Робърт М. Пърсиг
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (7) (Изследване на стойностите)

6

Часовникът ми показва девет. И вече е прекалено горещо за сън. Вън от спалния чувал слънцето е вече високо в небето. Въздухът наоколо е чист и сух.

Надигам се с подпухнали очи и болки в ставите.

Устата ми вече е изсъхнала и напукана, а лицето и ръцете ми са покрити с ухапвания от комари. Болят ме слънчевите обгаряния от вчерашния предиобед.

Отвъд боровете има изгоряла трева и туфи от пръст и пясък, така ярки, че не може да се гледа в тях. Жегата, тишината, голите хълмове и празното небе дават усещане за безкрайност.

Нито едно облаче в небето. Ще бъде зноен ден.

Излизам от борчетата върху парче гола песъчлива почва сред малко трева и дълго време гледам замечтано…

 

 

Решил съм днешната шъто̀куа да започне да изследва света на Федър. Смятах отначало просто да изложа наново някои от идеите му, които имат отношение към техниката и човешките стойности, без да се занимавам с личността му, но мислите и спомените, които ме споходиха снощи, показаха, че не това е начинът. Да го изпусна сега, би означавало да избягам от нещо, от което не бива да се бяга.

В първите сиви проблясъци на утринта онова, което Крис каза за бабата на своя индиански приятел, се върна в съзнанието ми, за да изясни нещо. Тя казала, че призраците се явяват, когато човек не е погребан според правилата. Това е вярно. Той никога не е бил погребван според правилата и именно това е причината за бедата.

По-късно се извръщам и виждам, че Джон е станал и ме гледа с невиждащ поглед. Все още не се е събудил напълно и сега върви безцелно в кръг, за да си проясни съзнанието. Скоро става и Силвия — лявото й око е цялото подуто. Питам я какво се е случило. Казва, че било от ухапванията на комарите. Започвам да събирам нещата и да товаря отново мотоциклета. Джон прави същото.

Когато свършваме, запалваме огъня, докато Силвия отваря пакети е бекон, яйца и хляб за закуска.

Щом храната е приготвена, отивам при Крис и го будя. Не иска да стане. Казвам му пак. Не ще. Сграбчвам дъното на спалния чувал, изтърсвам го здраво като покривка за маса и той изпада, като мига сред боровите иглички. За да разбере какво се е случило, трябва му известно време, през което аз навивам спалния чувал.

Идва на закуска с обиден вид, изяжда един залък, казва, че не е гладен, болял го стомахът. Соча към езерото под нас, така странно по средата на тази полупустиня, но той не проявява никакъв интерес. Повтаря оплакването си. Пускам го покрай ушите си, Силвия и Джон също не му обръщат внимание. Радвам се, че им казах какво е положението при него. Иначе биха могли да се появят сериозни търкания.

Приключваме закуската мълчаливо и аз съм странно спокоен. Може би решението за Федър има нещо общо с това. Но, от друга страна, ние сме на около стотина фута над водохранилището, гледаме над него в простора на Запада. Голи хълмове, ни жива душа, ни звук — има нещо в такива места, което повдига настроението на човек и го кара да си мисли, че нещата вероятно ще се подобрят.

Докато товаря останалите неща върху багажника, забелязвам с изненада, че задната гума е много износена. Вероятно поради скоростта и големия товар и жегата по пътя вчера. Веригата също е провиснала, вадя инструментите да я натегна и простенвам.

— Какво има? — пита Джон.

— Скъсала се е резбата на обтегача.

Отвивам натягащия болт и разглеждам резбата:

— Аз съм виновен — веднъж се опитах да натегна веригата, без да охлабя гайката на главната. Болтът е в ред — показвам му го. — Изглежда, се е повредила женската резба в рамката.

Джон гледа колелото дълго време:

— Смяташ ли, че ще можеш да стигнеш до града?

— О, да, разбира се. Може и така да се кара, докато си жив. Просто това затруднява регулирането на веригата.

Той наблюдава внимателно как отвивам гайката на задната главина, докато леко се разхлаби, удрям я със страничната част на чука, докато веригата се опъне достатъчно, после затягам гайката с всичка сила, за да не се плъзне по-късно оста напред, и поставям отново шплента. За разлика от гайките на шенкелите при автомобила тук гайката не оказва влияние върху хлабината на осовия лагер.

— Откъде знаеш как се прави това? — пита той.

