Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prometheus Unbound, 1819 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Цветан Стоянов, 1959 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Сканиране и корекция
- NomaD (2008)
Издание:
Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Редактор: проф. Марко Минков
Художник: Борис Ангелушев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Димитър Захариев
Коректор: Елка Георгиева
Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.
Печатни коли: 16V2. Формат: 84×108/82. Тираж: 8080.
Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.
Цена 8,60 лева.
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Народна култура, София, 1959
История
- — Добавяне
ВТОРА СЦЕНА
Устие на голяма река в Атлантида. Океан, облегнат на брега. До него стои Аполон.
ОКЕАН
И падна — казваш — от гнева на своя враг?
АПОЛОН
Да, щом борбата свърши, помрачи тя
на мойто слънце пътя и разклати
звездите неподвижни, а страхът
в очите му, през плътните пол и
на мрак победен, озари небето,
докато падаше, със кървав блясък —
така денят в агония червена
при залез между облаци свирепи
за сетен миг далече осветява
от буря сгърчените дълбини!
ОКЕАН
Той падна в бездната? Във пустата тъма?
АПОЛОН
Като орел кавказки, поразен
от гръм — пречупените му криле
уплитат се във вихъра, очите,
които слънцето са гледали преди,
от мълнията бяла ослепяват;
подгонено от тежък град все още
се бори тялото му, а след туй простряно
потъва и го скрива тънък лед…
ОКЕАН
И тъй, от днес полята на морето,
които отразяват небесата,
и мое царство са, при всеки вятър
без кървави петна ще се надигат,
тъй както лете нивите безкрайни
тих полъх полюлява; ще се стичат
реките им през континенти, пълни
с народи и край острови щастливи;
от своите тронове кристални ще броят
Протей[1] и неговите влажни нимфи
как горе сенките на лодките минават
(тъй гледат смъртните да слиза към морето
след залеза пътуващият кораб
на натоварената със лъчи луна
и върху челото на нейния невидим
кормчия да блести една звезда);
и сенките ще следват своя път
без кръв и плач, без смесения глас
на заповед и робство, със лъчите
на цветове, огледани в реката,
с ухания политнали, с напеви
— спокойни, тихи, волни гласове, —
най-нежните напеви, като тези,
които духовете тъй обичат!…
АПОЛОН
И аз не ще се взирам във дела,
тъй страниш, че стъмняват моя дух,
със мъка, както някой път във сянка
попада светлото кълбо, което водя!
Но чакай! Чуй как вече е засвирил
със свойта сребърна и малка лютня
духът на ясната Зорница!
ОКЕАН
Трябва
да тръгваш ти! Конете ти ще спрат
чак вечерта! А дотогава — сбогом!
Че бездната крещяща ме зове
да я нахраня със лазурна тишина
от вазите смарагдови, които
са вечно пълни, там до моя трон.
Виж, нереидите под синьото море
с нозете трепнали в поток от пяна,
с ръцете бели над коси потекли,
с гирлянди пъстри и венци-корони
от звездни морски цветове, как бързат
за радостта на своята сестра
велика!
Чува се звук на вълни.
Гладното море зове
за тишина! Чудовище, почакай!
Аз ей сега ще дойда! Сбогом!
АПОЛОН
Сбогом!