Джеймс Оливър Кърууд
Гризли (8)

VII. БРЮС ИЗТЪКВА НЯКОЛКО ФАКТА

Лангдън и Брюс превалиха билото и се намериха в западната долина следобеда на същия ден, когато Тир напусна глинестата локва. Беше два часът, когато Брюс се върна и доведе трите каня и остави Лаигдън на високия хребет да разглежда околностите с бинокъла. В продължение на два часа, след като планинецът се върна със снаряжението, те вървяха бавно покрай потока, над който се беше движила мечката и когато спряха на стан за през нощта, бяха още на две-три мили от мястото, където Тир се натъкна на Мъскуа. Още не бяха намерили следите му в пясъка по дъното на потока. Въпреки това Брюс беше уверен в успеха. Той знаеше, че Тир се е водил по гребена на склоновете.

— Ако се върнеш от тоя край и вземеш да пишеш за мечките, гледай да не станеш за смях, като повечето от пишещите братя, Джими — заговори Брюс, когато се разположиха да изпушат по една лула след вечеря. Преди две години бях около цял месец водач на един естественик и той остана толкова доволен, че ми каза, че щял да ми изпрати куп книги за мечки и разни диви твари. И ги изпрати! Аз ги прочетох. Първо се смях, после се ядосах и си накла-дох с тях един огън. Мечките са интересни. Човек може да разкаже сума неща за тях, без да стане за смях. Казвам ти, има!

Лангдън кимна.

— Човек трябва да ловува и да бие, да ловува и да бие с години, преди да открие истинското удоволствие в издебването на едрия дивеч — отговори той бавно, загледан в огъня. И когато разбере това истинско удоволствие, тая част от него, която го увлича от все сърце и душа, открива, че в края на краищата голямата радост не е да убиеш, а да оставиш да живее. Аз искам тази гризли и ще я имам. Няма да си отида оттук, преди да съм я ударил. От друга страна, ние можехме да ударим днес две други мечки, обаче аз не съм гръмнал. Започвам да научавам играта, Брюс. Започвам да изпитвам истинско удоволствие от лова. А когато човек ловува правилно, той научава факти. Не се тревожи! Аз ще излагам само факти в това, което ще пиша.

Изведнъж той се обърна и погледна Брюс.

— Кои са били някои от „глупостите“, които си прочел в тези книги?

Брюс замислено пусна облак дим.

— Това, което ме ядоса най-много — каза той, беше, каквото тия пишещи братя говореха за „белезите“ на мечките. Боже господи, според техните писания стига една мечка да се протегне нагоре, да сложи белег на някое дърво и тази местност е нейна, докато не дойде по-голяма мечка и не й тегли един бой. Спомням си, в една книга имаше гризли, която търколила пън под едно дърво, та да може да застане на него и да сложи белега си над белега на друга гризли. Представи си! Никоя мечка не слага белег, който да има някакво значение. Виждал съм гризли да откъсват със зъби цели парчета от дънери и да ги дращят също като котки, а през лятото, когато започва да ги хваща сърбеж и да им капе козината, те се изправят и се търкат о дървета. Търкат се, защото ги сърби, а не защото оставят визитните си картички за други мечки. Карибу, лосът и рогачът правят същото нещо, за да махнат кадифето от рогата й. Тия същите писатели смятат, че гризли си имат свой участък, а те нямат и дума да не става, че имат! Виждал съм осем напълно пораснали гризли да се хранят на един и същи склон. Нали си спомняш как преди две години ударихме четири мечки в дол инка, не по-дълга от миля. Тук-таме има по някой господар сред гризли, като тоя мечок, който сме тръгнали да гоним, но дори и той не притежава тоя участък самовластно. Хващам се на бас, че има още двайсетина мечки в тези две долини! А тоя естественик, дето го водих преди две години, не можеше да различи дирята на гризли от дирята на черна мечка и човек да не съм, ако знаеше какво е канелена мечка!

Брюс извади лулата от уста и настървено плю в огъня, ло което Лангдън разбра, че ще чуе и други неща. Най-приятните му часове бяха тези, когато обикновено мълчаливият Брюс изпадаше в такива настроения.

— Канелена мечка! — изръмжа планинецът. Можеш ли да си го представиш, Джими. Той мислеше, че наистина има канелени мечки! И когато му казах, че няма и че канелената мечка, за която четем, е черна или гризли с канелен цвят, той ми се изсмя, а пък аз съм се родил и отрасъл сред мечки! Той направо облети очи, когато взех да му разправям за цвета на мечките и си е помислил, че го баламос-вам. Сетне си рекох, че може тъкмо зарад това да ми е пратил книгите. Искал е да ми докаже, че е бил прав. Нищо друго на света няма толкова различни цветове, Джими, както мечките! Виждал съм черни мечки, бели като сняг, и съм виждал гризли почти толкова черни, колкото черните мечки. Виждал съм канелени черни мечки и канелени гризли, виждал съм черни мечки и гризли кафяви, златисти и почти жълти. Те са толкова различни по цвят, колкото но характер и по начин на хранене. Според мене повечето естественици отиват и се запознават с една гризли, а сетне описват всички гризли според тая. Това не е честно спрямо гризли, човек да не съм, ако е честно! Нямаше нито една сред тия книги, в която да не се казваше, че гризли е най-свирепият човекояден звяр на тоя свят. А тя не е, освен ако не я поставиш натясно. Любопитна е като дете и е добродушна, стига да не я закачиш. Повечето гризли са вегетарианци, но някои не са. Виждал съм ги да псвалят коза, овца или карибу, а съм виждал други да се хранят на едни и същи склонове с тия животни и дори да не ги поглеждат. Лризли са интересни, Джимп. Може да разправиш много за тях, без да станеш за смях пред хората!

