Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prometheus Unbound, 1819 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Цветан Стоянов, 1959 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Сканиране и корекция
- NomaD (2008)
Издание:
Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Редактор: проф. Марко Минков
Художник: Борис Ангелушев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Димитър Захариев
Коректор: Елка Георгиева
Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.
Печатни коли: 16V2. Формат: 84×108/82. Тираж: 8080.
Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.
Цена 8,60 лева.
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Народна култура, София, 1959
История
- — Добавяне
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Небето. Юпитер на своя трон. До него Тетида и другите божества.
ЮПИТЕР
Вий, сили на небето, споделили
мощта и славата на Тоз, комуто
слуги сте — радвайте се! Отсега нататък
аз всемогъщ съм! Всички същества
на мене подчинени са! Едничка
душата на човека още свети
като негаснещ огън към небето
със своя остър укор и съмнение
и писък и молитва неохотна,
към бунт да призовава и да прави
несигурно старинното ни царство,
макар че то отколе се гради
на вяра и на страх — връстник на ада!
И въпреки нощта на моя гняв,
и въпреки че моите проклятия
се сипят през надвисналия въздух
като поледица връз връх оголен,
и в нея впиват се, тя стъпка подир стъпка
пълзи по канарите на живота
с нозе събути, кървави, но ще
владее мъката си и стреми се!
И все пак скоро ще пропадне тя!
Аз странно чудо сътворих — детето
съдбовно, ужаса на цялата земя[1]!
То чака да пристигне час уречен
(от трона празен на Демогоргон да вземе
мощта на вечно живите му форми,
обвили тоз невидим, страшен дух),
да слезе и искрицата да стъпче!
Налей ни, Ганимед[2], небесно вино,
да пълни с огън тия чудни чаши!
Вдигни се ти, хармония победна
на дух божествен от цветя тъкан,
вдигни се като утринна роса,
която тръгва от земята към звездите!
Да пием! Нека врящият нектар
да бъде дух на радост в наште вени,
безсмъртни богове! И да избухне
в един глас нашето опиянение
като мелодия от райските полета!…
А ти ела до мен, обвита цяла
във светлината на това желание,
което прави те едно със мен,
Тетида[3], светъл лъч на Вечността!
Когато ти преди извика: „Боже,
непоносима сила! Пощади ме
Не мога пламъците бързи да търпя
на твоето докосване! В мен всичко
отвъд основите си чезне, както оня,
когото нумидийската отрова
стопи като роса![4]“ — то в този миг
два мощни духа, слели се, родиха
от тях по-мощен трети и сега,
безсмъртен, между нас витае той,
и ний го чувстваме, макар невидим,
как чака идващото въплощение
(не чуваш ли гърма на колелата,
пронизал вятъра?) да дойде вече
от трона на Демогоргон! Победа!
Победа! Ти усещаш ли, Земя,
гърмът на неговата колесница клати
Олимп!
Пристига колесницата на Часа.
Демогоргон слиза и се отправя
към трона на Юпитер.
Ужасен образ, кой си ти?
ДЕМОГОРГОН
Аз вечност съм. Не искай друго име.
Слезни и в бездната ела със мен!
Аз твое съм дете, тъй както ти
си на Сатурн, по-силно и от теб!
От днес ний заедно ще заживеем
във мрака! Мълниите си не вдигай!
Не ще успее никой подир теб
да вземе твоя трон и да остане
тиранин на небето! И все пак
бори се, ако искаш, че съдба е
на всеки смазан червей да се гърчи,
докато най-подир издъхне!
ЮПИТЕР
Гад проклета
Сега ще те натикам в дън земя
сред мрачните затвори на титаните!
Ти още си пред мене!…
Милост! Милост!
Без жал! Без изход! Без утеха! О!
Дори врагът ми съдия да беше,
увиснал, обгорял от мойта мъст
там във Кавказ, не би ме тъй осъдил!
Спокоен, смел и справедлив, не е ли
той повелител на света? А кой си ти?
Без жал! Без изход!…
Потъни тогава,
със тебе двамата да се свлечем
в просторните вълни на гибелта,
тъй както, сплетени в жестока битка
змията с лешояда, изтощени
в морето падат! Нека зине адът
вълнисти океани бурен огън,
та да погълне във бездънна паст
напуснатия свят, и теб, и мен,
и победен, и победител, и ония
отломки, за които те се биха!…
Ах! Ах! Не ми се вече покоряват
стихиите! Зашеметен, потъвам
надолу! Все надолу! И надолу!…
И като облак моят враг стъмнява
с победата си мойта гибел!… Ах!…