Марио Пузо
Кръстникът (22)

Двадесет и втора глава

Година след смъртта на Сони, на Луси Мансини той все така ужасно й липсваше и тя тъжеше за него по-силно и от влюбените от любовните романи. Мечтите й не бяха скучни като мечтите на ученичка, копнежите й не бяха като копнежите на предана съпруга. Не загубата на нейния „другар в живота“ я беше накарала да се чувствува самотна или да чувствува липсата му заради непоколебимия му характер. Тя нямаше нежни възпоминания за сантиментални подаръци, за усмивката му, за веселото пламъче в очите му, когато й казваше нещо мило или остроумно, не го беше обожавала като герой.

Не. Тя чувствуваше отсъствието му заради много по-важна причина — той беше единственият мъж в света, който можеше да накара тялото й да достигне блаженството на любовта. Още млада и наивна, тя продължаваше да вярва, че той е бил единственият мъж, който е могъл да прави това.

Сега, година по-късно, тя се припичаше под целебното слънце на Невада. Слабият рус млад мъж в краката й си играеше с пръстите й. През този неделен следобед те бяха на плаж на басейна в хотела и без да обръща внимание на хората край тях, ръката му се плъзгаше нагоре по голото й бедро.

— О, Джулс, престани — каза Луси. — Мислех, че поне лекарите не са толкова глупави, колкото другите мъже.

Джулс й се ухили:

— Аз съм лекар от Лас Вегас. — Той погъделичка бедрото й от вътрешната страна и остана учуден, че толкова дребна закачка можеше да я възбуди така силно. Разбра го по лицето й, макар тя да се опитваше да го скрие. Тя наистина беше много спонтанно и непокварено момиче. Тогава защо не можеше да я накара да се отпусне? Трябваше да разбере това, без да обръща внимание на празните приказки за загубения любим, който никога не може да бъде заместен. Това тук под неговата ръка беше жива плът, а живата плът имаше нужда от друга жива плът. Доктор Джулс Сигал реши, че ще направи големия удар тази вечер в апартамента си. Беше искал да я спечели без никакви трикове, но ако имаше нужда от тях, то той беше най-подходящият човек. Всичко в интерес на науката, разбира се. Още повече че бедното дете умираше за това.

— Джулс, престани, моля те престани — каза Луси. Гласът й трепереше.

Джулс веднага си придаде разкаян вид:

— Добре, сладурче — каза той, сложи главата си в скута й, и използувайки меките й бедра за възглавница, задряма. Озадачаваше го смущението й, топлината, която се излъчваше от слабините й, и когато тя сложи ръка върху главата му, за да приглади косата му, той сграбчи китката й игриво и я задържа като любовник, но в същност за да премери пулса й. Сърцето й галопираше. Щеше да я свали довечера и щеше да открие тайната й, каквато и, по дяволите, да беше тя. Напълно уверен в успеха си, доктор Джулс Сигал заспа.

Луси наблюдаваше хората около басейна. Никога не си беше мислила, че животът й ще се промени така за по-малко от две години. Никога не беше съжалявала за „глупостта“ си на сватбата на Кони Корлеоне. То беше най-хубавото нещо, което някога й се беше случвало, и тя го преживяваше в сънищата си отново и отново. Преживяваше отново и отново месеците, които го бяха последвали.

Сони я беше посещавал веднъж седмично, понякога по-често, но никога по-рядко. В дните, предхождащи деня, в който отново щеше да го види, тялото й се измъчваше. Страстта им един към друг беше най-елементарна, без всякакво сантименталничене или каквато и да било интелектуалност. Това беше груба любов, плътска любов, любов на една биологическа тъкан към друга.

Когато Сони й се обаждаше, че ще дойде, тя гледаше да има достатъчно алкохол в апартамента и достатъчно храна за вечеря и закуска, защото обикновено той си отиваше късно на следващата сутрин. Той искаше да й се насити и тя искаше да му се насити. Сони си имаше ключ и когато влизаше вътре, тя се хвърляше в огромните му ръце. И двамата се отнасяха един към друг брутално прямо, брутално примитивно. По време на първата им целувка те започваха трескаво да свличат дрехите си, той я вдигаше във въздуха, а тя обвиваше краката си около огромните му бедра. Любеха се прави в коридора на апартамента, сякаш трябваше да повтарят първия си любовен акт, а после той я занасяше така в спалнята.

Лежаха в леглото и се любеха. Прекарваха заедно в апартамента по шестнайсет часа, съвсем голи. Тя му готвеше огромни количества храна. Понякога му се обаждаха по телефона — очевидно по служба, но тя никога не се вслушваше в думите. Беше прекалено заета да си играе с тялото му — да го гали, да го целува, заравяйки уста в него. Понякога, когато той ставаше да вземе нещо за пиене и минаваше покрай нея, тя не можеше да се въздържи и да не се пресегне към голото му тяло, да го прегърне и да го люби, сякаш всички части на тялото му бяха играчки, специално конструирани, чудесен фин механизъм, разкриващ познато, но неизчерпващо се очарование. Първоначално тя се срамуваше от тези свои буйни изблици, но скоро забеляза, че те му доставят удоволствие, ласкаеше го, че тя беше всеотдайна робиня на тялото му. Във всичко това имаше животинска спонтанност. Двамата бяха щастливи заедно.

Когато стреляха по бащата на Сони на улицата, тя за пръв път разбра, че любимият й е изложен на опасност. Сама в апартамента си, не плачеше, а виеше високо като животно. Когато Сони не дойде да я види в продължение на почти три седмици, започна да кара само на сънотворни хапчета, алкохол и собственото си терзание. Болката, която чувствуваше, беше физическа болка, болеше я тялото. Когато най-после той дойде, тя остана вкопчена в тялото му почти през цялото време. След това той идваше поне веднъж седмично, докато го убиха.

