Frank Wisbar; с участието на Lenore Aubert, Alan Baxter и Russ Vincent.

Външни препратки

ПРЕДГОВОР

Геоложкият строеж на оная част от Съединените щати, която лежи между Алеганите и Скалистите планини, е породил много находчиви теории. Фактически цялата тази обширна област е равнина. На разстояние около хиляда и петстотин мили от изток към запад и шестстотин мили от север към юг едва ли има възвишение, достойно да се нарече планина. Дори хълмовете са рядкост, макар че значителна част от местността има повече или по-малко „вълнист“ характер, както е описано в началните глави на тази творба.

Има сериозни основания да се мисли, че територията, която понастоящем обхваща Охайо, Илинойс, Индиана, Мичигън и значителна част от страната западно от Мисисипи, някога се е намирала под вода. Почвата на всички гореизброени щати явно се състои от наноси и могат да се намерят отделни каменни блокове, чието естество и разположение не позволява да се отхвърля с лека ръка мисълта, че те са пренесени на сегашното си място от плаващ лед. Според тази теория Големите езера са представлявали вирове на дъното на огромен сладководен басейн, толкова дълбоки, че не са могли да бъдат пресушени от катаклизма, който оголил сушата.

Не трябва да се забравя, че французите, докато владеели Канада и Луизиана, претендирали и за цялата въпросна територия. Техните ловци и предни войскови отряди първи установили отношения с дивите обитатели и най-ранните описания на тези обширни земи, стигнали до нас, са излезли изпод перото на френски мисионери. Затова в тази част на Америка се употребяват много френски думи и са се утвърдили много френски имена на местности. Първите авантюристи, които проникнали в тия диви места, открили посред горите просторни равнини, обрасли с гъст храсталак или буйна трева, и ги нарекли ливади. Когато на мястото на французите дошли англичаните и намерили природа, отличаваща се от всичко, което били виждали в Европа, и обозначавана вече с дума, която не изразявала нищо на родния им език, те оставили условното наименование на тези естествени „ливади“. Така френската дума „prairie“ (прерия) влязла в английския език.

В Америка има два вида прерии. Тези, които лежат източно от Мисисипи, са сравнително малки, извънредно плодородни и винаги заобиколени от гори. Те се поддават на интензивна обработка и бързо се заселват. Такива има много в Охайо, Мичигън, Илинойс и Индиана. Те имат този недостатък, че са бедни на гори и вода — голямо зло там, където човекът още не е поправил с умението си недостатъците на природата. Но тъй като тази област, както разправят, е богата на каменни въглища и навсякъде може да се намери вода чрез прокопаване на кладенци, предприемчивите заселници постепенно превъзмогват тези трудности.

Вторият вид естествени „ливади“ се простират западно от Мисисипи, на неколкостотин мили разстояние от тази река, и се наричат Големите прерии. От всички известни местности в света те приличат най-много на татарските степи: обширни земи, които, поради липсата на горепосочените две важни условия, не могат да изхранят многочислено население. Наистина реките тук са много, но тази област е почти лишена от ручеи и потоци, които носят толкова благополучие и плодородие.

Как и кога са се образували Големите американски прерии, е една от най-дълбоките загадки на природата. Съединените щати, Канада и Мексико имат една обща особеност — огромно плодородие. Трудно е да се намери в света друга толкова обширна територия с толкова малко неизползваема земя, както обитаваните райони на Съединените щати. Повечето от планините могат да се обработват; и дори почвата на прериите в тази част на републиката представлява дебел наносен слой. Същото може да се каже и за земите между Скалистите планини и Тихия океан. Тук се простира широк пояс от полупустиня, в която се разиграва действието на настоящата повест и която наглед е била преграда за по-нататъшното проникване на американците на запад. От първото издание на тази книга обаче границите на републиката стигнаха чак до Тихия океан и заселникът, вървейки по петите на трапера, вече се е настанил по бреговете на това безкрайно море.

Големите прерии, изглежда, са станали последното убежище на червенокожите. Останките от мохиканите и делауерите, криките, чоктозите и чероките са обречени да доживяват дните си из тия, просторни равнини. Общият брой на индианците в Съединените щати според различни преценки е между сто и петстотин хиляди. Повечето от тях населяват земите западно от Мисисипи. Във времето, към което се отнася този разказ, те непрекъснато са воювали помежду си и племенната вражда се е предавала от поколение на поколение. Републиката направи много, за да възстанови със сила мира в тия диви краища, и сега може да се пътува безопасно там, където преди двайсет и пет години цивилизован човек не смееше да мине без охрана.

Неотдавнашните събития донесоха на Големите прерии широка известност и сега четем за пътешествия из тях така, както преди половин век четяхме разказите на преселниците, успели да стигнат Охайо и Луизиана. Характерно за епохата е, че вече се обсъжда оживено къде точно през тия обширни равнини да се прокарат железопътни линии и такъв проект сега не изглежда неосъществим.

С тази книга завършва животоописанието за Кожения чорап. Изморен от годините, той не е вече ловец и воин, а е станал трапер на Великия Запад. Ударът на брадвата го е прогонил от любимите му лесове и в безнадеждното си примирение със съдбата той е потърсил убежище из голите степи, които се простират чак до Скалистите планини. Тук той прекарва последните години от живота си и умира така, както е живял — философ-отшелник, с някои малки недостатъци и нито един порок, честен и естествен като самата природа, на която принадлежи.