Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кръстникът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Godfather, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 147 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
MikoBG (2008)
Допълнителна корекция
mitakka (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Марио Пузо. Кръстникът

Роман

 

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив, 1981

Американска, I издание

Литературна група IV

 

Превела от английски Елена Юрукова

Рецензент Венко Христов

Редактор Йордан Костурков

Художник Никола Марков

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Ирина Йовчева

Коректори Жанета Желязкова Таня Кръстева Донка Симеонова

 

Дадена за набор на 14. VIII. 1981 г. Излязла от печат на 20. XII. 1981 г. Изд. № 1808 Формат 60×90/16 Издателски коли 26 У. И. К. 28,62 Печатни коли 26 Цена 3,50 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

07 9536652511/5637—31-81

 

A Pan Book, 1970

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на заглавие „Книга пета“
  3. — Корекция

Седемнадесета глава

Войната от 1947 година между семейство Корлеоне и Петте фамилии, обединени против тях, се оказа скъпа и за двете страни. Нещата се усложняваха и от натиска, оказван от полицията, която искаше да разкрие убийството на капитан МакКлъски. Рядкост беше служителите от полицията да не се съобразяват с политическата сила, която покровителствуваше хазарта и другите пороци, но в този случай политиците бях толкова безпомощни, колкото и командният състав на една развилняла се и грабеща армия, чиито офицери отказват да се подчиняват.

Тази липса на покровителство не засягаше толкова семейство Корлеоне, колкото техните противници. Приходите на групата Корлеоне зависеха най-вече от хазарта и тя беше ударена особено силно в комара на „числа“. Агентите им, които се опитаха да продължат игрите, паднаха в полицейските капани и обикновено ги поналагаха, преди да ги заведат при следователя. Дори някои от „банките“ бяха открити и нападнати, което доведе до тежки финансови загуби. „Банкерите“ хора с лично достойнство, с пълно право се оплакваха на своите довереници, които поставиха техните оплаквания на разискване пред семейния съвет. Но нищо не можеше да се направи. Беше им казано да прекъснат бизнеса. Беше позволено на местните агенти-негри да поемат операциите в Харлем — най-богатия район, и те започнаха да действуват така безсистемно, че на полицията никак не й беше трудно да ги пипне.

След смъртта на капитан МакКлъски някои вестници отпечатаха факти, които изобличаваха връзките му със Солоцо Те публикуваха доказателства, че МакКлъски е получил огромни суми в брой малко преди смъртта си. Тези факти бяха представени от Хейгън. Полицията отказа да ги потвърди или отрече, но имаха ефект. Полицаите бяха информирани от доносчици и от полицаи, на които семейството плащаше, че МакКлъски е бил мошеник. Не защото е вземал пари или чисти подкупи, това всеки можеше да върши. Възмутително беше, че е вземал най-мръсните от мръсните пари — за убийства и наркотици. А за морала на един полицай това беше непростимо.

Хейгън разбираше, че полицаят вярва в закона и реда по един странно наивен начин. Полицаят вярваше в него повече отколкото обществото, на което служеше. Законът и реда бяха в края на краищата чудото, от което той получаваше властта си, личната власт, която ценеше така, както я ценят почти всички хора. И все пак винаги беше налице спотаеното възмущение от обществото, на което той служеше. Хората бяха едновременно и негови довереници и негова плячка. Като довереници те бяха неблагодарни, оскърбителни и взискателни. Като плячка бяха хитри и опасни, изпълнени с коварство. Веднага щом някой попаднеше в лапите на полицая, механизмът на обществото, което полицаят защищаваше, събираше всичките си сили, за да му отнеме наградата с измама. Това затруднено положение беше създадено от политиците. Съдиите даваха снизходителни присъди на най-отявлените разбойници. Губернаторите на щати и дори самият президент на Съединените щати помилваха под предлог, че и най-почтените адвокати понякога не успяват да оправдаят заподозрения. След време ченгето научаваше какво е станало. Защо да не приема данъка, който тези разбойници плащаха? Той имаше по-голяма нужда от него. Защо неговите деца да не учат в колеж? Защо неговата жена да не пазарува в по-скъпи магазини? Защо самият той да не се попече през зимата във Флорида? В края на краищата той рискуваше живота си, а това не бе шега.