Тя научи за смъртта му от вестниците и още същата вечер взе огромно количество сънотворни таблетки. Необяснимо защо, вместо да умре от тях, тя се почувствува толкова зле, че излезе, олюлявайки се, на стълбището и се строполи пред вратата на асансьора, където я намериха и откараха в болница. Връзката й със Сони не беше известна на широката публика, затова нейният случай беше споменат само с няколко реда в сензационните вестници.

Докато лежеше в болницата, Том Хейгън дойде да я види и утеши, Том Хейгън й уреди да работи в Лас Вегас, в хотела, управляван от брата на Сони — Фреди. Том Хейгън беше този, който й каза, че ще получава годишна рента от семейство Корлеоне, че Сони й е осигурил бъдещето. Беше я попитал дали е бременна, сякаш това можеше да бъде причината да вземе таблетките, но тя му беше казала, че не е. Беше я попитал дали Сони е ходил при нея през онази фатална нощ и дали се е обадил, че ще отиде и тя му беше казала „не“, Сони не беше се обаждал. Каза, че след работа винаги си стояла в къщи и го чакала. Беше казала истината на Хейгън.

— Той е единственият човек, когото бих могла да обичам — заяви тя. — Не мога да обичам никой друг.

Тя видя как той леко се усмихна, но изглеждаше и изненадан.

— Наистина ли ти се струва толкова невероятно? — попита тя. — Нали той е този, който те заведе в дома си, когато си бил дете?

— Той беше друг човек — каза Хейгън, — а израсна съвсем различен.

— Не и за мен — каза Луси. — Може би за всички останали, но не и за мен. — Чувствуваше се още много отпаднала, за да обясни как Сони беше винаги мил с нея. Никога не й се беше сърдил, никога не беше ставал дори раздразнителен или нервен.

Хейгън направи всичко необходимо за преместването й в Лас Вегас. Чакаше я нает апартамент, лично той я изпрати до летището и я накара да му обещае, че ако някога се почувствува самотна или нещата не вървят както трябва, ще му се обади и той ще й помогне с всичко, което е по силите му.

Преди да се качи на самолета, тя го попита колебливо:

— Знае ли бащата на Сони какво правиш?

Хейгън се засмя:

— Аз действувам от негово име, както и от свое. В това отношение той е старомоден и няма никога да тръгне против интересите на законната съпруга на своя син. Но смята, че ти си била просто едно младо момиче, а Сони е трябвало да обмисли нещата малко повече. Освен това, когато изпи всички онези таблетки, ти потресе всички ни. — Той не й обясни колко непонятно беше за човек като дон Корлеоне някой да посегне на живота си.

Сега, след почти осемнайсет месеца в Лас Вегас, тя с учудване откри, че е почти щастлива. Понякога сънуваше Сони и като лежеше будна в леглото преди изгрев-слънце, продължаваше съня си, като се милваше сама, докато отново заспеше. След смъртта на Сони не беше спала с друг мъж. Но животът в Лас Вегас й допадаше. Тя ходеше да плува в басейните на хотела, разхождаше се с яхта в езерото Мийд, пътуваше из пустинята в почивните си дни. Отслабна и това се отрази добре на фигурата й. Беше си пак похотлива, но повече в американски, отколкото в стария италиански стил. Работеше в отдела за реклама при хотела, като уреждаше посрещането на гостите и нямаше нищо общо с Фреди, въпреки че когато я видеше, той се спираше да поговори с нея. Беше изненадана от промяната у Фреди. Той беше станал любимец на жените, обличаше се красиво и, изглежда, имаше истински нюх за ръководене на хазартния център. Той движеше чисто хотелските въпроси, нещо, което не се правеше често от собствениците на казина. От дългите и много горещи лета, а може би от по-активния му полов живот, той също беше отслабнал и добре скроените дрехи му придаваха небрежно-елегантен вид и го правеха неотразим.

Том Хейгън дойде да я види след шест месеца. Тя получаваше чек за шестстотин долара месечно, всеки месец, освен заплатата си. Хейгън й обясни, че получаването на парите трябва да се узакони по някакъв начин пред другите и затова я помоли да му предостави пълни права на неин личен адвокат, за да може нормално да прехвърля парите. Каза й също, че формално ще бъде записана като собственик на част от акциите на хотела, в който работи. Тя трябваше да мине през всички законни формалности, предвидени в щата Невада, но за всичко щяха да се погрижат други вместо нея, така че неудобствата за самата нея щяха да бъдат сведени до минимум. Това уреждане на нещата обаче тя не биваше да обсъжда с никого без неговото съгласие. Щеше да бъде юридически защитена по всички възможни начини и парите й щяха да бъдат осигурени всеки месец. Ако властите или някои други официални организации се опитаха някога да я разпитват, тя просто трябваше да ги препрати към своя адвокат и нямаше да бъде повече безпокоена.

Луси се съгласи. Тя разбираше какво става, но нямаше никакви претенции затова как ще бъде използувана. Споразумението изглеждаше разумно. Но когато Хейгън я помоли да си отваря очите из хотела, да наблюдава Фреди и шефа на Фреди — собственика и администратора на хотела, най-главния акционер, тя му каза:

— О, Том, ти не искаш да кажеш, че трябва да шпионирам Фреди, нали?

Хейгън се усмихна:

— Баща му се тревожи за него. Той е в много близки отношения с Моу Грийн и ние просто искаме да бъдем сигурни, че на Фреди няма да му се случи нищо неприятно. — Не си направи труда да й обясни, че дон Корлеоне не е субсидирал строителството на този хотел в пустинята на Лас Вегас само за да осигури на сина си едно райско място, но и за да си осигури плацдарм за по-големи операции.

