Марио Пузо
Кръстникът (28)

Двадесет и осма глава

По време на пътуването със самолета обратно за Ню Йорк Майкъл Корлеоне се отпусна и се опита да заспи. Но беше безполезно. Наближаваше най-ужасният период от живота му, който беше може би дори фатален. Повече не можеше да се отлага. Всичко беше в готовност и всички предпазни мерки бяха взети. Изминали бяха две години на предпазливост. Не можеше да има никакво отлагане. Миналата седмица, когато дон Корлеоне беше обявил оттеглянето си на своите довереници и другите членове на семейство Корлеоне, Майкъл беше разбрал, че това беше начинът, по който баща му обявяваше, че неговото време е дошло.

Бяха изминали вече почти три години, откакто се беше върнал в къщи, и повече от две години, откакто се беше оженил за Кей. Трите години бяха прекарани в изучаване на семейния бизнес. Беше прекарал дълги часове с Том Хейгън и с дон Корлеоне. Смаян беше от това колко богато и могъщо в действителност беше семейство Корлеоне. То притежаваше огромни недвижими имоти в центъра на Ню Йорк, цели административни сгради. Притежаваше също, чрез посредници, дялове в две комисионерски дружества на Уол Стрийт, дялове от банки в Лонг Айлънд, дялове в някои фирми за конфекция, и всичко това в допълнение към нелегалните операции в хазарта.

Най-интересното нещо, което Майкъл Корлеоне научи, преглеждайки стари сделки на семейство Корлеоне, беше, че семейството е получавало, наскоро след войната, доходи от покровителствуването на група фалшификатори на грамофонни плочи. Фалшификаторите правели копия на грамофонни плочи на известни певци и ги продавали, оформяйки всичко така добре, че въобще не ги залавяли. Естествено за плочите, които те продавали на магазините, певците и истинската компания производителка не получавали нищо. Майкъл Корлеоне забеляза, че Джони Фонтейн беше загубил доста пари от тези фалшификации, защото по това време, точно преди да загуби гласа си, неговите плочи бяха най-популярните в страната.

Той попита Том Хейгън за случая. Защо дон Корлеоне е позволил на фалшификаторите да мамят кръщелника му? Хейгън сви рамене. Бизнесът си е бизнес. Освен това Джони беше разсърдил дон Корлеоне, като се разведе със своята любима от детските години, за да се ожени за Марго Аштън. Това съвсем не беше по вкуса на дон Корлеоне.

— Защо тези хора прекратиха операциите си? — попита Майкъл. — Ченгетата ли ги пипнаха?

Хейгън поклати глава:

— Дон Корлеоне ги лиши от закрилата си. Това беше точно след сватбата на Кони.

Това беше начин на действие, с който Майкъл често се сблъскваше — дон Корлеоне помагаше на изпаднали в беда, за което отчасти сам беше отговарял. Може би не от коварство или нарочно, а заради разнообразието на интересите си или поради самата същност на вселената — преплитането на доброто и злото, което от само себе си беше естествено.

Майкъл се беше оженил за Кей в Нова Англия — скромна сватба, на която бяха присъствували само нейните родители и няколко от приятелките й. После се бяха преместили в една от къщите на уличката в Лонг Бийч. Майкъл беше удивен колко добре се разбираше Кей с неговите родители и с другите, които живееха на уличката. И, разбира се, веднага беше забременяла, както се очакваше от една добра, истинска италианска съпруга, и това помогна. Второто дете, което щеше да се роди две години след брака, беше вече като глазура на сладкиша.

Кей щеше да го чака на летището, тя винаги идваше да го посрещне и винаги беше толкова щастлива, когато той се връщаше от някое пътуване. Той също беше щастлив. Освен сега. Защото краят на това пътуване означаваше, че най-после трябваше да предприеме акцията, за която беше подготвян повече от три години. Дон Корлеоне щеше да го чака. Техните довереници щяха да го чакат. И той, Майкъл Корлеоне, трябваше да издава заповеди, да взема решения, които щяха да променят неговата съдба и съдбата на неговото семейство.

 

 

Всяка сутрин, когато Кей Адамс Корлеоне ставаше, за да се погрижи за кърменето на бебето, тя виждаше, че един от телохранителите откарва някъде мама Корлеоне, жената на дон Корлеоне, а след час я връща. Скоро Кей научи, че свекърва й всяка сутрин ходи на църква. Много често на връщане старата жена се отбиваше на сутрешно кафе при тях, за да види новия си внук.

Мама Корлеоне винаги започваше с въпроса защо Кей не помисли да стане католичка, като пренебрегваше факта, че детето на Кей беше вече кръстено в протестантската вяра. Затова Кей реши, че е правилно да попита старата жена защо ходи на църква всяка сутрин и дали това е необходимо условие, за да бъдеш католик.

Решила сякаш, че това може да накара Кей да не промени вярата си, старата жена отговори:

— Не, не, някои католици ходят на църква само за Великден и Коледа. Ти ходи, когато почувствуваш, че ти се ходи.

