Петър Добрев
Сага за древните българи (11)

(Прародина и странствания)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 21 гласа)

1.3. Индийските сведения за Древна Балхара

Собственото име на древното царство Балхара бе разкрито едва преди двадесетина години благодарение на кашмирската история „Раджа Тарангини“, а също арабските сведения на Ди-машки за страната Балхара, която се намирала на запад от Та-джех, и на ал-Бируни, който пише, че в Северна Индия царувала династия, която наричала себе си Балхара. Ценни сведения за това царство се съдържат и в индийските пурани, в които пише, че Ила — „синът на Кардама, цар на Балх, оставил държавата на сина си Саса-Бинду и основал град Пратищам в Мад-хядеша.“ За това, че в Индия са се появили преселници от Балх, които наричали себе си Балхара, споменава и книгата на арабския пътешественик Масуди „Златните степи“. В нея пише, че в Северна Индия съществувало някога голямото царство Балхара, разположено на юг от днешния град Мултан в Афганистан. „В Канудж — пише той — северната армия воюва срещу Мултан, а южната — срещу Балхара.“

Канудж е държавата на раджпутите между Ганг и Джамна. На север от нея се простира южната част на днешен Афганистан — Мултан. А на югозапад от държавата на раджпутите се намирало друго самостоятелно владение с център Делхи, чиито царе са наричали себе си с титлата Балхара. И доколкото владетелите на Делхи са били считани през X век за най-високи по ранг от индийските царе, Бируни съвсем правилно посочил, че „царете на Индия се наричат Балхара.“ Тези подробности идват да потвърдят сведенията на индийските източници за преселенията на древния цар Кардама откъм Балх, чрез които било създадено царството на така наречените Кардамити. За това, че Кардама е дошъл откъм Балх — столицата на Балхара, говорят не само преките сведения, но и самото му име, което според индийските специалисти по санскрит не е от древноиндийски произход, а се среща в езиците на север от Индия, където се е намирало първото и най-старо царство с име Балхара. В санскрит подобно име на цар не би могло да се образува, защото в този език думата „кагйата“ има силно отрицателен смисъл и означава „мръсотия, нечистота“. За разлика от това в езиците край Памир и Хиндукуш думата КАРДАМА значи „добродетелен човек“, човек с чиста карма, което показва, че името Кардама е от памирски тип. За това, че някога от древното царство Балхара е имало голямо преселение към Северна Индия, говорят и имената на сина и внука на Кардама — Саса-Бинду и Ила. Неотдавна тези две имена бяха открити в пергаментовите документи от Древна Бактрия, разчетени от проф. Н. Симс-Уйлямс.

Особено характерно за Бактрия /Балхара/ е било името Бинду, което многократно се открива в древните документи, изследвани от Симс-Уйлямс. Явно е, че преселникът Саса-Бинду е бил син на царя на Балх — Кардама и с това окончателно се изяснява достоверността на описаното в индийските източници преселение.

В китайските хроники Балхара се нарича обикновено с името Бо-ло и там е вписано директно, че наред със старата държава Бо-ло има и друга държава със същото име, която създали преселилите се в Северна Индия жители на Бо-ло. По-късно те съобщават, че в Боло /Балхара/ се заселили прогонените от изток ЮЕЧЖИ /кушаните/, чийто владетел бил нападнат от хуните и забягнал в Индия, където основал ново царство с име ЮЕЧЖИ, което те наричат Малките Юечжи.

Това показва, че от Балхара към Индия е имало някога най-малко две големи преселения, първото, от които е довело до образуването на втора държава с име Балхара /наричана по китайски Малкото Боло/, а второто е довело до образуване на второ царство на кушаните, известно като Малките Юечжи. Първото преселение е станало несъмнено преди появата на кушаните /юечжи/, т.е. преди I в. пр.Хр., а второто — към края на господството на кушаните — през III–IV в. сл.Хр.