Беше съвсем наскоро след този разговор, когато доктор Джулс Сигал дойде да работи като лекар в хотела. Той беше много слаб, много хубав и очарователен и изглеждаше много млад за лекар. Поне на Луси така й се струваше. Тя се запозна с него, когато над китката й се появи израстък. Тя се тревожи за това няколко дни, а после отиде една сутрин в лекарския кабинет в хотела. Две момичета от шоупрограмата бяха в чакалнята и си разправяха клюки. Бяха руси румени хубавици. Бяха като ангели. Но едната от тях казваше:

— Кълна се, че ако още веднъж се заразя, ще се откажа от танцуването.

Когато доктор Джулс Сигал отвори вратата на кабинета, за да покани едно от момичетата да влезе, Луси почувствува желание да си тръгне и ако болестта й беше по-интимна и по-сериозна, сигурно щеше да го направи. Доктор Сигал носеше памучни панталони и отворена риза. Очилата с рогови рамки и спокойните му и сдържани маниери бяха в негов плюс, но все пак впечатлението, което правеше, беше на непринуден човек, а като много в основата си старомодни хора и Луси смяташе, че медицината и непринудеността не се съчетават.

Когато най-после влезе в кабинета, тя забеляза в държането му нещо, вдъхващо толкова доверие, че всичките й опасения се изпариха. Той почти не говореше, но въпреки това не беше груб и не бързаше. Когато го попита какво представлява израстъкът, той търпеливо й обясни, че това е съвсем обикновена фиброма, която в никакъв случай не може да бъде злокачествена или да бъде причина за сериозно безпокойство. Взе една тежка медицинска-книга и й нареди:

— Изпънете ръката си напред.

Тя нерешително протегна ръката. Той й се усмихна за първи път.

— Ще се лиша от хонорара си — рече той. — Просто ще изстискам израстъка с тази книга и той ще изчезне. Израстъкът може да се появи отново, но ако го махна оперативно, ще останете без пари и ще трябва да носите превръзки. Разбирате ли ме?

Луси му се усмихна. Без да знае защо, тя му се доверяваше напълно.

— Разбирам — каза тя. В следващия миг, когато той удари ръката и с тежкия медицински том, тя нададе вик. Израстъкът беше се разнесъл, почти.

— Толкова ли ви заболя? — попита той.

— Не — каза Луси. Тя го наблюдаваше, докато попълваше историята на заболяването й в нейния картон. — Това ли е всичко?

Той кимна, без да й обърне повече внимание. Седмица по-късно я видя в кафенето и седна до нея на барчето:

— Как е ръката ви? — попита той. Луси му се усмихна.

— Добре е — каза тя. — Държите се доста ексцентрично за лекар, но сте доста добър.

Той й се ухили:

— Ти не знаеш колко съм ексцентричен. А пък аз не знаех колко си богата. Вестникът, който излиза в Лас Вегас, току-що публикува списъка на притежателите на акции от хотела и научих, че Луси Мансини притежава цели десет процента. Можех да направя цяло състояние от онази малка подутина.

Тя не му отговори, спомняйки си изведнъж за предупреждението на Хейгън. Той й се ухили:

— Не се тревожи, играта ми е ясна, ти си само едно от подставените лица, във Вегас е пълно с такива. Искаш ли довечера да отидем на някое шоу? Ще ти купя и чипове за рулетката.

Тя много се колебаеше. Той настоя. Накрая Луси каза:

— Бих искала да дойда, но се страхувам, че може да се разочароваш от финала на вечерта. Не съм като повечето момичета тук, в Лас Вегас.

— Именно затова те поканих — каза Джулс весело. — Предписал съм си една вечер почивка.

Луси му се усмихна и каза малко тъжно:

— Толкова ли ми личи? — Той поклати отрицателно глава и тя добави: — Добре, тогава ще вечеряме, но чиповете ще си платя аз.

Отидоха на вечерното шоу и Джулс я забавляваше, като й описваше различни типове голи бедра и гърди с медицински термини, без да бъде вулгарен, с добро чувство за хумор. След това играха заедно на рулетка и спечелиха над сто долара. Най-накрая отидоха с колата до Боулдър Дам на лунна светлина и той се опита да я обладае, но когато тя продължи да се съпротивлява след няколко целувки, разбра, че наистина не иска и спря. Прие поражението си с много добро чувство за хумор.

— Казах ти, че не искам — каза Луси с почти укорителен тон, но и с чувство за вина.

— Щеше да се чувствуваш ужасно обидена, ако не бях поне опитал — каза Джулс. И тя трябваше да се засмее, защото това беше наистина така.

През следващите няколко месеца станаха големи приятели. Това не беше любов, защото не се любеха — Луси не му позволяваше. Тя виждаше, че той е озадачен от отказа й, но не се обиждаше, както биха направили други мъже, и това я караше да му се доверява още повече. Откри, че под професионалната му докторска външност се крие човек, който страшно обича забавленията и авантюрите. В събота и неделя той караше едно форсирано ем джи в калифорнийските ралита. Когато си вземал отпуска, разказваше й той, отивал във вътрешността на Мексико, в истинската дива част, където убиват чужденците заради обувките им и животът е толкова примитивен, колкото е бил преди хиляда години. Съвсем случайно тя научи, че е хирург и че е работил в една известна болница в Ню Йорк.

Фактът, че беше постъпил на работа в хотела, я озадачи повече от всякога. Когато го попита защо, Джулс й отговори:

— Кажи ми първо ти твоята страшна тайна и аз ще ти кажа моята.

Тя се изчерви и изостави тази тема. Джулс също не настоя и връзката им продължи — сърдечно приятелство, на което тя разчиташе повече, отколкото си даваше сметка.

