Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cliff Climbers (The Lone Home in the Himalayas), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
nqgolova (юли 2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (17 юни 2008)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Томас Майн Рид. Пълзачи по скалите

Английска, трето издание

Издателство „Астрала“, София

 

Превод: Невена Розева

Художник: Спаско Ганчев

Коректор: Петранка Карадимова

Формат 84/108/32. Печатни коли 13. Цена 180 лв.

Предпечатна подготовка и компютърно оформление: „Вариант АБВ“ АД

Печат: ИФ „Развитие“, Хасково

ISBN 954-562-068-4

 

Първо издание: Народна младеж, 1961, в библ. Приключения и научна фантастика.

История

  1. — Добавяне

Глава XVI
ЕДИН ЧЕТИРИНОГ КРАДЕЦ

След отлитането на птицата, която даде толкова интересен урок по естествена история на нашите млади пътешественици, вниманието им бе привлечено отново от слона. Не защото в движенията му бе настъпила някаква промяна — той обикаляше, както и досега, — а просто защото знаеха, че докато той е тук, и те ще трябва да стоят на дървото; затова твърде естествено обърнаха поглед към него, за да видят има ли изгледи да се махне. Но не забелязаха такова нещо. Нищо не показваше, че той възнамерява да се махне оттук.

Докато наблюдаваха обсадителя си, те не можеха, разбира се, да виждат и смоковницата; и надали биха се обърнали към нея — поне за известно време, — ако не бяха чули някакъв звук, който идваше откъм гнездото с роговата човка. Звукът беше тих и почти жален — съвсем не като гласа на птицата носорог и изобщо като глас на птица. Напомняше повече глас на някакво четириного, дори човешки глас, повтарящ многократно сричката „хуа“.

Щом чу първото „хуа“, Осару разбра, че това не е нито човек, нито птица. В това се убедиха почти веднага и другарите му, защото, поглеждайки към смоковницата, видяха, че върху израстъка, зает доскоро от роговата човка, имаше съвсем друго същество — чисто и просто едно четириного.

Ако се намираха в американска гора, щяха да сметнат, че животното е енот, и то твърде голям. Обаче при по-внимателно оглеждане щяха да съзрат не само много прилики, но и много разлики. И то имаше като миещата мечка плоски ходила, едро кръгло туловище и дебела рунтава опашка, кръгла като на американското животно; но вместо дълга и тънка то имаше къса, закръглена, почти котешка муцуна; а космите, или по-точно козината му, обвиваха с дебело, гладко и лъскаво покривало тялото, краката и опашката му. Общият му цвят беше тъмнокафяв, изпъстрен със златистожълти петна; щом го видя, Гаспар забеляза, че това е едно от най-красивите животни, които е виждал.

Естественикът Кювие бе забелязал същото много време преди Гаспар. Така каза Карл, когато чу преценката на брата си.

Осару знаеше, че животното е хуа, получило името си по звука, който издаваше, а понякога го наричаха и читуа, както и панда.

Като чу името от Осару, всъщност като го чу от самото животно, Карл можа да установи вида му и да му даде още едно име, с което го е удостоил Фредерик Кювие — Ailurus. Това е името на рода, което животното носи необезпокоявано от никого досега. Тъй като не е бил открит друг вид, името е останало само за него й не се нуждае от никаква добавка. Но такава му е била все пак дадена. Поради лъскавата козина са го нарекли Ailurus fulgens.

При все че, следвайки педантичните си склонности, кабинетните естественици са създали отделен вид само за това животно, то не се различава нито по външност, нито по навици от язовеца, енота, американската „нощна мечка“ и други подобни хищници. И то се храни с птици, с яйцата им и с по-дребни четириноги; и то като борсука умее и да се катери пъргаво по дърветата.

Обстановката, при която описваната от нас панда се появи пред Карл и Гаспар, доказа тази й способност. А действията й в следния миг доказаха колко много обича птичите яйца. Не бе минала и минута, откакто зрителите я наблюдаваха, когато се разбра, че тя е тръгнала на лов за яйца от рогова човка; а възнамеряваше може би да опита и месото на пазителката им.

Стъпила с плоските си задни ходила върху израстъка от стъблото, тя се изправи като мече и започна да дращи с предните си лапи по преградата, изградена от мъжкия с толкова дълъг и тежък труд. Ако я бяха оставили да продължи, много е възможно — и дори е твърде, вероятно, защото иначе едва ли би се заловила за тая задача — да успееше да си пробие път до гнездото. Но не я оставиха. Не защото мътачката отвътре би могла да й попречи, макар и да личеше по непрестанното подаване и отдръпване на клюна в отвора и по гневното съскане, че тя съзира опасността и знае, че крепостта й е нападната от неприятел.

Много е неприятно, че непрекъснатото драскане би успяло след някое време да събори глинената стена. Но преди да се случи това, откъм върха на дървото се чу шумно пляскане с криле и тракане с клюн; в следния миг широките засенчващи крила на мъжкия заплющяха до ушите на четириногия крадец, а дългият клюн, приличен на двуостър меч, пресече мигновено намеренията му.

Нападната изневиделица, пандата изквича още при първия щурм; защото и мъжката рогова човка, като всеки глава на семейство, който при връщане вкъщи намира пред прага си крадец, го нападна с всичкия устрем на неукротимата си ярост.

Но крадецът, явно свикнал, с подобни срещи, си възвърна скоро самообладанието и вместо да напусне дървото, се настани по-здраво на израстъка, обърна се към пернатия нападател и се приготви за борба.

Борбата започна наистина веднага и от двете страни; птицата връхлиташе непрестанно върху противника си, като го удряше с тежките си крила и кълвеше с извития си клюн, а четириногото му отвръщаше със зъби и нокти, отскубвайки неведнъж по цяла стиска перушина от гърдите на крилатия си враг.