Освен сведенията за тези преселения има и още един блок от данни, които позволяват да се разкрият някои интересни подробности от историята на древна Балхара. Това са текстовете на най-древния индийски епос „Махабхарата“, създаден в устен вид между X и VIII в. пр.Хр. — в една твърде ранна историческа епоха, когато древна Балхара все още не е била завладяна от персите и по-късните завоеватели. Навсякъде в епоса се среща името на древното царство Балх и на неговата столица, която също се нарича Балх. За царете на Балх се говори като за могъщи и независими господари, които силно подпомагали един от двата противоборстващи си индийски царски родове — родът Куру /Каурави/. Тази особеност показва, че в индийския епос е отразен древен исторически период, когато Балхара не е била зависима от Персия и царете й са били едни от най-прочутите владетели на север от Индия. Такава епоха е било времето преди VI в. пр.Хр. и точно този свободен и най-важен период от живота на Балхара се оказва отразен в „Махабхарата“.

Няма друг източник, чрез който да научим за деянията на най-древните царе на това велико някога царство, затова нека погледнем какво пише за тях в този огромен епос.

В „Махабхарата“ царете и народа на Балхара се наричат по индийски маниер с името „балхика“ и „бахлика“, тъй като в езика санскрит имената на чуждите народи приемат твърде често суфиксът „ка“ и „га“ /аварите стават аварика, хуните — хуника и хунга, племето шалва — „шалвеяка“, а общото име на чужденците е „млечха“ и „млечга“/. Но зад нагодената към индийския правопис форма „балхика“ стои винаги царят на Балх — столицата на древна Балхара, или неговата войска, наричана също „балхика“ и „бахлика“. Затова нека видим какви древни сведения се крият под тази специфична индийска езикова обвивка. Характерно е, че в епоса царят на Балх се споменава почти винаги на видно място и към него индийските воини отдават почти същата почит, както към своите собствени царе. Това личи от следната сцена, където великият герой Накула се прощава, тръгвайки на поход:

„Сбогом аз казвам. На великия род Бхарата и на моя стар дядо — царя на Индия, а също на Сомадата и на великия цар на Балх /на индийски Балхика — Бел. авт./. Сбогом на Дронга, Кри-па и останалите принцове…“

В моменти на триумф към царя на Балх се отправят понякога по-големи похвали, отколкото дори съм индийските царе, което личи от следния кратък текст: „Хвалете царя балхика-дарада — първият от всички земни царе, който получи царството си на земята при своето раждане /курсив авт./. Хвалете Карна, който стреля с голям лък, подобно на хилядоок бог — царя на Анга и Ванга. Защо не хвалите и такива царе като Шаля и другите, ако вашето сърце е честно в похвалите?!“

По-нататък в друг пасаж се казва:

„Аз видях великия цар след неговото завръщане от Града на Слона. Бхисма, Дронга, Видура, Самджайя, царя на Балх /Бахлика/, Сомадатта и другите, които бяха почитани от най-старшите /курсив авт./, а също брахманите и останалите, които съществуват независимо“. Тук царят на Балх е посочен между почитаните от най-старшите и е споменат преди брахманите.

За самото царство Балхара в този епос се говори като за далечна северна страна отвъд Хималаите, което личи от следния пасаж: „Планинските царе отвъд Хималаите донесоха сандалово дърво и алое, а също скъпоценни камъни, злато и парфюми… Дарадите, Парадите, царете на Балх, царете на Кашмир… пахлавите,… кукурите, саките — о, Господарю на света… всички велики барони-меченосци донесоха огромни богатства…“ Тук царете на Балх се споменават в съседство с тези на Кашмир, а също на дардите от Хиндукуш и персите, наречени пахлави, т.е. точно при онези народи, които реално са били съседи на древния Балх и чиито потомци и до днес живеят в близост до голямата област Балх, която е част от Северен Афганистан.

В „Махабхарата“ на царя на Балхара се гледа като на един от царете, произхождащи от древна Ария — легендарната прародина на индоиранските народи. За това какво означава тази подробност най-видният съвременен санскритолог Томас Барроу казва: „Нахлулите в Индия северни народи наричали себе си с името АКУА. Зад тях — в Азия — останали родствени с тях народи, които заели цялото Иранско плато и обширните пространства на Централна Азия. Тези народи наричали себе си със същото име — на езика на Авестата АКУА, от което произлиза и името на съвременен Иран.“ По времето, когато е била писана „Махабхарата“, все още е бил жив споменът за общата прародина на индийците и иранците, известна като АЙРИАНА ВЕДЖИО, затова индийските царе са гледали на царете на Балхара като на свои древни сродници, произхождащи от прастарата съвкупност от народи, наричани с общото име АIКYА /АЙРИЯ/.