 

 

Сега, като седеше край басейна с русата глава на Джулс в скута си, тя почувствува как я завладява нежност към него. Почувствува болки в слабините и без да съзнава, пръстите й чувствено загалиха кожата на шията му. Той изглеждаше заспал, сякаш не забелязваше, и тя се възбуди само от това, че го чувствуваше до себе си. Изведнъж той вдигна главата си от скута й и стана. Хвана я за ръката и я поведе през тревата към циментовата пътека. Тя го следваше покорно дори тогава, когато я поведе към едно от бунгалата, в което живееше. Когато влязоха, той сипа по едно голямо уиски и за двамата. След палещото слънце и сладострастните мисли питието й замая главата. После Джулс я прегърна и телата им, почти голи с изключение на оскъдните им бански, се притиснаха едно към друго. Луси мърмореше „Недей“, но в гласа й нямаше никаква убедителност и Джулс не й обърна внимание. Той бързо свали сутиена, така че можеше да милва тежките й гърди, целуваше ги, после смъкна банските й, и докато правеше това, продължаваше да целува тялото й, заобления й корем и бедрата. Надигна се, смъквайки своите плувки, без да я пуска, и след това, прегърнати, легнаха голи на леглото му и тя почувствува как той прониква в нея. Това й беше достатъчно, само лекото докосване, за да достигне върха, но тогава, в следващата секунда, по движенията на тялото му разбра неговото учудване. Почувствува завладяващия я срам, който беше изпитвала, преди да срещне Сони, но Джулс извиваше тялото й над ръба на леглото, наместваше краката й и тя го остави да върши с нея каквото иска. Тогава той отново я облада, като я целуваше, и този път тя го усещаше, но което беше по-важно, почувствува, че и той също усеща нещо и свърши.

Когато се отърколи от тялото й, Луси се сгуши в единия ъгъл на леглото и започна да плаче. Изпитваше такъв срам. И остана крайно учудена, когато чу Джулс да се смее тихо и да казва:

— Ох ти, бедничкото ми невежо италианско момиче, значи затова ми отказваше през всичките тези месеци? Глупаче такова. — Той каза „глупаче такова“ така сърдечно, че тя се обърна към него и той притисна голото й тяло към своето, като казваше: — Ти си от Средновековието, ти наистина си от Средновековието. — Гласът му беше ласкав и мил, а тя продължаваше да плаче.

Джулс запали цигара и я сложи в устата й, тя се задави от дима и трябваше да спре да плаче.

— А сега ме изслушай — каза той, — ако беше получила съвременно възпитание в културно семейство от двайсетия век, проблемът ти щеше да бъде разрешен още преди години. Позволи ми сега да ти обясня в какво се състои твоят проблем: това не е все едно да си грозна, да имаш лоша кожа или разногледи очи, които пластичната хирургия не може да поправи. Твоят проблем не е по-голям от това да имаш брадавица или бенка на брадата, или неправилно оформено ухо. Престани да мислиш за него като за полов проблем. Престани да си въобразяваш, че си широка и не можеш да се харесаш на никой мъж. Това, което имаш, ние, хирурзите, наричаме тазова деформация и отслабване на тазовото дъно. Обикновено се получава след раждане, но може да бъде просто вродена костна деформация. Това е често срещано състояние и много жени имат нещастен живот, а в същност една проста операция може да ги оправи: Някои дори се самоубиват. Но никога не съм си представял, че ти си в подобно състояние, защото имаш толкова красиво тяло. Мислех, че е нещо психическо, тъй като знам историята ти, разказвала си ми я достатъчно често, за теб и Сони. Но позволи ми да те прегледам основно и ще мога да ти кажа съвсем точно колко работа ще е необходима. Сега иди и си вземи душ.

Луси отиде в банята и взе душ. Търпеливо, въпреки протестите й, Джулс я накара да легне на леглото с разтворени крака. В апартамента си имаше друга лекарска чанта, която отвори. Освен това доближи до леглото масичка с огледална повърхност, на която имаше и други инструменти. Сега той беше съвсем делови, преглеждаше я, пъхаше пръстите си в нея, опипваше я. Тя беше започнала да се чувствува унизена, когато той я целуна по пъпа и каза почти на себе си: „За първи път изпитвам удоволствие от работата си.“ После я обърна настрани и пъхна пръста си в ректума, а другата му ръка я галеше нежно по врата. Когато свърши прегледа, той отново я обърна, целуна я нежно по устата и каза:

— Скъпа моя, ще ти направя цялостен ремонт, а после ще проверя лично как се е получило. Този случай ще бъде първият в медицинската практика и ще мога да го опиша в специализираните списания.

Джулс извърши всичко с толкова добродушие и обич, беше така очевидно, че държи на нея, че Луси превъзмогна срама и смущението си. Той дори свали медицинския учебник от рафта, за да й покаже случай като нейния и хирургическата намеса, която бе необходима, за да се направи корекция. Беше й крайно интересно.

— Освен това е полезно за здравето — каза Джулс. — Ако не се коригира, по-късно ще имаш страшно много неприятности с пикочната си система. Цялата тазоструктура постепенно отслабва, ако не се коригира оперативно. Срамно е, че старомодната лъжеморалност не позволява на много лекари правилно да поставят диагнозата и да поправят положението, а и много жени не смеят да се оплачат.

— Не ми говори за това, моля те, недей — каза Луси. Той виждаше, че тя все още до известна степен се срамува от тайната си, от „отвратителния си дефект“. Въпреки че за неговите, разбирания на лекар това изглеждаше върхът на глупостта, той беше достатъчно чувствителен, за да се постави на нейно място. Тази чувствителност го насочи също към правилния начин, по който да я накара да се почувствува по-добре.

