Марио Пузо
Кръстникът (8)

Осма глава

Следващият ден след покушението над дон Корлеоне беше напрегнат за семейството. Майкъл седеше до телефона и препредаваше съобщенията на Сони. Том Хейгън се бе заел да намери посредник, удовлетворяващ и двете страни, за да може да уреди среща със Солоцо. Турчина изведнъж бе станал предпазлив — може би знаеше, че момчетата на Клеменза и Тесио бродеха нашир и длъж из града и се опитваха да открият следите му. Но Солоцо се бе залостил в скривалището си, както й всички високопоставени членове на семейство Таталия. Сони очакваше това — елементарна предпазна мярка, която той знаеше, че врагът бе длъжен да вземе.

Клеменза бе ангажиран с Поли Гато. На Тесио бе възложена задачата да се опита да открие местонахождението на Лука Брази. Лука не се беше прибирал в дома си от вечерта преди покушението, което беше лош знак. Но Сони не можеше да повярва, че Брази се е оказал предател или че са го изненадали.

Мама Корлеоне беше в града на гости у приятели на семейството, за да е близо до болницата. Карло Рици, зетят, бе предложил услугите си, но му бяха казали да се погрижи за собствения си бизнес, който дон Корлеоне му бе уредил — район в италианския сектор на Манхатън с големи приходи от конните надбягвания. Кони беше отседнала заедно с майка си в града, така че тя също можеше да посещава баща си в болницата.

На Фреди все още му даваха успокояващи лекарства в неговата стая в бащината му къща. Сони и Майкъл го бяха посетили и бяха останали учудени от бледността му и неговото очевидно лошо здравословно състояние.

— Господи — каза Сони на Майкъл, когато излязоха от стаята на Фреди, — изглежда така, сякаш е по-лошо ранен от Стария.

Майкъл сви рамене. На бойното поле той бе виждал войници в същото състояние. Но никога не бе очаквал, че това може да се случи с Фреди. Спомняше си, че средният брат бе физически най-силен от тримата, когато бяха още деца. Но той бе и най-покорният син на баща си. Въпреки това всички знаеха, че дон Корлеоне е престанал да се надява, че този среден син ще бъде някога от значение за бизнеса. Не беше достатъчно умен, а освен това не беше и достатъчно безмилостен. Беше много затворен човек и нямаше необходимия авторитет.

Късно този следобед на Майкъл се обади Джони Фонтейн от Холивуд. Сони взе слушалката:

— Не, Джони, няма смисъл да идваш тук, за да видиш Стария. Много е зле, а освен това ще си спечелиш и много лоша слава, а аз знам, че това няма да му се хареса. Почакай, докато състоянието му се подобри и можем да го преместим в къщи, тогава ела да го видиш. Добре, ще му предам поздравите ти. — Сони затвори телефона. Обърна се към Майкъл и каза — Това, че Джони искаше да дойде от Калифорния, за да го види как е, ще зарадва татко.

Късно същия този следобед Майкъл бе повикан от един от хората на Клеменза на регистрирания в пощата телефон, който беше в кухнята. Обаждаше се Кей.

— Добре ли е баща ти? — попита тя. Гласът й беше малко напрегнат и малко неестествен. Майкъл знаеше, че тя още не може да повярва, че това наистина се беше случило и че баща му наистина беше от хората, които вестниците наричаха гангстери.

— Ще се оправи — отговори Майкъл.

— Може ли да дойда с теб, когато отиваш в болницата да го посетиш? — попита Кей.

Майкъл се засмя. Тя си спомняше, че той й беше казвал колко е важно да спазваш тези неща, ако искаш да си в добри отношения със старите италианци.

— Случаят е по-специален — каза той. — Ако вестникарите се доберат до името и потеклото ти, ще се видиш на трета страница на „Дейли Нюс“. Момиче от старо американско семейство замесено със син на голям шеф от мафията. Как ще се хареса това на родителите ти?

Кей отвърна сухо:

— Моите родители никога не четат „Дейли Нюс“. — Отново последва мъчителна пауза, после попита: — Ти си добре, нали, Майк, нали нищо не те заплашва?

Майкъл отново се засмя:

— Мене ме знаят като маминото, детенце на семейство Корлеоне. Аз не съм опасен. Така че няма защо да ме убиват. Не, Кей, всичко е свършено, няма да има повече неприятности. Между другото, това е било една случайност. Ще ти обясня, като се видим.

— Кога? — попита тя. Майкъл се замисли:

— Какво ще кажеш за късно тази вечер? Ще пийнем и ще хапнем в хотела, където си, а после аз ще отида в болницата да видя Стария. Започна да ми омръзва да вися тук на този телефон. Съгласна ли си? Но не казвай на никого. Не искам фоторепортерите да ни снимат заедно. Не, не се шегувам, Кей, много е неудобно, особено за твоите родители.