„Царете на Ария — пише в «Махабхарата» — верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на «Ведите», изкъпаха душите си в светлия ручей на «Упанишадите». Царете с цялото дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата! Това беше царят на Балх — Бахлика /курсив авт./, който докара колесница, облечена цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Афганистан… Господарят на Декан донесе ризница. Царят на Магадха — гирлянда и тюрбан; великият стрелец Васудана доведе огромен слон на 60 години… Царят на Кашите донесе лък. Шаля — царят на Мадра, донесе позлатен меч и мандолина със златни струни.“ Тук царят на Балх е посочен на първо място между съюзниците на индийската династия Каурави, при това той стои начело на съюзните царе при церемонията по побратимяването, съединяваща по прастар обичай в едно цяло царете на АИРИЯ, т.е. на древната индоиранска прародина. Забележителен е и подаръкът на царя на Балх — облечена в злато бойна колесница с превъзходни бели коне. Направената проверка в санскритския оксфордски речник показва обаче, че преводачът изкуствено е: осъвременил своя превод като е нарекъл конете с израза „коне от Афганистан“, а навсякъде в самия епос тези коне се наричат „коне от Балх“ /по санскритски Balhi, т.е. коне от Балх/.

Епитетите, с които се нарича в целия епос царят на Балхара, са свързани несъмнено с това, че за индийците той е бил един от великите царе на Айрия — древната обща прародина, от която са излезли владетелите на Бхарата — Индия. Затова освен като велик цар и дори първи от всички царе, той твърде често се слави и с израза „великият воин Балхика“, или „могъщият воин на колесница“, напомнящ не само за неговия героизъм, но и за необикновената красота на колесниците, които се изработвали в неговата страна. На пръв поглед изглежда като че ли „Махабхарата“, описвайки този цар, ни пренася в някаква измислена приказна страна, съчинена подобно на митовете на древните гърци. Но има множество епизоди, от които личи, че в този епос е вградено реално историческо съдържание, свързано с древни събития, възникнали преди VI в. пр.Хр., когато за трона на Бхарата /Индия/ са се борили две могъщи групировки, а на север от Индия вече е съществувал големият град Балх — център на великото по онова време царство Балхара.

За реалната историческа канава на епоса свидетелства фактът, че въпреки приказния тон, с който се описват действащите царе и герои, в него са отразени десетки имена на реални племена и народи, които са живеели в Индия и съседните географски райони — перси, саки, дарди, кашмирци, авари, хуни и мн. др., включително йонийци от древна Елада, наричани по санскритски „явана“. Всички те са влезли в епоса не с измислени названия, а със своите собствени имена, променени съвсем незначително по индийски модел, но въпреки това лесно различими. Налице е необикновен реализъм при предаването както на имената на народите, така и на тяхното местоположение, поради което, за разлика от някои фантастични поеми, тук събитията се разиграват не на измислена и въображаема сцена, а на реалната географска сцена в Индия и съседните земи. А след като тук се срещат десетки имена на реални народи, които действат често в своите реални страни, очевидно е, че и имената на прочутия Балх и великия цар „балхика“ не са измислени, а отразяват преки исторически спомени. Внимание заслужава и следният момент: царят на Балх се явява в епоса постоянно в обкръжението на царе от съседни с древна Балхара области и с една група видни герои с имена, които не са характерни за Индия, но се срещат на север от нея — край Памир и съседните планини. Почти винаги редом с царя на Балх присъства Шаля — царят на племето мадри, чието име съвпада с името на древния град Мадр на около двеста километра на юг от Балх. На някои места и Шаля подобно на царя на Балх е наречен „балхика“, което показва, че съставителите на епоса не са изреждали произволно имената на източните царе, а са ги подреждали в зависимост от тяхното родство. На едно място царят на Балх се явява заедно с царя на Кашмир — съседното с древна Балхара владение: „Дойдоха Кунтибоджа — блестящият цар на Кашмир — и могъщият Сухма, а също всички останали герои и царе от Балх — Вирата с неговите синове и великият воин Мачела — царе и синове на царе и господари от много страни.“.