— Човек просто трябва да се сети.

— Аз не бих знаел откъде да започна.

Това е въпросът, разбира се, мисля си и аз, откъде да се започне. За да бъде разбран той, човек трябва да се върне назад и назад и колкото повече се връща, вижда колко още трябва да се върне, докато онова, което е създало малко затруднение при опита да бъде разказано, се превърне в значително философско изследване. За това, предполагам, са служили шъто̀куа.

Прибирам си инструментите, затварям страничните капаци и си мисля, че все пак този въпрос си струва да бъде разбран.

По пътя сухият въздух охлажда потта, избила при работата ми с веригата, и за известно време се чувствувам добре. Но веднага щом потта изсъхва, става горещо. Вече трябва да е над осемдесет.

По този път няма движение и ние напредваме, без да ни пречат. Денят е само за пътуване.

А сега искам да започна изпълнението на едно определено задължение, като заявя, че съществуваше едно лице (вече не), което имаше нещо да каже и което го каза, но на което никой не повярва, нито пък го разбра докрай. Забравен. Поради причини, които ще станат очевидни, предпочитам той да си остане забравен, но нямам друг избор, освен да се заема отново е неговия случай.

Не знам цялата му история. Нито пък някой ще я знае някога освен самия Федър, а той вече не може да проговори. Но от писмата му и от онова, което другите разправят, и чрез фрагменти от собствените ми спомени трябва да може да се съберат отделните частици в нещо като приблизителен модел на онова, за което говореше той. Тъй като основните идеи на тази шъто̀куа са взети от него, няма да има истинско отклонение от тях, а само едно увеличаване на образа, което ще направи шъто̀куа по-разбираема, отколкото ако бе представена в чисто абстрактен вид. Целта на това увеличение не е да се доказват теориите му, нито да бъде възвеличен самият той. Целта е да бъде погребан — завинаги.

Там, в Минесота, когато пътувахме през мочурищата, аз говорих за „образите“ на техниката, за „смъртоносната сила“, от която Съдърлендови като че бягаха. Сега искам да поема в посока, противоположна на избраната от Съдърлендови, срещу тази сила и в самия й център. Като направим това, ще навлезем в света на Федър, едничкия свят, който той познаваше и в който целият разум се гради от гледна точка на скрития смисъл.

Светът на скрития смисъл е необичаен обект за дискусия, защото е всъщност метод на дискутиране. Човек разсъждава върху нещата от гледна точка на непосредственото им възприятие или от гледна точка на скрития им смисъл и ако се опита да размишлява върху тези модели на размисъл, ще стигне до онова, което наричаме основен проблем. Няма друга основа, на която да бъдат обсъждани те, освен самите модели.

Досега аз разсъждавах върху неговия „свят на скрития смисъл“ или поне върху една от неговите страни, наречена „техника“, от позициите на външен наблюдател. Сега смятам, че ще е справедливо да поговоря за този свят на скрито естество от собствената му гледна точка. Искам да поговоря за скрития смисъл на самия свят на скритото естество.

За да сторя това, на първо място ми е необходимо едно противопоставяне, но за да го използувам честно, ще трябва да се върна назад и да обясня какво е то и какво означава, а това е само по себе си дълга история. Част от целия този проблем на необходимото връщане. Но сега засега искам само да използувам противопоставянето, което ще обясня по-късно. Искам да разделя човешкия разум на два вида — класически разум и романтичен разум. От гледна точка на окончателната истина едно подобно противопоставяне няма кой знае какъв смисъл, но е напълно оправдано, когато човек работи в рамките на класическия метод, използуван за откриване или създаване на свят на скритите мисловни форми. Термините „класически“ и „романтичен“, както ги разбираше Федър, означават следното:

Класическият разум разглежда света преди всичко като подповърхностни мисловни форми. Романтичният разум го разглежда преди всичко от гледна точка на непосредственото възприятие. Ако покажете двигател или машинен чертеж, или електронна схема на някой романтик, той надали ще види нещо особено интересно в тях. За него те нямат притегателна сила, защото действителността, която той вижда, са техните повърхности. Скучни, сложни списъци от наименования, линии и цифри. Нищо интересно. Но ако покажете същото хелиографно копие или схема или опишете същите неща на класически тип човек, той може да ги погледне и да остане очарован от тях, защото вижда, че зад линиите, контурите и символите има невероятно богатство на скрит смисъл.