— Добре — каза Кей. — Ще чакам. Искаш ли да ти купя нещо за Коледа? Или да направя нещо друго за теб?

— Не — каза Майкъл. — Само се приготви. Кей се засмя малко пресилено:

— Ще бъда готова — каза тя. — Не съм ли винаги готова?

— Да, така е — каза той. — Затова си моето любимо момиче.

— Обичам те — каза тя. — Можеш ли да ми го кажеш и ти? — Майкъл погледна четиримата юначаги, които седяха в кухнята.

— Не, не мога — каза той. — Довечера ще ти го кажа, може ли?

— Може — отговори тя. Той затвори телефона.

Най-после Клеменза се бе върнал от изпълнението на задачата си за този ден и се суетеше в кухнята, приготовлявайки една огромна тенджера с доматен сос. Майкъл го поздрави и отиде в ъгловия кабинет, където завари Хейгън и Сони, които го очакваха с нетърпение.

— Клеменза вънка ли е? — попита Сони. Майкъл се ухили:

— Приготвя спагети за армията, също като в казармата. Сони нетърпеливо каза:

— Кажи му да остави тези глупости и да дойде тук. Има да върши по-важни неща от това. Доведи тук заедно с него и Тесио.

След няколко минути всички се бяха събрали в кабинета. Сони рязко попита Клеменза:

— Занима ли се с него? Клеменза кимна:

— Вече никога няма да го видиш. — Майкъл се почувствува като разтърсен от слаб ток, когато разбра, че говорят за Поли Гато и че малкият Поли е мъртъв, убит от Клеменза, този весел танцьор на сватбата.

Сони попита Хейгън:

— Имаш ли някакъв успех със Солоцо? Хейгън поклати отрицателно глава:

— Изглежда, не е вече толкова запален да преговаря. Въпреки това не изглежда да е много притеснен. А може би е само много предпазлив, за да не могат нашите момчета да го пипнат. Между другото, не можах да осигуря първокласен посредник, на когото той би се доверил. Но все пак трябва да му е известно, че сега вече трябва да преговаря. Той пропусна възможността си, като позволи Стария да му се изплъзне.

Сони каза:

— Той е умен мъж, най-умният, срещу когото семейството ни някога се е изправяло. Може би си мисли, че ние само го усукваме, докато Стария се оправи или докато успеем да се, доберем до него.

Хейгън сви рамене:

— Сигурно си мисли така. Но въпреки това трябва да преговаря. Няма друг избор. Утре ще уредя тази работа. Сигурен съм.

Един от хората на Клеменза почука на вратата на кабинета и влезе. Той се обърна към Клеменза:

— Току-що съобщиха по радиото. Полицаите са намерили Поли Гато. Мъртъв в колата му.

Клеменза кимна и отговори:

— Не се тревожи за това. — Помощникът му хвърли на своя шеф учуден поглед, който смени с израз на разбиране, преди да се върне в кухнята.

Съвещанието продължи, сякаш не беше имало никакво прекъсване. Сони попита Хейгън:

— Има ли някаква промяна в състоянието на дон Корлеоне?

Хейгън поклати отрицателно глава:

— Добре е, но няма да може да говори още няколко дни. Още е много изтощен. Възстановява се от операцията. Майка ти прекарва по-голямата част от деня с него, а също и Кони. Навсякъде в болницата има полицаи, а и хората на Тесио също се навъртат, в случай че стане нужда. След няколко дни дон Корлеоне ще бъде добре и тогава ще разберем какво ще иска да правим. Междувременно трябва да не позволим на Солоцо да извърши нещо прибързано. Затова, Сони, искам да започнеш да преговаряш с него. Сони изсумтя:

— Докато той реши да преговаря, Клеменза и Тесио ще го търсят. Може да имаме късмет и да разрешим въпроса.

— Няма да имаш късмет — каза Хейгън. — Солоцо е прекалено хитър. — Хейгън замълча. — Той знае, че дойде ли веднъж на масата за преговори, ще трябва да играе по нашата свирка. Затова го усуква. Струва ми се, че се опитва да си осигури подкрепата на другите нюйоркски фамилии, така че да не можем да го ликвидираме, когато Стария ни нареди.