Твърде често в епизодите, споменаващи царя на Балх, се явяват и няколко герои с особени и нехарактерни за Индия имена — Накула, Видура и Бурисрава. Техните имена, както и имената на владетелите, свързани с царя на Балх — Шаля, Вирата и Мачела, наречени направо със санскритската дума „балхика“, т.е. „хора от Балх“, имат далечна прилика с наши български имена. Например името ШАЛЯ и до днес се среща широко в българските земи като Шале, Шало и Шальо и от него произлиза фамилията на известния родолюбец от Македония Димитър Шалев. Името Мачела има прилика с днешното българско име Мачо, което се среща и като Мачун и Мачул, и е свързано също с известен поборник — възрожденецът Искро Мачев. Името Вирата има частична прилика със старото българско име Вирадин, а имената Накула, Видура и Бурисрава напомнят по нещо нашите народни имена Нягул, Видул и Борислав, особено ако се има предвид, че в санскрит звукът Л преминава масово в Р, поради което думата СЛАВА там звучи като СРАВА, думата ДЪЛГА — като ДИРГА и т.н.

Към това трябва да се добавят и споменатите в индийските пурани царе от Балх — Кардама, Ила и Бинду /Саса-Бинду/, които удивително напомнят старите български имена Кардам, Ил /от един средновековен надпис/ и Бинтьо /от Българския именник на проф. Йордан Заимов/.

Сходството на имената на царете, наречени по индийски „балхика“ /балхийци/, с български имена, е един допълнителен белег, че в древното царство Балхара са скрити корените на най-древната българска история.

Както вече бе посочено, навсякъде в „Махабхарата“ за царете на Балх се говори с уважение и респект и непрестанно се славят техните подвизи, богатства и красиви коне. Същевременно подобно приповдигнато отношение в епоса е изразено далеч не към всички народи. Например за хуните, наречени ХУНГА в него, постоянно се употребяват укорителни и отрицателни изрази, между които особено често се среща изразът „грабителите хуни“, или „разбойниците хуни“. Това показва, че доброто отношение към древните българи не е плод на някаква дипломатична тактичност, а на реални техни достойнства, които силно са ги отличавали от азиатските хуни.

Като цяло индийският епос „Махабхарата“ отваря важен прозорец към най-древното минало. И ако този прозорец у нас бе открит късно, причината е, че едва напоследък бяха намерени източниците, от които личи, че царството, което гърците са наричали Бактрия, е било наричано от своите древни съседи с имена като Балх, Балхара, Булгар, Булхор и др., а на своя собствен език се е казвало най-вероятно Българ или България. Индийците, които най-добре са познавали това царство, открай време са го наричали с неговите собствени имена, а не с гръцкото име Бактрия, и затова в индийските източници няма дори и сянка от съмнение за това, че Бактрия е едно и също с древния Балх. Ето защо в заключение ще приведем една кратка извадка от индийските коментари:

„Основната и първоначална земя на народа, наречен с името «балхики», е несъмнено областта на Балх и не може да има никакво сериозно съмнение, че зад това древно име — балхики — се крият древните бактрийци, обитаващи земите край днешния Балх в Северен Афганистан.“ — пише известният изследовател на „Махабхарата“, проф. К. Мушра.

„В Атхарва веда те се споменават в едно заклинание против треска, в което жрецът призовава болестта: «О, Такман /индийско име на треската — Бел. авт./, умолявам те, иди надалеч, върви в Муджаванта /планина в Кашмир/ или при Балхиките.» Следователно — пише друг виден изследовател, проф. П. Сингх — очевидно е, че «балхиките» са народът на Балх, т.е. народът на древна Бактрия. Тази земя — Балхика, или Бактрия — е очевидно в близост до Хиндукуш… В известната «Падма-пурана» народът на Балх е споменат редом с кашмирците и саките като народ, живеещ на север от Индия, а на изток от Индия са посочени древните хуни… Народът, наричан в Индия Балхика, е живеел в земя, твърде отдалечена от народа Куру, която се идентифицира като Балх, наричан от Птоломей Бактриана… Навсякъде в «Махабхарата» за царя на Балх се говори със синовно преклонение /в оригинала на английски «Fatherly Veneration»/ като за по-стар роднина на царската династия на Кауравите… Рамаяна сочи, че царският род на Кауравите /Куру/ произлиза от Праджапати Кардама, който оставил своето царство Балх на сина си и се преселил в Мадхядеша… Много народи са с объркан и неясен произход в древните пурани. Но обитателите на Балх, наричани по индийски Балхика, не са между тях… Те не са никакъв ребус за науката, защото винаги са сочени като обитатели на земите на север от Индия и това в равна мяра важи както за «Махабхарата», така и за пураните, а също за «Брихатсамхита» на Варамихира, които всички ги споменават като северни по отношение на Индия племена… Те са винаги на север. Ройчаудури правилно ги отъждествява с народа, наречен Бактрии от Птоломей.“