Кей се засмя:

— Тогава защо ти ходиш всяка сутрин?

Някак, съвсем естествено мама Корлеоне каза:

— Ходя заради мъжа си — тя посочи надолу към пода, — за да не отиде там долу. — После замълча. — Моля се за душата му всеки ден, за да отиде там горе. — И посочи нагоре. Тя каза това с дяволита усмивка, сякаш нарушаваше волята на мъжа си по някакъв начин, или сякаш това беше вече изгубена битка. Всичко беше казано почти на шега, с нейния типичен мрачен италиански на стара жена. И както винаги, когато мъжът й не присъствуваше, тя проявяваше известно неуважение към Великия дон.

— Как е съпругът ти? — попита учтиво Кей.

Мама Корлеоне сви рамене:

— Откакто стреляха по него, той не е същият човек. Оставя на Майкъл да върши цялата работа, прави се на глупак с тази негова градина, с неговите чушки, с неговите домати. Сякаш е селянин. Но мъжете са всичките такива.

Обикновено, по-късно сутрин, Кони Корлеоне се отбиваше с двете си деца да посети Кей и да поприказват. Кей харесваше Кони, нейната енергичност, очевидната й привързаност към брат й Майкъл. Кони беше научила Кей как да готви някои италиански ястия, но понякога донасяше от своите по-майсторски произведения, за да ги опита Майкъл.

Тази сутрин, както обикновено, тя попита Кей какво мисли Майкъл за нейния съпруг Карло. Дали Майкъл наистина харесва Карло толкова, колкото изглежда. Карло все имал дребни неприятности със семейството, но сега, през последните години, се бил оправил. Наистина добре се справял с работата в работническите профсъюзи, но толкова много трябвало да работи, толкова до късно. Карло наистина харесвал Майкъл, твърдеше все Кони. Но пък и всички останали харесвали Майкъл, така както всички харесвали баща й. Майкъл бил абсолютно копие на дон Корлеоне. Чудесно било, че Майкъл щял да поеме семейния бизнес.

И преди Кей беше забелязала, че когато Кони говореше за отношенията между мъжа си и семейството, тя беше винаги нервна и имаше силно желание да чуе някоя добра дума за Карло. Кей трябваше да е сляпа, за да не забележи това почти примесено с ужас безпокойство, което Кони изпитваше, дали Майкъл харесва Карло или не. Една вечер тя заговори на Майкъл за това и сломена факта, че никой никога не говори за Сони Корлеоне, никой дори не го споменава, поне в нейно присъствие. Веднъж Кей се беше опитала да изкаже съболезнованията си на дон Корлеоне и жена му, но я бяха изслушали с почти неучтиво мълчание, а после не й бяха обърнали повече внимание. Тя се беше опитала да накара Кони да говори за най-големия си брат, но напразно.

Жената на Сони — Сандра, беше взела децата при себе си и се беше преместила във Флорида, където в момента живееха родителите й. Бяха уредени някои финансови въпроси, така че тя и децата й да могат да живеят заможно, но Сони не беше оставил никакво наследство.

Майкъл неохотно й обясни какво се беше случило вечерта, когато Сони е бил убит. Каза й, че Карло набил жена си и Кони се обадила на уличката, разговора водил Сони, след което се втурнал навън, заслепен от ярост. Затова съвсем естествено Кони и Карло се притеснявали, че останалите от семейството обвиняват нея, че косвено е причинила смъртта на Сони. А също обвиняват мъжа й Карло. Но нямало нищо такова. Доказателството било, че дали на Кони и Карло къща на самата уличка и повишили Карло на по-важна служба в организацията на работническите профсъюзи. Пък и Карло се оправил, престанал да пие, да развратничи и да се прави на много умен. Семейството било доволно от работата и държането му през последните две години. Никой не го обвинявал за случилото се.

— Тогава защо не ги поканиш у нас някоя вечер и не успокоиш сестра си? — попита Кей. — Горката, тя е толкова разтревожена за това какво мислиш за мъжа й. Кажи й го. Кажи и да си избие тази глупава тревога от главата.

— Не мога да го направя — каза Майкъл. — Ние не говорим за тези неща в нашето семейство.

— Искаш ли да й кажа това, което ти ми каза? — попита Кей. Тя изпадна в недоумение защо той толкова дълго обмисля предложението й, което очевидно беше точно онова, което трябваше да се направи. Накрая той каза:

— Не, не мисля, че трябва да го сториш. Не мисля, че това ще помогне. Тя пак ще се тревожи. То е нещо, за което никой нищо не може да направи.

Кей беше смаяна. Тя разбра, че Майкъл винаги се държи малко по-студено със сестра си Кони, отколкото с всеки друг, въпреки привързаността на Кони.

— Но ти не обвиняваш Кони за убийството на Сони, нали? — попита тя.

Майкъл въздъхна.