Но обикновено полицаят отказваше да приема „мръсни“ подкупи. Той би взел пари, за да позволи на събирача на облози да действува. Би взел пари от човек, който мрази да плаща глоби за неправилно паркиране или превишена скорост. Би позволил на проститутките да практикуват занаята си срещу заплащане. Това са пороци, присъщи на човека. Но обикновено полицаят не би взел подкуп за наркотици, въоръжени обири, изнасилване, убийство и други подобни извращения. В неговите разбирания това бе посегателство срещу самата същина на личната му власт и то не можеше да бъде допуснато.

Убийството на един капитан от полицията можеше да се сравни с убийството на цар. Но когато стана известно, че МакКлъски е бил убит, когато е бил в компанията на известен контрабандист на наркотици, когато стана известно, че е заподозрян в заговор за убийство, желанието на полицаите да отмъстят за него започна да намалява. А и в края на краищата те все още имаха да правят вноски за жилища, да изплащат коли, да лансират децата си в живота. Без „мръсните“ пари полицаите трябваше доста да се блъскат, за да свържат двата края. Амбулантните търговци без разрешително даваха добри пари за обяд. Рушветите за глоби за паркиране стигаха за дребни пари. Някои, които бяха в по-отчаяно състояние, стигнаха дотам, че започнаха да изнудват арестуваните хомосексуалисти, побойници и хулигани в помещенията на полицейските участъци. Накрая полицаите омекнаха. Повишиха цените и позволиха на фамилиите да действуват. „Ведомостите“ отново бяха попълнени от районните посредници, които записваха всички назначени в местния участък и дела им всеки месец. Отново беше установено някакво подобие на обществен ред.

 

 

Идеята да се използуват частни детективи да пазят болничната стая на дон Корлеоне беше на Хейгън. Те, разбира се, бяха подсилени от много по-страшните войници от отряда на Тесио. Но дори това не задоволи Сони. Към средата на февруари, когато дон Корлеоне можеше да бъде преместен без никаква опасност за живота му, той го докара с линейка в дома му на малката уличка. Къщата беше така подновена, че сега неговата спалня се беше превърнала в болнична стая с всички необходими съоръжения за оказване на бърза помощ. Бяха наети специално подбрани и проверени сестри, които да се грижат за него през цялото денонощие, а доктор Кенеди, срещу огромно възнаграждение, беше убеден да остане като лекар в тази частна болница и да живее в нея. Поне дотогава, докато дон Корлеоне щеше да има нужда само от грижите на сестрите.

Самата уличка беше превърната в непревземаема крепост. В допълнителните къщи бяха настанени подкрепления, а наемателите бяха изпратени на почивка по техните родни места в Италия, като всичките им разноски се плащаха.

Фреди Корлеоне беше изпратен в Лас Вегас да се възстанови, а също и да проучи възможностите за евентуална дейност на семейството в този комплекс от луксозни хотели с казина за хазарт, който възникваше сега там. Лас Вегас беше част от Западнокрайбрежната империя, която беше още неутрална, и шефът на тази империя беше гарантирал безопасността на Фреди там. Нюйоркските пет фамилии нямаха никакво желание да си създават нови врагове, преследвайки Фреди Корлеоне във Вегас. Достатъчно неприятности си имаха в Ню Йорк.

Доктор Кенеди беше забранил всякакви делови разговори в присъствието на дон Корлеоне. Заповедта му обаче беше напълно пренебрегната. Дон Корлеоне настоя военният съвет да се състои в неговата стая. Сони, Том Хейгън, Пийт Клеменза и Тесио се събраха там още първата вечер след завръщането му в къщи.