— Е, добре, аз зная твоята тайна, затова сега ще ти кажа моята — рече той. — Все ме питаш какво правя тук в този град, аз — един от най-младите и най-обещаващи хирурзи на Източните щати. — Той пародираше някои съобщения за него във вестниците. — Истината е, че правя криминални аборти, което само по себе си не е толкова лошо, такава е половината медицинска практика, но ме хванаха. Имах един приятел лекар на име Кенеди, с когото бяхме заедно стажант-лекари. Той е много консервативен, но обеща, че ще ми помогне. Разбрах, че Том Хейгън му е казал, че семейство Корлеоне му е задължено и може да ги помоли за помощ, когато има нужда. И се обади на Хейгън. Веднага след това обвиненията бяха оттеглени, но Медицинската асоциация и поделението й в Източните щати ме бяха сложили вече в черния списък. И така, семейство Корлеоне ми намери работа тук. Печеля добре. Върша работа, която трябва да се върши. Тези момичета от шоуто все загазват и да им направиш аборт е най-лесното нещо на света, ако дойдат при мен веднага. Изстъргвам ги с кюретата, както се стърже тиган. Фреди Корлеоне е направо ужасен. По мои сметки, откакто аз съм тук, той е подредил петнайсет момичета. Сериозно съм се замислил да поговоря с него като баща за секса. Особено след като трябваше да го лекувам три пъти от гонорея и веднъж от сифилис. Фреди е направо първият ездач от сътворението на света. — Джулс замълча. Нарочно беше недискретен, нещо, което никога не правеше, за да разбере Луси, че и другите хора, включително и такива като Фреди Корлеоне, когото тя познаваше и от когото малко се страхуваше, също имат срамни тайни.

— Приеми дефекта си като еластична зона в тялото ти, която е загубила еластичността си — каза и Джулс. — С изрязването на парче от нея тя става по-стегната, по-жива.

— Ще си помисля — каза Луси, но беше сигурна, че ще се подложи на операция, тя напълно се доверяваше на Джулс. После се сети за нещо друго. — Колко ще струва операцията?

Джулс се намръщи:

— Тук нямам необходимите удобства за такава операция, а и не съм специалист. Но имам приятел в Лос Анжелос, който е най-добрият в тази област и има необходимите условия в най-хубавата болница. В същност той оправя всички кинозвезди, когато открият, че не в опъването на лицата и гърдите им нагоре е целият отговор на въпроса да накараш един мъж да те обича. Той ми дължи няколко услуги, затова операцията няма да струва нищо. Аз правя неговите аборти. Слушай, ако не беше неетично, щях да ти кажа имената на някои от сексбомбите в киното, на които са им правили такива операции.

Любопитството й се възбуди:

— Моля те, хайде, кажи ми — каза тя. — Хайде. — Това щеше да бъде страхотна клюка, а за Джулс беше типично, че можеше да я слуша да проявява женската си любов към клюките и да не се подиграва с това.

— Ще ти кажа, ако вечеряме заедно и прекараш нощта с мен — каза Джулс. — Трябва да наваксаме много загубено време заради твоята глупост.

Луси почувствува завладяваща я привързаност към него, защото беше толкова мил, и можа само да каже:

— Не е необходимо да спиш с мен, знаеш, че няма да ти харесам, така както съм сега.

Джулс избухна в смях:

— Ах ти, глупаче, невероятно глупаче. Никога ли не си чула, че има други начини за правене на любов, много по-древни, много по-цивилизовани. Наистина ли си толкова наивна?

— О, това ли? — каза тя.

— О, това ли — повтори той, като я имитираше. — Хубавите момичета не го вършат, мъжествените мъже не го вършат. Дори през 1948 година. Е, добре, скъпа моя, мога да те заведа в къщата на една приятна стара дама тук, в Лас Вегас, която е била най-младата собственичка на най-известния публичен дом по времето на Дивия Запад, струва ми се — още през 1880 година. Тя обича да разказва за онова време. Знаеш ли какво ми разказа тя? Че онези професионални убийци, онези смели, мъжествени, стрелящи точно каубои винаги са искали от момичетата „френска“ любов, това, което ние, лекарите, наричаме орално-генитален контакт, и което ти наричаш „о, това ли“. Мислила ли си някога да направиш „о, това ли“ с твоя скъп Сони!

За първи път Луси наистина го изненада. Тя се обърна към него с израз, който той не можеше да сравни с друго освен с усмивката на Мона Лиза (неговият ум на учен веднага се отплесна в друга посока — възможно ли бе това да е разрешението на вековната загадка?). Тя тихо каза:

— Със Сони правех всичко. — Това беше първият случай, когато признаваше пред някого подобно нещо.

Две седмици по-късно Джулс Сигал стоеше в операционната на болницата в Лос Анжелос и наблюдаваше приятеля си доктор Фредерик Келнър, който се зае с пациентката. Преди Луси да бъде упоена, Джулс се надвеси над нея и й пошепна: „Казах му, че ти си ми по-специална приятелка, затова ще ни направи наистина здрави стени.“ Но хапчето, взето предварително, я беше вече унесло и тя нито се засмя, нито дори се усмихна. Но неговата закачка наистина отчасти отслаби ужаса, който тя изпитваше от операцията.

Доктор Келнър направи разреза със сигурността на циркова акула, която изпълнява лесен номер. Техниката на всяка операция за заздравяване на тазовото дъно изискваше осъществяването на две цели. Връзката на пиринеума трябваше да бъде скъсана, за да бъде отстранена тази отпуснатост. И, разбира се, вагиналният отвор, слабото място на тазовото дъно, трябваше да бъде изтеглен напред под срамната кост и по този начин да бъде освободен от прякото налягане отгоре. Коригирането на връзката на пиринеума се наричаше пиринеорафия. Зашиването на вагиналната стена се наричаше колпорафия.

Джулс видя, че доктор Келнър работеше сега внимателно, голямата опасност при разрязването беше да се отиде твърде дълбоко и да се засегне ректумът. Случаят беше съвсем прост, Джулс беше проучил всички рентгенови снимки и изследвания. Нищо лошо не можеше да се случи освен това, че в хирургията винаги можеше да се случи нещо лошо.

Келнър работеше по урогениталната диафрагма, с Т-образнн щипци държеше отрязъка от вагиналната тъкан и откриваше мускула на ануса и фасциите, които образуваха неговата обвивка. Облечените в ръкавици пръсти на Келнър зашиваха отпуснатата съединителна тъкан. Джулс не откъсваше очи от вагиналната стена, очаквайки появяването на вените — предателския сигнал за опасност от нараняване на ректума. Но Старият Келнър си знаеше работата. Той правеше всеки нов бод така леко, както дърводелецът заковава декоративни гвоздейчета.