— Разбира се, че не — каза той. — Тя е моята малка сестра и аз много я обичам. Мъчно ми е за нея. Карло се оправи, но той наистина не е мъж за нея. Нали разбираш? Хайде да забравим за това.

Не беше в стила на Кей да досажда и тя остави този разговор. Освен това беше разбрала, че Майкъл не е човек, на когото може да се додява, че той можеше да стане студен и неприветлив. Знаеше, че тя е единственият човек в света, който може да пречупи волята му, но знаеше също, че ако го прави твърде често, щеше да разруши тази своя сила. А животът й с него през последните две години я беше накарал да го заобича още по-силно.

Обичаше го, защото той беше винаги честен. Странно нещо. Но той беше винаги честен към всички около него, никога не се налагаше дори в дребните неща. Забелязала беше, че сега той е много властен човек и в къщата идваха хора да се съветват с него и да го молят за услуги, като се отнасяха към него с почит и уважение, но едно нещо, повече от всичко друго, го беше направило много скъп за нея.

Откакто Майкъл се беше върнал от Сицилия с деформираното си лице, всички в семейството се опитваха да го накарат да се подложи на пластична операция. Майката на Майкъл непрестанно го преследваше и настояваше за това. На един неделен обед, когато цялото семейство се беше събрало, тя му викна:

— Приличаш на гангстер от филмите, оправи си лицето от уважение към бога и бедната ти жена. Така и носът ти ще престане да тече като на пиян ирландец.

Дон Корлеоне, който седеше начело на масата и наблюдаваше всичко, се обърна към Кей:

— Притеснява ли те това?

Кей поклати глава. Дон Корлеоне каза на жена си:

— Ти вече нямаш власт над него, това не е твоя работа. — Старата жена веднага си замълча. Не защото се страхуваше от мъжа си, но защото щеше да бъде неучтиво да спори пред другите за такова нещо.

Но Кони, любимката на дон Корлеоне, дойде от кухнята, където приготвяше неделния обяд, и със зачервено от печката лице каза:

— Мисля, че Майкъл трябва да си оправи физиономията. Той беше най-красивият в семейството, преди да пострада. Хайде, Майк, кажи, че ще го сториш.

Майкъл погледна към нея разсеяно. Изглеждаше така, сякаш наистина не беше чул нищо от казаното. И не отговори. Кони застана зад баща си.

— Накарай Майк да го направи — помоли тя дон Корлеоне. Двете й ръце се бяха отпуснали нежно върху раменете му и тя го поглади по врата. Тя беше единственият човек, който си позволяваше да се държи толкова свойски с него. Обичта й към нейния баща беше затрогваща. Тя му се доверяваше като малко момиченце. Дон Корлеоне я потупа по ръката и каза:

— Всички тук умираме от глад. Сложи спагетите на масата и тогава приказвай.

Кони се обърна към мъжа си и каза:

— Карло, тогава ти накарай Майк да си оправи лицето. Може би ще те послуша. — От гласа й се подразбираше, сякаш Майкъл и Карло Рици имаха някаква приятелска връзка, която е над всичко и всички.

Карло, чудесно почернял, с добре подстригана и сресана руса коса, сръбна от чашата си домашно вино и заяви:

— Никой не може да нареди на Майкъл какво да прави. — Карло беше станал друг човек, откакто се бяха преместили на уличката. Той знаеше мястото си в семейството и държеше да го запази.

Във всичко това имаше нещо, което Кей не разбираше, нещо, което убягваше от погледа й. Като жена тя забелязваше, че Кони нарочно очарова баща си, макар да беше изиграно чудесно и дори искрено. И все пак не беше непринудено. Отговорът на Карло беше демонстрация на мъжка солидарност. Майкъл не обърна внимание на приказките.

Кей не се притесняваше от обезобразяването на мъжа си, но се тревожеше за увредените му синуси, резултат на нараняването. Една пластична операция на лицето щеше да излекува и синусите. По тази причина тя искаше Майкъл да постъпи в болница и да се подложи на необходимата операция. Но тя разбираше, че по някакъв странен начин той желаеше да има своя физически недостатък. Тя беше сигурна, че и дон Корлеоне разбира това.

Но след като роди първото си дете, тя се учуди, когато Майкъл я попита:

— Искаш ли да си оправя лицето?

Кей кимна:

— Ти знаеш как са децата, синът ти ще се чувствува зле заради лицето ти, когато стане достатъчно голям, за да разбере, че това не е нормално. Просто не искам детето ни да го види. А за мен, Майкъл, това няма никакво значение, честно ти казвам.

— Добре — усмихна й се той. — Ще го направя. Той изчака тя да се прибере от болницата и след това направи всички необходими приготовления. Операцията беше сполучлива. Хлътването на бузата сега остана едва забележимо.

