Джеймс Ролинс
Щамът на Юда (23)

Истина или измислица

Нека за пореден път ви благодаря, че дойдохте с мен на това пътешествие! Както обикновено, реших да използвам тези последни страници, за да отделя фактите от измислиците. Разделих ги на няколко теми:

МАРКО ПОЛО: Предговорът на романа повдига реален въпрос, чийто отговор все още остава мистерия — какво е станало с флотилията на Марко Поло по обратния път до Венеция. Колкото до възможната любовна връзка между него и принцеса Кокежин, тези слухове са живи и до днес, особено предвид факта, че диадемата на принцесата е била при него на смъртния му одър. След смъртта на Марко Поло тялото му наистина изчезва от църквата „Сан Лоренцо“ и местонахождението му все още е неизвестно.

АНГЕЛСКАТА ПИСМЕНОСТ И ДРУГИ ЕЗИКОВИ ВЪПРОСИ: Ангелската азбука била създадена от Йоханес Тритемиус и Хайнрих Агрипа, които твърдели, че посредством изучаване на тези символи човек може да общува с ангелите. Азбуката е базирана на древни еврейски букви. По подобен начин поклонниците на еврейската Кабала вярват, че пътят към вътрешното просветление и мъдростта може да бъде отворен, като се изучават формите и извивките на буквите. И накрая, ако се върнем в нашето време, бихме могли да си зададем въпрос — има ли скрит език, погребан в генетичния ни код? Според една статия в списание „Сайънс“ (1994) отговорът е твърдо и категорично „да“. Макар че какво гласи този език си остава загадка.

ПО ВЪПРОСА С ЧУМАТА: В Иъм, селце в Англия, наистина е имало необичайно висок процент оцелели по време на Черната чума в резултат на генетична аномалия при половината от населението. Странно, но факт. Колкото до антракса, единствената разлика между смъртоносната форма на бактерията и миролюбивия й братовчед, обитаващ градините по целия свят, са два пръстена от генетичен код, наречени плазмиди. Което повдига въпроса откъде са се взели тези плазмиди?

ПО ВЪПРОСА С ФАУНАТА: Червените сухоземни раци от остров Рождество наистина мигрират всяка година, при това по особено зрелищен начин — милиони поемат вкупом към морето. Щипките им наистина са в състояние да пробият автомобилни гуми и това е документирано многократно. А що се отнася до палавите чернодробни метили, описанието на необикновения им жизнен цикъл е съвсем точно. Колкото до хищните сепии, те са разработка върху вида Taningia danae, които израстват до два метра дължина, ловуват на глутници, излъчват ярки разноцветни светлинки, а смукалцата им са снабдени с остри нокти. Кофти гадинки, откъдето и да ги погледнеш.

КАНИБАЛИ И ПИРАТИ: Индонезийското пиратство и до днес е бързо развиващ се икономически сектор. Не страда от липса на работна ръка. Колкото до канибалите, такива племена все още обитават някои от индонезийските острови, но ако решите да се отбиете там, сами си носете овкусяващите сосове. В романа споменавам и за генетичния синдром Прадер-Уили (синдрома на неутолимия глад) — това е едно съвсем реално и ужасно състояние, но няма нищо общо с канибализма. Дали някога всички сме били канибали? Последните проучвания на генетиците показват, че в генома си всички ние имаме специфичен комплект от гени срещу болести, които се предават само чрез консумация на. човешко месо.

АНГКОР: Всички детайли в описанието на руините — от легендата за Разпенването (или Биенето) на млякото до двестате каменни лика на богинята — са точни, включително това, че разположението на храмовете имитира звездни модели и по-точно съзвездието Дракон. За повече подробности по този въпрос вижте „Небесното огледало“ на Греъм Хенкок и Санта Фаиа.

ВЕЗДЕСЪЩИТЕ БАКТЕРИИ: Наистина има млечни разливи от светещи водорасли с периодичен цъфтеж. А според серия смущаващи статии в „Лос Анджелис Таймс“ моретата и океаните ни са заплашени от възраждането на различни видове древна слуз, отровни медузи, парещи морски треви и токсични облаци, изхвърляни при цъфтежа на някои водорасли. Колкото до най-удивителното твърдение в този роман — че само няколко процента от клетките в телата ни са човешки, а останалите са бактерии и паразити… вярно е! Има една страхотна книга на тази тема, която е колкото ужасяваща, толкова и хумористична — „Животинският свят в телата ни“ на доктор Робърт Бакмън. Само не я четете преди ядене.