Привеждам тези кратки извадки, за да отпаднат и последните съмнения, че древна Бактрия и древна Балхара са едно и също източно царство. А за да си обясним на какво се е дължала голямата слава и високата почит към това древно царство заслужава да разгледаме и някои древни легенди за произхода на царете от Балх:

„В някои от пураните е записана една древна индийска версия за произхода на балхиките — народът на Балх, според която този народ произлизал от легендарния герой Дарста — деветия син на Ману /индийския Адам/. От този Дарста според индийските предания, произлезли множество герои, наричани с името Дарстака, които според легендите били кшатрии. Тези именно древни герои от царски произход се заселили някога в земите на Балх и станали известни под името Балхика или Бахлика.“ /П. Сингх/

От тази легенда личи, че за индийците древните жители на Балхара са били кшатрии, т.е народ от герои и царе. Ето защо едва ли е чудно, че на тяхната страна са били дадени от съседните и по-далечни народи безброй красиви имена: „Царственият Балх“, „Майка на всички градове“, „Перлата на Ариана“. Няма да бъде пресилено да се предположи, че сред древното индоиранско семейство от народи, още преди неговото разделение на индийци и иранци, този народ е заемал същото високо положение, както известните в по-късно време „Царски скити“ в Европа и техните близки сродници „Царските сармати“. А за възможната връзка и приемственост между древните българи и споменатите водещи източни племена говори и следният факт. Според латинските източници над сарматите, които в II–III в. се преселили от Кавказ към Дунава е царувало едно племе, което е било известно с името сармати — господари. От него е произлизал царят на сарматите, наричан Зизаис. Същевременно според известния латински хронограф от 354 г. родоначалникът на древните българи се е наричал ЗИЕЗИ, т.е. почти като споменатия сарматски цар, произхождащ от сарматите-господари. Случайно ли е това или не, науката тепърва трябва да проучи, но не е изключено зад сарматите-господари да се крият далечни потомци на някогашното племе от кшатрии, обитавало земите край Балх.

Според друга индийска легенда не само жителите на Балхара, но и мадрите — техни близки роднини, са имали твърде висок и благороден произход. „Мадрите — пише проф. К. Мушра — са били ведически народ с високи позиции, което личи от това, че тяхната държава е посочена като център на ведическата наука… Близки техни роднини са били племената от съюза Шалва, едно от които се наричало Мадракара. Царят, който управлявал Мадра по време на събитията, описани в «Махабхарата», се нарича Шаля, и носи прозвището Балхика /т.е. цар от Балх/. Това показва, че народът, който той оглавявал, се е преселил в Северна Индия от Персия или Бактрия /Балх/ и се установил в Пенджаб… Високият произход на това племе личи и от вълнуващата история за неговата принцеса Савитри, възпята в индийския епос като олицетворение на най-висок морал.“

За духовната издигнатост на някогашните жители на Балх говори и един кратък епизод, разказан в арабската поема „Калила и Димна“. Веднъж двама мъдреци от Балх отишли на гости при един индийски цар, който любезно ги поканил в своя дворец. Но когато влезли в двора, едно говорещо папагалче им казало, че царят наскоро бил изгонил вярната си жена. Затова, когато те прекрачили прага на двореца, благодарили за поканата и веднага се обърнали да си вървят. „Но защо?!“ — попитал учудено царят. „Царю, ние научихме, че ти си прогонил най-предания си човек, а нашите обичаи ни забраняват да седим на една маса с такива хора.“ — отговорили мъдреците от Балх.

8270-image_2.jpg