Всички в семейството бяха доволни, но най-много Кони. Тя посещаваше Майкъл в болницата всеки ден, като влачеше със себе си и Карло. Когато Майкъл се върна в къщи, тя силно го прегърна и целуна, погледна го с възхищение и каза:

— Сега ти отново си моят красив брат.

Само дон Корлеоне остана безразличен и като сви рамене, попита:

— И каква е разликата?

Но Кей беше благодарна. Тя знаеше, че Майкъл го беше направил против собствената си воля. Беше го направил, защото тя го беше помолила и защото тя беше единственият човек в света, който можеше да го накара да действува против собствената си природа.

 

 

В деня на завръщането на Майкъл от Вегас Роко Лампоне отиде следобед с лимузината на уличката да вземе Кей, за да я закара на летището да посрещне мъжа си. Тя винаги посрещаше мъжа си, когато той се връщаше отдалече, най-вече защото се чувствуваше самотна без него, още повече че живееше на укрепената уличка.

Видя го да слиза от самолета заедно с Том Хейгън и новия човек, Алберт Нери, когото беше назначил на работа при себе си. Кей не се интересуваше много от Нери; със своята спотаена свирепост той й напомняше за Лука Брази. Тя видя как Нери изостана от Майкъл и се отдръпна настрана, видя бързия му пронизващ поглед, който се плъзна по всички наоколо. Нери пръв забеляза Кей и докосна рамото на Майкъл, за да го накара да погледне в нейната посока.

Кей се хвърли в прегръдката на мъжа си, а той бързо я целуна и я пусна. Майкъл, Том Хейгън и Кей се качиха в лимузината, а Албърт Нери изчезна. Кей не забеляза, че Нери се беше качил в друга кола с още двама души, че тази кола вървеше зад тях, докато стигнаха Лонг Бийч.

Кей никога не питаше Майкъл как се уреждат проблемите му. Дори такива учтиви въпроси се смятаха за неудобни, не че той нямаше да й даде също такъв учтив отговор, но това щеше да напомни и на двамата за забранената територия, която никога не можеше да бъде включена в брака им. За Кей това вече нямаше значение. Но когато Майкъл й каза, че ще трябва да прекара вечерта с баща си, за да му разкаже за пътуването си до Вегас, тя не се въздържа и направи гримаса на неодобрение.

— Съжалявам — каза Майкъл. — Утре вечер ще отидем в Ню Йорк да видим някое шоу и да вечеряме, съгласна ли си? — Той потупа корема й, тя беше бременна почти в седмия месец. — Като се роди детето, отново ще се лишиш от свободата си. Хей, та ти си повече италианка, отколкото американка. Две деца за две години!

Кей му отговори хапливо:

— А ти си повече американец, отколкото италианец. Първа вечер в къщи и я посвещаваш на работата. — Но му се усмихна, казвайки това. — Няма да се прибереш много късно, нали?

— Преди полунощ — обеща Майкъл. — Не стой да ме чакаш, ако се чувствуваш изморена.

— Ще те чакам — заяви Кей.

 

 

На съвещанието тази вечер в ъгловия кабинет в къщата на дон Корлеоне бяха самият дон, Майкъл, Том Хейгън, Карло Рици и двамата довереници Клеменза и Тесио.

Атмосферата на съвещанието съвсем не беше така приятна, както в миналото. Откакто дон Корлеоне беше обявил, че се оттегля и предава семейния бизнес на Майкъл, беше останало някакво напрежение. Поемането на ръководството на такова предприятие, каквото представляваше семейството, в никакъв случай не беше наследствено. Във всяко друго семейство властни довереници като Клеменза и Тесио можеха да се изкачат до поста дон. Или най-малкото можеше да им се позволи да се отделят и да образуват свое собствено семейство.

Освен това, откакто дон Корлеоне беше сключил мира с Петте фамилии, могъществото на семейство Корлеоне беше отслабнало. Сега безспорно семейство Барзини беше най-могъщото на територията на Ню Йорк; в съюз със семейство Таталия, сега те държаха позицията, която преди държеше семейство Корлеоне. Също така те хитро намаляваха могъществото на семейство Корлеоне, като нахлуваха в техни територии за хазарт, опитваха реакциите им и като откриваха, че са слаби, настаняваха там своите събирачи на облози.

Семействата Барзини й Таталия бяха във възторг от оттеглянето на дон Корлеоне. Майкъл, който можеше да докаже, че е страшен, не можеше никога да се надява да достигне дон Корлеоне в неговото умение и влияние най-малко още десет години. Семейство Корлеоне определено беше в упадък.