Келнър отнемаше излишната вагинална стена, като пристягаше конеца, за да затвори откъснатата част от тъканта на твърде големия ъгъл, и гледаше да избегне образуването на всякакви неравности. Той опита да вкара три пръста в стеснения отвор на лумена, после два. Успя да вкара само два пръста, опипвайки надълбоко, и за миг вдигна поглед към Джулс, а прозрачносините му очи проблеснаха над маската, сякаш го питаха дали е достатъчно тясно. След това отново се зае със своите шевове.

Всичко свърши. Закараха Луси в отделението за възстановяване и Джулс поговори с Келнър. Келнър беше весел — най-добрият признак, че всичко беше минало добре.

— Няма никакви усложнения, момчето ми — каза той на Джулс. — Няма никакви израстъци, съвсем обикновен случай. Има чудесен тонус, необикновен за подобни случаи, а сега е в първокласна форма да се отдаде на живота.

Джулс се засмя:

— Колега, вие сте истински Пигмалион. Наистина бяхте великолепен.

Доктор Келнър изсумтя:

— Това е детска игра, като твоите аборти. Ако обществото погледне реално, хора като теб и мен, които са наистина талантливи, могат да вършат важна работа и да оставят това за некадърниците. Между другото, следващата седмица ще ти изпратя едно момиче, много хубаво момиче, изглежда все такива си докарват неприятности. Това ще ни уреди сметките за работата днес.

Джулс стисна ръката му:

— Благодаря, колега. Елате ми на гости някой път и ще се погрижа да ви се осигурят всички развлечения, които хотелът предлага.

Келнър му се усмихна кисело:

— Аз играя хазарт всеки ден и не са ми необходими твоите рулетки и зарове. И без това се сблъсквам със съдбата всеки ден. Ще се изхабиш там, Джулс. Още няколко години и можеш да се простиш със сериозната хирургия. Няма да си годен за нея. — Той се извърна.

Джулс знаеше, че това не беше казано като упрек, а като предупреждение. Но все пак му подействува потискащо. Тъй като Луси щеше да остане в отделението за възстановяване най-малко дванайсет часа, той отиде в града и се напи. Една от причините да се напие беше чувството за облекчение, което изпитваше при мисълта, че с Луси всичко беше минало толкова добре.

 

 

На следващата сутрин, когато отиде в болницата да я посети, той остана изненадан от присъствието на двама мъже до леглото й и цветя из цялата стая. Луси беше подпряна на възглавници, а лицето й сияеше. Джулс беше изненадан, защото Луси беше скъсала със семейството си и му беше казала да не ги уведомява, освен ако се случеше нещо лошо. Разбира се, Фреди Корлеоне знаеше, че тя е в болницата за незначителна операция — наложило се бе да го осведомят, за да ги освободят и двамата от работа, а Фреди беше казал на Джулс, че хотелът ще поеме всички разходи по Луси.

Луси му представи двамата мъже и Джулс позна единия от тях веднага. Прочутият Джони Фонтейн. Другият беше едър, мускулест, неприятен на вид италианец, на име Нино Валенти. И двамата се ръкуваха с Джулс и след това не му обърнаха повече внимание. Те се закачаха с Луси, говореха за стария си квартал в Ню Йорк, за хора и случки, с които Джулс нямаше нищо общо. Затова той каза на Луси:

— Ще се отбия по-късно, трябва да видя доктор Келнър. Но сега Джони Фонтейн обърна чаровната си усмивка към него:

— Хей, друже, ние трябва да си вървим, прави компания на Луси. Грижи се добре за нея, докторе. — Джулс забеляза особена дрезгавина в гласа на Джони Фонтейн и изведнъж си спомни, че той не беше пял пред публика вече повече от година, че беше спечелил наградата на Академията за актьорското си майсторство, а не за пеене. Възможно ли бе гласът му да се е променил на такава зряла възраст и вестниците да го пазят в тайна, всички да го пазят в тайна? Джулс обичаше клюките в тесен кръг и продължи да слуша гласа на Фонтейн, опитвайки се да определи диагнозата на това смущение. Възможно бе да е просто от пренатоварване или прекаляване с алкохол и цигари, с жени. Гласът беше придобил неприятен тембър и Джони вече не можеше да бъде наречен сладкопойния славей.

— Гласът ви е предразнял, сякаш сте настинали — каза Джулс на Джони Фонтейн.

Фонтейн учтиво отвърна:

— Не, само го пресилих, снощи се опитах да пея. Струва ми се, че някак не мога да приема факта, че гласът ми се е променил просто от възрастта. — Той се усмихна на Джулс, сякаш искаше да му каже: „Какво, по дяволите, се вреш, дето не ти е работата.“

Но Джулс подхвърли още един въпрос:

— Не сте ли ходили на лекар да ви прегледа? Възможно е да е нещо, което може да се оправи.

Сега Фонтейн не беше вече толкова очарователен. Той изгледа Джулс с хладен поглед:

— Това беше първото нещо, което направих преди почти две години. При най-добрия специалист. Моя личен лекар, когото смятат за най-добрия тук, в Калифорния. Наредено ми беше да си дам по-дълга, почивка. Няма нищо лошо, просто остарявам. Гласът на човека се променя с възрастта.

След това Фонтейн не му обърна повече внимание, като се извърна към Луси, очаровайки я така, както очароваше всички жени. Джулс продължи да слуша гласа. На гласните му струни сигурно имаше тумор. Но тогава защо специалистите не го бяха открили? Дали не беше злокачествен и не можеше да бъде опериран? Възможно беше да е и нещо друго.

Той прекъсна Фонтейн, за да го попита:

— Кога за последен път ви е преглеждал специалист?