За романтичния модел са характерни преди всичко вдъхновение, въображение, творчество, интуиция. Преобладават по-скоро чувствата, а не фактите. Изкуството, когато се противопоставя на науката, често е романтично. То не се развива по силата на разума или на някакви закони. Развива се по силата на чувства, интуиция и естетическо съзнание. В западноевропейските култури романтичният модел обикновено се свързва с женствеността, но това положително не е определящо.

Наопаки, класическият модел се подчинява на разума и на закони, които сами по себе си са подповърхностни форми на мисловността и поведението. В европейските култури това е преди всичко мъжки модел и областите на науката, законодателството и медицината са непривлекателни за жени главно по тази причина. Въпреки че карането на мотоциклет е романтично, поддържането му е чисто класическо. Мръсотията, маслата, съвършеното познаване на скрития смисъл, които се изискват, всичко това му придава такава отблъскваща сила за романтика, че жените и не помислят да се захващат с тях.

Макар външната грозота да се среща често при класическия модел на мислене, тя не му е непременно присъща. Съществува един класически естетизъм, който романтиците често изпускат, защото е прекалено изтънчен. Класическият стил е праволинеен, неразкрасяван, неемоционален, пестелив и внимателно осъразмерен. Неговата задача не е да вдъхновява емоционално, а да извлече от хаоса порядък и да направи непознатото познато. Това не е естетически свободен и естествен стил. А естетически ограничаван. Всичко се контролира. Стойността му се определя от умението, с което се упражнява този контрол.

За романтика този класически модел често изглежда скучен, вдървен и грозен като самото поддържане на механизми. Всичко зависи от възли, детайли, агрегати и взаимни връзки. Нищо не може да се разбере, докато не мине десетина пъти през компютър. Всичко трябва да се пресметне и докаже. Потискащо. Скучно, Безкрайно сиво. Въплъщение на силите на смъртта.

От друга страна, романтичният модел също си е създал някакъв образ в представите на класическия. Лекомислен, ирационален, капризен, ненадежден, устремен предимно към приятното. Повърхностен. Празен. Често паразит, който не може или не желае да се грижи за самия себе си. Истински камък на шията на обществото. Тези войнствени позиции би трябвало вече да звучат до известна степен познато.

Тук е източникът на бедата. Хората имат склонност да мислят и чувствуват изключително в рамките на единия модел, като по този начин проявяват неразбиране и подценяване на ролята на другия. И никой няма желание да предаде истината такава, каквато я разбира, и доколкото ми е известно, никой жив човек не е измислил начин да сдобри тези истини или модели. Няма точка, в която тези мирогледи да се срещат.

И така, в последно време сме наблюдавали развитието на огромно разцепление между класическата култура и романтичната антикултура — два свята, които постепенно се отчуждават и все повече се мразят и всеки се пита дали винаги ще бъде така — един дом, разделен на две. Никой не иска това всъщност — независимо какво мисли противникът му в другия лагер.

В тази светлина онова, което Федър мислеше и казваше, е важно. Но тогава никой не го слушаше, а просто го смятаха отначало за ексцентричен, после за нежелан, после за малко луд и накрая за напълно безумен. Като че ли е трудно да се усъмним, че е бил безумен, но много от написаното от него по онова време показва, че именно това враждебно отношение към него го е направило луд. Необичайното поведение има свойството да кара другите да се отдръпнат от теб, което пък задълбочава странностите на поведението — и ето нова пропаст и така по самозараждаща се спирала, докато се стигне до някаква кулминационна точка. В случая с Федър това бе постановеният от съда арест и изолирането от обществото.

 

 

Виждам, че се приближаваме към ляв завой по федерална автомагистрала 12, а Джон е спрял за бензин. Спирам до него.

Термометърът край вратата на бензиностанцията показва 92 градуса.

— И днес няма да ни е лесно — казвам.

Когато резервоарите се напълват, пресичаме шосето за кафе. Крис естествено е гладен.

Казвам му, че очаквах това. Казвам му, че ще се храни с останалите или изобщо няма да яде. Без яд. Просто делово. Той е недоволен, но разбира накъде отива работата.

Долавям бегъл поглед на облекчение от Силвия. Очевидно си е мислила, че това ще бъде безкраен проблем.