Разбира се, то беше претърпяло сериозни несполуки. Фреди беше доказал, че не е нищо повече от един хотелиер и „женски мъж“ — непреводим идиом, който съдържа в себе си значението лакомо дете, което вечно виси на гърдата на майка си. Накратко казано, мекушав и женствен. Смъртта на Сони също беше едно бедствие. Сони беше страшен човек, с когото не можеше да си правиш шеги. Разбира се, той беше сторил грешка, изпращайки малкия си брат Майкъл да убие Турчина и капитана от полицията. Макар и необходимо от тактическа гледна точка, като дългосрочна стратегия това се оказа капитална грешка. В крайна сметка тази грешка принуди дон Корлеоне да се вдигне от болничното си легло, лиши Майкъл от две годишен ценен опит и обучение под опекунството на баща му. А пък поставянето на ирландец на поста consigliori беше единствената глупост, която дон Корлеоне някога беше извършил. Никой ирландец не можеше да се надява да се мери по хитрост с един сицилианец. Такова беше мнението на повечето фамилии и те естествено уважаваха съюза Барзини — Таталия повече, отколкото Корлеонови. Мнението им за Майкъл беше, че той не е равен на Сони по свирепост, макар със сигурност да беше по-умен, но не толкова умен, колкото баща си. Посредствен приемник и човек, от когото не биваше да се страхуват много.

Освен това, въпреки че всички се възхищаваха от държавническия усет на дон Корлеоне при сключването на мира, фактът, че той не беше отмъстил за убийството на Сони, струваше на семейството загубата на голяма част от уважението към него. Приемаше се, че такова държавническо изкуство може да произтича само от слабост.

Всичко това беше известно на мъжете, които седяха в стаята, и може би част от тях вярваха в него. Карло Рици харесваше Майкъл, но не се страхуваше от него, както от Сони, Клеменза също, макар да отдаваше заслуженото на Майкъл за блестящата акция с Турчина и полицейския капитан, не можеше да не си мисли, че Майкъл е прекалено мек, за да бъде дон.

Клеменза се беше надявал да получи разрешение да образува свое семейство, да отдели своя собствена империя от тази на Корлеоне. Но дон Корлеоне даде да се разбере, че това няма да стане, а Клеменза уважаваше дон Корлеоне твърде много, за да не се подчини. Освен ако цялата ситуация не станеше непоносима.

Тесио имаше по-добро мнение за Майкъл. Той усещаше, че у младия мъж има нещо друго — сила, която разумно се прикрива, че е човек, който ревниво пази истинската си сила от погледа на другите, следвайки правилото на дон Корлеоне, че приятелят трябва винаги да подценява добродетелите ти, а неприятелят да надценява недостатъците ти.

Самият дон и Том Хейгън, разбира се, нямаха никакви съмнения относно Майкъл. Дон Корлеоне никога не би се оттеглил, ако нямаше пълно доверие в способностите на сина си да възвърне позициите на семейството. Хейгън беше учител на Майкъл през последните две години и беше останал смаян колко бързо схваща Майкъл цялата сложност на семейния бизнес. Той беше истински син на своя баща.

Клеменза и Тесио бяха раздразнени от Майкъл, защото беше намалил мощта на техните отряди и въобще не беше възстановил отряда на Сони. В действителност сега семейство Корлеоне имаше две бойни дивизии с по-малко персонал, отколкото преди. Клеменза и Тесио считаха това за гибелно, особено след посегателствата на Барзини — Таталия над тяхната империя. Затова сега те се надяваха, че тези грешки може да бъдат коригирани на извънредното заседание, свикано от дон Корлеоне.

Майкъл започна, като им разказа за пътуването си до Вегас и за отказа на Моу Грийн на предложението да бъде откупен неговият дял.

— Но ние ще му направим предложение, на което той няма да може да откаже — заяви Майкъл. — Вие знаете вече, че семейство Корлеоне смята да премести операциите си на Запад. Ще притежаваме четири от казината в района. Но това не може да стане веднага. Нужно ни е време, за да уредим нещата. — Той се обърна направо към Клеменза: — Пийт, искам ти и Тесио да ме следвате една година безрезервно, без да ми задавате въпроси. В края на тази година и двамата ще можете да се отделите от семейство Корлеоне и да станете господари, като си имате свои семейства. Разбира се, не е необходимо да ви уверявам, че ще запазим приятелството си, не бих ви обидил и не бих накърнил уважението, което изпитвате към баща ми, като имам скрити мисли дори само за миг. Но дотогава искам само да следвате моите указания и да не се безпокоите. В момента се водят преговори, които ще разрешат проблеми, които считаме за неразрешими. Затова бъдете само малко търпеливи.

Тесио взе думата:

— Щом Моу Грийн е искал да разговаря с баща ти, защо не му разрешим? Дон Корлеоне винаги може да убеди всеки, не е имало случай някой да устои на неговите аргументи.

Дон Корлеоне веднага му отговори:

— Аз съм се оттеглил. Майкъл щеше да загуби от авторитета си, ако се бях намесил. А освен това Грийн е човек, с когото предпочитам да не разговарям.

Тесио си спомни историите, които беше чул, как Моу Грийн ударил Фреди една вечер в хотела във Вегас. И започна да надушва, че има нещо гнило. Той се облегна назад. Спукана му е работата на Моу Грийн, мислеше си той. Семейство Корлеоне не искаше да го убеждава.

