Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Федър, или Метафизика на качеството (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Zen and the Art of Motorcycle Maintenance (An Inquiry Into Values), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (юли 2007 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (юли 2008 г.)

Издание:

Издателство „Парадокс“, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от fbinnzhivko)

23

Ето я в края на коридора — стъклената врата. Зад нея е Крис, от едната му страна — по-малкият му брат, а от другата — майка му. Крис е опрял длан върху стъклото. Познава ме и ми маха. Махам в отговор и тръгвам към вратата.

Колко е тихо всичко. Все едно да гледаш прожекция с развален звук.

Крис поглежда към майка си и се усмихва. Тя му се усмихва в отговор, но виждам, че само прикрива мъката си. Много е натъжена от нещо, но не иска да разберат.

И сега виждам какво представлява стъклената врата. Това е капакът на ковчег — моя.

Не ковчег, саркофаг. Намирам се в огромна гробница, мъртъв, и те ми казват последно сбогом.

Много мило от тяхна страна, че са дошли. Не трябваше. Благодарен съм им.

Сега Крис ми прави знак да отворя стъклената врата на гробницата. Виждам, че иска да говори с мен. Сигурно иска да му кажа какво е да си умрял. Чувствувам желание да направя това — да му кажа. Толкова мило бе от негова страна да дойде и да ми помаха, че ще му кажа — не е чак толкова лошо. Просто е самотно.

Посягам да отворя вратата, но една тъмна фигура в сянката до вратата ми прави знак да не я пипам. Едничък пръст се вдига към устни, които не мога да видя. На мъртвите не е позволено да приказват.

Но те искат да говоря. Още съм нужен! Той не разбира ли това? Трябва да има някаква грешка. Не вижда ли той, че имат нужда от мен? Моля се на фигурата да ми позволи да говоря с тях. Още не е свършено всичко. Трябва да им кажа някои неща. Но фигурата в сянката дори не дава вид, че ме е чула.

„КРИС! — крещя аз през вратата. — ЩЕ ТЕ ВИДЯ!“ Тъмната фигура се приближава към мен заплашително, но дочувам гласа на Крис: „Къде?“, слаб и далечен. Чул ме е! И тъмната фигура, вбесена, дърпа една завеса пред вратата.

Не на планината, мисля си. Планината я няма вече. „НА ДЪНОТО НА ОКЕАНА!“ — крещя аз.

И сега стоя сред руините на някакъв изоставен град, съвсем сам. Навсякъде наоколо развалини, простират се до безкрая във всички посоки и ще трябва да ги изходя сам.