Сони се намръщи:

— Защо, по дяволите, те трябва да се бъркат в това? Хейгън нетърпеливо отвърна:

— За да предотвратят една голяма война, която ще засегне всички й ще намеси вестниците и правителството в сделката. Освен това Солоцо ще им прехвърли част от операциите. А ти знаеш колко много хляб има в наркотиците. Семейство Корлеоне няма нужда от пари — ние имаме хазарта, което е най-добрият бизнес. Но другите семейства са гладни. Солоцо е сигурен човек, те знаят, че той може да развие бизнеса в големи мащаби. Жив, за тях той е пари, а мъртъв — неприятности. — Лицето, на Сони стана такова, каквото Майкъл никога не бе го виждал. Масивната Купидонова уста и загорялата му кожа изглеждаха сиви:

— Пет пари не давам какво искат. По-добре ще е за тях, ако не се намесват в тази борба.

Клеменза и Тесио се размърдаха неловко на столовете си, като пехотни командири, които чуват своя генерал да заповяда бясно превземането на непревземаем връх, независимо какво ще им струва това. Хейгън каза малко раздразнено:

— Вразуми се, Сони, на баща ти няма да се хареса начинът ти на мислене. Знаеш какво казва той винаги: „Това е загуба.“ Разбира се, че на никого няма да позволим да ни спре, ако Стария нареди да пипнем Солоцо. Но това не е лична работа, това е бизнес. Ако пипнем Турчина и фамилиите се намесят, тогава ще преговаряме за изхода. Ако те видят, че ние сме решени да пипнем Солоцо, ще ни разрешат да го сторим. Дон Корлеоне ще направи отстъпки за компенсация в други сфери. Не, не побеснявай за такова нещо. Това е бизнес. Дори покушението срещу баща ти е бизнес и в него няма нищо лично. Вече трябва да си го разбрал.

В очите на Сони остана непоколебим израз:

— Добре, разбирам всичко това. Но само дотогава, докато ти разбираш, че никой не може да застане на пътя ни, когато решим да пипнем Солоцо.

Сони се обърна към Тесио:

— Нещо ново за Лука?

Тесио поклати отрицателно глава:

— Нищо. Сигурно Солоцо го е пипнал. Хейгън тихо каза:

— Солоцо не се тревожеше за Лука, което ми се видя странно. Доста е хитър, за да не се тревожи за човек като Лука. Мисля, че по един или друг начин може да го е извадил от играта.

Сони измърмори:

— За бога, надявам се, че Лука не се бие срещу нас. Това е нещо, от което бих се страхувал. Клеменза, Тесио, вие какво мислите?

Клеменза бавно каза:

— Всеки може да сгреши, ето вижте Поли Гато. Но Лука беше човек, който можеше да постъпи само по един начин. Кръстникът беше единственото нещо, в което той вярваше, и единственият човек, от когото той се боеше. Но не само това, Сони, той уважаваше баща ти както никой друг, а Кръстникът е спечелил уважението на всички. Не, Лука никога няма да ни предаде. А освен това ми е трудно да повярвам, че човек като Солоцо, независимо от това колко е хитър, може да изненада Лука. Лука беше човек, който подозираше всички и всичко. Беше винаги готов за най-лошото. Мисля, че просто е отишъл някъде за няколко дни и всеки миг ще ни се обади.

Сони се обърна към Тесио. Бруклинският шеф сви рамене:

— Всеки може да се окаже предател. Лука беше много обидчив. Възможно е дон Корлеоне да го е обидил по някакъв начин. Това е вероятно, въпреки че мисля, че Солоцо все пак го е изненадал. Това съвпада и с казаното от нашия consigliori. Трябва да очакваме най-страшното.

Сони се обърна към всички:

— Солоцо скоро ще научи за Поли Гато. Как мислите, ще го засегне ли това?

Клеменза мрачно каза:

— Ще го накара да се замисли. Ще разбере, че хората от семейство Корлеоне не са глупаци. Ще разбере, че вчера е бил голям късметлия.

Сони остро каза:

— Това не беше късмет. Солоцо го е обмислял седмици наред. Сигурно са следили Стария до кантората му всеки ден и са наблюдавали навиците му. После са подкупили Поли, а може би и Лука. Хванаха Том веднага. Направиха всичко, което искаха да направят. Те не са късметлии, а кутсузлии. Изпълнителите, които бяха наели, не бяха добри, а и Стария се придвижи твърде бързо. Ако бяха успели да го убият, аз трябваше да сключа сделката и Солоцо щеше да спечели. Временно. Може би щях да чакам и да го пипна след пет или десет години. Но не ми казвай, Пийт, че е бил късметлия, защото така го подценяваш. А напоследък твърде много ни се събра да правим подобни грешки.

Един от охраната донесе от кухнята купа със спагети, а след това няколко чинии, вилици и вино. Започнаха да се хранят и продължиха да разговарят. Майкъл гледаше удивен. Нито той, нито Том ядеше, но Сони, Клеменза и Тесио набиваха здраво, като топяха в соса корички хляб. Беше почти комично. Те продължаваха разговора.