Думата взе Карло Рици:

— Семейство Корлеоне въобще ли няма да работи в Ню Йорк?

Майкъл кимна:

— Ще продадем бизнеса си със зехтин. Всичко, което можем, ще прехвърлим на Тесио и Клеменза. Но ти, Карло, не искам да се притесняваш за работата си. Ти си израснал в Невада, познаваш щата, познаваш хората. Разчитам на теб да станеш дясната ми ръка, когато се преместим там.

Карло се облегна назад, а лицето му пламна от благодарност. Неговото време идваше, той щеше да се движи в кръговете на властта.

Майкъл продължи:

— Том Хейгън не е вече consigliori. Той ще бъде нашият адвокат във Вегас. След около два месеца ще се премести там с цялото си семейство за постоянно. Само като адвокат. Отсега нататък, от тази минута, никой да не го търси по каквато и да е друга работа. Той е адвокат и нищо друго. Не желая да обсъждаме този въпрос. Аз искам да бъде така. Освен това, ако имам нужда някога от съвет, има ли по-добър съветник от баща ми? — Всички се засмяха. Но те бяха схванали онова, което им казваше, независимо от шегата. Том Хейгън беше вън от играта; той нямаше вече никаква власт. Те всички му хвърлиха скришом погледи, за да видят реакцията му, но неговото лице остана безизразно.

Клеменза се обади с хриптящия си глас на дебел човек:

— Значи след година ще бъдем самостоятелни, така ли?

— Може би след по-малко от година — отговори Майкъл любезно. — Разбира се, винаги можете да останете в семейството, това си е ваша работа. Но най-активната ни дейност ще бъде на Запад и може би за вас ще бъде по-добре да сте самостоятелни.

Тесио тихо каза:

— В такъв случай мисля, че трябва да ни позволиш да съберем нови хора за нашите отряди. Тези копелета на Барзини продължават да проникват на моята територия. Струва, ми се дори, че ще е разумно да им дадем един урок по добри обноски.

Майкъл поклати глава:

— Не. Няма смисъл. Само стойте мирни. Всичко това ще бъде уредено с преговори, всичко ще бъде оправено, преди да напуснем.

Тесио не можеше да бъде така лесно удовлетворен. Той се обърна направо към дон Корлеоне, рискувайки с това да си навлече неприязънта на Майкъл:

— Прости ми, Кръстник, нека годините ни на приятелство, бъдат моето извинение. Но аз мисля, че ти и твоят син сте изцяло на погрешен път относно тази работа в Невада. Как може да се надяваш на успех там, без подкрепата на силата, която имаш тук? Двете вървят ръка за ръка. И с твоето заминаване оттук Барзини и Таталия ще бъдат прекалено силни за нас. Аз и Пийт ще имаме неприятности, рано или късно ще попаднем под тяхна власт. А Барзини не е човек по мой вкус. Аз смятам, че семейство Корлеоне трябва да се премести от позиция на силата, а не от слабост. Трябва да укрепим своите отряди и да си върнем загубените територии поне в Стейтън Айлънд.

Дон Корлеоне поклати глава:

— Аз сключих мир, нали си спомняш? И не мога да наруша дадената дума.

Но Тесио продължи да спори:

— Всички знаят, че оттогава Барзини ти е дал много поводи да нарушиш мира. А освен това, ако Майкъл е новият шеф на семейство Корлеоне, какво му пречи да предприема действия, които той счита за необходими? Твоята дума не обвързва и него.

Майкъл остро се намеси. Той се обърна към Тесио, сега съвсем като шеф:

— Има неща, за които се водят преговори, и те ще отговорят на въпросите ти и ще дадат отговор на съмненията ти. Ако моята дума не е достатъчна за теб, попитай своя дон.

Но Тесио разбра, че вече е отишъл твърде далеч. Ако посмееше да попита дон Корлеоне, щеше да направи Майкъл свой враг. Затова сви рамене и заяви:

— Казах го за доброто на семейството, не за себе си. Аз мога да се погрижа за себе си.

Майкъл му се усмихна приятелски:

— Тесио, аз никога за нищо не се съмнявам в теб. И никога не съм се съмнявал. Но довери ми се и ти. Разбира се, аз не мога да се меря с теб или Пийт в тези неща, но в края на краищата баща ми е до мен да ме води. Няма да се справя зле, ще бъде добре за всички.

Съвещанието свърши. Голямата новина беше, че на Клеменза и Тесио щеше да бъде разрешено да образуват свои собствени семейства от отрядите си. Тесио щеше да получи хазарта и доковете в Бруклин, а Клеменза — хазарта в Манхатън и връзките на семейството на хиподрума за конни надбягвания в Лонг Айлънд.