Фонтейн очевидно беше раздразнен, но се опитваше да се държи любезно заради Луси.

— Преди година и половина — каза той.

— Вашият личен лекар преглежда ли ви от време на време?

— Разбира се, че ме преглежда — каза Джони Фонтейн раздразнено. — Пръска ме с кодеин и ме преглежда. Каза ми, че гласът ми просто остарява, че е вследствие пиенето, пушенето и всичко друго. А ти да не знаеш повече от него?

Джулс попита:

— Как се казва той?

Фонтейн отговори със съвсем лек оттенък на гордост в гласа.

— Тъкър, доктор Джеймс Тъкър. Какво мислиш за него? Името му беше познато, беше свързано с известни кинозвезди, жени и със скъп санаториум.

— Фукльо, който го бива да асистира — каза Джулс с усмивка.

Сега Фонтейн се ядоса:

— А ти да не мислиш, че си по-добър лекар от него, а?

Джулс се засмя:

— А вие по-добър певец ли сте от Кармен Ломбардо? — Той се изненада, като видя Нино Валенти да избухва в смях, отмятайки назад глава. Шегата не беше чак толкова добра. Но усети през кикота миризмата на уиски и разбра, че макар и толкова рано сутринта, господин Валенти, който и по дяволите, да беше той, беше най-малкото полупиян.

Фонтейн се ухили на приятеля си:

— Ей, от теб се очаква да се смееш на моите шеги, а не на неговите. — Междувременно Луси протегна ръка към Джулс и го придърпа към леглото си.

— Той има вид на безделник, но е блестящ хирург — заяви тя на другите двама. — Щом ви казва, че е по-добър от доктор Тъкър, значи наистина е по-добър от него. Послушай го, Джони.

Влезе сестрата и им каза, че трябва да напуснат. Лекуващият лекар щеше да прави на Луси някакви манипулации и трябваше да останат насаме. Джулс се развесели, като видя, че Луси извръща глава, та когато Джони Фонтейн и Нино Валенти я целуват, да я целуват по бузата, а не по устата, но те, изглежда, очакваха това. Тя остави Джулс да я целуне по устата и му пошепна: „Ела следобед, моля те.“ Той кимна.

Навън в коридора Валенти попита Джулс:

— Каква беше операцията? Нещо сериозно ли? Джулс поклати глава:

— Не, обикновено женско заболяване. Нещо наистина съвсем обикновено. Аз съм по-заинтересован от вас, защото се надявам да се оженя за нея. — Те го изгледаха изпитателно, затова той попита: — Как разбрахте, че е в болница?

— Фреди ни се обади и ни помоли да я посетим — каза Фонтейн. — Ние всички израснахме в един и същ квартал. Луси беше кума на сестрата на Фреди.

— Така ли? — изненада се Джулс. Той не даде да се разбере, че знае цялата тази история, вероятно защото двамата толкова се пазеха да не издадат връзката на Луси със Сони.

Докато вървяха по коридора, Джулс се обърна към Фонтейн:

— Тук ме използуват за лекар-консултант, защо не ми позволите да надникна в гърлото ви?

Фонтейн поклати глава:

— Бързам.

Нино Валенти каза:

— Това гърло струва милиони, той не може да позволява на евтини лекари да му го гледат. — Джулс видя, че Валенти се хили, очевидно беше на негова страна.

Джулс весело реагира:

— Аз не съм евтин лекар. Бях най-блестящият млад хирург и диагностик на Източното крайбрежие, преди да ме хванат, че правя криминални аборти.

Както беше и предполагал, това ги накара да погледнат на него сериозно. Признавайки престъплението си, той ги накара да повярват в неговата компетентност. Пръв се съвзе Валенти:

— Ако Джони няма нужда от теб, аз имам една приятелка, която искам да прегледаш, макар да не става дума за гърлото й.

Фонтейн попита нервно:

— Колко време ще трае прегледът?

— Десет минути — каза Джулс. Това беше лъжа, но той вярваше, че лъжите понякога са необходими. Признаването на истината в медицината невинаги беше от полза, освен в крайни случаи, но дори и тогава той се съмняваше в ползата.

— Добре — съгласи се Фонтейн. От страх гласът му беше станал по-неясен и по-дрезгав.

Джулс осигури сестра и кабинет. В него нямаше всичко, от което се нуждаеше, но все пак имаше най-необходимото. За по-малко от десет минути той се увери, че на гласните струни има тумор, това беше лесно да се установи. Тъкър, този некадърен кучи син, този холивудски мошеник, е трябвало да го открие. Боже господи, този човек може би нямаше дори позволително да практикува, а ако имаше, трябваше да му бъде отнето. Сега вече Джулс не обръщаше внимание на двамата мъже. Той вдигна телефона и помоли да дойде специалистът-ларинголог на болницата. После се извърна към Нино Валенти и каза:

— Мисля, че може да ти се наложи дълго да чакаш, затова по-добре си върви.

Фонтейн се втренчи в Джулс с невярващи очи:

— Ах ти, кучи сине, да не мислиш, че ще ме държиш тук? Да не мислиш, че ще ти позволя да се гавриш с гърлото ми?

С удоволствие, което не беше допускал, че е възможно да изпита, Джулс му каза право в очите:

— Можеш да правиш каквото искаш. На гласните ти струни в ларинкса ти има тумор. Ако останеш тук през следващите няколко часа, можем да установим дали е злокачествен или доброкачествен. Можем да решим дали да го оперираме, или да го лекуваме. Ще мога да ти кажа пълната диагноза. Мога да ти дам името на най-добрия специалист в Америка и можем да го накараме да долети тук тази вечер, разбира се, с твоите пари и ако аз реша, че е необходимо. Но можеш и да си излезеш оттук и да отидеш при твоя знахар, или да се потиш от страх, докато се решиш да отидеш при друг лекар, или те пратят при някой некадърник. Тогава, ако туморът е злокачествен и нарасне, ще ти отрежат ларинкса или ще умреш. А може и само да се потиш от страх. Остани тук с мен и за няколко часа ще изясним всичко. Имаш ли някаква по-важна работа в момента?