Дон Корлеоне беше твърде отпаднал, за да говори много, но желаеше да слуша и да упражнява правото си на вето. Когато му обясниха, че Фреди е изпратен в Лас Вегас, за да изучи бизнеса с хазарта в казината, той кимна одобрително. Когато разбра, че Бруно Таталия е убит от хората на семейство Корлеоне, той поклати глава и въздъхна. Но най-много се натъжи, когато научи, че Майкъл е убил Солоцо и капитан МакКлъски и после е бил принуден да бяга в Сицилия. Когато чу това, той им посочи вратата и те продължиха съвещанието си в ъгловата стая, в която беше библиотеката с правна литература.

Сони Корлеоне се отпусна в огромния фотьойл зад бюрото:

— Мисля, че е по-добре да оставим Стария на спокойствие за няколко седмици, докато докторът каже, че може да се заеме с работа. — Той замълча. — Бих искал да задвижим нещата отново, преди още да се е подобрило състоянието му. Първото нещо, с което трябва да се заемем, са игрите на „числа“ в Харлем. Черните „момчета“ там достатъчно се позабавляваха, сега трябва да си ги възвърнем. Те оплескаха всичко, но както и да е, обикновено цялата им работа е такава. Много от техните агенти не плащаха на онези, които печелеха. Карат кадилаци и заявяват на своите играчи, че трябва да чакат за печалбите си или им плащат половината от онова, което са спечелили. Не искам нито един агент да изглежда богат в очите на своите играчи. Не искам да се обличат прекалено добре. Не искам да карат нови коли. Не искам да задигат пари от залаганията за сметка на тези, които печелят. И още, не искам никакви любители да останат в бизнеса, те ни създават лошо име. Том, погрижи се планът да започне да се изпълнява веднага. Всичко останало ще си отиде по местата веднага щом съобщиш, че забраната е вдигната.

Хейгън каза:

— В Харлем има някои много упорити момчета. Те опитаха вкуса на големите пари и няма да искат да станат пак само агенти или помощници на „банкерите“.

Сони сви рамене:

— Дай имената им на Клеменза. Негова работа е да ги вкара в пътя.

Клеменза успокои Хейгън:

— Няма проблеми.

Тесио беше този, който повдигна най-важния въпрос:

— Щом започнем да действуваме, Петте фамилии ще започнат своите нападения. Ще атакуват нашите „банкери“ в Харлем и нашите събирачи на облози в Ист Сайд. Може дори да се опитат да се набъркат в индустрията за готови дрехи, която ние обслужваме. Войната ще ни струва много пари.

— Мисля, че няма да го направят — каза Сони. — Те знаят, че веднага ще им отвърнем. Пуснал съм хора, които да се опитат да сключат мир, като платим обезщетение за сина на Таталия.

Хейгън се обади:

— Не се интересуват от нашите опити за преговори. Те изгубиха много пари през последните няколко месеца и ни обвиняват за това. И с право. Мисля, че онова, което искат, е да се съгласим да се включим в търговията с наркотици, за да използуват семейните ни политически връзки. С други думи, сделката на Солоцо без Солоцо. Но няма да започнат да обсъждат този въпрос, докато не ни нанесат щети с някаква акция. А после, след като ни накарат да поомекнем, смятат, че ще изслушаме предложението им за наркотиците.

Сони рязко каза:

— Никакви сделки с наркотици. Дон Корлеоне е казал „не“, значи ще бъде „не“, докато той не го промени.

Хейгън рязко каза:

— Тогава се изправяме пред един технически проблем. Нашите пари са навън, на открито. Залагания и комар. Могат да ни ударят. А семейство Таталия имат проституцията и профсъюзите на докерите. Как, по дяволите, можем да ги ударим ние? Другите фамилии имат малък дял в хазарта. Но повечето от тях имат дял в строителството, лихварството, контролират профсъюзи, сключват договори с държавата. Получават много от изнудвания и други подобни, в които са замесени голям брой невинни хора. Техните пари не са навън, на улицата. Кабарето на Таталия е твърде известно, за да бъде нападнато, това ще ни създаде много неприятности. А тъй като дон Корлеоне е все още извън строя, тяхното политическо влияние е равно на нашето. Така че това поставя пред нас един истински проблем.

