Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кръстникът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Godfather, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 147 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
MikoBG (2008)
Допълнителна корекция
mitakka (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Марио Пузо. Кръстникът

Роман

 

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив, 1981

Американска, I издание

Литературна група IV

 

Превела от английски Елена Юрукова

Рецензент Венко Христов

Редактор Йордан Костурков

Художник Никола Марков

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Ирина Йовчева

Коректори Жанета Желязкова Таня Кръстева Донка Симеонова

 

Дадена за набор на 14. VIII. 1981 г. Излязла от печат на 20. XII. 1981 г. Изд. № 1808 Формат 60×90/16 Издателски коли 26 У. И. К. 28,62 Печатни коли 26 Цена 3,50 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

07 9536652511/5637—31-81

 

A Pan Book, 1970

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на заглавие „Книга пета“
  3. — Корекция

Трета глава

Заедно с шофьора в колата, където беше Хейгън, имаше четирима души. Сложиха го на задната седалка между двамата мъже, които бяха застанали зад него на улицата. Солоцо седна отпред. Мъжът от дясната страна на Хейгън се пресегна и смъкна шапката му над очите, така че да не може да вижда.

— Не смей да мърдаш дори малкия си пръст — каза той.

Пътуването бе кратко, не повече от двайсет минути, но когато слязоха от колата, Хейгън не можа да разбере къде са, защото се беше стъмнило. Заведоха го в приземен апартамент и го накараха да седне на кухненски стол с права облегалка. Солоцо седна срещу него до кухненската маса. Тъмното му лице беше придобило странния израз на хищна птица.

— Не искам да се страхуваш — каза той. — Зная, че не си човек от ударните сили на семейството. Искам да помогнеш на Корлеоне и на мен.

Ръцете на Хейгън трепереха, докато си слагаше цигара в устата. Един от мъжете донесе на масата бутилка уиски и му даде да глътне малко от една порцеланова чаша. Хейгън изпи парещата течност с благодарност. Тя успокои ръцете му и пропъди слабостта от краката му.

— Шефът ти е мъртъв — каза Солоцо. Той млъкна, учуден от сълзите, които се появиха в очите на Хейгън. После продължи: — Пипнахме го на улицата пред кантората му. Веднага щом ми съобщиха това, минах да те взема. Ти трябва да ме помириш със Сони.

Хейгън — не отговори. Той бе учуден от мъката и чувството си на самота, примесени със страх от смъртта. Солоцо заговори отново:

— Сони бе готов да се споразумеем, нали! Ти също знаеш, че това е най-умното, което трябва да се направи. Наркотиците са бъдещето. В тях има толкова много пари, че всеки може да забогатее само за няколко години. Дон, Корлеоне беше от старата гвардия и неговото време беше минало, но той не го знаеше. Сега обаче е мъртъв и нищо не може да го върне. Готов съм да сключим нова сделка и ти трябва да убедиш Сони да я приеме. Хейгън отговори:

— Нямаш никакъв шанс. Сони ще те преследва с всички сили и средства.

Солоцо нервно каза:

— Това ще бъде първата му реакция. Ти трябва да го вразумиш. Семейство Таталия стои зад мен с всичките си хора. Другите нюйоркски фамилии ще се съгласят с всичко, което ще спре тоталната война между нас. Нашата война ще навреди на тях и на техния бизнес. Ако Сони приеме сделката, останалите фамилии в страната, дори и най-старите приятели на дон Корлеоне, ще решат, че това не им влиза в работата.

Хейгън бе втренчил поглед надолу в ръцете си, без да отговаря. Солоцо продължи да го убеждава:

— Дон Корлеоне беше започнал да допуска грешки. Преди никога не бих могъл да се добера до него. Другите фамилии не му се доверяват, защото те направи свой consigliori, а ти не си дори италианец, още по-малко сицилианец. Ако се стигне до война, семейство Корлеоне ще бъде смазано и всички ще загубят, включително и аз. Имам нужда от политическите връзки на семейството дори повече, отколкото имам нужда от парите. Така че поговори със Сони, поговори и с неговите доверени хора. Така ще помогнеш да се избегнат много кръвопролития.

Хейгън подаде порцелановата си чаша за още уиски.

— Ще се опитам — каза той. — Но Сони е твърдоглав. А дори и Сони няма да може да разубеди Лука. Трябва да се страхуваш от Лука. Аз също трябва да се страхувам от него, ако сключа сделка с теб.

Солоцо спокойно каза:

— Ще се погрижа за Лука. А ти се погрижи за Сони и за другите две момчета. Слушай, можеш да им кажеш, че Фреди щеше да си изпати днес заедно е баща си, но моите хора имаха изрична заповед да не го убиват. Не исках да предизвиквам излишна ненавист. Можеш да им кажеш, че Фреди е жив благодарение на мен.

Най-после умът на Хейгън заработи. За първи път повярва, че Солоцо няма намерение да го убива или задържа като заложник. Неочакваното облекчение от страха, което заля тялото му, го накара да се изчерви от срам. Солоцо го наблюдаваше със спокойна разбираща усмивка. Хейгън започна да премисля нещата. Ако не се съгласеше да подкрепи Солоцо, можеха да го убият. И тогава той разбра, че Солоцо очаква от него само да изложи условията, но да ги изложи правилно, така както бе задължен да го направи един разумен consigliori. Сега, размишлявайки върху това, той разбра също, че Солоцо е прав. На всяка цена трябваше да се избегне една безогледна война между семейство Таталия и семейство Корлеоне. Корлеонови трябваше да погребат своя покойник и да забравят. След което да сключат сделката. А после, когато му дойдеше времето, можеха да тръгнат срещу Солоцо.

Но когато погледна нагоре, разбра, че Солоцо знаеше точно какво си мисли. Турчина се усмихваше. И тогава изведнъж той си зададе въпроса: Какво се бе случило е Лука Брази, че Солоцо е толкова спокоен? Дали Лука не беше се споразумял с тях? Спомни си, че същата вечер, когато дон Корлеоне бе отказал на Солоцо, Лука бе повикан в кабинета за среща насаме с дон Корлеоне. Но сега не му беше времето да се тревожи за такива подробности. Той трябваше да се върне на сигурно място в крепостта на семейство Корлеоне в Лонг Бийч.

— Ще се постарая — каза той на Солоцо. — Мисля, че си прав и дори самият дон Корлеоне би искал да постъпим така.

Солоцо кимна сериозно.

— Добре — каза той. — Не обичам кръвопролития, аз съм бизнесмен, а кръвта струва прекалено скъпо.

В този миг телефонът иззвъня и един от мъжете, седнали зад Хейгън, отиде да се обади. Той слуша известно време, после рязко каза:

— Добре, ще му предам. — Затвори телефона, отиде до Солоцо и зашепна на ухото на Турчина. Хейгън видя как лицето на Солоцо пребледня, а очите му ядосано заблестяха. Самият той изтръпна от страх. Солоцо го гледаше замислено и изведнъж Хейгън разбра, че сега вече нямаше да го освободят. Случило се бе нещо, което можеше да му коства живота. Солоцо каза:

— Стария е още жив. Пет куршума в сицилианската му кожа и още е жив. — Вдигна безпомощно рамене. — Лошо — каза той на Хейгън. — Лошо за мен. Лошо и за теб.