Майн Рид
Пълзачи по скали (60)

Глава LXI
ПЕРНАТИ ПОЩАЛЬОНИ

Едва след като прибраха и кошниците с лотосовите зърна, Гаспар и Осару останаха свободни да правят предположения. И двамата се замислиха сериозно, седнали на големите камъни пред вратата, където често бяха правили планове за освобождението си. Никой не споделяше мислите си с другия; всеки следваше мълчаливо нишката на собствените си размисли, сякаш се състезаваха кой ще отгатне пръв намерението на Карл.

Той стоеше наблизо, замислен като другарите си. Мислеше как да доусъвършенства плана, който те още не знаеха.

Щъркелите бяха изнесени вън от колибата и завързани за тежък пън, който се намираше наблизо. Изнесли го бяха, за да свикнат с мястото и за да ги нахранят отново, защото само една риба не можеше да утоли глада им.

Погледът на Гаспар се спря на птицата с пръстена, а след това и на самия пръстен — К.Б.Г. Калкута.

Този надпис най-после го подсети, както самият пръстен бе подсетил брата му. Бронзовият пръстен носеше сведения. Птицата, на чийто крак лъщеше, ги носеше чак от Калкута. Защо да не могат и те да изпратят вест по същия начин? Защо…

— Отгатнах! Отгатнах! — извика Гаспар, без да дообмисли предположението, което му бе минало през ум. — Да, мили Карл, разбрах плана ти… разбрах го и — кълна се в Юпитер Олимпийски! — той е чудесен!

— Отгатна значи най-после! — отвърна малко насмешливо Карл. — Отдавна беше време, струва ми се! Бронзовият пръстен с надписа трябваше отдавна да те подсети. Но да чуем какво ще кажеш, за да преценим дали правилно си отгатнал.

— Разбира се! — съгласи се Гаспар със същия весел и закачлив тон, с който говореше и брат му. — Ти възнамеряваш да промениш нрава — или по-точно чина — на нашите нови гости. — Гаспар посочи щъркелите. — Това е намерението ти, нали?

— После?

— Те са сега войници… или по-точно офицери, както личи от титлата им адютанти!

— После?

— И няма защо да ти благодарят за любезните намерения. Назначението, което мислиш да им дадеше, едва ли може да се нарече повишение. Не зная как се чувстват в такъв случай птиците, но сигурно малко хора биха желали да сменят военната служба с гражданска.

— Какво назначение, Гаспар?

— Ако не греша, смяташ да ги направиш пощальони… пощенци, ако това име ти харесва повече.

— Ха, ха, ха! — засмя се Карл, доволен от остроумието, с което Гаспар се бе изразил. — Правилно, братко. Напълно си разбрал плана ми. Това именно възнамерявам да сторя.

— Кълна се в колелата на Джъгърнаутовата колесница — извика индусът, който бе слушал и разбрал интересния разговор, — това най-добър план. Тия щъркели върнат на Калкута, сигурно върнат. Те занесат писмо на френци сахиби… Сахиби научат ние тук в затвор… и дойдат отърват нас, щом получат писмо… Ха, ха, ха!

След редица пискливи възклицания индусът скочи от камъка, където стоеше, и започна да танцува като обезумял около хижата!

Макар и несъвършено изказани, приказките на Осару изразяваха напълно плана, който ловецът на растения бе намислил.

Той се бе очертал смътно в съзнанието на Карл още при първата поява на щъркелите над главите им; но когато металът блесна пред погледа му и той забеляза жълтия пръстен около глезена на птицата, планът стана по-определен и приемлив.

Когато най-после уловиха щъркелите и разчетоха надписа, който ги представи като стари познайници от К.Б.Г., Карл не се съмняваше вече, че тези крилати пратеници щяха да освободят и него, и другарите му от затвора, където от толкова време се измъчваха.