— Този проблем е моя работа, Том — каза Сони. — Аз ще намеря отговора. Продължавай опитите за преговори и се заеми с другите неща. Нека започнем бизнеса си отново и да видим какво ще стане. Тогава ще решим какво да правим. Клеменза и Тесио имат много хора, можем да излезем срещу всичките пет фамилии, пистолет срещу пистолет, ако наистина го искат. Просто ще минем на дюшеци.

Да се изгонят черните любители-„банкери“ от бизнеса не представляваше никакъв проблем. Направени бяха донесения в полицията и ченгетата ги сбараха. Не костваше специални усилия. По това време беше невъзможно за негър да плаща на високопоставен полицай или политически служител, за да води такава дейност. Това се дължеше най-вече на расовите предразсъдъци и недоверието към тази раса. Но Харлем беше винаги считан за дребен проблем, уреждането на който предстоеше.

Петте фамилии удариха в неочаквана посока. Бяха убити двама влиятелни служители от профсъюзите на работниците в конфекцията, служители, които бяха членове на семейство Корлеоне. После лихварите от семейство Корлеоне бяха прогонени от крайбрежните кейове, а така също и техните събирачи на облози. Пивниците, принадлежащи на профсъюзите на докерите, бяха преминали към Петте фамилии. Из целия град събирачите на облози на семейство Корлеоне бяха заплашени, за да бъдат убедени да сменят господаря си. Най-крупният „банкер“ на „числа“ в Харлем, стар приятел и съюзник на семейство Корлеоне, беше зверски убит. Вече нямаше никакъв избор. Сони нареди на своите довереници да минат на дюшеци.

В града бяха осигурени два апартамента, снабдиха ги с дюшеци, на които да спят „изпълнителите“, с хладилници за храна, оръжие и амуниции. Клеменза обзаведе единия апартамент, а Тесио — другия. На всички събирачи на облози от семейството бяха дадени телохранители. Банкерите на „числа“ в Харлем обаче бяха преминали на страната на врага и в момента нищо не можеше да се направи. Всичко това струваше на семейство Корлеоне много пари, а доходите бяха много малки. През следващите няколко месеца станаха очевидни и някои други неща. Най-важното беше, че семейство Корлеоне се беше надценило.

За това имаше причини. След като дон Корлеоне беше още много слаб, за да се включи, голяма част от политическата сила на семейството беше неутрализирана. Освен това последните десет мирни години сериозно бяха подкопали боеспособността на двамата довереници — Клеменза и Тесио. Клеменза все още беше способен изпълнител на смъртни присъди и администратор, но му липсваше енергичността и младежката сила да води хората си. С напредването на възрастта Тесио беше омекнал и не беше достатъчно безпощаден. Том Хейгън, независимо от качествата си, просто не беше подходящ за consigliori във военно време. Основната му грешка беше, че не бе сицилианец.

Сони Корлеоне виждаше тези слабости в семейството при военновременната обстановка, но не можеше да направи нищо, за да ги отстрани. Той не беше дон, а само Великият дон можеше да смени своите довереници и своя consigliori. Самата подмяна щеше да направи положението още по-опасно, можеше да стане причина за измяна. Първоначално Сони имаше намерение да извършва отбранителни акции, докато дон Корлеоне се съвземе и бъде в състояние да поеме задълженията си, но с измяната на „банкерите“ на „числа“, с тероризирането на събирачите на облози положението на семейството ставаше рисковано. И той реши да отвърне на удара с удар.

Реши да удари право в сърцето на врага. Планираше да ликвидира главите на Петте фамилии в една голяма тактическа маневра. Поради тази причина той задействува една сложна система на наблюдение над тях. Ала след седмица вражеските шефове съответно потънаха вдън земя и повече не се видяха на публични места.

Петте фамилии и семейство Корлеоне бяха в задънена улица.