Тесио не мислеше, че загубата на Поли Гато ще разтревожи Солоцо. В същност той смяташе, че Турчина може да го е предвиждал и дори да е останал доволен от това. Един ненужен доносчик по-малко във ведомостта. А и той нямаше да се изплаши от това. В края на краищата кой би се изплашил от такова нещо?

Майкъл се обади нерешително:

— Знам, че съм аматьор в тези работи, но от всичко, което вие казахте за Солоцо, плюс факта, че изведнъж Том не може да се свърже с него, бих предположил, че той има някакъв „скрит коз“. Може да е готов да извърши нещо наистина хитро, което отново да му даде предимство. Ако можем да измислим какво би могло да бъде то, нещата ще бъдат в наши ръце.

Сони неохотно каза:

— Да, мислих за това и единственото нещо, което ми идва на ум, е Лука. Вече се разпоредих да го доведат тук, преди да му бъде разрешено да се ползува от старите си права. Единственото друго нещо, което мога да измисля, е, че Солоцо се е споразумял с фамилиите в Ню Йорк и утре ще получим съобщението, че те ще са против нас, ако започнем воина. И че ще трябва да позволим на Турчина да си върши работата. Прав ли съм, Том?

Хейгън кимна:

— И на мен ми се струва, че е така. А ние не можем да тръгнем срещу тях без баща ти. Той е единственият, който може да се изправи срещу фамилиите. В негови ръце са политическите връзки, от които те винаги се нуждаят, и той може да ги използува при търговията. Ако няма друг изход.

Клеменза се обади малко нахално за човек, чийто подчинен съвсем наскоро му бе изменил:

— Шефе, не се тревожи за това. Солоцо никога няма да успее да се доближи до тази къща.

Сони го гледа известно време замислено. После се обърна към Тесио:

— Какво става в болницата? Твоите хора охраняват ли я? За първи път от началото на съвещанието Тесио изглеждаше абсолютно сигурен в отговора си.

— И отвътре, и отвън — каза той. — През цялото денонощие. Полицаите също я охраняват добре. Има детективи пред вратата на стаята, които чакат да разпитат Стария. Но това е направо смешно. Дон Корлеоне е все още на системи, без никаква храна, така че сега няма защо да се притесняваме за кухнята, което по-късно ще бъде повод за тревога, като имаме пред вид тези турци — те придават голямо значение на отровата. Не, сега те не могат да се доберат до дон Корлеоне по никакъв начин.

Сони се облегна на стола си:

— Не вярвам мен да са взели на мушката, с мен те имат работа и се нуждаят от машината на нашето семейство. — Той се ухили на Майкъл. — Чудя се дали не се интересуват от теб? Може Солоцо да има намерение да те пипне и да те държи за заложник, докато преговаряме.

Майкъл със съжаление си помисли: проваля се срещата ми с Кей. Сони нямаше да му позволи да напусне къщата. Но Хейгън нетърпеливо каза:

— Не, той винаги можеше да хване Майк, ако искаше да се застрахова. Но всички знаят, че Майк не е замесен в семейния бизнес. Той е вън от играта и ако Солоцо го отвлече, ще загуби подкрепата на всички останали нюйоркски фамилии. Дори семейство Таталия ще трябва да помагат в преследването му. Не, всичко е много просто. Утре при нас ще дойдат представители на останалите фамилии, които ще ни кажат, че трябва да се споразумеем с Турчина. Това чака той. Това е неговият скрит коз.

Майкъл въздъхна с облекчение.

— Е, добре — каза той. — Аз тази вечер трябва да отида в града.

— Защо? — сопна се Сони.

Майкъл се ухили:

— Смятам да се отбия до болницата и да посетя Стария, а освен това да видя мама и Кони. Имам също да свърша и някои други работи. — Подобно на дон Корлеоне, и Майкъл никога не разкриваше истинските си намерения, а сега не искаше да каже на Сони, че ще се срещне с Кей Адамс. Нямаше никаква причина да не му казва, правеше го просто по навик.

От кухнята се чу шум от неясни силни гласове. Клеменза излезе да види какво става. Когато се върна, той държеше в ръцете си непроницаемата за куршуми фланела на Лука Брази. Във фланелата беше увита огромна мъртва риба.

Клеменза сухо каза:

— Турчина е научил за своя шпионин Поли Гато.

Тесио продължи в същия тон:

— А ние научихме за Лука Брази.

Сони запали цигара и изпи голяма глътка уиски. Майкъл объркано попита:

— Какво, по дяволите, означава тази риба? — Не друг, а ирландецът Хейгън, техният consigliori, му отговори:

— Рибата означава, че Лука Брази спи на дъното на океана — каза той. — Стар сицилиански начин за изпращане на тази вест.