Валенти се намеси:

— Джони, какво пък, нека останем. Аз ще сляза долу във фоайето и ще се обадя в студиото. Нищо няма да кажа, само че сме ангажирани. После ще се върна и ще ти правя компания.

Следобедът се оказа много дълъг, но резултатен. Диагнозата на лекаря на болницата беше абсолютно точна, доколкото Джулс можеше да прецени след анализа на рентгеновите снимки и секрета, взет от гърлото. По средата на прегледа, с уста, пълна с йод, на Джони Фонтейн му се повдигна и той скочи да си тръгва. Но Нино Валенти го сграбчи за рамената и го тръшна обратно на стола. Когато всичко свърши, Джулс се ухили на Фонтейн и му каза:

— Брадавици. — Фонтейн не схвана какво точно му казва. Джулс повтори: — Само няколко брадавици. Ще ги очистим веднага като кожа на болонски колбас. След няколко месеца ще си съвсем добре.

Валенти изквича от удоволствие, но Фонтейн все още се мръщеше:

— А ще мога ли да пея след това, как ще се отрази това на пеенето ми?

Джулс сви рамене:

— Няма никаква гаранция. Но след като и сега не можеш да пееш, какво значение има?

Фонтейн го изгледа с неприязън:

— Хей, момче, по дяволите, ти не знаеш какво говориш. Държиш се, сякаш ми съобщаваш добра новина, когато в същност ми казваш, че може би вече няма да мога да пея?

На Джулс всичко това омръзна. Беше работил като истински лекар и това му беше доставило удоволствие. Беше направил на това копеле истинска услуга, а той се държеше, сякаш му беше направил мръсотия. Той студено каза:

— Слушайте, господин Фонтейн, аз съм доктор на медицинските науки и можете да ме наричате „докторе“, а не „момче“. Освен това аз наистина ви съобщих много добра новина. Когато ви доведох тук, бях сигурен, че имате злокачествен тумор на ларинкса, при което щеше да се наложи изрязването на целия ви гласов апарат. Този тумор можеше да ви погуби. Тревожех се, че може да ми се наложи да ви кажа, че сте обречен. И бях толкова доволен, когато произнесох думата „брадавици“. Защото вашето пеене ми доставяше удоволствие, помагаше ми да прелъстявам момичета, когато бях по-млад, а и защото вие сте истински артист. Но вие сте и много разглезен човек. Да не си мислите, че понеже сте Джони Фонтейн, не можете да се разболеете от рак? Или от тумор в мозъка, който не може да се оперира? Или да получите сърдечен удар? Да не мислите, че няма да умрете? Не всичко е приятна музика и ако искате да видите на какво се казва истинско нещастие, разходете се из тази болница и ще възпеете „брадавиците“ в любовна песен. Затова престанете с тези глупости и правете каквото трябва. Вашият шарлатанин може да ви намери подходящ хирург, но ако се опита и той да влезе в операционната, предлагам ви да наредите да го арестуват за опит за убийство.

Джулс тръгна да излиза от стаята, когато Валенти се обади:

— А така, докторе, добре му го каза.

Джулс се извърна и попита:

— Винаги ли се натряскваш още преди обяд?

Валенти отговори: „Разбира се“ и му се ухили толкова добродушно, че Джулс каза по-внимателно, отколкото искаше:

— Ако продължаваш така, след пет години се пиши умрял. Валенти се тътреше към него с малки танцови стъпки. Той прегърна Джулс, а устата му вонеше на уиски. Нино се смееше буйно.

— Пет години ли? — попита той, като продължаваше да се смее. — Нима ще продължи толкова дълго?

 

 

Месец след операцията Луси Мансини седеше край басейна на хотела във Вегас, като държеше в едната си ръка чаша с коктейл, а с другата галеше главата на Джулс в скута си.

— Не е необходимо да събираш кураж — каза Джулс закачливо. — В стаята ни чака шампанско.

— Сигурен ли си, че няма нищо страшно толкова скоро след операцията? — попита Луси.

— Аз съм лекарят, аз решавам — каза Джулс. — Тази нощ ще бъде великата нощ. Разбираш ли, че аз ще съм първият хирург в историята на медицината, който ще е опитал резултата от експериментална операция? Ще ми бъде приятно да го опиша в някое медицинско списание как е било преди и след това. Например: „Ако преди операцията беше доста приятно поради психологически причини и изтънчеността на хирурга-инструктор, то следоперативното съвокупление беше изключително благодатно предимно поради своето неврологично…“ — Той замълча, защото Луси така го оскуба за косата, че той едва не извика от болка. Тя му се усмихна:

— Ако не останеш доволен тази вечер, тогава спокойно мога да кажа, че грешката е твоя — каза тя.

— Гарантирам за работата си. Замисълът беше мой, въпреки че оставих стария Келнър да свърши грубата работа — каза Джулс. — А сега нека просто си починем, предстои ни дълга научноизследователска нощ.

Когато отидоха в апартамента си — сега живееха заедно, — Луси откри, че я чака изненада: разкошна вечеря, а до чашата й за шампанско — кутийка за бижу с огромен диамантен годежен пръстен в нея.

— Това доказва колко съм сигурен в работата си — каза Джулс. — А сега да видим дали ще го заслужиш.

Той беше много нежен и много внимателен с нея. Първоначално тя се страхуваше малко — тялото й се дръпваше, когато той я докосваше, но после, добила самоувереност, почувствува как у нея се надига страст, която не бе познавала до този момент. Когато свършиха и Джулс прошепна: „Добре работя“, тя му отвърна шепнешком: „О, да, да, добре работиш, наистина добре.“ Двамата се засмяха и продължиха да се любят.