Когато свършваме с кафето и отново излизаме навън, жегата е така силна, че потегляме с мотоциклетите колкото е възможно по-бързо. Отново се появява моментна прохлада и изчезва. Слънцето прави изгорелите треви и пясъка така ярки, че трябва да присвивам очи, за да не ми блести. Това шосе 12 е старо и лошо. Разбитият бетон е кърпен с асфалт и е неравен. Има пътни знаци за предстоящи заобикаляния. От двете страни на пътя се срещат порутени сервизи, лавки и крайпътни сергии, натрупали се течение на годините. Сега движението е натоварено. Просто съм щастлив да си мисля за рационалния, аналитичен, класически свят на Федър.

Неговият рационализъм се е използувал от древни времена, за да бъде освободен човекът от досадата и гнета на обкръжаващата го действителност. Онова, което го прави труден за разбиране, е обстоятелството, че някога е бил използуван като средство да се избяга от всичко и бягството е било така успешно, че днес романтиците се стремят да избягат от вече променилото се „всичко“. Онова, което прави неговия свят толкова труден за разбиране, не е странността му, а неговата обикновеност. Обичайното също може да заслепи човека.

Новият начин за виждане на нещата води до едно описание, което може да се нарече „аналитично“ описание. Това е друго название на класическата основа, според която човек разсъждава за нещата от гледна точка на скрития им смисъл. Той бе напълно класическа личност. И за да дам по-пълна представа какво означава това, искам да насоча неговия аналитичен подход към самия него — да анализирам самия анализ. Искам да направя това, като преди всичко дам един обширен пример и после направя дисекция на неговото значение. Мотоциклетът е превъзходен предмет за целта, след като самият е бил измислен от класически мозъци. И така, слушайте:

Един мотоциклет може да бъде разделен за нуждите на класическия рационален анализ според съставните си части и според функциите си.

Ако бъде разгледан според съставните си части, най-основното деление е на двигателна и ходова част.

Двигателната част може да се раздели на двигател и трансмисия. Първо да разгледаме двигателя.

Двигателят се състои от корпус, съдържащ коляново-мотовилков механизъм, хранителна система, запалителна система, газоразпределителна система и мазителна система.

Коляно-мотовилковият механизъм се състои от цилиндри, бутала, мотовилки, колянов вал и маховик.

Частите на хранителната система, които са част от двигателя, включват резервоар и филтър, въздушен филтър, карбуратор, клапанни отвори и изпускателни тръби.

Запалителната система се състои от алтернатор, токоизправител, акумулатор, бобина и свещи.

Газоразпределителната система се състои от ангренаж, разпределителен вал, клапани и дистрибутор.

Мазителната система се състои от маслена помпа и канали през целия корпус за разпределение на маслото.

Трансмисията, свързана към Двигателя, се състои от съединител, скоростна кутия и верига.

Носещата част, която придружава двигателната част, се състои от рама, включваща стъпенки, седалка и калници; кормилна уредба; предни и задни амортисьори; колела; контролни прибори и кабели; светлинна и звукова сигнализация; скоростомер и километраж.

Това е мотоциклетът, разделен според частите му. За да разберем за какво служат тия части, необходимо е деление според функциите:

Мотоциклетът може да бъде разделен според нормално протичащи процеси и специални, контролирани от водача.

Нормално протичащите процеси могат да се разделят на процеси по време на такт всмукване, процеси по време на такт компресия, процеси по време на работния такт и процеси по време на такт продухване.

И така нататък. Бих могъл да продължа с това, кои процеси настъпват в нормален порядък по време на всеки такт, после да премина към специалните, контролирани от водача режими и това би представлявало една съвсем обща картина на скрития смисъл на мотоциклета. Би била съвсем кратка и елементарна, каквито са описанията от подобен род. Почти всеки от споменатите компоненти може да бъде безкрайно разширяван. Чел съм цял технически труд, посветен само на чукчето и наковалнята, които са само една малка, но жизненоважна част от дистрибутора. Съществуват и други типове двигатели освен едноцилиндровия „Ото“, описан тук: двутактови двигатели, многоцилиндрови двигатели, дизелови двигатели, ванкелови двигатели, но и този пример е достатъчен.

Това описание би обхванало въпросите „какво“ от гледна точка на частите на мотоциклета и „как“ от гледна точка на функциите на двигателя. То би имало остра нужда от анализ на въпроса „къде“ под формата на илюстрация, а също така на въпроса „защо“ под формата на инженерни принципи, които са довели до тази конкретна комбинация от части. Но целта тук не е да се анализира изчерпателно мотоциклетът. Целта е да се намери отправна точка, примерен модел за разбиране на нещата, който на свой ред да стане обект на анализ.