Двамата довереници си отидоха не много доволни и все още леко разтревожени. Карло Рици се позабави, надявайки се, че е дошло времето, когато ще бъде третиран като член на семейството, но бързо забеляза, че Майкъл не е на същото мнение. Той остави дон Корлеоне, Том Хейгън и Майкъл сами в ъгловия кабинет. Албърт Нери го изпрати навън от къщата и Карло забеляза, че Нери остана на вратата да го наблюдава как пресича залятата от светлина уличка.

Тримата мъже в кабинета се бяха разположили така, както можеха да се разположат само хора, които години наред бяха живели в една къща, в едно семейство. Майкъл поднесе мастика на дон Корлеоне и скоч на Том Хейгън. Самият той също си сипа уиски, което правеше рядко.

Том Хейгън заговори пръв:

— Майк, защо ме изключваш от акцията? Майкъл изглеждаше изненадан:

— Ти ще бъдеш моят човек номер едно във Вегас. Ние напълно ще се легализираме и ти ще си нашият юрист. Какво по-важно от това може да има?

Хейгън се усмихна малко тъжно:

— Не говоря за това. Говоря за Роко Лампоне, който формира нов отряд без мое знание. Говоря за това, че работиш направо с Нери, а не чрез мен или някой довереник. Освен, разбира се, ако не знаеш какво върши Лампоне.

Майкъл тихо попита:

— Как разбра за отряда на Лампоне?

Хейгън сви рамене:

— Не се тревожи, няма изтичане на информация, никой друг не знае. Но от място като моето аз виждам какво става. Ти осигури на Лампоне собствени възможности за действия, даде му много свобода. Затова той има нужда от хора, които да му помагат в неговата малка империя. А за всеки, когото той вземе на работа, трябва да ми бъде докладвано на мен. И аз забелязвам, че всички, които той включва във ведомостта, са малко прекалено добри за тази работа и получават малко повече пари, отколкото тази дейност заслужава. Между другото, избрал си подходящ човек, като си се спрял на Лампоне. Той действува идеално.

Майкъл се намръщи:

— Не чак толкова идеално, щом ти си забелязал. Но както и да е, дон Корлеоне избра Лампоне.

— Добре — каза Том. — И така, защо ме изключваш от акцията?

Майкъл се обърна към него и без да трепне, му каза:

— Том, ти не можеш да бъдеш военновременен consigliori. Нещата може да се влошат с този ход, който се опитваме да направим, може да ни се наложи да се бием. И аз искам да те махна от огневата линия, просто за всеки случай.

Лицето на Хейгън почервеня. Ако дон Корлеоне му беше казал същото нещо, той щеше да го приеме смирено. Но защо, по дяволите, Майкъл правеше такъв прибързан извод?

— Добре — каза той, — но аз също мисля като Тесио. Мисля, че подхождате към въпроса неправилно. Правите този ход от позицията на слабост, а не на сила. Това е винаги лошо. Барзини е като вълк и ако той ви разкъса парче по парче, другите фамилии няма да се втурнат да помагат на Корлеонови.

Най-после дон Корлеоне заговори:

— Том, Майк не си измисля тези неща сам. Аз го посъветвах по тези въпроси. Има неща, които може би ще трябва да бъдат извършени и за които не искам в никакъв случай да съм отговорен. Това е мое желание, не на Майкъл. Никога не съм те мислил за лош consigliori. Мислех Сантино за лош дон, лека му пръст. Той имаше добро сърце, но не биваше да оглави семейството, когато на мен ми се случи онова малко нещастие. А кой е могъл да си представи, че Фредо ще стане лакей на жените? Затова не се огорчавай. Аз се доверявам на Майкъл така, както на теб. По причини, които не можеш да знаеш, ти не бива да имаш никакво участие в онова, което може да се случи. Между другото, аз предупредих Майкъл, че създаването на тайния отряд на Лампоне няма да убегне от твоя поглед. Така че това показва, че ти имам вяра.

Майкъл се засмя:

— Честно, Том, аз наистина не мислех, че ще го забележиш.

На Хейгън му олекна.

— Може би ще мога да помогна по някакъв начин? — попита той.

Майкъл решително поклати глава:

Ти си вън от играта, Том. Том допи чашата си, но преди да си отиде, направи на Майкъл кротка забележка.

— Ти си почти толкова добър, колкото баща ти — каза му той. — Но има още нещо, което трябва да научиш.

— Какво е то? — учтиво попита Майкъл.

— Как да отказваш — отговори Хейгън. Майкъл кимна замислено.

— Прав си — съгласи се той. — Ще го запомня.

Когато Хейгън беше вече излязъл, Майкъл шеговито каза на баща си:

— Значи си ме научил на всичко друго. Кажи ми как да отказвам на хората по начин, който ще им хареса?

Дон Корлеоне се премести и седна зад голямото бюро:

— Човек не може да отказва на хората, които обича, поне не често. В това е секретът. Но в случаите, когато им казваш „не“, то трябва да звучи като „да“. Или трябва да ги накараш те сами да се откажат. Но това иска време и много труд. Аз съм старомоден, ти си от новото, модерно поколение, не ме слушай.