Брюс изчука пепелта от лулата си, за да подчертае последната си забележка.

Докато я натъпкваше наново с тютюн, Лангдън каза:

— Можеш да бъдеш сигурен, че тоя голям мечок, подир който сме тръгнали е стръвник, Брюс.

— Не се знае — отговори Брюс. Не може винаги да се съди по големината. Веднъж имах работа с гризли, не много по-голяма от куче, а беше стръвница. Стотици животни загиват всяка година от зимните студове в тия планини и когато настъпи пролетта, мечките изяждат леша, но мършата не ги прави стръвници. Понякога гризли се ражда стръвница, а понякога става стръвница случайно. Убие ли веднъж, убива пак. Веднъж бях на един планински склон и видях коза да се насочва право срещу гризли. Мечката нямаше да направи нищо, но козата така се уплаши, че просто се блъсна в звяра и той я уби. Мечката не можа да се съвземе от изненадата цели десет минути и души и побутва топлия труп половин час, преди да го разкъса. Тя вкуси за първи път онова, което би могло да се нарече „жив“ дивеч. Аз не я убих и съм сигурен, че от тоя ден нататък тя стана ловец на едър дивеч.

— Бих казал, че големината трябва да има нещо общо с тая работа — възрази Лангдън. Струва ми се, че една мечка, която яде месо, трябва да бъде по-едра и по-силна, отколкото ако е вегетарианка.

— Това е едно от интересните неща, за които би трябвало да пишеш — подхвана Брюс с чудноватото си изкискване. Защо мечката затлъстява толкова, че през септември едва може да ходи, пък не се храни с нещо повече от горски плодове, мравки и личинки? Ти дали би затлъстял от диво френско грозде? А защо расте толкова бързо през четирите или петте месеца, докато е затворена в бърлогата и не съществува за света, без хапка храна или глътка вода? Защо става така, че един, а понякога и два месеца майката кърми мечетата, докато, както бихме казали, спи? Тя е горе-долу на две трети от зимния си сън, когато се раждат мечетата. И защо тия мечета не са по-големи? Тоя естественик се смя, докато ми се стори, че ще се пукне, когато му казах, че мечето гризли при раждането не е много по-голямо от едно коте!

Той е бил от малкото групаци, които нямат желание да се научат и все пак човек не може да му се сърди чак толкова много — каза Лангдън. Преди четири-пет години и аз нямаше да го повярвам, Брюс. Всъщност аз не можех да го повярвам, докато не изровихме ония две мечета горе край Атабаска. Едното тежеше единадесет унции, а другото девет. Помниш ли?

— И те бяха на една седмица, Джими. А майката тежеше осемстотин фунта.

Една-две минути двамата мълчаливо смукаха лулите си.

— Почти невероятно — заговори отново Лангдън. И все пак е вярно. И това не е прищявка на природата, Брюс, то е просто последица от прозорливостта на природата. Ако мечетата бяха големи, колкото са котетата в сравнение с котката, майката-мечка не би могла да ги храни през тия седмици, когато самата тя нито яде, нито пие. Като че ли има само една грешка в тоя ред на нещата. Обикновената черна мечка е два пъти по-дребна от гризли, а нейното мече, когато се ражда, е много по-голямо от мечето на гризли. Защо ли, по дяволите, трябва да е така …

Брюс прекъсна приятеля си с добродушен смях:

— Много просто, Джими, много просто! — възкликна той. Спомняш ли си миналата година, когато брахме ягоди в долината, а два часа след това се бихме със снежни топки горе в планината? Колкото по-високо се качваш, толкова по-студено става, нали? Ей сега, първия ден на юли, може наполовина да замръзнеш на някой от тия върхове! Гризли прекарва зимния си сън високо, Джими, а черната мечка го прекарва ниско. Когато вече има четири стъпки сняг там, където са бърлогите на гризли, черната мечка все още може да се храни в дълбоките долини и гъсти гори. Тя заспива зимния си сън една-две седмици по-късно от гризли и се събужда напролет една-две седмици по-рано, тя е по-тлъста, когато заспива и не е чак толкова изпостяла, когато излиза, затова майката има повече кърма за мечетата. Поне аз така мисля.

— Съвсем точно го каза! — възкликна с въодушевление Лангдън. Никога не съм помислял за това, Брюс!

— Има много неща, за които човек не помисля, докато не се сблъска с тях — каза планинецът. Работата е точно в това, което ти каза преди малко. Такива неща правят лова чудесен спорт, след като разбереш, че да ловуваш, не значи непременно да убиваш дивеча, а да го оставиш да живее. Веднъж лежах седем часа на планински връх да гледам как играе стадо овце и удоволствието ми беше по-голямо, отколкото ако бях избил цялото стадо.

Брюс се изправи и се протегна — една процедура след вечеря, която винаги предхождаше съобщението, че ще си легне.

— Утре ще е чудесен ден — рече той с прозявка. Виж колко е бял снегът по върховете.

— Брюс …

— Кажи.

— Колко ли тежи тая мечка?

— Хиляда и двеста фунта … може да е малко повече.

Не съм имал удоволствието да я видя така отблизо като теб, Джими. Ако бях имал, сега щяхме да и сушим кожата!

— И още не е стара?

— Осем до дванайсетгодишна според мен, ако съдя по начина, по който изкачи склона. Стара мечка не се търкаля толкова лесно.

— Виждал ли си някои по-стари мечки, Брюс?

— Толкова стари, че някои имаха нужда от патерици — каза Брюс, като развързваше обувките си. Удрял съм толкова стари мечки, че са били без зъби.

— Колко стари?

— Трийсет, трийсет и пет, може би четирийсетгодишни. Лека нощ, Джими!

— Лека нощ, Брюс!