Няма нищо необикновено в това описание на пръв поглед. Звучи като взето от встъпителен курс по въпроса или може би като първа лекция от професионално ръководство. Необикновеното се забелязва, когато престане да бъде модел за беседа и стане обект на беседата. Тогава някои неща могат да изпъкнат.

Първото нещо, което се забелязва при това описание, е така очевидно, че трябва да се потиска, иначе ще засенчи всякакви други наблюдения. То е: цялата работа е тъпа до немай-къде. Раз-два, раз-два, раз-два, раз-два, раз, карбуратор, преводно число, компресия, раз-два, бутало, свещи, всмукване, раз-два-три, и така нататък, и така нататък. Това е романтичният образ на класическия модел. Скучно, вдървено и грозно. Малко романтици стигат по-далеч оттук.

Но ако човек успее да потисне това най-очевидно наблюдение, може да забележи някои други неща, които не се проявяват отначало.

Първото е, че мотоциклетът, както е описан, почти не може да бъде проумян освен ако човек вече не знае как работи. Непосредствените повърхностни впечатления, които са важни за първоначалната представа, вече ги няма. Останал е само скритият смисъл.

Второто е, че е изчезнал наблюдателят. Описанието не казва, че за да се види буталото, трябва да се свали главата на цилиндъра. „Вас“ ви няма никъде в цялата картина. Дори „водачът“ е нещо като безличностен робот, който демонстрира функциите на машината чисто механично. В това описание няма истински субекти. Съществуват само обекти, които са независими от всякакъв наблюдател.

Третото е, че думите „добро“ и „лошо“, както и всичките им синоними отсъствуват напълно. Никъде не се дават стойностни оценки, само факти.

Четвъртото е, че тук се движи някакво острие. Много, смъртоносно; един интелектуален скалпел, така бърз и остър, че човек понякога не забелязва движението му. Получава се впечатлението, че всички тия части са си просто там и се назовават, защото съществуват. Но те могат да бъдат назовани съвсем различно и съчленени по съвсем друг начин в зависимост от това как се движи скалпелът.

Например газоразпределителният механизъм, който включва разпределителния вал, ангренажната верига, клапаните и дистрибутора, съществува само поради един необичаен срез на този аналитичен нож. Ако отидете в магазин за мотоциклетни резервни части и им поискате комплект за газоразпределителен механизъм, те няма да разберат за какво, по дяволите, говорите. Те не класифицират нещата по този начин. Няма двама производители, които да класифицират частите по точно един и същи начин, и всеки механик знае, че някоя част не може да се купи, защото не може да се намери, защото производителят я смята за част от нещо друго.

Важно е да се разбере какво представлява този нож, а не погрешно да приемете, че мотоциклетите или каквото и да било друго са това, което са, само защото острието ги е изрязало по този начин. Важно е да се концентрирате върху самото острие. По-късно ще опитам да покажа как умението да се използува това острие творчески може да доведе до разрешения за разцеплението между класическото и романтичното.

Федър бе майстор е този скалпел и го използуваше с умение и смелост. С един-единствен размах на аналитичната мисъл той разделяше целия свят на части по собствен избор, разделяше частите и парченцата от тях на все по-малки и по-малки, и по-малки, докато ги доведе до онова, което искаше. Дори специфичната употреба на термините „класически“ и „романтичен“ е пример за виртуозно владеене на острието.

Но ако това бе едничкото му ценно качество, аналитичното умение, с огромно удоволствие бих млъкнал. Обстоятелството, което налага да не замлъквам, е, че той използуваше това умение по толкова чудат и все пак съвършен начин. Никой никога не забеляза това, мисля, че дори сам той не го забелязваше, а може и да си е било мое заблуждение, но острието, което използуваше, бе по-скоро на слаб хирург, отколкото на убиец. Може и да няма разлика. Той забеляза, че става нещо нездраво и болезнено и започна да реже надълбоко, по-надълбоко и по-надълбоко, за да стигне до корена му. Преследваше някаква цел. Това е важно. Преследваше нещо и използуваше острието, защото бе единственият инструмент, с който разполагаше. Но толкова се увлече и отиде така далеко, че в края на краищата истинската жертва се оказа той сам.