Майкъл се засмя:

— Добре. Но все пак си съгласен Том да излезе от играта, нали?

Дон Корлеоне кимна:

— Не бива да бъде замесен в нея. Майкъл тихо каза:

— Мисля, че е време да ти кажа, че онова, което ще направя, не е само за да отмъстя за Аполония и Сони. А защото точно това трябва да се направи. Тесио и Том са прави за Барзини.

Дон Корлеоне кимна.

— Отмъщението е ястие, което има най-добър вкус, когато е студено — каза той. — Никога нямаше да сключа този мир, ако не знаех, че това е единственият начин да се върнеш в къщи жив. Макар да съм изненадан, че Барзини все пак направи опит да те премахне. Може би е било уредено преди мирните преговори и не е могъл да го спре. Сигурен ли си, че не са искали да убият дон Томазино?

Майкъл отвърна:

— Така са искали да изглежда. И щеше да е идеално изпипано, дори ти нямаше да се усъмниш. Само дето аз останах жив. Видях Фабрицио да излиза от портала, да бяга. И, разбира се, проверих всичко, след като се върнах.

— Откриха ли овчаря? — попита дон Корлеоне.

— Аз го открих — каза Майкъл. — Открих го преди година. Има малка собствена пицерия в Бъфалоу. С ново име, фалшив паспорт и лична карта. Този овчар Фабрицио добре си живее. Дон Корлеоне кимна:

— Тогава няма смисъл да чакаме повече. Кога ще започнеш?

Майкъл отговори:

— Искам да изчакам Кей да роди. Просто в случай че нещо не потръгне както трябва. Искам също Том да се установи във Вегас, за да не бъде замесен в тази афера. Мисля, че ще започна след година.

— Подготвил ли си се за всичко? — попита дон Корлеоне. Той не погледна Майкъл, когато каза тези думи.

Майкъл нежно каза:

— Ти нямаш нищо общо, ти не си отговорен. Всичката отговорност поемам аз. Бих ти отказал дори да използуваш твоето право на вето. Ако се беше опитал да го направиш сега, щях да напусна семейството и да тръгна по свой път. Ти не си отговорен.

Дон Корлеоне мълча дълго, после въздъхна.

— Така да бъде. Може би затова се оттеглих, може би затова прехвърлих всичко на теб. Аз взех своя пай от живота, нямам повече сили. А има и някои отговорности, които и най-способните мъже не могат да поемат. Това си е така.

През тази година Кей Адамс — Корлеоне роди второ дете, още едно момче. Тя роди лесно, без каквито и да е усложнения, и беше посрещната на уличката като истинска принцеса. Кони Корлеоне подари на бебето пълен комплект копринени пелени и одеялце, ръчно изработено в Италия, страшно скъпо и красиво. Тя каза на Кей:

— Карло ги намери. Обиколи целия Ню Йорк, за да купи нещо специално, след като аз не намерих подарък, който наистина да ми хареса. — Кей усмихнато и благодари и веднага разбра, че трябва да разкаже на Майкъл тази чудесна история. Тя беше вече почти сицилианка.

Също през тази година почина Нино Валенти, от кръвоизлив в мозъка. Вестта за смъртта му беше отпечатана на първите страници на сензационните вестници, защото филмът, в който Джони Фонтейн му беше дал главната роля, беше излязъл по екраните няколко седмици преди това и имаше страхотен успех, като правеше Нино голяма кинозвезда. Във вестниците се споменаваше, че погребението се урежда от Джони Фонтейн, че ще бъде само за най-близките, че ще присъствуват само семейството и някои приятели. Една сензационна история дори твърдеше, че в интервю Джони Фонтейн се самообвинил за смъртта на приятеля си, но репортерът го беше направил да звучи като обикновено самообвинение на чувствителен и невинен наблюдател на една трагедия. Джони Фонтейн беше направил своя приятел от детските години Нино Валенти кинозвезда, а какво повече можеше да направи един приятел?

Нито един член на семейство Корлеоне не присъствува на погребението в Калифорния, освен Фреди. Луси и Джулс Сигал присъствуваха. Самият дон бе поискал да отиде в Калифорния, но получи лек сърдечен удар, който го прикова към леглото за цял месец. Вместо това, той изпрати огромен венец, а Албърт Нери също беше изпратен на Запад като официален представител на семейството.

Два дни след погребението на Нино Моу Грийн беше застрелян в холивудския дом на своята приятелка — киноактриса. Албърт Нери се появи в Ню Йорк чак след месец. Беше прекарал отпуската си на Карибско море и се върна към задълженията си, силно почернял. Майкъл Корлеоне го посрещна с усмивка и няколкото похвални думи, които включваха новината, че отсега нататък Нери щеше да получава допълнително възнаграждение — семейния приход от кантората в Ийст Сайд — район, който се считаше за много богат. Нери се радваше, беше доволен, че живее в свят, който заслужено награждаваше онези, които си гледат работата.